Най-добре да си остане тайна

17.

— Просто искам да го унищожа — каза тя. — Няма да ме задоволи нищо по-малко.

— Уверявам ви, лейди Вирджиния, че можете да разчитате изцяло на помощта ми.

— Радвам се да го чуя, майоре, защото ако ще работим заедно, трябва да си имаме доверие. Никакви тайни. Аз обаче все още не съм напълно убедена, че вие сте точният човек за тази работа. Кажете ми, защо мислите, че сте толкова подходящ?

— Мисля, че ще ме намерите за повече от подходящ, милейди — каза Фишър. — С Барингтън се познаваме от много отдавна.

— Тогава започнете от самото начало и ме запознайте с всички подробности, колкото и незначителни да изглеждат.

— Всичко започна, когато тримата бяхме в началното училище „Сейнт Бийд“ и Барингтън се сприятели със сина на докера.

— Хари Клифтън — каза Вирджиния с презрение.

— Барингтън трябваше да бъде изключен от „Сейнт Бийд“.

— Защо?

— Беше хванат да краде от училищния бюфет, но му се размина.

— Как?

— Баща му, сър Хюго, също престъпник, написа чек за хиляда паунда, благодарение на който училището построи нов павилион за крикет. Затова директорът се престори на сляп, благодарение на което Барингтън успя да продължи в Оксфорд.

— Вие също ли отидохте в Оксфорд?

— Не, аз постъпих в армията. Пътищата ни обаче се пресякоха отново в Тобрук. Служихме в един и същи полк.

— Където той станал знаменит и си спечелил Военен кръст, а по-късно избягал от лагер за военнопленници ли?

— Медалът трябваше да е мой — каза Фишър и присви очи. — Аз бях негов командир и водех атаката срещу вражеската батарея. След като обърнах германците в бягство, полковникът ме предложи за Военен кръст, но ефрейтор Бейтс, приятел на Барингтън, излъга и затова само бях похвален, а Барингтън получи Военния кръст.

Това се различаваше от версията на Джайлс за случилото се през онзи ден, но Вирджиния знаеше на кой от двата варианта иска да вярва.

— Оттогава засичали ли сте се?

— Не, аз останах в армията, но след като осъзнах, че той е осуетил всички възможности за по-нататъшното ми издигане, напуснах по-рано.

— И сега с какво се занимавате, майоре?

— По професия съм борсов агент и член на борда на Бристолската гимназия. Освен това съм в изпълнителния комитет на местната Консервативна асоциация. Постъпих в партията, за да изиграя ролята на пречка пред Барингтън за спечелването на следващите избори.

— Е, аз пък ще се погрижа да изиграете водеща роля, защото онова, което го интересува най-много, е как да запази мястото си в Камарата на общините. Той е убеден, че ако лейбъристите спечелят следващите избори, Атли ще му предложи пост в кабинета.

— Само през трупа ми.

— Не мисля, че ще се наложи да стигаме чак дотам. В края на краищата, ако на следващите избори той изгуби мястото си, няма особени шансове да го приемат отново в редиците си и това най-вероятно ще означава край на политическата му кариера.

— Дано — каза Фишър. — Но трябва да посоча, че макар да няма голямо мнозинство, той си остава много популярен в избирателния си район.

— Питам се колко ли популярен ще е, след като подадох срещу него иск за прелюбодейство.

— Той вече се е подготвил за това и разказва на всички как е трябвало да се съгласи на представление в Брайтън, за да защити репутацията ви. Дори е започнал кампания за промяна на законодателството във връзка с разводите.

— А как ще реагират избирателите му, ако открият, че през изминалата година е имал връзка със студентка от Кеймбридж?

— След като се разведете, никой няма да дава и пет пари за това.

— Но ако разводът не е приключил и аз ясно дам да се разбере, че отчаяно се опитвам да постигна помирение…

— Това ще промени напълно ситуацията — каза Фишър. — И можете да разчитате на мен, че новината за окаяното ви положение ще стигне до подходящите уши.

— Добре. И така, за дългосрочните ни цели ще е много полезно, ако станете председател на Консервативната асоциация на Бристолското пристанище.

— Не бих искал нищо повече. Единственият проблем е, че не мога да си позволя да отделя толкова много време на политиката, като в същото време си изкарвам хляба, нали разбирате.

— Не е нужно да се безпокоите за това, след като влезете в борда на „Барингтън Шипинг“.

— Няма особени надежди това да се случи. Барингтън ще наложи вето на назначаването ми веднага щом чуе името ми сред кандидатите.

— Не може да наложи никакво вето, щом притежавам седем и половина процента от акциите на компанията.

— Не ви разбирам.

— В такъв случай позволете да обясня, майоре. От половин година купувам акции на „Барингтън“ чрез посредници и в момента притежавам седем и половина процента от компанията. Ако проверите устава им, ще откриете, че това ми позволява да посоча член на борда, и не се сещам за по-подходящ човек от вас, който да ме представлява.

— Как мога да започна да ви се отблагодарявам?

— Много просто. В краткосрочен план ще посветите времето си изцяло на това да станете председател на местната Консервативна асоциация. След като го постигнете, единствената ви цел ще е да се погрижите избирателите от Бристолското пристанище да извадят своя депутат от Парламента на следващите избори.

— А в дългосрочен план?

— Имам идея, която може би ще събуди интереса ви. Но не можем дори да мислим за нея, докато не станете председател на асоциацията.

— В такъв случай по-добре да се връщам в Бристол и да се захващам веднага за работа. Но преди това искам да ви попитам нещо.

— Разбира се — каза Вирджиния. — Можете да ме питате всичко. В края на краищата вече сме партньори.

— Защо избрахте за тази работа точно мен?

— О, това е съвсем просто, майоре. Веднъж Джайлс ми каза, че вие сте единственият човек, от когото се отвращава.

— Господа — каза Бил Хокинс, председателят на Консервативната асоциация, и почука с чукчето по масата. — Призовавам за ред в залата. Като начало ще помоля нашия почетен секретар майор Фишър да прочете протокола от предишната среща.

— Благодаря, господин председател. На предишната среща, която се проведе на четиринайсети юни петдесет и четвърта, комитетът ми възложи да се обърна към централата в Лондон с искане за списък на кандидати, които биха могли да представляват партията в този избирателен район за следващите парламентарни избори. Официалният списък пристигна след няколко дни и разпратих копия до членовете, за да могат да се запознаят с кандидатите преди тази среща.

— Беше взето решение тази година летният сбор да се състои в замъка Кум, с любезното съгласие на почитаемата мисис Хартли-Бут — продължи Фишър. — Проведе се обсъждане за цената на билетите за томболата и след гласуване се реши тя да е шест пенита за билет и трийсет и шест за половин серия. След това ковчежникът мистър Мейнард съобщи, че банковата сметка на асоциацията е с актив от четирийсет и седем паунда и дванайсет шилинга3. Каза, че е писал на всички, които все още не са платили годишния си членски внос. Поради изчерпване на дневния ред срещата беше закрита в десет часа и дванайсет минути.

— Благодаря, майоре — каза председателят. — А сега да минем на втора точка, списъка с кандидати, препоръчани от централата. Всички разполагахме с няколко дни да обмислим имената, така че откривам обща дискусия, преди да определим онези кандидати, които според вас следва да бъдат поканени за събеседване.

Фишър вече беше показал списъка на лейди Вирджиния и двамата се бяха спрели върху човека, който според тях щеше да им послужи най-добре в дългосрочен план, така че седна и заслуша внимателно съпартийците си, които изказваха мнения за достойнствата и недостатъците на всеки кандидат. Бързо стана ясно, че избраникът му не е сред лидерите, но поне никой не беше категорично против него.

— Майоре, желаете ли да изкажете мнение, преди да гласуваме? — попита Хокинс.

— Благодаря, господин председател. Съгласен съм с онези, според които мистър Симпсън, който се бори така храбро в Ебу Вейл на предишните избори, заслужава да бъде поканен на събеседване, но смятам, че трябва да обсъдим и мистър Дънет. В края на краищата съпругата му е местно момиче, което е значително предимство, особено като се има предвид сегашното семейно положение на сър Джайлс.

Около масата се чуха одобрителни възгласи.

След четирийсет минути Грегъри Дънет вече фигурираше в краткия списък заедно с мистър Симпсън, бившия кандидат от Ебу Вейл, плюс един местен адвокат, за когото нямаше надежда, ерген над четирийсетте, за когото също нямаше надежда, както и задължителната според закона жена, за която нямаше абсолютно никаква надежда. За Фишър оставаше само да намери за присъстващите основателна причина да не изберат мистър Симпсън.

Срещата наближи края си и председателят попита дали има други неща за разглеждане.

— Трябва да докладвам нещо на комитета — каза Фишър, докато слагаше капачката на писалката си, — но мисля, че ще е по-добре то да не бъде записвано в протокола.

— Сигурен съм, че вашата преценка в това отношение е най-добра, майоре — каза председателят и огледа присъстващите, за да се увери, че всички са съгласни.

— Миналата седмица се отбих в моя клуб в Лондон и от достоверен източник дочух доста смущаваща информация относно сър Джайлс Барингтън. — Вниманието на целия комитет вече бе насочено изцяло към Фишър. — Както всички знаете, сър Джайлс в момента води бракоразводно дело след злощастния разпад на брака му. Повечето от нас изпитаха известно съчувствие към него, когато той реши да прибегне до варианта с изневярата на съпруга, но едва ли и след като обяви, доста грубо, по моя преценка, че го е направил, за да защити репутацията на съпругата си. Всички ние сме зрели мъже и много добре знаем, че бракоразводните закони се нуждаят от сериозна реформа. По-късно обаче разбрах, че сме чули само половината от историята. Оказва се, че сър Джайлс има връзка с млада студентка от университета в Кеймбридж въпреки факта, че съпругата му полага всички усилия двамата да се помирят.

— Мили боже, ама че мерзавец — промълви Бил Хокинс. — Трябва да бъде принуден да се оттегли.

— Напълно споделям мнението ви, господин председател. Всъщност той не би имал никакъв шанс да се кандидатира, ако беше кандидат на консерваторите.

Всички около масата замърмориха.

— Надявам се — продължи Фишър, след като председателят въдвори ред с чукчето, — че мога да разчитам на комитета и че чутото тук няма да излезе извън стените на тази зала.

— Разбира се, разбира се — каза председателят. — Това се подразбира.

Фишър се облегна назад. Беше сигурен, че само след няколко часа историята ще е стигнала до ушите на няколко души с добри позиции в лейбъристката партия, което щеше да гарантира, че поне половината избиратели ще са научили до края на седмицата.

След като председателят закри срещата и членовете се запътиха към бара от другата страна на улицата, Питър Мейнард, ковчежникът, дойде при Алекс и го попита дали могат да поговорят на четири очи.

— Разбира се, друже — каза Алекс. — Какво има?

— Както знаеш, председателят на няколко пъти ясно даде да се разбере, че възнамерява да се оттегли преди следващите парламентарни избори.

— Да, чух за това.

— Някои от нас смятат, че на негово място трябва да застане някой по-млад, и ме помолиха да разговарям с теб и да разбера дали имаш нещо против да бъдеш предложен.

— Колко мило от твоя страна, Питър. Ако мнозинството колеги смятат, че съм подходящ за тази работа, разбира се, че ще обмисля дали да приема тази тежка задача. Но разбираш, че няма да го направя, ако някой друг от комитета реши, че може да се справи по-добре от мен, нали?

Когато получи първия си чек от „Барингтън Шипинг“ за работата си като член на борда, Алекс закри сметката си в „Мидланд Банк“ и прехвърли средствата си в „Барклис“. Банката вече обслужваше сметката на компанията, а освен това работеше с Консервативната асоциация. И за разлика от „Мидланд“, управителят й се съгласи да му даде овърдрафт.

На следващия ден Фишър замина за Лондон и си откри сметка в „Джийвс и Хоукс“, където му взеха мярка за три нови костюма, вечерно сако и палто, всичките черни. След като обядва във Военния клуб, той се отби в „Хилдич и Кий“ и си избра половин дузина ризи, две пижами, халат и набор копринени вратовръзки. След като подписа сметката, отиде в „Джон Лоб“, където му взеха мярка за два чифта обувки — едните черни, другите кафяви.

— Ще станат готови след около три месеца, майоре — обеща му служителят.

През следващия месец Фишър покани всеки от членовете на комитета на обяд или вечеря, на разноските на Вирджиния. Накрая беше сигурен, че повечето от тях ще подкрепят Грегъри Дънет като подгласник за партиен кандидат на предстоящите избори и че един-двама го смятат за свой фаворит.

Докато пиеше следобедно бренди с Питър Мейнард, Фишър откри, че партийният ковчежник изпитва временни финансови затруднения. На следващия ден замина за Лондон и след дискретен разговор с лейди Вирджиния затрудненията бяха отстранени. Един член на комитета вече му беше длъжник.

18.

Само след няколко месеца в борда на „Барингтън Шипинг“ Алекс забеляза възможност, която би трябвало да се понрави на Вирджиния.

През това време той прилежно присъстваше на всяка среща на борда, четеше всеки доклад и винаги гласуваше с мнозинството, така че никой изобщо не подозираше какво е намислил.

Вирджиния изобщо не се съмняваше, че Джайлс ще е подозрителен, когато Алекс влезе в борда. Дори се питаше дали няма да се помъчи да открие кой притежава седемте и половина процента от компанията, зад които стоеше Фишър. Но дори да го направеше, едва ли щеше да открие нещо — тя се бе погрижила за това.

Макар председателят да го уверяваше, че майорът изглежда свестен, рядко се обажда на срещите и определено не причинява никакви неприятности, Джайлс не беше убеден. Не вярваше, че Фишър може да се промени. Но предстояха избори, на които се очакваше торите да увеличат мнозинството си, а освен това оставаше загадка защо Вирджиния все още не е подписала документите за развода, въпреки че го бе умолявала да му даде повод за това, така че Фишър беше най-малкият му проблем.

— Господа — каза председателят на борда на „Барингтън Шипинг“, — мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че предложението, което правя днес, може да се окаже повратна точка в историята на компанията. Дръзкото ново начинание, предложено от нашия изпълнителен директор мистър Комптън, има моята пълна подкрепа и призовавам борда да подкрепи плана компанията да построи първия си нов пътнически лайнер след войната в опит да не изостава от големите ни съперници „Кюнард“ и „П & О“. Иска ми се да вярвам, че нашият основател Джошуа Барингтън би приветствал подобна инициатива.

Алекс слушаше внимателно. Беше започнал да уважава сър Уилям Травърс, който бе заместил Хюго Барингтън (не че някой споменаваше бившия председател), като мъдър и интелигентен служител, разглеждан от индустрията и града като човек, на когото може да се разчита.

— Разбира се, необходимите средства несъмнено ще поставят на изпитание всичките ни резерви — продължи сър Уилям, — но нашите банкери са склонни да ни подкрепят, тъй като изчисленията ни показват, че дори ако успеем да напълним само четирийсет процента от каютите на новия кораб, инвестициите ще се върнат в рамките на пет години. С радост ще отговоря на всички въпроси на борда.

— Не мислите ли, че споменът за „Титаник“ може да е вкоренен в подсъзнанието на обществото и че мнозина имат опасения да се качат на борда на нов луксозен лайнер? — попита Фишър.

— Добър въпрос, майоре — отвърна сър Уилям, — но неотдавнашното решение на „Кюнард“ да добави нов кораб към флота си по-скоро предполага, че новото поколение пътници са забелязали, че след трагичната катастрофа от хиляда деветстотин и дванайсета не е имало значителен инцидент с големи пътнически кораби.

— Колко време ще е нужно за построяването на този кораб?

— Ако бордът одобри, ще обявим незабавно търг и се надяваме до края на годината да изберем корабните инженери, с план корабът да бъде построен за три години.

Алекс изчака друг член на борда да зададе въпроса, който самият той не искаше да задава.

— Каква е прогнозната цена?

— Трудно е да се назове точна сума — призна сър Уилям, — но предвидих в бюджета три милиона. Смятам обаче, че сумата е завишена.

— Да се надяваме — обади се друг член на борда. — Ще трябва да уведомим акционерите какво сме намислили.

— Съгласен съм — каза сър Уилям. — Ще го направя на годишната среща на акционерите следващия месец, като ще посоча, че прогнозите за печалба са изключително добри и не виждам причина защо да не им платим същите дивиденти като миналата година. Въпреки това бордът трябва да има предвид, че някои акционери може да са скептични относно промяната на курса, както и заради голямата инвестиция. Това може да причини падане на цената на акциите ни. След като обаче стане ясно, че имаме ресурсите да се справим с краткосрочните затруднения, ще е само въпрос на време цената на акциите да върне сегашните си стойности. Има ли други въпроси?

— Избрали ли сте име на новото пътническо подразделение на компанията и на първия му кораб? — попита Фишър.

— Мислим да наречем новия отдел „Палас Лайн“, а първия лайнер — „Бъкингам“, с което да демонстрираме готовността на компанията за една нова епоха на Елизабет.

По този въпрос съгласието бе пълно.

— Обяснете отново — каза Вирджиния.

— Сър Уилям ще обяви на годишното събрание следващия четвъртък, че компанията ще построи луксозен лайнер, превъзхождащ всичко, с което разполагат в момента „Кюнард“ и „П & О“. Прогнозната цена на кораба е три милиона паунда.

— Струва ми се доста дръзко и изобретателно начинание.

— А други го смятат за рисковано, защото повечето борсови инвеститори не са нито дръзки, нито изобретателни и ще се тревожат от високите суми за построяване и дали ще бъдат продадени достатъчно билети, за да се покрият капиталните разходи. Но ако проверят внимателно сметките, ще открият, че „Барингтън“ разполага с предостатъчно пари, за да покрие евентуални краткосрочни загуби.

— Тогава защо ми препоръчвате да продам акциите си?

— Защото ако ги изкупите обратно три седмици по-късно, ще направите страхотен удар.

— Това май не го разбирам — каза Вирджиния.

— Позволете да обясня. Когато купувате акция, можете да платите цената й в срок от двайсет и един дни. Същото е в сила и когато продавате. За този триседмичен период можете да търгувате, без да ви се налага да използвате каквито и да било пари, и тъй като разполагаме с вътрешна информация, можем да се възползваме от тази ситуация.

— И какво предлагате?

— Общото събрание се открива следващия четвъртък в десет сутринта с годишния доклад на председателя. Очаквам през следващите няколко часа цената на акциите да падне от сегашното си ниво от малко над четири паунда до около три паунда и десет шилинга. Ако продадете своите седем и половина процента веднага щом борсата отвори в девет сутринта, цената ще падне още повече, може би под три паунда. Остава само да чакате цената да стигне до дъното и да изкупите всички налични акции на по-ниска цена, докато не си възстановите всичко продадено.

— Брокерите няма ли да заподозрат нещо и да съобщят на борда какво сме замислили?

— Няма да кажат нито дума, защото получават комисиона както при продаването на една акция, така и при купуването й. За тях няма загуба.

— А за нас?

— Само ако цената на акциите скочи след годишния доклад на председателя, защото ще трябва да платите повече, за да си откупите дела. Но, честно казано, това е малко вероятно, след като компанията обяви, че влага три милиона паунда от резервите си в рисковано начинание.

— И след това какво трябва да правя?

— Ако ме упълномощите да действам от ваше име, ще пусна операцията през един мой познат брокер в Хонконг, така че нищо да не бъде проследено обратно до вас или мен.

— Джайлс ще се досети какво сме замислили. Той не е глупак.

— Не и ако три седмици по-късно се окаже, че собственикът на вашите седем и половина процента от компанията не се е променил. Освен това в момента той е зает с доста по-належащи проблеми.

— Например?

— Научих, че го очаква вот на доверие от страна на местния изпълнителен комитет на лейбъристите, след като са открили за връзката му с мис Гуинет Хюз. Има дори шанс да не се яви на следващите избори. Разбира се, ако вече не сте подписали документите за развода.

— Майор Фишър, можете ли да ме уверите, че това изследване няма връзка със сър Джайлс Барингтън или мисис Хари Клифтън? Представлявал съм и двамата в миналото и подобно нещо би създало неприемлив конфликт на интереси.

— Питането ми няма нищо общо с фамилия Барингтън — каза Фишър. — Просто местната Консервативна асоциация определи двама кандидати за представители от Бристолското пристанище. Като секретар на асоциацията искам да съм абсолютно сигурен, че в миналото им няма нищо, което би могло да изложи партията в бъдеще.

— Нещо конкретно ли търсите, майоре?

— Искам да използвате връзките си в полицията и да проверите дали имената им не фигурират в полицейските досиета.

— Това включва ли глоби за неправилно паркиране и други дребни нарушения?

— Включва всичко, което лейбъристите биха могли да използват по време на предизборната кампания.

— Схващам — каза Мичъл. — С колко време разполагам?

— Процесът на избиране ще отнеме два месеца, може би дори три, но ще трябва да получа резултатите много преди това — каза Фишър и му подаде лист с две имена на него.

Мичъл прочете имената, прибра листа в джоба си и си тръгна, без да каже нито дума повече.

В девет сутринта в деня на общото годишно събрание на акционерите на „Барингтън Шипинг“ Фишър набра частен номер в Хонконг.

— Бени, майорът съм — каза, когато чу познатия глас от другата страна.

— Как сте, майоре? Отдавна не сме се чували.

— Има причина и ще ти обясня всичко при следващото ти идване в Лондон, но точно сега искам да извършиш една продажба.

— Готов съм да пиша — каза Бени.

— Искам да продадеш двеста хиляди акции на „Барингтън Шипинг“ на текущата цена при отварянето на Лондонската борса.

Бени подсвирна, после каза сериозно:

— Смятайте го за свършено.

— И след като изпълниш продажбата, искам да изкупиш същото количество акции през следващите двайсет и един дни, но не и преди да си преценил, че цената им е достигнала дъното.

— Разбрано. Един въпрос, майоре. Може ли Бени да заложи точно на това конче?

— Ти решаваш, но не ставай алчен, защото ще има много повече оттам, откъдето идва това.

Майорът затвори, излезе от клуба си на Пал Мал и взе такси до „Савой“. Присъедини се към останалите директори в заседателната зала на хотела и само няколко минути след това председателят стана да изнесе годишната си реч пред акционерите на „Барингтън Шипинг“.

19.

Партийната зала на Дейвис стрийт беше претъпкана, имаше десетки правостоящи членове.

Невил Симпсън и Грегъри Дънет, двамата кандидати от съкратения списък, бяха произнесли силни речи, но Фишър усещаше, че в момента Симпсън мъничко изпреварва неговия фаворит. Лондонският адвокат Симпсън беше няколко години по-възрастен от Дънет, беше се изявил във войната и вече беше участвал в състезание срещу Енайрин Бивън в Ебу Вейл, където беше засилил позициите на торите сред избирателите. Мичъл обаче беше успял да осигури на Фишър достатъчно информация, за да го постави в неудобно положение.

Симпсън и Дънет седяха на сцената от двете страни на председателя, а комитетът беше на първия ред. Новината, че сър Джайлс Барингтън е оцелял след вота на доверие на закрито заседание на местните лейбъристи преди няколко дни, радваше Фишър, макар да не го признаваше пред никого, освен пред Вирджиния. Смяташе да унизи Барингтън публично, в разгара на предизборната кампания, вместо в някаква полутъмна партийна зала на лейбъристите. Планът му обаче нямаше да проработи, ако Дънет не станеше кандидат на торите, а това все още беше несигурно.

Председателят стана от мястото си и се усмихна благо на събралото се множество, изкашля се по характерния за него начин и се обърна към съпартийците си:

— Преди да дам думата за въпроси, бих искал да ви уведомя, че това ще бъде последното ми заседание като председател. Смятам, че асоциацията трябва да тръгне на избори с нов кандидат и нов председател, за предпочитане някой много по-млад от мен.

Замълча за момент, за да види дали някой няма да се опита да го разубеди, но тъй като никой не го направи, продължи с неохота:

— Навлизаме в последния етап на срещата, преди да изберем човека, който ще защитава нашата кауза на следващите избори. Членовете на партията имат възможността да зададат въпросите си пряко към двамата кандидати.

Висок мъж в дъното на залата скочи на крака и заговори още преди Бил Хокинс да е обявил началото на разискванията.

— Господин председател, мога ли да попитам кандидатите дали ще живеят в избирателния район, ако спечелят място в Парламента?

Симпсън реагира пръв:

— Аз със сигурност ще си купя къща в избирателния район. Но очаквам да живея в Камарата на общините.

Коментарът бе посрещнат с одобрителен смях и ръкопляскания.

— Миналата седмица си позволих да разгледам един имот — не остана по-назад Дънет. — Не с очакването, а с надеждата, че ще ме изберете.

Аплодисментите подсказаха на Фишър, че събранието е разделено на две горе-долу равни части.

Председателят посочи една жена на третия ред. Тя никога не пропускаше да задава въпроси на срещите на асоциацията, затова беше по-добре да мине в началото.

— Тъй като единият от вас е адвокат с голяма практика, а другият — застрахователен агент, ще имате ли достатъчно време, което да посветите на това ключово място в предизборната кампания?

— Ако бъда избран, няма да се върна в Лондон още тази вечер — каза Дънет. — Ще посветя всеки час на спечелването на мястото в Парламента и ще направя всичко по силите си да отстраня Джайлс Барингтън веднъж завинаги.

Този път аплодисментите бяха по-дълги и Фишър за пръв път от началото на срещата си позволи да се отпусне.

— Не е важно колко часове посвещаваме, а как ги използваме — каза Симпсън. — Аз вече се съревновавах на избори срещу силен противник, така че зная какво мога да очаквам. Важно е да изберете човек, който се учи бързо и може да използва наученото, за да победи Джайлс Барингтън и да спечели мястото за Консервативната партия.

Фишър започваше да си мисли, че Дънет май ще има нужда от помощ, ако иска да изкара Симпсън от релси.

Председателят посочи един добре известен местен бизнесмен и той попита:

— Кой според вас е подходящият заместник на Уинстън Чърчил като лидер на нашата партия?

— Не знаех, че мястото е свободно — каза Симпсън и думите му отново бяха посрещнати със смях и аплодисменти. После той добави с по-сериозен тон: — Би било глупаво да си мислим за смяната на най-големия премиер на този век, без да имаме наистина много основателни причини за това.

Аплодисментите бяха оглушителни и мина известно време, докато утихнат и Дънет да може да вземе думата.

— Смятам, че мистър Чърчил ясно даде да се разбере, че когато времето настъпи, лично той предпочита за свой заместник сър Антъни Идън, нашия изтъкнат и многоуважаван външен министър. Щом той е достатъчно добър за мистър Чърчил, значи е добър и за мен.

Този път аплодисментите не бяха чак толкова оглушителни.

През следващите трийсет минути, докато въпросите продължаваха да валят, Фишър все повече се убеждаваше, че Симпсън се очертава като фаворит на събранието. Фишър обаче бе уверен, че последните три въпроса ще помогнат на неговия кандидат — той самият ги беше подготвил и се бе уговорил с председателя лично да зададе последния.

Бил Хокинс си погледна часовника и каза:

— Мисля, че остана време за още три въпроса. — Посочи един мъж в дъното, който отдавна се опитваше да привлече вниманието му, и Фишър се усмихна.

— Бих помолил двамата кандидати да споделят вижданията си за предложените промени в бракоразводните закони — каза мъжът.

Множеството притихна в очакване; някои в залата си помислиха, че въпросът е насочен по-скоро към сър Джайлс Барингтън, отколкото към двамата кандидати на сцената.

— Лично аз изобщо не харесвам остарелите бракоразводни закони, които несъмнено се нуждаят от реформиране — каза адвокатът. — Надявам се обаче темата да не се окаже основна в избирателната кампания в този район, тъй като предпочитам да победя Барингтън благодарение на заслугите си, а не да разчитам на слухове, намеци и прикрити нападки.

За Фишър не бе трудно да разбере защо централата смята Симпсън за евентуален бъдещ министър, но знаеше също, че това не е отговорът, който искат да чуят местните избиратели.

Дънет бързо прецени реакцията на публиката и каза:

— Макар да съм съгласен до голяма степен с казаното току-що от мистър Симпсън, смятам, че гласоподавателите от Бристолското пристанище имат правото да научат истината за семейния живот на Барингтън, преди да пуснат гласа си, а не след това.

Този път аплодисментите определено бяха в полза на Дънет.

Председателят посочи Питър Мейнард, който седеше в средата на първия ред.

— В този избирателен район целим нещо повече от представител в Парламента — каза Мейнард, като четеше от предварително подготвените си бележки. — Ние търсим партньорство, екип. Могат ли двамата кандидати да ни уверят, че редовно ще виждаме съпругите им да ги подкрепят по време на предизборната кампания? Защото никога не виждаме лейди Барингтън повече от веднъж годишно.

Залата заръкопляска.

— Моята съпруга вече е до мен — каза Дънет и посочи привлекателна млада жена от втория ред. — И ще остане до мен през цялата кампания. Всъщност, ако стана ваш представител в Парламента, ще виждате Кони много по-често, отколкото мен.

Фишър се усмихна. Знаеше, че въпросът е насочен към силната страна на Дънет и, което бе не по-малко важно, към слабата на Симпсън. Когато беше изпращал поканите за участие в срещата, бе адресирал единия плик до „мистър и мисис Дънет“, а другия само до „Н. Симпсън, ескуайър“.

— Съпругата ми преподава в Лондонското училище по икономика — каза Симпсън, — но ще може да посещава избирателния район през повечето уикенди и по време на ваканциите. — Фишър усещаше как кандидатът губи гласове. — И съм уверен, че ще се съгласите, че не може да има по-голямо призвание от това да обучаваш новото поколение.

Последвалите аплодисменти намекваха, че доста от присъстващите не са съгласни, че Лондонското училище по икономика е най-добрият начин да се посветиш на бъдещето.

— И накрая — каза председателят, — зная, че нашият секретар майор Фишър има въпрос към двамата кандидати.

— Прочетох го днес в „Дейли Мейл“, така че най-вероятно не е истина — каза Фишър. Двамата кандидати се разсмяха. — Твърди се, че лондонският избирателен район Фулам Сентръл също е съставил кратък списък и в понеделник ще проведе среща с кандидатите си. Питах се дали някой от вас не фигурира в този списък и ако е така, дали ще сте готови да се оттеглите от него, преди да гласуваме тази вечер?

— Не съм се кандидатирал във Фулам Сентръл — каза Дънет, — тъй като винаги съм искал да съм представител от Западна Англия, където е родена и израснала съпругата ми и където се надяваме да създадем дом и деца.

Фишър кимна. Симпсън трябваше да изчака аплодисментите да утихнат.

— Аз съм в съкратения списък на Фулам Сентръл, майор Фишър — започна той, — и смятам за неучтиво да оттегля името си в последния момент без основателна причина. Ако обаче имам щастието да бъда избран тази вечер, едва ли бих имал по-добра причина да се оттегля.

Добра реакция, помисли си Фишър, докато слушаше аплодисментите. Но дали беше достатъчно добра? Председателят стана от мястото си.

— Сигурен съм, че всички ще споделите мнението ми, че и двамата кандидати не само отделиха от ценното си време, за да бъдат с нас тази вечер, но и се представиха великолепно. Не се съмнявам, че и двамата ще влязат в Парламента, но за съжаление, можем да избираме само единия от тях. — Отново се чуха аплодисменти. — И тъй, стигнахме до избора. Позволете да обясня как възнамерявам да продължим. Ако бъдете така добри да се съберете отпред, нашият секретар майор Фишър ще ви раздаде бюлетини. След като поставите кръстче до името на предпочитания от вас кандидат, моля да пуснете бюлетината в кутията. След като приключим с преброяването и двамата със секретаря проверим протоколите, което не би трябвало да отнеме много време, ще обявя кой от кандидатите е избран да представлява Консервативната партия в Бристолското пристанище на предстоящите парламентарни избори.

Членовете се наредиха чинно на опашка и Фишър раздаде над 300 бюлетини. След като бе даден и последният глас, председателят нареди на стюарда да вземе кутията и да я отнесе в стаичката зад сцената. Двамата с Фишър го последваха.

Стюардът остави кутията на масата, отключи я и излезе, а председателят отвори кутията, изсипа бюлетините на масата и каза:

— Как предлагате да процедираме?

— Няма значение. Вие бройте бюлетините на Симпсън, а аз ще броя на Дънет.

Председателят кимна и двамата започнаха да преглеждат бюлетините. Фишър бързо разбра, че Симпсън вероятно ще спечели с двайсет или трийсет гласа. Трябваше да е търпелив и да изчака удобния момент. Той дойде, когато председателят взе кутията от пода, за да провери дали в нея не е останала някоя бюлетина. На Фишър му бе нужна само секунда, за да бръкне в джоба на сакото си и да извади пачка бюлетини, в които бе отбелязал предварително името на Дънет. Беше се упражнявал пред огледалото. Умело пъхна бюлетините в собствената си купчина, макар да не бе сигурен дали ще са достатъчни.

— Е — попита след миг Фишър, — колко са гласовете за Симпсън?

— Сто шейсет и осем — отвърна председателят. — А за Дънет?

— Сто седемдесет и три.

Председателят го погледна изненадано.

— Тъй като разликата е толкова малка, какво ще кажете да проверим резултатите отново, за да си спестим евентуални неприятности? — предложи Фишър.

— Напълно съм съгласен — каза председателят. — Да се разменим.

Смениха местата си и започнаха да броят отново.

— Абсолютно точно, Фишър — каза председателят след няколко минути. — Сто седемдесет и три за Дънет.

— И вашият резултат е точен. Сто шейсет и осем за Симпсън.

— Знаете ли, не подозирах, че в залата има толкова много хора.

— Има ужасно много в дъното — каза Фишър. — Както и по пътеките.

— Явно това обяснява нещата — каза председателят. — Но на четири очи ще призная, друже, че гласувах за Симпсън.

— Аз също — каза Фишър. — Но демокрацията си е демокрация.

Председателят се разсмя.

— Е, хайде да се връщаме и да обявим резултата, преди хората да са изгубили търпение.

— Може би ще е по-разумно просто да обявим победителя, без да казваме каква е разликата в гласовете? В края на краищата сега всички трябва да се обединим зад избрания от асоциацията кандидат. Разбира се, в протокола ще отбележа точния брой бюлетини.

— Това е наистина умно, Фишър.

— Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно в неделя вечерта, лейди Вирджиния, но изникна нещо и ако искате да се възползвате от него, ще ми трябва разрешението ви, за да действам незабавно.

— Дано да си заслужава — отвърна тя сънено.

— Току-що научих, че сър Уилям Травърс, председателят на борда на „Барингтън“…

— Знам кой е Уилям Травърс.

— … е починал от инфаркт преди два часа.

— Това добра новина ли е, или лоша? — попита тя. Моментално се беше събудила.

— Безусловно добра, защото цената на акциите със сигурност ще падне веднага щом пресата научи. Точно затова се обаждам, тъй като разполагаме само с няколко часа преднина.

— Предполагам, че искате да продадете акциите ми отново, така ли?

— Да, точно така. Сигурен съм, че не е нужно да ви напомням, че направихте добра печалба миналия път, както и че навредихте на репутацията на компанията.

— Но ако продам отново, няма ли шанс цената на акциите да тръгне нагоре?

— Когато умре председателят на акционерно дружество, лейди Вирджиния, цената на акциите върви само в една посока. Особено когато причината за смъртта е инфаркт.

— В такъв случай продавайте.

20.

Джайлс беше обещал на сестра си, че ще пристигне за срещата навреме. Наби спирачки на чакъла пред главната сграда и паркира своя „Ягуар“ до нейния „Морис Травълър“. Остана доволен, че Ема вече е тук, защото макар и двамата да притежаваха по 11% от компанията, Ема проявяваше много по-голям интерес от него към делата на „Барингтън Шипинг“, особено след като започна задочния си курс в Станфорд с онзи двукратен носител на Пулицър, чието име той така и не можеше да запомни.

— Щеше да запомниш името на Сайръс Фелдман много добре, ако беше от твоя избирателен район — беше му се подиграла Ема.

Той не се беше опитал да отрече.

Усмихна се, когато слезе от колата и видя няколко деца да излизат от вагона на Стария Джак. Много занемарен по времето на баща му, пулмановият вагон неотдавна беше възстановен в някогашното му великолепие и бе станал музей в памет на великия мъж. Училищни групи редовно посещаваха жилището на Стария Джак и слушаха истории за Бурската война. Колко ли време щеше да мине, помисли си Джайлс, преди да започнат да преподават в часовете по история за Втората световна?

Докато бързаше към сградата, се зачуди защо Ема бе сметнала за толкова важно да се срещне с новия председател точно тази вечер, когато парламентарните избори вече чукаха на вратата.

Знаеше за Рос Бюканан само онова, което бе чел за него във „Файненшъл Таймс“. Завършил „Фетес“, изучавал икономика в Единбургския университет, след което постъпил на стаж в „П & О“. Тръгнал от дъното и се изкачил до член на борда, преди да бъде назначен за заместник-председател. Предложили му и да оглави борда, но отказал поста, когато член на фамилията решил, че иска мястото за себе си.

Когато Бюканан прие поканата на „Барингтън“ да наследи сър Уилям Травърс, цената на акциите на компанията скочи с пет шилинга при огласяването на новината и в рамките на няколко месеца се върна на нивото, на което беше преди смъртта на сър Уилям.

Джайлс си погледна часовника — не защото закъсняваше с няколко минути, а защото имаше още три срещи тази вечер, една от които с пристанищния трейдюнион, който не обичаше да чака. Въпреки че се бе обявил за четирийсет и осем часова работна седмица и две седмици гарантирана платена отпуска за всеки член на профсъюза, докерите си оставаха подозрителни към своя депутат и връзката му с компанията, носеща неговото име, макар че бе минала повече от година, откакто бе влизал за последно в тази сграда.

Забеляза, че фасадата е претърпяла доста повече промени от обикновено освежаващо пребоядисване, а вътре краката му стъпиха върху дебел килим в синьо и златно с логото на новия „Палас Лайн“. Влезе в асансьора, натисна бутона за най-горния етаж и като никога не остана с чувството, че кабината се задвижва от неохотните усилия на роби. Когато излезе, първата му мисъл бе за дядо му, почитания председател, вкарал компанията в двайсети век, преди да я направи публична. А после мислите му неизбежно се насочиха към баща му, който едва не бе поставил компанията на колене за нула време. Но най-лошият му спомен, който бе и една от основните причини да избягва това място, беше, че именно тук баща му беше намерил смъртта си. Единственото хубаво нещо от онзи ужасен инцидент бе Джесика, която се очертаваше да бъде новата Берт Моризо4.

Джайлс бе първият Барингтън, който не стана член на борда, но пък той бе решил да се занимава с политика още когато се срещна с Уинстън Чърчил при връчването на наградите в Бристолската гимназия, когато беше капитан на училището. А близкият му приятел ефрейтор Бейтс, който бе убит при опита за бягство от германците, неволно го преориентира от сините към червените.

Нахълта в кабинета на председателя и прегърна енергично сестра си, след което стисна ръката на Рей Комптън, който беше изпълнителен директор на компанията, откакто се помнеше.

Първото, което му направи впечатление, докато се ръкуваше с Рос Бюканан, беше колко млад изглежда за своите петдесет и две години. Но пък после си спомни, че в статията от „Файненшъл Таймс“ се посочваше, че Бюканан не пуши и не пие, играе скуош три пъти седмично, ляга си в десет и половина вечерта и става в шест сутринта. Режим, който определено не подхождаше за един политик.

— За мен е удоволствие най-сетне да се запознаем, сър Джайлс — каза Бюканан.

— Пристанищните работници ме наричат Джайлс, така че може би същото би трябвало да важи и за управата.

Смехът премахна лекото напрежение, уловено от чувствителните политически антени на Джайлс. Той беше приел, че това е неофициална среща, за да се запознае най-сетне с Бюканан, но от лицата на присъстващите си личеше, че в дневния ред има и нещо по-сериозно.

— Нещо не е наред ли? — каза Джайлс, докато сядаше до Ема.

— Боя се, че е така — каза Бюканан. — И нямаше да ви безпокоя в самото навечерие на изборите, ако не смятах, че трябва да бъдете запознат незабавно с положението. Ще пристъпя направо по същество. Може би сте забелязали, че цената на акциите на компанията буквално се срина след смъртта на предшественика си.

— Да, забелязах — рече Джайлс. — Но предположих, че в това няма нищо необичайно.

— При нормални обстоятелства е така, но необичайното в случая е колко бързо паднаха акциите. И колко ниско.

— Но откакто вие поехте нещата, цената им като че ли се възстанови.

— Така е — каза председателят, — но не мисля, че аз съм единствената причина за това. И се запитах дали няма друго обяснение за странното сриване на акциите след смъртта на сър Уилям, особено след като Рей ми посочи, че това не се случва за първи път.

— Точно така — обади се Комптън. — Акциите паднаха също толкова внезапно и когато обявихме решението си да влезем в бизнеса с пътнически лайнери.

— Но ако си спомням правилно, след това цената на акциите скочи — каза Ема.

— Наистина скочи — съгласи се Бюканан. — Но за това бяха нужни няколко месеца и репутацията на компанията пострада. И докато подобна аномалия може да се приеме веднъж, повтарянето й ме кара да се замисля дали зад нея не се крие нещо. Нямам време да се оглеждам непрекъснато през рамо и да се чудя кога подобно нещо може да се случи отново. — Прокара ръка през гъстата си руса коса. — В края на краищата ръководя акционерно дружество, а не казино.

— И сега ще ми кажете, че и двата случая са станали, след като Алекс Фишър е влязъл в борда.

— Значи познавате майор Фишър?

— Историята е твърде дълга, за да ви занимавам точно сега с нея, Рос. Особено ако искам да стигна за срещата с докерите преди полунощ.

— Всички следи като че ли сочат към Фишър — каза Бюканан. — И в двата случая е имало продажба на двеста хиляди акции, което по една случайност се равнява точно на седем и половина процента от активите на компанията. Първата продажба е станала само часове преди годишната среща на акционерите, на която бе обявена промяната в политиката, а втората — веднага след ненавременната смърт на сър Уилям.

— Трудно може да се нарече съвпадение — каза Ема.

— Става и още по-лошо — продължи Бюканан. — И в двата случая през триседмичния срок след сриването на цената брокерът, който ги е продал, след това е купил абсолютно същото количество акции, донасяйки много добра печалба на клиента си.

— И смятате, че клиентът е Фишър? — попита Ема.

— Не, сумата е прекалено голяма за него — рече Джайлс.

— Определено сте прав — каза Бюканан. — Той явно действа от името на някой друг.

— Лейди Вирджиния, предполагам — каза Джайлс.

— И аз си помислих същото — призна Бюканан, — но мога да докажа, че Фишър стои зад всичко.

— Как?

— Наредих да бъдат проверени борсовите записи за двата триседмични периода — каза Комптън. — И в двата случая продажбите са се извършили в Хонконг от дилър на име Бени Дрискол. Не беше трудно да се установи, че сравнително неотдавна Дрискол е напуснал Ирландия няколко часа преди да бъде пипнат от Гарда5 и че със сигурност няма да се връща в близко бъдеще.

— Успяхме да стигнем до дъното на всичко това благодарение на сестра ви — каза Бюканан и Джайлс погледна изненадано Ема. — Тя ми препоръча да потърсим услугите на мистър Дерек Мичъл, който й е помагал в миналото. По наша молба мистър Мичъл отлетя до Хонконг и след като откри единствения бар на острова, където се предлага „Гинес“, му беше нужна около седмица и няколко кашона бира, за да научи името на най-големия клиент на Бени Дрискол.

— Значи най-сетне ще можем да отстраним Фишър от борда — каза Джайлс.

— Де да беше така лесно — рече Бюканан. — Той има право на място в борда, тъй като представлява седем и половина процента от акциите на компанията. И единственото доказателство за двойната му игра са думите на пиян брокер, живеещ в Хонконг.

— Това означава ли, че не можем да направим нищо?

— Съвсем не — каза Бюканан. — Точно това е причината да поискам спешно да се срещна с вас и с мисис Клифтън. Смятам, че е дошло време да изиграем майор Фишър в собствената му игра.

— Бройте ме.

— Бих искала да чуя какво сте намислили, преди да реша — каза Ема.

— Разбира се. — Бюканан отвори папката на бюрото си. — Вие двамата притежавате двайсет и два процента от акциите на компанията. Това ви прави най-големите акционери и не бих си позволил да осъществя плана си без вашата благословия.

— Не се съмняваме — обади се Рей Комптън, — че дългосрочната цел на лейди Вирджиния е да срине компанията с редовни атаки срещу позицията ни на борсата, докато не изгубим доверието на всички.

— И смятате, че го прави само за да си отмъсти на мен? — попита Джайлс.

— Докато има вътрешен човек, тя ще знае кога точно да удари — каза Бюканан, избягвайки въпроса на Джайлс.

— Но нима тя не рискува да изгуби много пари с подобна тактика? — попита Ема.

— На Вирджиния изобщо не й пука за парите — каза Джайлс. — Ако успее да унищожи компанията и мен покрай нея, ще е повече от доволна, както разбра майка ми много преди мен.

— По-лошото е — каза председателят, — че според нашите сметки първите две борсови атаки са й донесли печалба от над седемдесет хиляди паунда. Затова трябва да действаме сега, преди да е ударила отново.

— Какво сте намислили? — попита Ема.

— Да приемем — каза Комптън, — че Фишър само чака някоя нова лоша новина, за да повтори отново упражнението.

— И ако му подшушнем такава… — каза Бюканан.

— Но как това ще помогне на нас? — не разбра Ема.

— Ще ни помогне, защото този път ще е наш ред да сме търговците отвътре — каза Комптън.

— Когато Дрискол пусне седемте и половина процента на лейди Вирджиния на пазара, ще изкупим акциите незабавно и цената им ще скочи, вместо да падне.

— Но подобно нещо би ни струвало цяло състояние — рече Ема.

— Не и ако дадем на Фишър невярна информация — каза Бюканан. — С ваше позволение смятам да се опитам да го убедя, че компанията е изправена пред финансова криза, която може да заплаши самото й съществуване. Ще му кажа, че тази година няма да обявим печалби поради разходите около построяването на „Бъкингам“, които вече надвишават предвидения бюджет с двайсет и пет процента, така че няма да можем да предложим дивиденти за акционерите.

— И предполагате, че той ще посъветва Вирджиния да продаде своя дял с намерението да го изкупи на по-ниска цена през триседмичния период — каза Ема.

— Точно така. Но ако цената на акциите се покачи през тези три седмици, лейди Вирджиния може да не е склонна да изкупи обратно своите седем и половина процента и така Фишър ще изгуби мястото си в борда. Така ще се отървем и от двамата.

— Каква сума ще ви е нужна, за да осъществите това? — попита Джайлс.

— Сигурен съм — каза Бюканан, — че ако разполагам с бюджет от половин милион паунда, ще успея да се справя.

— А времето на операцията?

— Ще съобщя поверително лошата новина на следващата среща на борда и ще посоча, че ще се наложи да съобщим на акционерите на годишната среща.

— Кога се провежда годишната среща?

— Тук ще трябва да се посъветвам с вас, сър Джайлс. Имате ли представа кога ще се проведат парламентарните избори?

— Повечето залагат на двайсет и шести май. Аз също се готвя за тази дата.

— Кога ще знаете със сигурност? — попита Бюканан.

— Обикновено има предупреждение около месец преди разпускането на Парламента.

— Добре, в такъв случай ще обявя заседание на борда за… — Бюканан прелисти бележника си, — за осемнайсети април и ще насроча годишната среща за пети май.

— Защо искате срещата на акционерите да се проведе в разгара на предизборната кампания? — попита Ема.

— Защото така ще съм сигурен, че един председател на избирателен район няма да може да присъства на срещата.

— Председател? — със съживен интерес повтори Джайлс.

— Явно не сте чели вечерния вестник — каза Рей Комптън и му подаде броя на „Бристол Ивнинг Поуст“.

Джайлс прочете заглавието: „Бивш герой от Тобрук става председател на консерваторите от Бристолското пристанище. Майор Алекс Фишър беше единодушно избран…“.

— Какво е намислил този човек? — възкликна той.

— Предполага, че ще изгубите мястото, и иска да е начело на консерваторите, когато…

— Ако това беше истина, щеше да подкрепи Невил Симпсън, а не Грег Дънет за кандидат на консерваторите, защото Симпсън щеше да се окаже много по-силен противник. Намислил е нещо.

— Какво искате да направим, мистър Бюканан? — попита Ема, която не забравяше причината, поради която председателят бе поискал да се срещне с тях.

— Искам разрешението ви да изкупя всяка акция, която се появи на пазара на пети май, и да продължавам да купувам през следващите три седмици.

— Колко можем да изгубим?

— Боя се, че между двайсет и трийсет хиляди паунда. Но този път поне ще сме избрали датата на сражението и бойното поле, така че в най-лошия случай ще излезете на нула, а може би дори да направите известна печалба.

— Ако това означава изхвърляне на Фишър от борда и елиминиране на Вирджиния, трийсет хиляди паунда са ниска цена — каза Джайлс.

— И като стана въпрос за заместването на Фишър в борда…

— Не ме бройте — каза Джайлс. — Дори да изгубя изборите.

— Не мислех за вас, сър Джайлс. Надявах се мисис Клифтън да се съгласи да стане член на борда.

— Премиерът сър Антъни Идън посети Бъкингамския дворец в четири часа следобед за аудиенция с Нейно Величество кралицата. Сър Антъни поиска разрешение от Нейно Величество да разпусне Парламента и да насрочи нови избори за двайсет и шести май. Нейно Величество благоволи да удовлетвори молбата му.

— Точно както предвидих — каза Вирджиния и изключи радиото. — Кога смятате да кажете на горкия мистър Дънет какво сте намислили за него?

— Улучването на подходящия момент е всичко — каза Фишър. — Реших да изчакам до неделя следобед, преди да го помоля да се срещне с мен.

— Защо неделя следобед?

— Не искам наоколо да има други членове на комитета.

— Макиавели би се гордял, ако бяхте председател на неговия комитет — каза Вирджиния.

— Макиавели не е вярвал в комитети.

Вирджиния се разсмя.

— А кога смятате да звъннете на нашия приятел в Хонконг?

— Ще се обадя на Бени вечерта преди годишната среща на акционерите. Важно е да пусне акциите на пазара точно когато Бюканан стане да говори пред събранието.

Вирджиния извади цигара от табакерата си, облегна се и зачака майора да й запали. Дръпна няколко пъти и каза:

— Майоре, не мислите ли, че е странно, че всичко се нарежда така чудесно в един и същи ден?

21.

— Дънет, радвам се, че успяхте да се отзовете така бързо, особено в неделя следобед.

— За мен е удоволствие, господин председател. Знам, че ще се зарадвате да научите колко добре върви кампанията. Предварителните проучвания показват, че може би ще спечелим мястото с повече от хиляда гласа.

— Да се надяваме, че сте прав заради партията, Дънет, защото се боя, че моите новини не са толкова радостни. По-добре седнете.

Усмивката на лицето на кандидата се смени с объркано изражение.

— Какъв е проблемът, господин председател?

— Мисля, че знаете много добре какъв е проблемът.

Дънет задъвка долната си устна и впери поглед в председателя.

— Оказва се, че когато кандидатствахте за мястото и представихте на комитета автобиографията си, не сте били изцяло честен с нас. — Фишър беше виждал човек да пребледнява така само на бойното поле. — Спомняте си, че трябваше да отбележите каква е била ролята ви по време на войната. — Фишър извади автобиографията на Дънет от бюрото си и зачете на глас: — „Поради контузия при игра на ръгби нямах друг избор, освен да служа в Кралския медицински корпус.“

Дънет се отпусна в стола като марионетка с прерязани конци.

— Неотдавна открих, че това твърдение е в най-добрия случай подвеждащо, а в най-лошия лицемерно.

Дънет затвори очи.

— Истината е, че съзнателно сте отказали да служите в армията и сте прекарали шест месеца в затвора. Постъпили сте в Медицинския корпус едва след освобождаването ви.

— Но това беше преди повече от десет години — отчаяно рече Дънет. — Няма начин някой да научи.

— Иска ми се да беше така, Дънет, но за съжаление получихме писмо от човек, който е служил с вас в Паркхърст — каза Фишър и извади плик, в който имаше само сметка за газ. — Ако продължаваме с тази измама, това означава, че одобрявам лъжата ви. А ако истината излезе наяве по време на кампанията или, още по-лошо, след като влезете в Парламента, ще трябва да призная на колегите си, че съм знаел, и те ще имат всички основания да поискат оставката ми.

— Но аз все пак мога да спечеля изборите, ако ме подкрепите.

— Ако лейбъристите научат, Барингтън ще спечели с огромно мнозинство. Не забравяйте, че той не само е носител на Военния кръст, но и избяга от германски лагер за военнопленници.

Дънет наведе глава и се разплака.

— Стегнете се, Дънет, и се дръжте като джентълмен. Все още има начин да излезете от това положение.

Дънет вдигна глава и за момент на лицето му се изписа надежда. Фишър побутна към него бланка на комитета и махна капачката на писалката си.

— Защо не го направим заедно? Пишете.

— Скъпи господин председател — задиктува Фишър и Дънет с неохота започна да пише. — С огромно съжаление намирам за необходимо да подам оставката си като кандидат на Консервативната партия за предстоящите избори… — Фишър замълча за момент, после добави: — поради здравословни проблеми.

Дънет вдигна очи.

— Жена ви знае ли, че сте били противник на военната служба?

Дънет поклати глава.

— В такъв случай да го оставим така, става ли? — Фишър му се усмихна разбиращо и продължи: — Бих искал да споделя колко съжалявам, че причинявам такова неудобство на комитета в навечерието на изборите… — замълча отново и загледа как Дънет пише с трепереща ръка — и пожелавам късмет на щастливеца, който ще заеме моето място. Искрено ваш…

Изчака, докато Дънет се подпише, после взе листа, грижливо прочете написаното, сложи писмото в плик и го бутна по бюрото.

— Адресирайте го „До председателя, лично и поверително“.

Дънет се подчини, вече примирен със съдбата си.

— Ужасно съжалявам, Дънет — каза Фишър, докато завинтваше капачката на писалката си. — Наистина ви съчувствам. — Прибра плика в горното чекмедже на бюрото и го заключи. — Горе главата, друже. — Стана и хвана Дънет за лакътя. — Сигурен съм, че разбирате, че винаги съм имал най-добри намерения — добави, докато бавно го подбутваше към вратата. — Може би ще е разумно да напуснете избирателния район колкото се може по-бързо. Не искаме някой любопитен журналист да надуши всичко това, нали така?

Дънет го погледна с ужас.

— И преди да си ме попитал, Грег, можеш напълно да разчиташ на моята дискретност.

— Благодаря, господин председател — каза Дънет, докато вратата се затваряше.

Фишър се върна до бюрото си, вдигна телефона и набра номера, който бе записан в бележника му.

— Питър, Алекс Фишър се обажда. Съжалявам, че ви безпокоя в неделя следобед, но се появи проблем и искам спешно да го обсъдим. Какво ще кажете да вечеряме заедно?

— Господа, с огромно съжаление трябва да ви уведомя, че вчера следобед бях посетен от Грегъри Дънет, който със съжаление ми съобщи, че се налага да подаде оставката си като наш кандидат за парламента, поради което и свиках тази извънредна среща.

Целият изпълнителен комитет заприказва едновременно. Непрекъснато се повтаряше една и съща дума — защо?

Фишър търпеливо изчака възстановяването на реда, преди да отговори на този въпрос.

— Дънет призна пред мен, че е подвел комитета, когато е посочил, че през войната е служил в Кралския медицински корпус, а в действителност е отказал да служи в армията и е излежал шестмесечна присъда. Чул, че пресата се добрала до един от съкилийниците му в Паркхърст, и решил, че не му остава друга възможност, освен да се оттегли от предизборното състезание.

Този път възклицанията и въпросите бяха много по-шумни, но Фишър отново изчака търпеливо. Можеше да си го позволи. Той беше написал сценария и знаеше какво следва.

— Сметнах, че не ми остава друго, освен да приема оставката му, и се разбрахме, че той трябва да напусне избирателния район час по-скоро. Надявам се да не ме намирате за прекалено снизходителен към младежа.

— Но как ще намерим нов кандидат за толкова кратък срок? — като по поръчка попита Питър Мейнард.

— Точно такава беше и моята първа реакция — каза Фишър. — Затова незабавно се обадих в централата за съвет, но тъй като беше неделя следобед, не успях да открия много хора. Все пак, когато разговарях с юридическия отдел, открих нещо, което може да ви се стори важно. Ако не можем да си намерим кандидат преди дванайсети май, което се пада следващия четвъртък, съгласно избирателния закон ще бъдем дисквалифицирани от участие в изборите, което ще гарантира на Барингтън огромна победа, тъй като единственият му опонент ще бъде също лейбъристки кандидат.

Шумът около масата достигна трескаво ниво, но Фишър и не очакваше друго. След като се възстанови някакво подобие на ред, той продължи:

— Следващото ми обаждане беше до Невил Симпсън.

На лицата на присъстващите се появиха изпълнени с надежда усмивки.

— За съжаление той вече е ангажиран от Фулам Сентръл и е подписал документите, че се явява като техен кандидат. След това прегледах отново първоначалния списък, изпратен ни от централата. Оказа се, че по-добрите кандидати вече са си намерили избирателни райони, а все още свободните ще бъдат направо схрускани от Барингтън, ако трябва да говорим честно. Така че се оставям във вашите ръце, господа.

Неколцина тутакси вдигнаха ръце и Фишър кимна на Питър Мейнард, сякаш той пръв бе привлякъл вниманието му.

— Господин председател, това е тъжен ден за партията, но не мисля, че друг би се справил по-добре от вас с подобна деликатна ситуация.

Присъстващите замърмориха одобрително.

— Много мило от ваша страна, Питър. Просто направих онова, което сметнах за най-добро.

— Мога да говоря само от свое име, господин председател, но все пак ще попитам — продължи Мейнард. — Предвид проблема, пред който сме изправени, не е ли най-добре вие да поемете нещата и да продължим напред?

— Не, не — каза Фишър и махна театрално с ръка, сякаш играеше ролята на Касий. — Сигурен съм, че ще успеете да намерите някой много по-добър от мен, който да ни представлява.

— Но никой не познава избирателния район и противника ни по-добре от вас, господин председател.

Фишър остави да бъдат направени още няколко подобни изявления, след което партийният секретар каза:

— Съгласен съм с Питър. Определено не можем да си позволим да губим повече време. Колкото повече отлагаме, толкова по-добре за Барингтън.

След като се увери, че това мнение като че ли се споделя от повечето членове на комитета, Фишър сведе глава. Това послужи като знак за Мейнард, който тутакси стана и взе думата.

— Предлагам майор Алекс Фишър да бъде поканен да се яви като кандидат на Консервативната партия за Парламента от Бристолското пристанище.

Фишър вдигна глава да види дали някой няма да възрази срещу предложението.

— Кой е за? — попита Мейнард. Неколцина около масата вдигнаха ръце. Мейнард изчака, докато и последният присъстващ с неохота се присъедини към мнозинството, след което каза: — Обявявам решението за единодушно.

Последваха гръмки аплодисменти.

— Направо не зная какво да кажа, господа — въздъхна Фишър. — Приемам със смирение доверието, което ми оказвате, защото, както знаете, винаги съм поставял партията на първо място, но все пак това е последното, което съм очаквал. Можете обаче да сте сигурни, че ще направя всичко по силите си да победя Джайлс Барингтън на изборите и да направя така, че Бристолското пристанище да бъде представлявано отново от Консервативната партия в Камарата на общините. — Беше репетирал кратката реч няколко пъти, тъй като знаеше, че няма да може да прави справка с предварително написани бележки.

Членовете на комитета се изправиха и бурно заръкопляскаха. Фишър наведе глава и се усмихна. Щеше да се обади на Вирджиния веднага щом се прибере и да й каже, че малката сума, която бе отпуснала, за да може Мичъл да открие дали някой от кандидатите няма в миналото си нещо, способно да злепостави партията, се е оказала повече от добра инвестиция. Вече бе сигурен, че ще може да унизи Барингтън, макар и на друго бойно поле.

— Бени, майор Фишър се обажда.

— Винаги се радвам да ви чуя, майоре, особено след като едно птиче ми каза, че предстои да приемате поздравления.

— Благодаря — каза Фишър, — но не това е причината да се обаждам.

— Готов съм да записвам, майоре.

— Искам да направиш същата трансакция като преди, но този път няма причина да не си качиш малко комисионата.

— Явно сте много уверен в себе си, майоре — каза Бени. Отговор не последва и той добави: — Значи искате да продам двеста хиляди акции на Барингтън.

— Точно така — каза Фишър. — Но и този път времето е жизненоважно.

— Просто ми кажете кога да ги пусна на пазара, майоре.

— На пети май, в деня на годишната среща на акционерите на компанията. Важно е обаче трансакцията да започне преди десет сутринта.

— Разбрано. — И след кратка пауза Бени добави: — Значи цялата трансакция ще бъде завършена в деня на изборите?

— Точно така.

— Идеален ден да убиеш с един куршум два заека.