Мастиленочерно сърце

107

– Никотинови лепенки... грозде... банани... ядки... овесени блокчета... – заизрежда Робин.

– Ти сериозно ли?

– Каза ми, че искаш здравословни храни – припомни Робин и вдигна глава над пазарския плик.

– Да бе, знам – въздъхна Страйк.

Бяха минали пет дни, откакто Аномия бе извлечен борещ се и с белезници от дома на родителите си, но това бе едва второто посещение на Робин при болничното легло на съдружника ѝ. Луси, сестрата на Страйк, и чичо му Тед бяха постоянно присъствие в разрешеното време, а Робин подозираше, че и Мадлин е редовна посетителка. Отчаяно копнееше да разговаря със Страйк, но единственото ѝ предишно посещение се оказа неудовлетворително, защото той бе натъпкан с морфин и вследствие на това замаян и сънлив. Чувството ѝ за вина и тревогата ѝ бяха засилени от непогрешимата студенина в гласа на Луси, когато се обади да ѝ съобщи, че Страйк иска да я види отново този ден. Очевидно Робин не бе единствената, укоряваща себе си за сполетялото Страйк. Почуди се защо Луси или Мадлин не биха могли да отнесат продуктите, за които той ѝ прати списък в съобщение по телефона, но бе преблагодарна, че ѝ е разрешено да стори нещо за него, тъй че не повдигна въпроса.

– А също и черен шоколад, защото не съм безчовечна.

– Ето това вече е приказка... Ама пък черен?

– За теб е по-добър. Има антиоксиданти. По-малко захар. И Пат настоя да ти направи плодова торта.

– Винаги съм харесвал тази жена – отбеляза Страйк, докато наблюдаваше как Робин вади увития във фолио пакет и го поставя на нощното му шкафче.

Всеки от четиримата мъже в малкото отделение имаше посетители този следобед. Двамата възрастни пациенти, претърпели някакви неизвестни за Страйк операции, разговаряха тихо с близките си, но мъжът, който се съвземаше след инфаркт на възраст едва трийсет и три, току-що бе убедил приятелката си да се разходят и Страйк знаеше, че се надява да изпуши цигара на спокойствие. Миризма на тютюнев дим неизменно съпътстваше съседа му по легло на връщане от тези разходки и припомняше на Страйк навика, който той бе решил да откаже завинаги. Дори строго бе посъветвал младия мъж, че не е редно да пуши след прекаран инфаркт. Страйк бе съвсем наясно за безсрамното си лицемерие, но подобна назидателност от позицията на праведен бе единственото удоволствие, на което можеше да се отдаде в момента.

– В тези два термоса има силен чай, но преди да ми кажеш, че е странен на вкус, предупреждавам, че е със стевия вместо със захар.

– Каква е пък тази стевия?

– Подсладител без калории. А това – извади нещо последно от плика си Робин – ти е от Флавия и Катя.

– Защо пращат картичка на мен? – взе я Страйк и заразглежда рисунката на кученце, държащо балони. – Ти свърши всичката работа.

– Ако не бе успял да отвориш външната врата и да пуснеш съседите, всички щяхме да сме мъртви – възрази Робин с понижен глас, тъй като съпругата на един от пациентите мина покрай тях, за да напълни каната му с вода.

– Как са те?

– Катя напълно очаквано е съсипана. Още е в отделението на горния етаж. Посетих я вчера и тогава Флавия ми даде картичката за теб. Мисля, че Катя изобщо не е подозирала какво... какво представлява Гюс. Райън Мърфи ми каза, че когато от полицията претърсили стаята на Гюс, навсякъде намерили ужасяващи рисунки. Прободени с нож жени, обесени, изтезавани... Освен това е пробил виолончелото си с ритник.

– А открили ли са телефона на Блей? Досието? – попита Страйк, който очевидно бе с активен ум и в много по-добра форма, отколкото при последното посещение на Робин.

– Да. Били са скрити под дъските заедно с истинското писмо на Джош и латексовите маски.

– Значи тези обаждания с променения глас са идвали от Флавия, нали така? – каза Страйк, който бе имал предостатъчно време да разсъждава, докато лежеше в леглото.

– Боже, наистина си добър – изрече впечатлена Робин. – Точно така, от нея. Зърнала Гюс да подменя писмото на Джош със своето в кухнята, където Катя била оставила чантата си. Той бил с гръб към нея и Флавия тихичко се промъкнала на горния етаж, без Гюс да разбере, че е бил видян. Каза ми, че идеята ѝ хрумнала от разказа на Брам за тези устройства. Тя е много умно и наблюдателно момиче.

– Да. Да се надяваме майка ѝ да я държи надалеч от интернет – каза Страйк и посегна към блокче шоколад. – Не ни трябва още един проклет престъпен гений в семейството.

– Тя иска да бъде детектив – каза Робин. – Сподели го с мен вчера.

– Редно е да ѝ предложим стажантско място. Но защо не е казала на майка си какво е видяла Гюс да прави с писмото? От страх ли?

– Тя не може да го признае открито пред Катя, но да, според мен е била абсолютно ужасена от Гюс. Ако питаш мен, Флавия единствена от семейството е прозряла истинската му същност. Тя всъщност се опита да ни го каже или да намекне. Помниш ли като подхвърли „Може би ще трябва да дойдете пак“, като си тръгнахме от къщата им. Каза ми, че гледала репортажа за масовата стрелба от страна на Елиът Роджърс по новините, докато Гюс бил в болницата. Проверих, това е денят, когато Еди е била хоспитализирана заради опит за самоубийство, а Аномия изчезва от Туитър и от играта през същите няколко дни. Това е бил един от елементите на така нареченото доказателство, че Еди е Аномия, което братята Пек са вкарали в досието.

Страйк се намести на възглавниците, при което леко потрепна от болка.

– Можехме да минем и с не тъй силно завоалирани следи – подхвърли той. – Но следващия път, като кажа: „Как приемаш Х като нашия извършител?“, нека спрем разследването на мига, докато не сме изключили Х.

– Отбелязвам си го – усмихна се Робин.

– Ако щеш вярвай, вчера се отби Анджела Даруиш – каза Страйк и Робин усети да я бодва раздразнение, че Даруиш е била допусната да види Страйк преди собствената ѝ втора визита. – Каза ми, че мръсникът е поставил подслушвателни устройства на горния етаж. Накупил си е оборудването от нелегални уебсайтове. Можел е да чува всичко, което са си говорели Джош и Катя, а също и Еди, преди да престане да ходи в къщата им. Само че си е направил автосаботаж, защото подслушвателните устройства са уловили какво се е случило, преди да пристигнем на улицата им. От Кралския колеж по музика са се обадили същия следобед да кажат, че Гюс не се е явил на насрочения разговор с преподавателя си, не е предал нищо от възложената му работа и общо взето в продължение на близо година е лъжел родителите си, че присъства на индивидуално обучение, така че от колежа обмисляли изключването му. След като Иниго цял час му натривал носа какво безполезно малко лайно е, Гюс слязъл в стаята си, грабнал мачетето, върнал се горе и многократно намушкал Иниго в гърдите и врата.

Робин вече беше наясно с всичко това, защото Мърфи ѝ го беше казал, но издаваше подходящите звуци, демонстриращи интерес. Усещаше как в момента Страйк има потребност да знае неща, които на нея не са ѝ известни.

– Твърди, че разпитал и двамата Барет, но не сподели как е минало.

– Мърфи ми каза нещичко – осведоми го Робин. – Дарси била с три години напред в Кралския колеж по музика и ѝ било мъчно за Гюс, тъй като бил самотник, тъй че един ден го поканила на парти.

– Женският капацитет, за жалост, е адски опасно нещо – коментира Страйк с уста, пълна с черен шоколад. Би предпочел „Туикс“, но пак си беше по-добро от болничната храна.

– И така, Гюс казал на Катя, че Дарси е новата му приятелка. Катя много се зарадвала, че най-после си е намерил някоя, защото, както тя се изрази, бил „малко несръчен с момичетата“.

– Не думай.

– Според брата и сестрата Барет Гюс пристигнал на партито, седнал на канапето и цяла вечер се занимавал с телефона си, без да говори с никого и силно ядосан на вид, защото истинският приятел на Дарси бил там. Гюс явно е хакнал облака на Маркъс още същата вечер, защото двамата Барет никога повече не го поканили по причина, че последвал Дарси в тоалетната в два часа през нощ­та и се опитал да я целуне насила.

– Започвам да разбирам защо му е бил нужен Кош – промърмори Страйк.

– Тя се развикала и се съпротивлявала, притичали брат ѝ и приятелят ѝ и го изхвърлили, но тя така и не подала оплакване срещу него в колежа. Както казах, съжалявала го. Повторение на историята с Рейчъл и Золтан. Золтан казал на Рейчъл, че баща му го тормозел, тъй че тя проявявала съчувствие към него, докато не започнали заплахите за изнасилване и убийство.

– Явно Гюс е живеел в измислен свят, където всяка жена, проявила доброта към него, е искала да правят секс.

– Точно така стоят нещата – изрече мрачно Робин. – Катя ми каза колко мила била Еди с Гюс, когато идвала у тях. След като Иниго настоял жена му да води децата в Норт Гроув, Еди насърчавала Гюс на тема рисуването му и споделила как и тя като тийн­ейджър е била истински интроверт. Според мен това изчерпва контакта между тях, но отново той започва да си фантазира и сам себе си убеждава как тя е увлечена по него. И ето че Еди критикува играта публично и това е повратен момент за Гюс.

– Обривът му поне истински ли е?

– Да – каза Робин, – но когато от полицията влезли в стаята му, открили вредни за него храни, заврени в най-различни ъгълчета, и явно те са предизвиквали ново активиране. Не искал да се връща в колежа, искал просто да си седи в стаята и да бъде Аномия... Мис­лех си също и за Правило 14. Всичката тази анонимност. Надали е била само защото двамата с Морхаус са се бояли родителите и учебните им заведения да не разберат с какво се занимават. Гюс едва ли би понесъл мисълта да създаде игра, където други хора могат да флиртуват помежду си. Той е искал пълен контрол и е наложил въздържание на участниците, а междувременно отчаяно е изпробвал реплики на Кош върху момичета в Туитър.

– Знаеш ли – заговори Страйк, който бе имал време да прехвърли наново целия случай в главата си, докато бе прикован на легло, – всичко това би могло да се избегне, ако хората просто си бяха отворили очите, да му се не види. Иниго и Катя не са си правили труда да проверяват с какво се занимава синът им, вечно сврян в стаята си. Ако проклетият Грант Ледуел бе сравнил почерка на писмото с този на плика, ако го бе показал на полицията, вместо да си прави извод, че Блей е алчен използвач, което е възможно най-голямото изкривяване на истината, Викас Бхардваж щеше да е жив сега.

– „Тя ми е сестра“ – цитира Робин. – Според казаното от Мърфи съдя, че родителите на Викас изобщо не са били като Иниго, ни най-малко не изглеждат способни на тормоз, но Мърфи каза, че били стъписани да научат, че Викас е бил съавтор на играта, защото си мислели, че се вълнува единствено от наука.

– Всички подрастващи имат потребности, за които родителите им не подозират – каза Страйк. – Жалко, че някои от тях избират убийството.

– Но това обяснява първоначалната свързаност между Гюс и Викас, нали? И двамата са толкова добри от млада възраст в съответните си области, вероятно са изпитвали голямо напрежение върху себе си, а и не са имали късмет с момичетата... Ето как са станали приятели... Искаш ли да ти подпра тук картичката?

Той ѝ я подаде, но нощното му шкафче бе толкова отрупано вече с ръчноизработени картички от племенниците му, както и от купени от магазина от Луси и Тед, че когато Робин се опита да балансира тази на Флавия, взе че събори една голяма на пода. Когато се наведе да я вдигне, видя дълго, написано на ръка послание и подписа „Мадлин“.

– Тази я метни в кошчето – каза Страйк, като видя какво държи Робин. – Разделихме се.

– О? Нима докато си тук?

– Не, случи се преди две седмици. Не се получаваше между нас.

– Аха – кимна Робин и неспособна да устои на изкушението, добави: – Приятелска раздяла, така ли?

– Не съвсем – отвърна Страйк. Помълча, за да изяде няколко квадратчета шоколад. – Тя ме ритна.

Робин не се удържа и прихна против волята си. Страйк също се присъедини към смеха ѝ, но бързо спря, усетил рязка болка в горната част на гърдите си.

– О, по дяволите, добре ли си? – попита Робин, като видя гримасата му.

– Напълно. Но ти добре ли си?

– Естествено. Не аз бях наръгана с нож. Нищо ми няма.

– Наистина ли? – погледна я изпитателно Страйк.

– Да – отвърна Робин, като отлично знаеше накъде бие той. – Честна дума, съвсем добре съм. Най-лошото беше подутината на главата ми, където той ме удари с юмрук. Не мога да легна да спя на тази страна.

Не искаше да разправя на Страйк за безсънните нощи оттогава насам, за ужасните кошмари, но когато той продължи да се взира настойчиво в нея, каза:

– Ето какво, беше ужасно, няма да се преструвам, че не беше. Видях трупа на Иниго, макар че не беше такава страшна гледка като мъртвия Викас... Само че всичко се случи толкова бързо, знаех, че полицията пристига, знаех, че ако Гюс си е наумил да ме изнасили, няма да може да убие Флавия и Катя. А той... – Робин се помъчи да потисне смеха си, леко истеричен рефлекс, с който ѝ се налагаше да се бори през последните дни – ...определено искаше да изнасили жива жена, а не мъртва, така че това работеше в моя полза.

– Не е смешно – отбеляза Страйк.

– Знам, че не е – въздъхна Робин. – Никак не исках да докарам нещата дотам, че да бъдеш намушкан с нож. Страйк, безкрайно много съжалявам. Бях толкова разтревожена...

– Не си ме намушкала ти. Имах избор. Не бях длъжен да те последвам...

Той пое дъх толкова дълбоко, колкото позволяваше нараненият му бял дроб, после се застави да изрече нещо, което би предпочел да не казва.

– Ти спаси живота на Катя и Флавия, като влезе в къщата. Устройствата са записали всичко. Мръсникът се е опитвал да разбие вратата на банята, когато те е чул как се опитваш да отключиш външната врата. Изключил е главния бушон, после е изтичал долу да се скрие зад вратата. И ако не беше хвърлила онова мраморно чудо през прозореца, съседите не биха дотичали на помощ, тъй че... не мога да кажа, че ми се иска да не го беше правила.

– Но ако ти беше умрял, никога нямаше да си го простя. Никога.

– Само не започвай и ти да плачеш – предупреди Страйк, когато Робин бързешком избърса очи. – Предостатъчно сълзи изтърпях от Луси. Мислех, че целта да се посещават хора в болницата е да бъдат ободрявани. А тя всеки път, щом ме погледне, започва да циври.

– Не можеш да я виниш – с предрезгавял глас изрече Робин. – Та ти за малко не умря.

– Но съм жив, нали? Така че по-добре тя да научи някоя и друга шега, ако иска да продължава да идва.

– Довечера ще те посети ли?

– Не – отвърна Страйк. – Довечера ще е Прудънс.

– Какво, сестрата психотерапевт, която не си виждал?

– Да, малко ще е трудно да се преструвам сега, че съм зает.

– Не на мене тези – усмихна се Робин. – Щеше да намериш начин да я отбиеш, ако не искаше да се срещнеш с нея.

– Да, може би – призна Страйк и бързо добави: – Направи ми услуга обаче. Ако Луси позвъни в офиса, не споменавай, че Прудънс е била тук...

– И защо?

– Няма да ѝ хареса, че се виждам с Прудънс.

Хрумна ѝ идея да предложи на Страйк да престане да лъже жените в живота си, но бързо я отхвърли, тъй като решенията да спре цигарите, да свали килограми и да прави физически упражнения засега бяха достатъчни за самоусъвършенстването му.

– Как са нещата в офиса? – попита Страйк и продължи да яде шоколад.

– Наред са, не се тревожи. Поехме следващите двама от списъка с чакащи, и двата случая са по повод извънбрачни връзки, чиста работа. О, случи се нещо интересно тази сутрин. Нътли се обади по телефона. Сега, след като членовете на Разполовяване били в ареста, бил готов на драго сърце да се върне на работа.

– О, готов бил значи – изрече Страйк заплашително.

– Спокойно, Баркли се погрижи за това – каза Робин. – Дръпна телефона от ръцете на Пат. Ще ти цитирам приблизително думите му: „Иди се шибай, бъзливо лайняно леке такова“.

Страйк се засмя, но отново потрепна от болка и спря.

– Поставиха ли стъклото на входната врата? – попита и отново потърка гърдите си.

– Да – отвърна Робин.

– И?

– И какво?

– Ти погледна ли го?

– Кое да съм погледнала? Стъклото ли? Не му обърнах внимание, не ходя често в офиса, но Пат не е казала нищо, затова приемам, че всичко е наред. Защо?

– Подай ми телефона – изрече нетърпеливо Страйк. – Боже мой. Четирима души сте в офиса и никой да не забележи!

Робин му подаде телефона силно озадачена. Страйк отвори на снимки и откри онази, която стъкларят му бе изпратил по негова молба.

– Ето – каза и подаде телефона на Робин.

Тя погледна познатата врата на офиса с матираното стъкло, която бе зърнала за пръв път пет години по-рано, когато бе изпратена като временна секретарка в непозната за нея фирма и осъзна, че ще е в услуга на човек, вършещ мечтаната от нея работа. Преди пет години надписът на вратата гласеше „К. Б. Страйк, частен детектив“, но вече не. Сега пред очите ѝ беше „Детективска агенция Страйк и Елакот“.

Без предупреждение непролетите сълзи рукнаха върху екрана на телефона и тя скри лице със свободната си ръка.

– О, да му се не види – промърмори Страйк и се огледа към присъстващите посетители, някои от които бяха загледани в Робин. – Мислех, че ще се зарадваш.

– Радвам се... много дори... Но защо трябваше да ме стъписваш така? – отвърна Робин и трескаво взе да бърше очи.

– Да те стъписвам? Пет дни си минавала покрай него, по дяволите!

– Не съм. Казах ти, основно изпълнявам наблюдения.

Тя взе да рови за салфетки върху нощното шкафче на Страйк, като изпосъбори половината картички. След като си издуха носа, промълви с немощен глас.

– Благодаря. Благодаря ти. Аз просто... благодаря.

Не посмя да го прегърне, за да не му причини болка, тъй че вместо това се пресегна и стисна ръката му, лежаща върху завивките.

– Няма защо – каза Страйк и в отговор стисна пръстите ѝ. В ретропекция беше доволен, задето тя не беше забелязала, та можа да види реакцията ѝ лично. – Отдавна беше време за това. Кажи на Пат да поръча и нови визитки.

– Боя се, че времето за посещения изтече – съобщи от прага медицинска сестра.

– Някакви планове за развлечения довечера? – осведоми се Страйк.

Робин изпита необяснимо угризение, когато Страйк пусна ръката ѝ. Мина ѝ през ума да излъже, но не можеше, не и когато толкова се бе разгневила на Страйк, че го бе направил.

– Ами аз... всъщност имам среща.

Наболата брада на Страйк скри донякъде огорчението му, но не напълно. Робин предпочете да не го гледа и се бе навела да вдигне чантата, оставена до стола ѝ.

– С кого? Да не би с Пез Пиърс?

– Пез Пиърс? – повтори изумена Робин и вдигна очи. – Да не мислиш, че бих излязла на среща със заподозрян?

– Тогава с Хю Джакс значи?

– Разбира се, че не! – възмути се Робин. – Не... с Райън Мърфи.

– Райън... какво, полицейският детектив?

– Да – кимна Робин.

Няколко секунди Страйк не каза нищо, защото се мъчеше да обработи казаното със съзнанието си.

– Че кога стана това? – попита с малко по-напрегнат тон, отколкото бе възнамерявал.

– Той ме покани преди известно време, но аз не можех заради работата, а сега... сега мога. Имам свободен уикенд.

– Аха. Ясно.

Страйк заиздирва трескаво наум какво да каже.

– Ами... той изглежда свестен човек.

– Радвам се, че мислиш така – усмихна се леко Робин. – Е, ще дойда пак когато е удобно, ако ти...

– Да, ела – отвърна Страйк. – Да се надяваме все пак, че скоро ще изляза от тук.

Тя се усмихна отново, изправи се и си тръгна, а на прага се обърна да му помаха.

Страйк остана вгледан във вратата, през която си бе отишла, докато младият мъж, оцелял след инфаркт, не се върна в леглото си. Този път детективът не смъмри съседа си заради силния мирис на „Марлборо“, изпълнил топлия въздух, защото в момента преживяваше ясно тълкуване на чувствата си и то бе колкото категорично, толкова и нежелано. Онова, което години наред се бе мъчил да заобикаля и да не назовава с име, бе изскочило от тъмния ъгъл, където се бе старал да го държи, и Страйк знаеше, че няма начин повече да отрича съществуването му.

Прикован на тясното болнично легло от системата и дренажите в гърдите си, нямаше как да изтича след Робин, да я повика да се върне и да ѝ каже, че е време да обсъдят онзи момент, преживян пред „Риц“.

„Само една среща е – каза си и внезапно зажадува за цигара по-силно отвсякога след попадането си в болницата. – Всичко би могло да се обърка.“

Току виж Мърфи се напил или изтърсил расистка шега. Или пък можеше да се държи отвисоко с Робин, тъй като тя нямаше официално обучение като детектив. Нищо чудно дори да опиташе да ѝ се натрапи физически, макар че идеята за това никак не му се хареса.

Той посегна към един от термосите със силен чай, донесени от Робин, и си наля една чаша. Фактът, че беше точно толкова силен и тъмен, колкото го обичаше, всъщност го накара да се почувства по-зле. Изпи го, без да усети вкуса му, така че не би могъл да каже дали стевията е много различна от захарта. Корморан Страйк току-що бе претърпял удар в сърцето, което мачетето не бе уцелило, ала тази рана, за разлика от прободната, вероятно щеше да го измъчва дълго след като системата и дренажите бъдеха отстранени.

И най-лошото от всичко бе, че той знаеше как тази орис би мог­ла да бъде избегната само ако бе последвал собствения си съвет към хората отпреди малко и си бе отварял проклетите очи.

__________