Наръчник на оптимиста

Скъпи Пат,

Тифани ме увери в твоята искреност и от думите й за характера ти съдя, че наистина си напълно нов човек. Независимо дали това е резултат от инцидента, от терапията, от лекарствата или от силата на волята, заслужаваш поздравления, защото не е малко постижение.

Нека първо подчертая, че ти препоръчах Хък Фин само за удоволствие. Не съм ти пращала скрити послания. Съдейки по всичко, написано от теб, и по думите на Тифани, изглежда полезно да прочетеш „Спасителят в ръжта“. Става въпрос за младо момче на име Холдън, което трудно се справя с реалността. Холдън иска да остане в детството до края на живота си и това го прави красив и интригуващ персонаж, но пък му е трудно да намери мястото си в истинския свят. В момента сякаш и на теб ти е трудно да се справиш с действителността. Част от мен се вълнува от кореспонденцията ни, защото от писмата ти наистина личи, че си станал по-добър човек. Същевременно се притеснявам заради мирогледа, който си развил: крехък е и вероятно именно той те е задържал толкова години в психиатричното заведение, а и сега те задържа толкова месеци в сутерена на родителите ти. В един момент ще се наложи да излезеш от сутерена, Пат. Трябва да си намериш хубава работа и да почнеш да печелиш пари и тогава навярно няма да можеш да бъдеш човека от последните няколко месеца.

Помня Масачузетс, разбира се. Бяхме толкова млади и споменът е красив. Винаги ще го нося със себе си. Но ние БЯХМЕ ДЕЦА, Пат. Мина повече от десетилетие. Вече не съм жена, която би спала в евтин мотел. Изглежда ти отново си станал мъж, готов да хукне с някоя жена към Мартас Винярд. Изглежда преживяваш някакво второ детство. Не знам. Знам само, че НЯМА да преживееш второ детство с мен. Аз вече не съм дете, Пат. Аз съм жена, която обича съпруга си много силно. Когато се съгласих да ти пиша, не ми е хрумвало да ти давам втори шанс. Целта ми не е била да ти позволя пак да влезеш в живота ми. Исках само да ти дам шанс да се сбогуваш — да разрешиш нерешените проблеми. Нека това да ти е ясно.

Ники