Можеш ли да пазиш тайна?

XXVII

Удивително колко различен човек съм напоследък! Изцяло, тотално, абсолютно съм променена. Аз вече съм една нова Ема. Много по-открита, отколкото преди. И по-откровена. Защото вече знам, че ако не си откровен с приятелите, колегите и хората, които обичаш, то какъв тогава е смисълът на живота?

Единствените тайни, които все още имам, са съвсем мънички, само най-най-съществените. А и те са само няколко. Мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка.

Ето например няколко от тези мои тайни, за които се сещам в момента:

1. Не съм сигурна, че на мама й отиват изрусените кичури, дето си ги е направила.

2. Гръцката торта, която Лиси ми направи за рождения ден, беше най-отвратителното нещо, което съм вкусвала през живота си.

3. Взех, без да питам, банския на Джемима от Ралф Лоран за ваканционното пътешествие с мама и татко и му скъсах една от презрамките.

4. Онзи ден, докато гледах пътната карта на града, за малко да попитам: „Каква е тази голяма река, дето минава покрай цял Лондон?“ После обаче ми светна, че това е околовръстният път.

5. Миналата седмица сънувах един напълно откачен сън… за Лиси и Свен.

6. Тайничко започнах да подхранвам коледната звезда на Артемис с укрепващ растежа тор.

7. Сигурна съм, че Сами, златната рибка, пак се е променил, докато с мама и татко бяхме на ваканционното пътешествие. Откъде се е взела тази допълнителна перка?

8. Знам, че трябва да престана да раздавам на де когото сваря визитки, на които пише „Ема Коригьн, специалист по маркетинг“, но просто не мога да се въздържа.

9. Миналата нощ, когато Джак ме попита за какво мисля, аз му отговорих „За нищо“, ама това не беше съвсем вярно. Защото всъщност мислех как да кръстим децата си.

Добре де, ама то си е абсолютно нормално да имаш по някоя малка тайничка от гаджето си.

Всеки го знае.

Така де!