Мъртви за света

6

През целия път до вкъщи размишлявах за преживелиците ми в Шривпорт. Бях помолила Алсид да звънне на полицаите в Бон Темпс, но и той получи отрицателен отговор. Не, нямали никакви новини за Джейсън. Затова реших да не ходя до управлението, но се наложи да се отбия до бакалията — за хляб и маргарин, и до магазина за напитки — за кръв.

Първото нещо, което се появи пред погледа ми в супермаркета, бе малък стелаж с бутилирана кръв. Идеално — нямаше нужда да ходя до магазина за напитки. Второто нещо, което видях, беше плакат с портретна снимка на Ерик — най-вероятно същата, която той бе използвал при откриването на „Вамптазия“, защото изобщо не изглеждаше заплашително. Физиономията му излъчваше неустоим чар и почти земна благост; човек и за миг не би допуснал, че това същество е в състояние да забие резци в шията ти и да изсмуче кръвта ти до капка. Имаше и голям надпис:

Прочетох внимателно текста. Всичко съвпадаше с казаното от Джейсън. Петдесет хиляди долара са много пари. Тази Халоу трябва да е луда по Ерик, щом е готова да плати такава сума, за да го вкара в леглото си. Лично на мен ми изглеждаше доста съмнително, че завладяването на „Вамптазия“ (в комплект със собственика) би донесло на Халоу някаква печалба — особено след изплащането на наградата. Колкото повече размишлявах, толкова по-сигурна ставах, че тази история е като блато, пълно с подводни камъни. И от това мътно блато стърчеше дългата ми шия, която като нищо можеше да бъде отхапана, заедно с главата.

Хойт Фортънбъри — най-добрият приятел на Джейсън — пълнеше в количката си кутии с пица от сектора със замразени храни.

— Ей, Суки! — извика той. — Къде се затри нашият човек?

— Ще ми се да знаех — отвърнах аз и се приближих към него, за да не ни слушат. — Много съм разтревожена.

— Може просто да е забягнал за няколко дни с новото си завоевание, а? Онази девойка, с която го видях в новогодишната нощ, изглеждаше много сладка.

— Как се казваше тя?

— Кристъл. Кристъл Норис.

— Откъде е?

— Хотшот — каза той и кимна в южна посока.

Хотшот беше по-малък дори от Бон Темпс. Намираше се на петнайсетина километра разстояние, а жителите му — според слуховете — бяха много странни хора. Хотшотските хлапета, които посещаваха нашето училище, винаги се придвижваха заедно и изглеждаха някак… различни. Изобщо не се изненадах, че Кристъл живее в Хотшот.

— Напълно възможно е — продължи да развива теорията си Хойт — Кристъл да го е поканила на гости.

Но мислите му крещяха точно обратното. Той самият не си вярваше; просто се опитваше да успокои като мен, така и себе си. И двамата знаехме, че Джейсън щеше да се е обадил досега, независимо колко добре се забавляваше с което и да било жена.

Но аз все пак реших да звънна на Кристъл, когато ми се отворят десетина свободни минути, тоест — незнайно кога. Помолих Хойт да звънне в полицията и да им съобщи името на Кристъл. Той каза, че ще го направи, но не беше очарован от идеята ми. Можех да се обзаложа, че ако не ставаше въпрос за Джейсън, Хойт направо щеше да ми откаже. Но те бяха много близки приятели, а Джейсън винаги е бил основен източник за забавления на флегматичния и глуповат Хойт и ако Джейсън изчезнеше завинаги, Хойт щеше да умре от скука.

Разделихме се на паркинга. Изпитах огромно облекчение, че Хойт не ме попита защо купувам „Истинска кръв“. Касиерката също си замълча, въпреки че пипаше бутилките с отвращение. Самата аз не пърхах от щастие, макар и по друга причина — докато плащах, осъзнах в какви сериозни разходи ме вкарваше моят неканен гост. Дрехи, храна…

Тъкмо се беше стъмнило, когато спрях пред вкъщи и извадих торбите с покупки от колата. Влязох през задната врата, извиках Ерик по име и светнах лампата в кухнята. Не получих отговор, затова се залових да прибирам покупките по местата им. Оставих бутилка кръв на масата за Ерик — да му е подръка, когато огладнее. Извадих пушката от багажника, заредих я и я подпрях в ъгъла до бойлера. Накрая звъннах в полицията, за кой ли път. Никакви новини за Джейсън, каза диспечерката.

Облегнах се на стената в кухнята и стоях така дълго време, обзета от отчаяние. Не биваше да изпадам в депресия. Реших да отида във всекидневната и да пъхна нов филм във видеото. За развлечение на Ерик. Той вече беше изгледал цялата ми колекция с „Бъфи — убийцата на вампири“, а нямах „Ангел“. Може би „Отнесени от вихъра“ щеше да му хареса. (От една страна, той е бил „жив“, когато са го снимали. От друга страна — имаше амнезия. За него всичко би трябвало да е ново.)

Но щом тръгнах по коридора, чух слаб шум от малката спалня. Отворих вратата съвсем тихо, за да не будя госта си, ако все още спи. Мили боже, не спеше. Ерик нахлузваше джинсите си с гръб към мен. Не носеше бельо, никакво, нито дори червените си изрязани бикини. Дъхът ми заседна в гърлото. Успях само да ахна. Затворих очи, а дланите ми сами се свиха в юмруци.

Ако съществуваше международен конкурс за най-красив задник, Ерик щеше да го спечели веднага, уверявам ви. При това, без да си мръдне пръста — или задника. Щеше да издуха конкуренцията и да гушне огромната купа. Никога не съм вярвала, че една жена може да води физическа борба със себе си и с желанието си да докопа мъж. Но ето че аз, Суки Стакхаус, стърчах там със забити в дланите нокти и втренчено гледах вътрешната част на клепачите си.

Унизителна работа, мен ако питате, — да желаеш мъж толкова… толкова… лакомо (изключително подходяща дума от Календара) само заради физическата му привлекателност. Винаги съм смятала, че е невъзможно. Поне за мен.

— Суки, добре ли си? — попита Ерик. Измъкнах се с усилие от блатото на плътските желания, строполих се на брега и поех дълбоко въздух. Той стоеше точно пред мен, положил ръце върху раменете ми. Сините му очи преливаха от безпокойство. Сведох смутено поглед и пред очите ми се изпречиха твърдите му зърна, всяко от които с размерите на гумичка за молив. Прехапах устни. За нищо на света не бих посмяла да се облегна на гърдите му.

— Извинявай — казах аз съвсем тихичко. Не смеех дори да помръдна. Страхувах се, че ако трепна, ще го съборя на земята и… Господ да му е на помощ. — Извинявай, че нахълтах така. Трябваше да почукам.

— Но ти си ме виждала и преди.

Но не и гол. И не отзад.

— Да, но не е възпитано да се нахълтва така.

— Няма проблем. Изглеждаш разстроена.

Сериозно?

— Ами… имах ужасен ден — процедих аз през стиснати зъби. — Брат ми изчезна безследно, а вещиците върколаци в Шривпорт убиха… ъм, вицепрезидента на тамошната глутница върколаци и… ръката й лежеше насред цветната леха. Някаква ръка, всъщност нямам представа чия. Белинда е в болница. Джинджър е мъртва. Имам нужда от душ — завъртях се на пета и се отправих към стаята си. Влязох в банята, свалих всичките си дрехи и ги хвърлих в коша за пране. После прехапах устната си от болка, като наказание за собствената си лудост, и чак тогава се пъхнах под горещия душ.

Знам, че студените душове са по-подходящи за подобни случаи, но горещата вода ми доставяше удоволствие и отмора. Намокрих косата си и посегнах към сапуна.

— Нека ти помогна — каза Ерик и дръпна завесата настрана, за да влезе при мен под душа.

Издадох странен звук, нещо средно между хълцане и писък. Беше събул джинсите си и се намираше в същото състояние като моето. При мъжете признаците са очевидни. Резците му също стърчаха. Почувствах се засрамена, уплашена и абсолютно готова да му се нахвърля. Докато стоях като паметник, парализирана от бушуващите в мен емоции, Ерик взе сапуна от ръцете ми, разпени го между дланите си, остави го обратно в сапунерката и започна да мие ръцете ми, повдигайки ги една по една, за да стигне и до подмишниците; после плъзна длани надолу, като умело избягваше гърдите ми — които впрочем трепереха като жадни за ласки кученца.

— Някога правили ли сме любов? — попита той.

Поклатих глава. Все още нямах сили да говоря.

— Значи съм бил голям глупак — каза той и взе да търка корема ми с въртеливи движения. — Обърни се, любима.

Подчиних му се и той се зае с гърба ми. Имаше много силни и ловки пръсти. Когато Ерик приключи, аз притежавах най-чистия и най-отпуснат чифт лопатки в целия щат Луизиана.

Но лопатките ми бяха единствената спокойна част от тялото ми. Либидото ми скачаше надолу-нагоре като обезумяло. Щеше ли това да се случи наистина? Отговорът клонеше към да, тревожно констатирах аз. Ако мъжът в банята ми беше истинският Ерик, със сигурност щях да намеря сили да го отблъсна. Щях да му наредя да изчезне още в мига, когато отметна завеската. Истинският Ерик щеше да довлече под душа ми пълния си комплект от власт, амбиции и политически интереси — все неща, които нито разбирах, нито харесвах особено. Но пред мен стоеше един различен Ерик — не вироглавият и груб вампир, когото познавах, а един прекрасен Ерик, който ме желаеше, който жадуваше за мен. Имах нужда от него в този хладен и равнодушен свят, който често демонстрираше пренебрежението си към мен. Съзнанието ме всеки момент щеше да изключи и да предаде щафетата на тялото. Усетих как част от Ерик се отърка в гърба ми, а самият той не беше помръднал от мястото си. Майчице мила!

После започна да мие косата ми с шампоан.

— Ти трепериш… Страхуваш ли се от мен?

Замислих се. И да, и не. Само че нямах никакво намерение да се впускам в дълъг дебат около всичките „за“ и „против“. И без това водех мъчителна вътрешна борба със себе си. Разбира се, бих могла да поспоря с Ерик относно моралния аспект на секса без любов. Както и да му напомня, че не бива да бъде груб с мен. Не че очаквах да ме пребие или нещо подобно, но неговата мъжественост (както я наричат в любимите ми любовни романи — а и в конкретния случай би могло да й се добави и някое прилагателно като „набъбнала“ или „пулсираща“) представляваше плашеща перспектива за една неопитна жена като мен. Чувствах се като автомобил, който до този момент е бил управляван от един-единствен шофьор… а новият му собственик възнамерява да участва с него на „Дайтона 500“.

О, по дяволите с размишленията!

Взех сапуна и го разпених между пръстите си. Пристъпих към Ерик и притиснах вироглавия палавник към корема му, за да достигна с ръце абсолютно разкошния му задник. Срамувах се да го погледна в очите, но той ясно ми даде да разбера, че е във възторг от реакцията ми. Разтвори послушно крака и аз го измих — много старателно и много педантично. Той започна да стене и леко да се поклаща напред-назад, а аз насочих вниманието си върху гърдите му. Поех дясното му зърно между устните си и го засмуках. Очевидно му хареса, и то много, защото дланите му се сключиха на тила ми и той леко притисна главата ми към себе си.

— Ухапи ме лекичко — прошепна и аз пуснах зъбите си в действие.

Ръцете му започнаха да шарят по всеки сантиметър от кожата ми, до който успяваха да се докопат, и трескаво и ненаситно я галеха и дразнеха. Той се отдръпна леко назад, а после — очевидно решил да разменим ролите си — се наведе напред. Докато засмукваше гърдата ми между устните си, ръката му ловко се плъзна между краката ми. Застенах и несъзнателно започнах да се движа заедно с нея. Господи, какви дълги пръсти имаше…

Когато дойдох на себе си, водата вече бе спряна, а двамата с Ерик се подсушавахме един друг с пухкави бели хавлии. После се целунахме… доста продължително.

— Леглото — дрезгаво каза той и аз кимнах. Той ме взе на ръце и ме понесе към спалнята. Оплетохме се в завивките — аз исках да се пъхнем под тях на топло, а той бързаше да довършим започнатото. Успях да се наложа, защото в стаята ми се струваше твърде студено. След като се наместихме между чаршафите, аз се обърнах към него и подновихме заниманията си, но вече в ускорено темпо. Пръстите и устата му бяха заети с изучаване на топографията ми, а тялото му страстно се притискаше към бедрото ми.

Буквално горях от желание; имах чувството, че всеки момент ще избухна в пламъци. Обвих ръце около него и го придърпах към себе си.

Ерик внезапно се озова отгоре ми, готов да проникне в мен. Цялата треперех от възбуда и нетърпение. Протегнах ръка помежду ни, за да го насоча, и потърках края на члена му в пламналата си плът.

— Любима моя — изръмжа той и рязко проникна в мен.

Макар да се чувствах готова и да копнеех до болка за него, преживях такъв шок, че не успях да сподавя писъка си.

Миг по-късно той прошепна:

— Не затваряй очи. Гледай ме, любима.

Думата „любима“ прозвуча като милувка; сякаш ме наричаше с име, което никой не използваше за никого — нито сега, нито занапред. Резците му бяха удължени докрай и аз се надигнах, за да прокарам език по тях. Очаквах да ме ухапе по шията, както правеше Бил почти всеки път.

— Гледай ме — отново прошепна той и внезапно излезе от мен. Опитах се да го придърпам обратно, но той бавно и с почти маниакална целеустременост започна да покрива тялото ми с целувки. Висях на косъм от оргазма, а талантливите му устни старателно си проправяха път надолу по горещата ми кожа. Пръстите му заеха мястото на пениса му, а после най-неочаквано той вдигна поглед към мен, за да се увери, че не съм затворила очите си — не бях! — и зарови лице във вътрешната част на бедрото ми. Пръстите му не спираха да се движат, все по-бързо и по-бързо… и тогава ме ухапа…

Може би съм извикала. Всъщност съм сигурна, че извиках, но в следващия миг ме помете такава мощна вълна от наслада, каквато изпитвах за първи път през живота си. Когато екстазът ми утихна, Ерик се наведе над мен, целуна ме по устните и аз усетих вкуса на собствените си сокове. После той отново проникна в мен и когато и неговият момент настъпи, аз все още потръпвах от удоволствие в ръцете му. Ерик извика нещо на непознат за мен език, затвори очи и се свлече до мен. След минута-две вдигна глава и ме погледна. Очаквах, че ще започне да диша. Бил винаги се преструваше на задъхан по време на секс. (Никога не съм го молила за това; той просто го правеше за мое успокоение.) Опитах се да пропъдя тази мисъл от главата си. Бил бе моят пръв и единствен любовник. Единствен до този момент. Статутът ми на жена, познала ласките на един-единствен мъж през живота си, бе безвъзвратно изгубен и тази мисъл ми причиняваше болка.

Реших да не се поддавам на самосъжалението и скочих обратно в настоящето — а моментът наистина си го биваше. Прокарах пръсти през косата на Ерик и прибрах един непослушен кичур зад ухото му. Втренченият му поглед преливаше от очакване. Налагаше се да кажа нещо.

— Ще ми се — казах — да можех да си запазвам оргазми в буркан и да ги използвам при нужда, защото днес ми се събраха в излишък.

Ерик се ококори насреща ми и внезапно избухна в смях. Хареса ми как се смееше — досущ като стария Ерик. Благодарение на смеха му най-после се почувствах спокойна в компанията на този непознат красавец. Той се претърколи по гръб, без да ме пуска, и аз се озовах върху него яхнала го през кръста.

— Ако знаех, че изглеждаш толкова прекрасна без дрехи, отдавна да съм те съблякъл — каза той.

— Пробвал си се поне двайсет пъти досега — казах аз и му се усмихнах.

— Значи имам добър вкус — той се поколеба известно време, а по лицето му премина тревожна сянка. — Разкажи ми за нас двамата. Откога те познавам?

Светлината от банята обливаше дясната страна на лицето му. Разпиляната му върху възглавницата коса блестеше като златна.

— Студено ми е — тихо казах аз; той веднага ме намести до себе си и придърпа завивките върху раменете ни. Обърна се на една страна, а аз се подпрях на лакът, за да виждам лицето му.

— Нека помисля. Запознах се с теб миналата година във „Вамптазия“. Това е твоя бар в Шривпорт. О, между другото, барът е бил нападнат днес. Снощи. Съжалявам, че не ти го казах веднага, но много се тревожех за брат ми и… забравих.

— Много искам да ми разкажеш и за това, но първо трябва да чуя за нашето запознанство. Измъчва ме огромно любопитство.

Поредният малък шок: истинският Ерик се интересуваше преди всичко от себе си и от собственото си положение, а взаимоотношенията му с останалите се нареждаше по важност на… десето място, да речем. Още не можех да свикна с новите му реакции.

— Ти си шерифът на Окръг 5 — продължих аз, — а бившият ми приятел Бил е твой подчинен. Той е извън страната в момента. Мисля, че ти споменах за Бил.

— Неверният ти бивш приятел? Чийто създател е вампирката Лорена?

— Същият — отвърнах лаконично. — Както и да е, когато се запознах с теб във „Вамптазия“…

Отне ми повече време, отколкото предполагах, и когато най-после приключих с разказа си, резците на Ерик стърчаха, а ръцете му шареха неспокойно по тялото ми. Той налапа едната ми гърда, изтръгвайки — освен кръв — дълбоко стенание от гърлото ми, и мощно засмука. Изпитвах странно усещане, защото той едновременно пиеше кръв и дразнеше с език зърното ми. Беше болезнено и много възбуждащо — чувствах се така, сякаш ме изсмукваше цялата, от глава до пети. Стенех и треперех от възбуда. Тогава той рязко повдигна крака ми и отново проникна в мен.

Този път не преживях чак такъв шок, а и Ерик се движеше много по-бавно. Искаше да го гледам в очите; това очевидно го възбуждаше.

Когато всичко свърши, бях изтощена, но неизмеримо доволна. Чувала съм за доста мъже, които не се интересуват дали партньорката им ще изпита оргазъм; вероятно си мислят, че щом на тях им е добре, на нея също би трябвало да й е хубаво. Слава богу, нито един от моите двама мъже не е бил такъв егоист. Дали защото бяха вампири, или аз просто имах такъв късмет? А може би и двете?

Ерик ме засипа с комплименти, а не получи нищо в замяна от моя страна. Изобщо не беше честно. Затова, като си лежах сгушена на гърдите му, тихо прошепнах, буквално до шията му:

— Толкова си красив.

— Какво? — стресна се той.

— Ти ми каза, че тялото ми е… хубаво — не каза точно това, но се срамувах да повторя думите му. — Просто исках да знаеш, че и аз харесвам твоето.

Гърдите му се разтресоха от смях.

— Коя част ти харесва най-много? — закачливо попита той.

— О, задникът ти, разбира се — веднага отвърнах аз.

— Задникът ми?

— Аха.

— Виж ти! Аз си мислех за друга част.

— Е, тя определено е доста… съразмерна — казах аз и зарових лице в гърдите му. Веднага разбрах, че съм избрала погрешната дума.

— Съразмерна? — той взе ръката ми и я положи върху въпросната част от анатомията си, която веднага започна да шава. Ерик притисна дланта ми със своята и я раздвижи нагоре-надолу. — Е, съразмерен ли ти се струвам?

— Може би трябваше да кажа щедро надарен?

— Щедро надарен. Харесва ми — каза той.

Щедро надареният бе отново готов за действие, но аз честно казано, нямах сили. Чувствах се толкова изтощена, че се питах дали на другия ден изобщо щях да успея да помръдна. Реших да се заема с по-ленивата алтернатива и се плъзнах надолу под завивките, а той с удоволствие ми отвърна със същото. След поредния грандиозен оргазъм имах чувството, че всяко мускулче от тялото ми се е превърнало в желе. Не обелих и дума повече нито за тревогите ми около Джейсън, нито за ужасните събития в Шривпорт, нито за каквито и да било други неприятни неща. Разменихме си шепнешком по няколко искрени (от моя страна) комплимента и повече нищо не си спомнях. Не знам какво е правил Ерик през остатъка от нощта, защото спах като заклана.

На другия ден ме чакаха куп тревоги, но благодарение на Ерик аз напълно забравих за тях в продължение на няколко скъпоценни часа.