Наръчник на оптимиста

Иииха!

Дани дочита писмото от Тифани, въздъхва, почесва се по главата и дълго време гледа през прозореца на спалнята ми. Искам да знам мнението му, защото той е единственият ми познат, който не е предубеден спрямо Тифани. Всички други очевидно са пристрастни — дори Клиф.

— Е? — най-накрая се обаждам от леглото си. Седя, облегнат на дъската с крак, повдигнат върху няколко възглавници. — Какво мислиш?

Дани сяда, отваря кутията за парчези, подарък от мама за рождения ден, и вади ръчно боядисаната дървена дъска и пионките.

— Мисля днес да съм с червените — казва. — Кой цвят си избираш?

Избирам сините и поставяме дъската на малката масичка — мама я сложи в стаята ми, след като се прибрах вкъщи със счупен крак. Играем парчези както при всяко гостуване на Дани. Очевидно той ще се въздържи да изкаже мнение за Тифани, вероятно защото знае, че решението си е само мое. А може би просто иска да играем. Той обича парчези повече от всеки друг и когато стигне някоя от моите позиции и върне моя пионка до началото, винаги посочва лицето ми и изкрещява:

— Иииха! — което ме разсмива, защото Дани приема парчези толкова сериозно.

В действителност аз не обичам играта чак толкова колкото Дани — а и той не иска да отговори на въпросите ми за Тифани — но все пак е хубаво той отново да е част от живота ми.

Играем парчези часове наред — дните минават и резултатът ми срещу Дани достига 32 победи и 203 загуби. Дани е изключителен играч на парчези и най-добрият хвърляч на зарове, когото съм срещал. Когато каже: „На татенцето му трябва чифт“, почти винаги хвърля две шестици. Каквото и да му трябва на Татенцето, Дани го хвърля.