Маргарита (Един роман в Прага Откъслек)

II

Двете дами четоха няколко време, без да разменят нито дума. Дебелата госпожа само си наметна шала, защото ставаше хладно. После станаха и си отидоха. Младежът изпрати и изпраща момата с възхитен поглед, докогато се изгуби с другарката си в тълпата между дърветата.

— Коя беше тя? — попита се той.

Няколко време остана замислен върху тоя въпрос. Той гледаше се към посоката, в която беше изчезнало прелестното видение. После, като че поиска пак да ги види, той погледна стола им, дето седяха преди малко.

— Ах! — каза той и стана.

На стола дебелата жена бе забравила книгата си.

Той бързо отиде, зе я и отвори началото. Това беше един роман. Като го държеше, едно писмо падна из него. Той дигна писмото, без да погледне в него, тури го пак между листата. Попита се какво да прави: да положи ли книгата на мястото й и да си отиде, като я остави на произвола на съдбата, или да чака там, да я варди — в случай че госпожата се върне да я потърси. Първата постъпка му се видя безсъвестна, престъпна: писмото можеше да бъде важно или от деликатно естество; второто решение му се видя по-прилично на почтен човек.

— Може би да се върне — каза си той, па седна.

Но времето минуваше, слънцето се криеше зад яворите и прекланяше към бърдото на запад, градината полека-лека опустяваше, а никой не се подаваше.

Тогава той погледна отдолу на кората няма ли там напечатано със златни букви името на стопанката. Вместо нейното име, той видя въз бяла книжка названието на една частна библиотека, от ония, които отпускат книги за четене под наем, и нумерото на книгата.

Тая бележка беше един честит случай, една нишка, която щеше да го заведе при непознатата госпожа.

Той зе пак и стисна предпазливо книгата, за да не падне писмото, и слезна от Стромовка. Из пътя си мислеше, че това обстоятелство може би да му открие и коя беше момата, оставила такова силно впечатление в душата му. И образът пак й се мяркаше пред очите му, тайнствен, пленителен като изчезнал златен сън. И той нито видя как е минал по моста Вълтава, нито как е дошел до тях си през многолюдните шумни улици, погълнат в лицезрението на неизвестната девойка.

— Коя ще е тя? Де съм я срещал?