ДАНИ ДУНИ

Коло Дани Дуни живееше в къщичката си под пишурата до Рачовата воденица. Нека да поясня какво представляваше пишурата. Това беше едно дървено корито, минаващо от единия до другия бряг на реката. Служеше да пренася водата на воденичната вада, за да я ползват като двигателна сила Поповата, Берчовата, Пърповата и Марковата воденици.

Вдовец, живеещ самотно, той печеше тиквени семки и ги продаваше на децата. Изпечените семки носеше в плетен кошник с капаци. За мерка му служеше шепата — една шепа струваше 10 лева. Такива семкари имаше много в града — Дрискалецо, Бечката, Нисим и други.

Викахме му Дани Дуни, защото все си пееше:

Дани дуни, Дани дуни

патката му от кратуни…

Не зная чия патка е била от кратуни, ама съм сигурен, че неговата не беше, а по-скоро приличаше на дръжка от кратуна. Това го разбра цялата махала. Причината беше следната комична случка.

Покрай къщата му минаваха много жени, които беряха сухи дърва в „Зимевица“ и завързани на снопове (влаки) ги влачеха по джадето до домовете си. Една от спирките им за почивка беше чешмата пред Коловата порта. Наред с другите жени всеки ден минавала и почивала една засукана циганка жена на Мочо.

Харесал я Дани Дуни, започнал да я ухажва и накрая тя се предала пред настойчивите домогвания на кемерския Дон Жуан. Срещу една сребърна столевка тя обещала да бъде негова. През време на една почивка тя оставила влаката и влязла у дома му, както била уговорката. Дани дуни платил предварително столевката и си събул панталоните. Хитрата циганка ги грабнала и с тях като кошута изприпкала на пътя и се развикала. Подир нея като патрав мечок се заклатил Дани цуни, за да спаси единствените си панталони. Столевката я прежалил, ама без панталони за къде? По това време жените от махалата си наливали прясна вода. Като видели Дани дуни избухнали в смях. Засрамен, той се хванал отпред и бързо, бързо занесъл косматото си дупе в къщата. Циганката хвърлила панталоните му в двора, хванала влаката и я повлякла под звънкия смях на жените при чешмата. Така безславно завършиха похожденията на кемерския Дон Жуан.

Някой от конкуренцията на Дани дуни го наклепал, че не спазва никакви санитарни изисквания при производството на печените семки. Миел семките в реката, а ги солел като пикаел върху тях. Една божа сутрин у Дани дуни, който миел семето в реката дошла комисия, за да се увери в истинността на изнесеното. Заловен на място, той не можел да кръшка, пък и беше човек, който не лъжеше.

„Водата от барата е по-чиста от чешмената, а семките солени с пикня са по-безсолни и лековити. Пикнята е голям лек, особено за гърлото“ — били аргументите му.

— Как ще е по-чиста, като всички нужници в махалата ви се вливат в реката! Ето и твоя се влива в реката — рекъл един от комисията.

— Т’ва е верно, ама вие сте по-учени от мене и знаете, че водата мине ли през 100 камичета съ пречиства. А за нужниците у барата моа да ви кажа, че они са божи дар за рибата, кемерската риба гя раним ние. Ако не са наште нужници рибата у барата щъ умре от глад.

Комисията констатирала нередностите и му дала препоръки — да мие семките с чешмяна вода; да ги соли с мляна сол; да си премести нужника по-нагоре, за да не се влива в реката. Иначе ще му затворят фабриката. На тръгване един от комисията се обърнал към Дани дуни, който стоял като посрано дете и му казал:

— Задължително да си направиш врата на нужника! Така не може!

— Господине, я живея 70 години у таа маала. Сички нужници са без врата. До сега пакос не ни е правена. Нищо не е ни откраднато!

Загрузка...