Маргарита (Един роман в Прага Откъслек)

VI

Те излязоха, минаха през шумната улица „Na Pricope“ и стигнаха, при постоянното чуруликане и кланяне на поздравляющите я познайници, до Вълтава. Няколко минути се спряха до брега и гледаха дебелите мътни вълни, прорязвани от сновящи лодки.

— Какви представления извикват в ума ви тия вълни? — попита тя Хилков, когато майка й се беше улисала да гледа с бинокла срещния горист бряг.

— Бързия бяг на щастливите минути.

Маргарита се поизчерви.

Влязоха в градината на острова.

По поръчка на Хилкова слугите донесоха прохладителни питиета.

Мнозина от двата пола на седящите при масите поздравиха Маргарита и майка й, спирайки за малко погледи и въз непознатия им мургичък млад кавалер.

Хилков забележи в тия погледи смес от любопитство и друго неразгадаемо чувство и това погали гордостта му. Той дружеше една от славите на Чехия, „новата бляскава звезда“, бляскава по дарба и красота.

Един висок, тънкоснаг господин с тънки руси мустаци и златиста руса брада, модно и напето облечен, държащ бастунче със сребърна топка на дръжката, дойде при масата, свали шапка и учтиво се ръкува с дамите, като пръсна около си атмосфера от деликатен мирис.

Маргарита фърли бърз поглед на Хилкова, после се обърна към новодошлия:

— Господин Хилков — като посочи Хилкова, каза му тя бързо. — Граф Унтерберг — издума тя на Хилкова, за да ги запознае.

Графът грижливо се поклони Хилкову.

— Молим, седнете, графе — покани го госпожа Кнотек.

Графът, със свободата на светски човек, притегли стол от друга маса и седна до госпожа Кнотек. Той заприказа най-напред с госпожата, а после — с певицата. Маргарита духовито и игриво поддържаше с него разговор — най-напред за незначителни неща, после — по театралния мир, по литературата, по дневните злоби и на града. Графът, се вежлив, се пристоен, говореше умно, приятно, със знание на засегнатите въпроси; обноските му, движението му, изящният му слог издаваха човек с аристократическо възпитание и природа, с европейски лъск, с великосветски привички. Малката му руса глава беше хубава, както и сините му очи, постоянно усмихнати и втренчени в Маргаритините.

Хилков слушаше мълком, не земаше участие в беседата, от свян, боейки се да не каже нещо неловко, въпреки насърчителните погледи, що от време на време му фърляше певицата. Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник и нетърпеливото желание да види по-скоро отиването му оттука. Той се питаше не този ли „граф“ беше у Маргаритини, когато пръв път ги посети. Очевидно, той беше близък приятел на семейството, на Маргарита. Досадата на Хилкова растеше, беше му неприятно, даже изпита едно парливо чувство на ревнивост.

— Кога ще се махне! — думаше си той.

Графът се извърна и към него.

— Има ли, господине, и други ваши сънародници тука? — попита го той с благосклонна любезност.

— Има — отговори късо Хилков.

— Харесва ли ви се в Прага?

— Да.

Графът му задаваше други въпроси с желание да завърже по-траен разговор, но Хилков със сухите си „да“ и „не“ го съвсем обезнадежди и графът се заприказва с майката, която му обърна вниманието върху някои новодошли гости в градината.

Маргарита се наклони към Хилкова и му каза ниско:

— Защо не заговорихте с графа? Вие бяхте почти неприветлив!

Хилков стоеше нацупен.

— Графът е наш приятел.

— Виждам — избъбри сухо Хилков.

— Може би сте неразположени нещо?

— Не.

И той я погледна с такова изражение в очите, което казваше: „Няма ли скоро да се махне негова милост?“

Маргарита със своя проницателен ум разбра това и се усмихна. Па замахна силно с ветрилото си по лицето.

Граф Унтерберг постоя още няколко минути, па стана и ръкува се с дамите, а Хилкову се само поклони, и си отиде на масата.

Хилков отдъхна, лицето му се разясни.

Маргарита забележи това изменение у Хилкова, усмихна се дяволито и леко, като че случайно го засегна с ветрилото си по главата.

Доброто разположение на студента се повърна съвсем, когато видя, че граф Унтерберг с другарите си излезе из градината, след като отдалеко поздрави дамите.

Подир малко стана и нашата дружина. Маргарита обяви, че има да преговаря ролята си за в неделя, та се запъти към къщи. При вратата Хилков се разпрости с тях.

— И така, до виждане, драги упорити българино! — каза весело певицата, държейки с тънките си пръстчета десницата му.

— Кога ще се видим? Елате на обяд във вторник… Нали бива, мамо?

— Всеки ден, ако обича, винаги ни е мил гост — каза с добросърдечие госпожа Кнотек.

— Можем да направим тогава по-дълга разходка до Стромовка пак — забележи Маргарита. — Аз обичам това място, а вие?

— И аз го обикнах — отговори Хилков.

— О, превъзходна гледка е оттам! — рече госпожа Кнотек.

Хилков видя с трепет изчезването на Маргарита по стълбите.