Мексикански разбойници

16РАЗВАЛИНИТЕ НА РИО ХИЛА

Доказано е, че цивилизацията е засегнала Америка още преди победата на испанците. Без да говорим за развалините в Юкатан и полуразрушените постройки в Скалистите планини, в страната съществуват доста много паметници, останали от чичимеките. Te са основали много цъфтящи градове, чиито развалини и до днес будят възторг у пътешествениците.

Тук ще опишем развалините край брега на Рио Хила, към които Инкарнасион отиваше с другарите си.

Туземците го наричат Големият дом на Рио Хила или Големият дом на Моктекусоми.

Мястото тук е съвсем равно.

Полуразрушените стени от някогашни здания се простират на изток по протежение на около пет километра. Край тях се виждат останки от различни съдове, някои от които имат изящна изработка.

Домът на Моктекусоми има формата на дълъг четириъгълник, чиито стени са обърнати на север, юг, изток и запад. Околните сгради приличат на средновековни кули, заградени с високи стени, чиито останки и до днес се виждат.

Щом наближиха гората, Инкарнасион и другарите му огледаха Дома на Моктекусоми. Te вярваха, че няма да намерят жива душа, но за тяхна изненада видяха, че тук имаше построен лагер и дори се вършеше някаква работа.

За щастие никой не видя стоящите зад дърветата ездачи. Всички бяха заети и работеха тъй усилено, че съвсем не обръщаха внимание какво става наоколо.

Но Инкарнасион намери за по-разумно да се върнат обратно в гората.

Когато спряха на поляната, откъдето през дърветата можеха да виждат лагера и брега на реката, те слязоха от конете, седнаха на тревата, запушиха цигари и според обичая на индианците в прерията почнаха военно съвещание. Положението бе доста трудно. Лагерът се намираше точно на мястото, където трябваше да се настанят въстаниците. Трябваше да решат какво да се прави.

— С каква цел са дошли тези хора тук? — запита дон Луис другарите си.

— Не е трудно да се отгатне — отвърна дон Кристобал. — Надеждата да намерят злато, да забогатеят е довело индианците тук.

— Не разбирам какво ги кара да се ровят тук? — обади се Инкарнасион.

— Да, странно наистина — рече Кристобал. — Всички знаят, че тук е бил някога градът на чичимеките, значи не може да има никаква златна руда.

— Разбира се. Ако имаше такава, нямаше да я оставят досега:

— Изглежда, че нещо друго е довело тези хора тук — каза дон Кристобал.

— Какво именно? — нетърпеливо попита дон Луис.

— За нещастие и аз зная не повече от вас. Но по някои белези долавям, че тук има пръст и Балбоа.

— Дявол да го вземе! — извика дон Луис. — Ако нямате грешка, дон Кристобал, всички наши планове рухват. Какво да правим?

— Не е ли по-разумно да се върнем назад? — каза Инкарнасион.

— Не съм напълно съгласен с теб — отвърна Луис. — Ето какво. Един от нас ще се върне при дон Хосе и ще му каже какво се е случило; друг ще остане тук, в гората; трети ще отиде при златотърсачите и ще влезе в тяхната група, като се представи също за златотърсач.

— Отлично — каза дон Кристобал. — После какво ще излезе от всичко това?

— Как какво ще излезе? — учуди се дон Луис.

— Разбира се. Един от нас ще отиде, както казвате, в лагера като златотърсач. Какво ще се получи от това? Ще помогне ли за успеха на нашата експедиция?

— Несъмнено. Златотърсачът ще се движи свободно и ще узнае всичките им тайни, които ще може да ни съобщи. Ако се съгласите, аз ще отида в лагера.

— Но чуждият ви акцент ще ви издаде — каза дон Кристобал. — Всички ще разберат, че сте европеец.

— Именно като чужденец ще мога да изиграя по-добре ролята си на търсач на приключения и да премахна всякакви подозрения. Какво мислите вие?

— Вярвам, че опитът ви ще успее. А вашето мнение, дон Кристобал?

— И аз съм напълно съгласен с дон Луис. Единствен той може да отиде в лагера. Ако Балбоа е там, то аз или вие не можете и да припарите.

Инкарнасион и Луис се изсмяха на тази шега на приятеля си.

— Отличен е планът ти, Луис! — извика усмихнат Инкарнасион. — А кой от нас ще остане в засада, скрит в гората?

— Според мен вие трябва да останете тук. Аз по-добре познавам страната и затова мога по-скоро да отида при дон Хосе, комуто ще разкажа всичко.

— Отлично, тъй да бъде. А сега, сеньори, да изпълним нашия план.

Военното съвещание свърши. Водачите се метнаха на конете и се сбогуваха, като здраво стиснаха ръцете си. Дон Луис и дон Кристобал отидоха на различни страни, а Инкарнасион остана в гората.