Най-добре да си остане тайна

22.

Телефонът иззвъня малко след полунощ. Джайлс знаеше, че има само един човек, който би се осмелил да му звъни в този час.

— Никога ли не си лягаш, Гриф?

— Не и когато кандидатът на консерваторите се оттегля в разгара на предизборната кампания — отвърна агентът му.

— Какви ги говориш? — попита Джайлс и моментално се разсъни.

— Грег Дънет се е оттеглил. Официално поради здравословни причини, но сигурно има нещо друго, тъй като мястото му зае Фишър. Искам да дойдеш при мен в седем, за да решим как да действаме. Честно казано, това вече е съвсем друга игра, както казват американците.

Тази нощ Джайлс не заспа. От известно време подозираше, че Фишър е намислил нещо, и сега вече знаеше какво точно. Явно беше планирал от самото начало той да е кандидатът. Дънет бе просто жертвено агне.

Джайлс вече беше приел, че трябва да запази крехкото си мнозинство от 414 гласа, и тъй като проучванията показваха, че торите ще засилят позициите си, го очакваше наистина сериозна битка. И ето че сега се изправяше срещу противник, който беше готов да прати хора в гроба, ако смята, че това ще му помогне да оцелее. Грегъри Дънет беше поредната му жертва.

На следващата сутрин Хари и Ема минаха през Барингтън Хол и завариха Джайлс на масата за закуска.

— Край с обедите и вечерите през следващите три седмици — каза Джайлс, докато мажеше масло по поредната препечена филийка. — Чака ме само търкане на подметки по паважа и ръкуване с безброй избиратели. И гледайте да не ми се мяркате пред очите. Не искам някой да ми напомни, че сестра ми и зет ми са отявлени тори.

— Ние също ще сме навън и ще работим за каузата, в която вярваме — каза Ема.

— Само това ми трябваше.

— Веднага щом научихме, че Фишър ще се кандидатира от името на консерваторите, решихме да станем пълноправни членове на лейбъристката партия — каза Хари. — Дори направихме дарение за предизборния ти фонд.

Джайлс спря да дъвче.

— И през следващите три седмици смятаме да работим денонощно за теб, до момента на затварянето на изборните бюра, ако с това ще помогнем Фишър да не спечели.

— Но — каза Ема, — има едно-две условия, преди да се съгласим да зарежем дълго отстояваните си принципи и да те подкрепим.

— Знаех си, че ще има някаква уловка — каза Джайлс и си наля кафе.

— Ще дойдеш да живееш с нас в Имението до края на кампанията. Ако те оставим на грижите на Гриф Хаскинс, ще ядеш само риба и пържени картофи, ще прекаляваш с бирата и ще спиш на пода в предизборния щаб.

— Права си. Но те предупреждавам, че няма да се прибирам преди полунощ.

— Нищо против. Само гледай да не будиш Джесика.

— Съгласен. — Джайлс стана с препечена филийка в едната ръка и вестник в другата. — Ще се видим довечера.

— Не ставай от масата, преди да си приключил с храненето — каза Ема досущ като майка им.

Джайлс се разсмя и напомни на сестра си:

— На мама никога не й се е налагало да участва в избори.

— Макар че от нея би станал адски добър депутат — отбеляза Хари.

— По този въпрос мисля, че сме единодушни — каза Джайлс и изхвърча от стаята с филията в ръка.

Проведе бърз разговор с Денби, изтича навън — и откри Хари и Ема на задната седалка на ягуара.

— Къде сте тръгнали пък вие двамата? — попита, докато сядаше зад волана и завърташе ключа.

— На работа — каза Ема. — Трябва ни превоз, ако искаме да се запишем като доброволци.

— Нали си давате сметка, че това е осемнайсетчасов работен ден, при това без заплащане?

В предизборния щаб се бяха събрали десетки доброволци на всякаква възраст. Джайлс вкара Хари и Ема в кабинета на агента си Гриф Хаскинс и каза:

— Още двама доброволци.

— Доста странни хора се присъединяват към каузата ни, откакто Алекс Фишър стана кандидат на торите — каза Хаскинс. — Добре дошли, мистър и мисис Клифтън. И тъй, участвали ли сте досега в предизборна кампания?

— Не, никога — призна Хари. — Дори за торите.

— В такъв случай елате с мен — каза Гриф, изведе ги в основното помещение и спря пред една дълга маса, отрупана с бележници. — Има предвидени за всяка улица и булевард — обясни той, като им подаде по един бележник и по един червен, зелен и син молив.

— Днес е щастливият ви ден — продължи Гриф. — Пада ви се Удбайн, една от твърдините ви. А сега да ви обясня основните правила. Когато почукате на вратата по това време на деня, най-вероятно ще ви отвори домакинята, защото съпругът й вече ще е на работа. Ако отвори мъж, той най-вероятно е безработен и следователно е по-вероятно да гласува за лейбъристите. Но който и да отвори, трябва да казвате: „Добро утро, тук съм от името на Джайлс Барингтън — никога сър Джайлс — кандидата на лейбъристката партия за парламентарните избори в четвъртък, двайсет и шести май — винаги споменавайте датата — и се надявам, че ще го подкрепите“. Следва моментът, в който трябва да използвате ума си. Ако ви отговорят: „Аз цял живот подкрепям лейбъристите, можете да разчитате на мен“, отбелязвате името с червения молив. Ако са възрастни, попитайте ги дали се нуждаят от превоз до избирателната секция. Ако кажат да, запишете до името „кола“. Ако кажат: „Досега подкрепях лейбъристите, но този път не съм сигурен“, отбелязвате ги със зелено и местният агитатор ще ги потърси през следващите няколко дни. Ако ви кажат, че никога не говорят за политическите си възгледи, че ще трябва да си помислят, че още не са решили или нещо от този род, значи са тори, така че ги отбележете със син молив и повече не си губете времето с тях. Разбрахте ли ме дотук?

Двамата кимнаха.

— Резултатите от тези проучвания са жизненоважни — продължи Гриф, — защото в деня на изборите ще посетим отново всички червени, за да сме сигурни, че са гласували. Ако не са го направили, ще им напомним да отидат до избирателната секция. Ако се съмнявате в искреността на някой, отбележете го със зелено, защото последното, което искаме, е да напомняме на хората да гласуват или дори да ги закараме до секцията, а те да пуснат гласа си за противника.

Млад доброволец дотича, подаде на Гриф някакъв лист и попита:

— Какво да правя с този?

Гриф прочете написаното и отсече:

— Кажи му да се разкара. Той е известен тори, който само се опитва да ти изгуби времето. Между другото — обърна се отново към Хари и Ема, — ако някой ви задържа на прага си за повече от шейсет секунди и каже, че очаква да го убедите, че иска да обсъдите по-подробно партийната политика или иска да научи нещо повече за кандидата, значи сте попаднали на тори, който се опитва да ви изгуби времето. Пожелавате им приятен ден и продължавате. Успех. Докладвайте ми, като приключите обиколката.

— Добро утро, казвам се Рос Бюканан и съм председател на борда на директорите на „Барингтън Шипинг Груп“. Посрещам ви с добре дошли на годишната среща на акционерите. На столовете си сте намерили копие от годишния отчет на компанията. Бих искал да насоча вниманието ви върху някои основни неща. Тази година годишната печалба се покачи от сто и осем на сто двайсет и две хиляди паунда, или ръст с дванайсет процента. Спряхме се на инженери, които да проектират първия ни луксозен лайнер, и очакваме да представят плановете си в рамките на следващите шест месеца. Уверявам всички акционери, че няма да дадем начало на проекта, докато не се убедим, че той има бъдеще. Предвид това с удоволствие ви съобщавам, че тази година ще увеличим дивидентите с пет процента. Имам всички основания да смятам, че ръстът на компанията ще се запази и дори ще стане още по-голям през следващата година.

Последвалите аплодисменти дадоха време на Бюканан да обърне страницата на речта си и да провери какво следва. Когато вдигна очи, забеляза как двама финансови журналисти се изнасят от залата, за да не закъснеят за първите издания на вечерните си вестници — председателят на борда вече беше отбелязал основните моменти и сега му оставаше да запознае акционерите с подробностите.

След като Бюканан завърши речта си, двамата с Рей Комптън отговаряха на въпроси почти час. Когато срещата най-сетне приключи, председателят с известно задоволство забеляза, че повечето акционери си тръгват с усмивка и бъбрят оживено.

Докато Бюканан слизаше от подиума на заседателната зала на хотела, секретарката му се материализира до него.

— Имате спешно обаждане от Хонконг. Телефонистът чака да ви свърже в стаята ви.

Хари и Ема се върнаха в щаба на лейбъристите напълно изтощени.

— Как мина? — попита Гриф, докато проверяваше с опитно око бележниците им.

— Не много зле — отвърна Хари. — Ако може да се съди по Удбайн, победата ни е в кърпа вързана.

— Де да беше така — рече Гриф. — Кварталът е твърдо лейбъристки, но утре ще ви пусна на Аркадия авеню и тогава ще разберете наистина пред какво сме изправени. Преди да си тръгнете, напишете на дъската най-добрия отговор за деня. Победителят печели кутия „Кадбъри Милк Трей“.

Ема се ухили.

— Една жена ми каза: „Съпругът ми гласува за торите, но аз винаги съм подкрепяла сър Джайлс. Само ви моля за нищо на света да не му казвате“.

Гриф се усмихна.

— Това не е необичайно. И не забравяйте, Ема, че най-важната ви работа е да се уверите, че кандидатът е нахранен и се е наспал добре.

— Ами аз? — попита Хари.

— Вие не ме интересувате — отвърна Гриф. — Вашето име не фигурира в бюлетината.

— Колко срещи имам за тази вечер? — попита Джайлс, който тъкмо влизаше.

— Три — каза Гриф. — В седем часа с Християнската младежка асоциация на Хамънд стрийт, в снукър клуба на Канън Роуд в осем и в Клуба на работниците в девет. Гледай да не закъсняваш за никоя и да си в леглото преди полунощ.

— Чудно ми е Гриф кога ли си ляга — каза Ема, след като агентът забързано излезе, за да се справи с поредната криза.

— Никога — прошепна Джайлс. — Той е вампир.

Телефонът звънеше. Рос Бюканан бързо отиде до него и вдигна слушалката.

— Свързвам ви с Хонконг, сър.

— Добър ден, мистър Бюканан — каза глас с шотландски акцент по пращящата линия. — Обажда се Санди Макбрайд. Реших да се свържа с вас и да ви уведомя, че всичко се случи точно както предсказахте, до секунда.

— И кой е брокерът?

— Бени Дрискол.

— Изобщо не се изненадвам — каза Бюканан. — Кажете ми подробностите.

— Веднага след отварянето на Лондонската борса по телеграфа дойде оферта за двеста хиляди акции на „Барингтън“. Както ни инструктирахте, незабавно изкупихме цялото количество.

— На каква цена?

— Четири паунда и три шилинга.

— Оттогава пускани ли са други акции?

— Не много, пък и има повече оферти за купуване, отколкото за продажба след отличните резултати, които обявихте на годишната среща на акционерите.

— Каква е цената сега? — Бюканан чуваше тракането на телеграфа на заден план.

— Четири паунда и шест шилинга — каза Макбрайд. — Цената като че ли се успокоява на това ниво.

— Добре — каза Бюканан. — Не купувайте повече, освен ако цената не падне под четири паунда и три шилинга.

— Разбрано, сър.

— Това ще държи майора буден през следващите три седмици.

— Майорът ли? — повтори брокерът, но Бюканан вече беше затворил.

Както ги беше предупредил Гриф, Аркадия авеню се оказа твърдина на торите, но Хари и Ема не се върнаха в щаба с празни ръце.

Гриф провери бележниците им и ги погледна объркано.

— Спазвахме строго правилата — каза Хари. — И при най-малкото съмнение ги отбелязвахме със зелено: колебаещи се.

— Ако сте прави, надпреварата ще се окаже много по-лесна, отколкото предричат социолозите — каза Гриф.

В същия момент дойде задъханият Джайлс: размахваше „Бристол Ивнинг Поуст“.

— Видя ли първата страница, Гриф? — И подаде вестника на агента си.

Гриф прочете заглавието и му върна вестника.

— Не обръщай внимание. Не коментирай, не прави нищо.

Ема надникна над рамото на Джайлс, за да види заглавието. „Фишър предизвиква Барингтън на дебат“.

— Звучи интересно — каза тя.

— Би било интересно, но само ако Джайлс е достатъчно глупав, за да приеме.

— Че защо да не приеме? — попита Хари. — В края на краищата той е много по-обигран от Фишър в дебатите и има много по-голям политически опит.

— Може и да е така, но никога не трябва да давате платформа на противника — каза Гриф. — Докато заема мястото в Парламента, Джайлс диктува условията.

— Да, но прочете ли какво казва по-нататък кучият му син? — попита Джайлс.

— За какво ми е да си губя времето с Фишър, след като няма да има дебат? — попита Гриф.

Джайлс пренебрегна коментара му и зачете на глас:

— „Барингтън има да отговаря на много въпроси, ако все още се надява да стане депутат от Бристолското пристанище след изборите на двайсет и шести май. Познавам го много добре и съм убеден, че героят от Тобрук няма да се уплаши от предизвикателството. Следващия четвъртък, деветнайсети май, ще бъда в Колстън Хол и с готовност ще отговоря на всички въпроси, зададени ми от публиката. На сцената ще има три стола и ако сър Джайлс не се появи, не се съмнявам, че избирателите ще могат сами да си направят заключенията.“

— Три стола ли? — попита Ема.

— Фишър знае, че либералите ще се появят, защото нямат какво да губят — каза Гриф. — Съветът ми обаче си остава същият. Не обръщай внимание на Фишър. Утре ще има друго заглавие, а дотогава това — той посочи вестника — ще става само за увиване на риба и картофки.

— Санди Макбрайд ви търси от Хонконг, сър — каза секретарката на Рос Бюканан. — Ще приемете ли обаждането?

— Свържете ме.

— Добро утро, сър — каза Санди. — Помислих си, че ще искате да научите, че Бени Дрискол звъни през няколко часа и пита дали имаме акции на „Барингтън“ за продажба. Онези двеста хиляди са все още при мен и тъй като цената продължава да расте, се обаждам да ви попитам дали не искате да пусна някаква част от тях.

— Не и докато не изтече триседмичният период и не се отвори нова сметка. Дотогава купуваме, не продаваме.

Когато на следващия ден видя заглавието в „Ивнинг Поуст“, Джайлс разбра, че вече не може да избягва пряката конфронтация с Фишър. „Епископът на Бристол ще ръководи предизборния дебат.“ Този път Джайлс прочете първата страница по-внимателно.

— Пак смятам, че не трябва да им обръщаш внимание — каза Гриф.

— Виж само снимката на първа страница — каза Джайлс и бутна вестника в ръцете му.

Гриф погледна снимката. На нея се виждаше празен стол в средата на сцената на Колстън Хол, осветен от прожектор. Текстът отдолу гласеше: „Ще се появи ли сър Джайлс?“.

— Нали се сещаш, че ако не отида, ще отбележат успех — каза Джайлс.

— А ако отидеш, ще триумфират. — Гриф замълча за момент. — Изборът обаче си е твой и тъй като си твърдо решен да участваш, ще трябва да обърнем дебата в наша полза.

— Как ще го направим?

— Ще дадеш изявление пред пресата утре в седем сутринта, така че този път заглавията да са наши.

— И какво ще кажа?

— Ще кажеш, че с удоволствие приемаш предизвикателството, защото ще имаш възможност да изобличиш политиката на торите такава каквато е, и нека този път жителите на Бристол сами да решат кой е подходящият човек, който да ги представлява в Парламента.

— Какво те накара да размислиш? — попита Джайлс.

— Прегледах последните резултати от обиколките и от тях излиза, че най-вероятно ще изгубим с повече от хиляда гласа. Така че вече не си фаворитът, а съперникът.

— Какво друго може да се издъни?

— Възможно е да се появи жена ти, да се настани на първия ред и да ти зададе въпрос. После да цъфне приятелката ти и да я зашлеви. Така няма да е нужно да се тревожим за „Бристол Ивнинг Поуст“, защото ще си на първата страница на всички вестници.

23.

Тримата кандидати бяха нервни като ученици на първия си урок по танци. Епископът, който изпълняваше ролята на водещ, им обясни как смята да протече вечерта.

— Ще ви дам думата за встъпителна реч, която не бива да е по-дълга от осем минути. На седмата минута ще позвъня със звънеца. — И им показа как. — Ще позвъня отново на осмата минута, за да покажа, че времето ви е изтекло. След това следват въпроси от публиката.

— Как ще определите реда на изказване? — попита Фишър.

— С жребий. — Епископът вдигна три клечки и прикани кандидатите да си изберат.

Фишър изтегли късата.

— Вие откривате дебата, майор Фишър — каза епископът. — Мистър Елсуърти, вие сте втори, а вие, сър Джайлс, сте последен.

Джайлс се усмихна на Фишър.

— Лош късмет, Алекс.

— О, аз исках да съм пръв — отвърна Фишър, при което дори епископът повдигна вежди.

Водещият качи тримата опоненти на сцената точно в 19:25 и всички в залата заръкопляскаха. Джайлс зае мястото си и погледна претъпканата аудитория. Над хиляда души се бяха събрали да гледат сблъсъка.

Джайлс знаеше, че всяка от трите партии е раздала по 200 билета за поддръжниците си, което означаваше, че се състезава за около 400 колебаещи се — горе-долу колкото мнозинството, с което беше спечелил предишните избори.

В 19:30 епископът откри дебата: представи тримата кандидати и даде думата на майор Фишър.

Фишър бавно излезе напред, постави предварително написаната си реч на катедрата и почука микрофона. Говореше нервно и без да вдига глава: явно се страхуваше да не изгуби мястото, до което е стигнал.

Когато епископът позвъни, за да покаже, че му остава само една минута, Фишър зачете по-бързо и започна да се запъва. Джайлс си помисли, че някой би трябвало да го предупреди, че щом разполага с осем минути, речта му трябва да е не повече от седем. Защото е по-добре да завършиш малко по-рано, отколкото да те прекъснат насред изречението. Въпреки това Фишър се върна на мястото си под продължителните аплодисменти на поддръжниците си.

Джайлс се изненада, когато Редж Елсуърти стана да представи каузата на либералите. Елсуърти нямаше предварително написана реч, нито дори конспект, който да му напомня върху кои теми да се спре. Вместо това заговори за местни проблеми и когато прозвуча предупредителният звънец, спря насред изречението и се върна на мястото си. С което постигна нещо, което Джайлс бе смятал за невъзможно — успя да направи така, че Фишър да изглежда добре. Въпреки това една пета от събралите се изпратиха кандидата си с овации.

Джайлс беше посрещнат топло от своите двеста поддръжници, макар че голяма част от присъстващите не ръкопляскаха — нещо, с което той бе свикнал при речите си в парламента. Застана зад катедрата, като само от време на време поглеждаше бележките си.

Започна с описание на провалите на консерваторите и очерта каква ще е политиката на лейбъристите, ако следващото правителство е тяхно. След това засегна местни въпроси, с което дори успя да развесели залата. Когато свърши речта си, поне половината публика аплодираше. Ако срещата свършеше в този момент, победителят можеше да е само един. Той.

— А сега кандидатите ще отговарят на въпроси на публиката — каза епископът. — И се надявам, че срещата ще продължи прилично и цивилизовано.

Трийсет привърженици на Джайлс скочиха и вдигнаха ръце с внимателно обмислени въпроси, целящи да помогнат на кандидата си да разбие на пух и прах съперниците си. Единственият проблем бе, че в същото време бяха вдигнати също толкова решително още шейсет ръце.

Епископът беше достатъчно схватлив, за да определи къде са седнали поддръжниците на тримата съперници, и умело подбра неутрални членове от останалата публика, които искаха да научат какво е мнението на кандидатите за въвеждането на колонки за паркиране в Бристол, което даде шанс на кандидата на либералите да блесне; за края на купонната система, който всички одобряваха; и за предложеното разширяване на електрическите железопътни линии, което не спомогна за ничия кауза.

Джайлс обаче знаеше, че рано или късно ще изстрелят стрела по него, и трябваше да се погрижи тя да не улучи целта си. Накрая чу избръмчаването на тетивата.

— Може би сър Джайлс да обясни защо при предишния си мандат посещаваше по-често Кеймбридж, отколкото избирателния си район? — попита един висок слаб мъж на средна възраст, който му се стори познат.

Джайлс за момент замръзна. И тъкмо да се изправи, Фишър скочи на крака — явно не беше изненадан от въпроса и приемаше, че всички присъстващи знаят за какво намеква питащият.

— Искам да уверя всички в тази зала — каза Фишър, — че ще прекарвам много повече време в Бристол, отколкото в който и да е друг град, каквито и съблазни да има там.

Джайлс огледа публиката и видя редици неразбиращи лица. Явно събралите се нямаха представа за какво говори Фишър.

Кандидатът на либералите също стана. Очевидно не беше разбрал намека, защото каза:

— Като възпитаник на Оксфорд, аз никога не ходя никъде, освен ако не е абсолютно наложително.

Неколцина в залата се разсмяха.

Двамата опоненти на Джайлс му бяха осигурили боеприпаси, за да отвърне на удара, и той стана и се обърна към Фишър.

— Искам да попитам майор Фишър следното. Щом възнамерява да прекарва повече време в Бристол, отколкото в който и да е друг град, това означава ли, че ако победи следващия четвъртък, няма да отиде в Лондон и да заеме мястото си в Камарата на общините?

Изчака смехът и аплодисментите да утихнат и добави:

— Сигурен съм, че не е нужно да напомням на кандидата на консерваторите думите на Едмънд Бърк: „Избран съм да представлявам хората на Бристол в Уестминстър, а не хората на Уестминстър в Бристол“. Това е консерватор, с когото се съгласявам с цялото си сърце.

И си седна сред бурни аплодисменти. Макар да знаеше, че не е отговорил на въпроса, му се беше разминало.

— Мисля, че има време само за още един въпрос — каза епископът и посочи една жена, която му се струваше неутрална.

— Може ли всеки от тримата кандидати да ни каже къде са тази вечер съпругите им? — попита тя.

Фишър се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си, а Елсуърти изглеждаше озадачен. Епископът се обърна към Джайлс.

— Мисля, че сега е ваш ред да говорите пръв.

— Със съпругата ми — започна той — в момента сме в развод и се надявам въпросът да бъде приключен в най-близко бъдеще.

В залата настъпи неловко мълчание. Елсуърти стана и заяви високо:

— Признавам, че откакто станах кандидат на либералите, нямам време да открия жена, която да е готова да излезе с мен, а още по-малко да се омъжи за мен.

Думите му бяха посрещнати със смях и аплодисменти. За момент Джайлс си помисли, че Елсуърти е спомогнал за отслабване на напрежението.

Фишър бавно се изправи и каза за най-голяма изненада на Джайлс:

— Моята приятелка, която тази вечер е тук и седи на първия ред, ще е плътно до мен до края на кампанията. Джени, стани да те видят, ако обичаш.

Една привлекателна млада жена стана, обърна се към публиката и помаха. Беше посрещната с аплодисменти.

— Къде съм виждала тази жена? — прошепна Ема, но вниманието на Хари бе изцяло съсредоточено върху Фишър, който още не бе седнал и явно искаше да каже още нещо.

— Реших, че може би ще ви е интересно да научите, че тази сутрин получих писмо от лейди Барингтън.

В залата се възцари пълна тишина, каквато никой от тримата не бе успял да постигне досега. Джайлс се напрегна. Фишър извади от вътрешния джоб на сакото си лист, бавно го разгъна и зачете:

— „Скъпи майор Фишър, пиша ви, за да изразя възхищението си от доблестната кампания, която водите от името на Консервативната партия. Искам да ви уверя, че ако живеех в Бристол, не бих се поколебала да гласувам за вас, тъй като смятам, че сте най-добрият кандидат от всички. С нетърпение очаквам да ви видя в Камарата на общините. Искрено ваша, Вирджиния Барингтън.“

В залата настъпи истински пандемониум и Джайлс осъзна, че всичко, което бе постигнал през последния час, се е изпарило за секунди. Фишър сгъна писмото, прибра го в джоба си и седна. Епископът напразно се опитваше да въдвори ред, докато поддръжниците на Фишър надаваха ликуващи викове, а последователите на Джайлс гледаха отчаяно.

Гриф се беше оказал прав. Никога не давай платформа на противника си.

— Успя ли да изкупиш поне част от онези акции?

— Още не — каза Бени. — „Барингтън“ все още са на гребена на вълната благодарение на по-добрите от очакваното годишни резултати и изгледите торите да увеличат мнозинството си на изборите.

— Каква е цената им в момента?

— Четири паунда и седем шилинга. Не виждам как може да падне в близко бъдеще.

— Колко се очертава да изгубим? — попита Фишър.

— Ние? Не ние, а само вие — каза Бени. — Лейди Вирджиния няма да изгуби нищо. Тя продаде всичките си акции на много по-висока цена от онази, която бе платила за тях.

— Но ако не ги изкупи, ще изгубя мястото си в борда.

— А ако ги изкупи, ще трябва да плати тлъста премия и предполагам, че това едва ли ще й се хареса. — Помълча няколко секунди и добави: — Опитайте се да погледнете от добрата страна на нещата, майоре. Другата седмица по това време ще бъдете в Парламента.

На следващия ден местните вестници не представляваха добро четиво за сегашния депутат. Речта на Джайлс почти не се споменаваше, а на първата страница имаше голяма снимка на сияещата Вирджиния, под която бе текстът на писмото й до Фишър.

— Не обръщай страницата — каза Гриф.

Джайлс моментално обърна страницата и видя резултатите от последните социологически проучвания, според които торите щяха да увеличат мнозинството си с двайсет и три места. Бристолското пристанище беше осмо в списъка на спорните райони, които най-вероятно щяха да преминат към консерваторите.

— Един депутат не може да направи кой знае какво, когато настроенията на нацията се обърнат срещу партията му — каза Гриф, след като Джайлс прочете статията. — Е, ако е много добър, депутатът може да спечели допълнителни хиляда гласа, а лошият съперник съответно да изгуби толкова, но ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че дори две хиляди допълнителни гласа ще са достатъчни. Това обаче няма да ни спре да се борим за всеки глас до девет вечерта в четвъртък. Така че се погрижи винаги да си нащрек. Искам те на улицата и да се ръкуваш с всичко, което мърда. С изключение на Алекс Фишър. Ако ти се изпречи на пътя, имаш разрешението ми да го удушиш.

— Успя ли да купиш акции на „Барингтън“?

— Съжалявам, но не, майоре. Не слязоха под четири паунда и три шилинга.

— В такъв случай губя мястото си в борда.

— Мисля, че това е влизало в плана им от самото начало — отвърна Бени.

— Какво искаш да кажеш?

— Санди Макбрайд купи акциите ви в мига, когато излязоха на пазара, и пак той беше основният купувач през последните двайсет и един дни. Всички знаят, че е брокер на „Барингтън“.

— Кучи син такъв!

— Явно са усетили какво предстои, майоре. Но новината не е чак толкова лоша, защото лейди Вирджиния излезе с повече от седемдесет хиляди печалба в сравнение с първоначалната инвестиция, така че предполагам, че тя ви е длъжник.

През последната седмица от кампанията Джайлс работеше всеотдайно, макар понякога да се чувстваше като Сизиф, бутащ камъка си нагоре по планината.

Когато се появи в щаба в навечерието на изборите, за първи път видя Гриф потиснат.

— Десет хиляди от тези са били пуснати в пощенските кутии снощи, за да не ги пропусне никой.

Джайлс погледна репродукцията на първата страница на „Бристол Ивнинг Поуст“ със снимката на Вирджиния и писмото й до Фишър. Отдолу имаше текст: „Ако искате да бъдете представлявани в Парламента от честен и почтен човек, гласувайте за Фишър“.

— Този тип е абсолютно лайно — заяви Гриф. — При това пуснато право върху главите ни от голяма височина — добави, докато един от първите доброволци влизаше със сутрешните вестници.

Джайлс се пльосна в стола си и затвори очи. Секунда по-късно обаче можеше да се закълне, че чу Гриф да се смее. Наистина се смееше. Джайлс вдигна глава. Гриф му подаваше новия брой на „Дейли Мейл“.

— Ще е на косъм, момчето ми, но поне отново сме на пистата.

Джайлс не разпозна веднага красивото момиче на първата страница, избрано наскоро да играе в „Шоуто на Бени Хил“. Джени разказваше на кореспондент от шоубизнеса за работата си, преди да направи големия удар.

„Плащаха ми по десет паунда на ден да съпровождам един кандидат на торите из избирателния му район и да казвам на всички, че съм приятелката му.“

Макар и красива, снимката определено не представяше Фишър в особено добра светлина.

Щом видя първата страница на „Дейли Мейл“, Фишър изруга.

Макар и ядосан, изпи кафето и стана, за да тръгне към предизборния щаб, но чу сутрешната поща да пада на килима. Всички писма трябваше да почакат до довечера и той щеше да ги подмине, ако не беше забелязал един плик с логото на „Барингтън“. Наведе се, взе го и се върна в кухнята. Отвори го и извади два чека. Единият беше на негово име и на стойност 1000 паунда, колкото бе тримесечното му възнаграждение като член на борда на директорите. Вторият бе за 7341 паунда, годишният дивидент на лейди Вирджиния, също изпратен до „Майор Александър Фишър“, така че никой да не знае, че именно нейните 7,5% са му осигурили мястото в управата на компанията. Това вече бе минало.

Вечерта трябваше да напише чек за същата сума и да го изпрати на лейди Вирджиния. Погледна си часовника и се запита дали не е твърде рано да й се обажда. Едва минаваше осем и той трябваше да е пред Темпъл Мийдс и да се среща с гласоподавателите, които излизаха от гарата на път към работните си места. Е, лейди Вирджиния несъмнено вече беше будна. Фишър вдигна слушалката и набра номер в Кенсингтън.

Телефонът иззвъня няколко пъти, преди да му отговори сънен глас. Фишър едва не затвори.

— Кой е? — сърдито попита Вирджиния.

— Алекс Фишър. Реших да се обадя и да ви съобщя, че продадох всичките ви акции на „Барингтън“ и направихте печалба от над седемдесет хиляди паунда. — Зачака „благодаря“, но такова не последва. — Смятате ли да изкупите обратно акциите си? В края на краищата изкарахте добри пари, откакто съм в борда.

— Същото се отнася и за вас, майоре, но съм сигурна, че не е нужно да ви го припомням. Плановете ми за бъдещето претърпяха известна промяна и „Барингтън“ вече не фигурира в тях.

— Но ако не изкупите своите седем и половина процента, ще изгубя мястото си в борда.

— Това няма да се отрази никак на съня ми, майоре.

— Но аз се питах, предвид обстоятелствата…

— Какви обстоятелства?

— Дали няма да решите, че един малък бонус няма да се окаже подходящ — каза той, докато гледаше чека за 7341 паунда.

— Колко малък?

— Ами, може би пет хиляди паунда?

— Ще си помисля. — Настъпи тишина и Алекс се замисли дали не са му затворили. Накрая Вирджиния заговори отново. — Помислих си, майоре, и съм против.

— Тогава може би заем… — каза той, като се мъчеше да скрие отчаянието си.

— Бавачката не ви ли е казвала „нито давай, нито вземай заем“? О, разбира се, че не, защото не сте имали бавачка.

Вирджиния се обърна и почука силно три пъти по дървената рамка на леглото.

— А, майоре, току-що пристигна прислужницата със закуската, така че трябва да се сбогувам. И когато казвам сбогом, наистина имам предвид сбогом.

Телефонът изщрака. Фишър се загледа в чека за 7341 паунда, адресиран на негово име, и си спомни думите на Бени: „Тя ви е длъжник“.

24.

В изборния ден Джайлс стана в пет сутринта, и не само защото не можеше да спи.

Когато слезе долу, Денби отвори вратата на трапезарията и каза: „Добро утро, сър Джайлс“, сякаш всеки ден се провеждаха избори.

Джайлс влезе, взе си купа от бюфета и я напълни с мюсли и плодове. Докато преглеждаше графика си за деня, вратата се отвори и влезе Себастиан, облечен в елегантно синьо сако и сив панталон.

— Себ. Кога се върна?

— Късно снощи, чичо Джайлс. Повечето училища имат почивен ден, защото в тях ще се гласува, и затова помолих да се върна у дома, за да ти помагам.

— Какво ти се прави? — попита Джеймс, докато Денби му поднасяше яйца с бекон.

— Всичко, само и само да ти помогна да спечелиш.

— В такъв случай ме слушай внимателно. В изборния ден партията има шест щаба, пръснати из избирателния район. Във всички тях има доброволци, някои от които имат опит от много избори. Доброволците разполагат с последните резултати от обиколките на районите си. Всяка улица, булевард и алея са отбелязани, за да се знае къде живеят поддръжниците ни. Освен това пред всеки избирателен пункт имаме доброволец, който отбелязва имената на хората, които са гласували. Най-големият ни проблем е връщането на списъците в щабовете, така че да знаем кои от поддръжниците ни още не са гласували и да се погрижим да отидат до урните преди края на гласуването в девет вечерта. Като правило повечето от хората гласуват между осем и десет сутринта, малко след отварянето на избирателните секции, и продължават да се явяват докъм четири следобед. Най-важното време обаче е след това, когато гласоподавателите се връщат от работа, защото ако не гласуват на път към дома, е почти невъзможно да ги накараш да излязат отново.

Точно в този момент влязоха Ема и Хари и Джайлс попита:

— С какво ви натовари Гриф за днес?

— Аз съм в един щаб — каза Ема.

— А аз ще обикалям червените избиратели — каза Хари. — И ако се нуждаят от превоз, ще ги карам до избирателната им секция.

— Не забравяй, че някои от тях са се качвали в кола сигурно при предишните избори, освен ако през последните четири години в семейството им не е имало сватба или погребение — каза Джайлс. — В кой щаб те разпредели Гриф? — обърна се към Ема.

— При мис Париш в Удбайн.

— Трябва да си поласкана — рече Джайлс. — Мис Париш е легенда. Зрели мъже се страхуват за живота си, ако забравят да гласуват и са в нейния район. Между другото, Себ иска да стане вестоносец. Вече му обясних какви ще са задълженията му.

Ема се усмихна на сина си.

— Аз изчезвам — каза Джайлс и скочи на крака, но не преди да сложи две резенчета бекон между две филийки черен хляб.

Ема вече беше приела, че единствено Елизабет би могла да накара брат й да закуси нормално, макар че и тя сигурно щеше да претърпи неуспех в изборния ден.

— През деня ще мина през всички щабове, така че ще се видим по-късно — каза Джайлс и излезе.

Денби го чакаше до външната врата.

— Извинете, че ви безпокоя, сър, но се надявам, че няма да е неудобно, ако персоналът си вземе половин час почивка между четири и четири и трийсет.

— Има ли някаква основателна причина за това?

— За да гласуват, сър.

Джайлс се смути, после попита уж на шега:

— Как са гласовете?

— Шест за вас, сър, и един колебаещ се. — Джайлс повдигна вежда. — Новият градинар, сър, има идеи, които не отговарят на положението му. Смята се за тори.

— В такъв случай да се надяваме, че няма да изгубя с един глас — каза Джайлс и изтича навън.

Джесика стоеше на алеята и държеше вратата на колата отворена, както правеше всяка сутрин.

— Мога ли да дойда с теб, чичо Джайлс?

— Не и този път. Но ти обещавам, че ще си до мен на следващите избори. Ще кажа на всички, че си моята приятелка, и направо ще размажем противниците.

— Мога ли да помогна по някакъв начин?

— Не… Всъщност да. Познаваш ли новия градинар?

— Албърт ли? Да, много е приятен.

— Решил е да гласува за консервите. Виж дали няма да успееш да го обърнеш в правата вяра до четири следобед.

— Ще успея, ще успея! — обеща Джесика, докато Джайлс сядаше зад волана.

Джайлс спря пред входа на пристанището малко преди седем сутринта. Ръкува се с всички работници, преди да започнат сутрешната смяна, както и с всички, които се връщаха от нощната. Беше изненадан колко много от тях искат да говорят с него.

— Този път няма да те разочаровам, шефе.

— Можете да разчитате на мен.

— Още сега отивам при урните.

Когато се появи нощният началник-смяна Дейв Колман, Джайлс го дръпна настрани и го попита дали знае каква е причината за възбудата на хората.

— Много от тях смятат, че е крайно време да разрешите семейните си проблеми — каза Колман, който бе известен с прямотата си, — но дотолкова се отвращават от надутия майор Фишър, че за нищо на света не биха искали да го видят да представлява несгодите ни в Парламента. Лично аз щях да уважавам Фишър повече, ако беше имал куража да разходи физиономията си на пристанището. В трейдюниона има неколцина тори, а той изобщо не си направи труда да разбере кои са те.

Джайлс се обнадежди още повече от начина, по който го приеха в цигарената фабрика „Уилс“, както и от срещата си с работниците от самолетната компания. Даваше си обаче сметка, че в деня на парламентарните избори всеки кандидат е убеден, че ще победи, дори либералите.

Появи се в първия щаб няколко минути след десет. Местният председател му каза, че двайсет и два процента от известните поддръжници вече са гласували, което отговаряше на резултатите от изборите през 1951 г., когато Джайлс беше спечелил с 414 гласа.

— Ами торите? — попита той.

— Шестнайсет процента.

— Как се съотнася това с петдесет и първа?

— Те са с един процент нагоре — призна председателят.

Когато Джайлс стигна осмия щаб, минаваше четири следобед. Мис Париш го очакваше до вратата с поднос сандвичи със сирене и домати в едната ръка и голяма чаша мляко в другата. Мис Париш бе сред малкото хора в Удбайн, които имаха хладилници.

— Как върви? — попита Джайлс.

— Слава на небето, че валя между десет и четири, но сега изгря слънце. Започвам да вярвам, че Бог може би е социалист. Все пак имаме още много работа, ако искаме да наваксаме изгубеното през последните пет часа.

— Винаги си познавала какви ще са резултатите, Айрис. Какво е мнението ти за тези избори?

— Честно?

— Честно.

— На кантар.

— В такъв случай, на работа. — Джайлс започна да обикаля стаята и да благодари лично на всеки от помощниците.

— Роднините ви се оказаха голям коз, като се има предвид, че са тори — каза мис Париш.

— Ема е способна да се занимава с всичко.

— Добра е — съгласи се мис Париш, докато Джайлс гледаше как сестра му изписва новополучените резултати върху дъската. — Но най-голямата звезда е младият Себастиан. Ако имахме десет като него, никога не бихме изгубили.

Джайлс се усмихна.

— И къде е младежът сега?

— Или отива към поредната избирателна секция, или се връща насам. Определено не вярва в стоенето на едно място.

Себастиан всъщност стоеше на едно място и чакаше преброителят да му даде последния списък с имена, за да ги отнесе на мис Париш, която непрекъснато го наливаше с шоколадено мляко въпреки неодобрителните погледи на майка му.

— Проблемът е — казваше преброителят на свой приятел, който тъкмо бе пуснал гласа си, — че и шестимата Милър от номер двайсет и едно не искат да си направят труда да пресекат улицата, въпреки че непрекъснато ругаеха това правителство на торите. Така че ако изгубим с шест гласа, ще знаем кого да виним.

— Защо не им пратиш мис Париш? — попита приятелят му.

— Тя е затрупана с достатъчно работа и без да идва дотук. Аз бих го направил, но не мога да напусна поста си.

Себастиан се обърна и изведнъж откри, че пресича улицата. Спря пред номер 21, но мина известно време, преди да събере достатъчно смелост да почука. Едва не побягна, когато видя грамадата, която отвори вратата.

— Какво искаш, дребосък? — изрева мъжът.

— Идвам от името на майор Фишър, кандидата на консерваторите — каза Себастиан с най-добрия си школски акцент. — Той се надява, че ще го подкрепите днес, тъй като прогнозите показват, че силите на двете страни са изравнени.

— Пръждосвай се, преди да съм ти зашлевил една — каза мистър Милър и затръшна вратата пред носа му.

Себастиан изтича обратно и докато вземаше последните резултати от преброителя, видя вратата на номер 21 да се отваря. Мистър Милър се появи отново и поведе петимата от семейството си през улицата. Себастиан ги добави към списъка и се втурна обратно към щаба.

В шест часа Джайлс беше отново на пристанището, за да посрещне дневната и нощната смяна.

— Цял ден ли вися тук, шефе? — обади се един от работниците.

— Такова чувство имам — отвърна Джайлс, докато стискаше поредната ръка.

Един-двама обърнаха назад, като го видяха, и бързо тръгнаха към близката избирателна секция, докато излизащите като че ли се насочваха в една и съща посока — и то не към най-близката кръчма.

В 18:30, след като докерите или застъпиха на смяна, или се разотидоха по домовете си, Джайлс направи онова, което бе правил и в предишните два изборни дни — качи се на първия двуетажен автобус, който пътуваше към града.

Качи се на горния етаж и се ръкува с неколцина изненадани пътници. Когато обиколи и долния, слезе на първата спирка и се качи на друг автобус, пътуващ в обратната посока. Продължи да сменя автобуси през следващите два и половина часа и стискаше ръце, докато не стана девет и една минута.

Слезе от последния автобус и се озова сам на спирката. Не можеше да направи нищо повече, за да спечели тези избори.

Джайлс чу далечен звън и си погледна часовника — 21:30. Време беше да действа. Реши, че няма да понесе още един автобус, и бавно закрачи към центъра с надеждата, че вечерният въздух ще проясни главата му преди преброяването.

Междувременно местната полиция сигурно беше започнала да събира кутиите от избирателните секции, за да ги откара в Градския съвет — процес, който щеше да отнеме повече от час. След като всички кутии бъдеха доставени и двукратно проверени, общинският секретар мистър Уейнрайт щеше да нареди печатите да бъдат счупени и да започне преброяването. Истинско чудо щеше да е, ако резултатите се обявят преди един след полунощ.

Сам Уейнрайт не беше от хората, на които им е писано да чупят рекорди по скорост на вода или суша. Сигурно на надгробния му камък щяха да изсекат думите „Бавно, но сигурно“. Джайлс бе имал вземане-даване с общинския секретар по местни въпроси през последното десетилетие, но така и не знаеше на коя партия е привърженик. Може би просто не гласуваше. Едно обаче беше сигурно — това щяха да са последните избори за Уейнрайт, тъй като в края на годината щеше да се пенсионира. Лично според Джайлс градът щеше да извади голям късмет, ако можеше да намери негов достоен заместник. Някой можеше и да наследи Уейнрайт, но никой не би могъл да го замести, както бе казал Томас Джеферсън, когато станал американски посланик във Франция след Бенджамин Франклин.

Един-двама минувачи помахаха на Джайлс, докато вървеше към Градския съвет, но повечето просто не му обърнаха внимание. Джайлс се замисли за живота си и какво ли ще прави, ако не стане депутат от Бристолското пристанище. След две седмици щеше да навърши трийсет и пет. Вярно, не беше стар, но откакто се беше върнал в Бристол след войната, беше работил само едно нещо и, честно казано, не го биваше особено за друго. Това бе вечният проблем за всеки депутат, чието място не е сигурно.

Мислите му се насочиха към Вирджиния, която можеше да направи живота му много по-лесен, ако беше подписала един лист преди половин година. Сега осъзнаваше, че изобщо не е смятала да го прави. От самото начало бе възнамерявала да чака изборите, за да го злепостави колкото се може повече. Беше сигурен, че именно тя е вкарала Фишър в борда на компанията, и дори се запита дали не му е пуснала мухата, че може да победи Джайлс на изборите и да заеме мястото му в Парламента.

Сигурно в момента седеше в дома си в Лондон и чакаше резултатите от изборите, макар че в действителност се интересуваше само от едно място. Дали се готвеше за поредната атака с акциите на компанията като част от дългосрочния й план да постави на колене фамилия Барингтън? Беше сигурен, че Вирджиния ще си намери майстора в лицето на Рос Бюканан и Ема.

Грейс беше онази, която най-сетне успя да му отвори очите за Вирджиния, и след като го направи, никога повече не повдигна темата. Трябваше също да й благодари и че го е срещнала с Гуинет. Тя много искаше да дойде в Бристол и да му помогне да си запази мястото, но пък и първа призна, че ако я видят с него на улиците, спечелилият от това ще бъде единствено Фишър.

Джайлс звънеше на Гуинет в Кеймбридж всяка сутрин, преди да тръгне за щаба, но не и когато се връщаше вечер, въпреки че тя непрекъснато му казваше, че може да я буди — той рядко се прибираше преди полунощ. Ако изгубеше, утре сутринта щеше да замине за Кеймбридж, за да изплаче болката си пред нея. Ако спечелеше, щеше да иде при нея следобед и да сподели триумфа си. Независимо от резултата нямаше да я изгуби.

— Успех, сър Джайлс — каза един минувач и го върна в реалния свят. — Сигурен съм, че ще се справите.

Джайлс отвърна на уверената усмивка на човека, но самият той не бе така сигурен.

Сградата на Градския съвет вече се издигаше пред него. Златните еднорози, кацнали в двата края на покрива, ставаха все по-големи с всяка следваща крачка.

Доброволците, избрани да помагат с преброяването, вече сигурно бяха по местата си. Преброяването се смяташе за голяма отговорност и обикновено се извършваше от местни юристи или старши представители на партиите. Също като при предишните четири избирателни кампании, мис Париш щеше да е начело на шестимата преброители на лейбъристите и Джайлс знаеше, че е поканила Хари и Ема в екипа си.

— Щях да взема и Себастиан, но той още не е достатъчно голям — каза тя на Джайлс.

— Ще е разочарован — отвърна Джайлс.

— Да, наистина се разочарова. Но му дадох пропуск, така че ще може да следи от балкона всичко.

— Благодаря.

— Не ми благодарете — каза мис Париш. — Иска ми се Себастиан да работеше през цялата кампания.

Джайлс си пое дъх и изкачи стъпалата на Градския съвет. Какъвто и да бе резултатът, не биваше да забравя да благодари на многото хора, които го бяха подкрепили и чиято единствена награда щеше да е победата. Спомни си думите на Стария Джак, когато бе отбелязал сто точки на крикет. Всеки може да бъде добър победител. Великият човек обаче си личи по начина, по който посреща поражението.

25.

Гриф Хаскинс го чакаше на входа. Ръкуваха се, сякаш не се бяха виждали от седмици.

— Ако спечеля — каза Джайлс, — ще те…

— Стига си се разнежвал — прекъсна го Гриф. — Имаме още работа.

Минаха през въртящата се врата и влязоха в основната зала. Хилядата седалки, които обикновено изпълваха помещението, бяха сменени с двайсет работни маси и дървени столове покрай тях.

Сам Уейнрайт стоеше на сцената с ръце на кръста и леко разкрачени крака. Наду свирка, за да обяви началото. Появиха се ножици, печатите бяха срязани, кутиите бяха отворени и обърнати и пред преброителите на масите бяха изсипани хиляди малки листчета, върху всяко от които имаше по три имена.

Първата работа на преброителите на всяка маса бе да сортират бюлетините на три купчини: едната за Фишър, втората за Барингтън, третата за Елсуърти.

Джайлс и Гриф обикаляха нервно залата и се опитваха да преценят по големината на купчините дали няма очевидно водеща страна. Но по всичко личеше, че силите са изравнени. Джайлс можеше да се радва на голяма преднина, ако се съдеше по купчината бюлетини от Удбайн, но пък Фишър излизаше победител, ако се гледаха кутиите от Аркадия авеню. Единственото сигурно бе, че либералите ще са на трето място.

В другия край на залата избухнаха аплодисменти — Фишър току-що бе влязъл заедно с агента си и неколцина видни поддръжници. Джайлс позна някои от тях от вечерта на дебата. Забеляза също, че Фишър е със скъпа риза и елегантен двуреден костюм и вече прилича на депутат. След като побъбри с един-двама преброители, той също започна да обикаля залата, като много внимаваше да не се натъкне на Барингтън.

Джайлс и Гриф, заедно с мис Париш, Хари и Ема продължиха бавно да вървят по пътеките и следяха как купчините бюлетини се събират по десет, а после, когато станеха сто, се връзваха с широки сини или жълти ивици, за да се разпознават бързо. Накрая ги подреждаха по петстотин, подобно на войници на парад.

Проверяващите преглеждаха всяка редица, за да са сигурни, че в десетиците няма девет или единайсет бюлетини, и което бе още по-важно, че стотиците не са сто и десет или деветдесет. Ако сметнеха, че може би има грешка, можеха да поискат повторно преброяване на купчината в присъствието на мистър Уейнрайт или някой от заместниците му. А подобно нещо не бива да се допуска, предупреди екипа си мис Париш.

След два часа броене Гриф сви рамене, когато Джайлс шепнешком го попита как според него вървят нещата. По това време през 1951 г. вече беше определил, че Джайлс е спечелил, пък било то и само с няколкостотин гласа. Не и тази нощ обаче.

След като подреждаха спретнатите купчини по петстотин, преброителите вдигаха ръка, за да покажат на общинския секретар, че са приключили и са готови да потвърдят резултатите. Накрая, когато бе вдигната и последната ръка, мистър Уейнрайт отново наду свирката и обяви:

— А сега проверете още веднъж всяка купчина. Моля кандидатите и агентите им да бъдат така добри да се качат при мен на сцената.

Джайлс и Гриф първи изкачиха стъпалата, плътно следвани от Фишър и Елсуърти. На масата в средата на сцената, където всеки можеше да види какво точно става, имаше малка купчинка бюлетини. Не повече от десетина, прецени Джайлс.

— Господа — каза общинският секретар, — това са невалидните бюлетини. Според изборния закон аз и единствено аз трябва да реша дали някоя от тях следва да бъде включена в окончателното преброяване. Вие обаче имате право да възразите на преценката ми.

Уейнрайт застана над купчината, нагласи очилата си и огледа първата бюлетина. На нея беше маркирано името на Фишър, но имаше и надпис „Боже, пази кралицата“.

— Това несъмнено е глас за мен — каза Фишър още преди Уейнрайт да е изразил мнението си.

Общинският секретар погледна Джайлс и Елсуърти. Те кимнаха и секретарят постави бюлетината от дясната си страна. На следващата бюлетина името на Фишър беше отбелязано с чавка вместо с хикс.

— Ясно е, че са искали да гласуват за мен — твърдо заяви Фишър.

Джайлс и Елсуърти отново кимнаха.

Общинският секретар постави бюлетината в купчината на Фишър и кандидатът на консерваторите се усмихна, но усмивката му бързо изчезна, когато видя следващите три бюлетини. На тях имаше чавки срещу името на Барингтън.

Дойде ред на бюлетина, на която имената и на тримата кандидати бяха задраскани и заместени с „Глас за Отчаяния Дан“. Всички се съгласиха, че гласът е невалиден. Следващата бюлетина беше с чавка до името на Елсуърти и беше приета като глас в полза на либерала. Осмата призоваваше „Не на бесилките“ и без коментар отиде към невалидните. Деветата имаше чавка в квадратчето на Барингтън и Фишър нямаше друг избор, освен да я признае. Така Джайлс вече имаше преднина 4:2, като оставаха още две бюлетини. Следващата имаше чавка до името на Барингтън и думата никога до името на Фишър.

— Тази трябва да отиде при невалидните — заяви Фишър.

— В такъв случай ще трябва да направя същото и с онази с надписа „Боже, пази кралицата“ — отбеляза общинският секретар.

— Напълно логично — обади се Елсуърти. — По-добре махнете и двете.

— Съгласен съм с майор Фишър — каза Джайлс. Даваше си сметка, че така ще увеличи преднината си на 4:1.

Фишър като че ли искаше да възрази, но премълча.

Всички погледнаха последната бюлетина. Уейнрайт се усмихна.

— Не и докато съм жив, предполагам — каза той, докато добавяше бюлетината с надпис „Независимост за Шотландия“ към невалидните.

След това отново провери всяка бюлетина и обяви:

— Четири гласа за Барингтън, един за Фишър и един за Елсуърти. — Записа числата в бележника си. — Благодаря, господа.

— Да се надяваме, че това не е единственото спечелено преброяване тази нощ — промърмори Гриф на Джайлс, докато слизаха от сцената, за да се върнат при мис Париш и проверяващите.

Общинският секретар отиде в предната част на сцената и отново наду свирката си. Заместниците му незабавно тръгнаха покрай масите, за да запишат окончателните резултати от всеки преброител и да ги предадат на началника си.

Мистър Уейнрайт внимателно проверяваше всяко число, преди да го въведе в сметачната машина — единствената отстъпка, която бе направил на модерния свят — и след като натисна за последен път копчето за събиране, записа окончателните резултати срещу трите имена, позагледа ги за момент и покани кандидатите отново да се качат на сцената. Каза им резултата и се съгласи с молбата на Джайлс.

Мис Париш се намръщи, когато видя Фишър да вдига палец на поддръжниците си и осъзна, че са изгубили. Погледна нагоре към галерията и видя, че Себастиан й маха енергично. Тя му помаха в отговор, но отклони погледа си от него, когато мистър Уейнрайт почука микрофона. Залата се изпълни с напрегната тишина.

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолско пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди седемстотин и четиринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди деветстотин и осем.

Поддръжниците на Фишър закрещяха ликуващо. Уейнрайт изчака залата да утихне и добави:

— Настоящият депутат поиска повторно преброяване и аз удовлетворих молбата му. Всеки преброител да бъде така добър да провери отново купчините си и да се увери, че не е направена грешка.

Преброителите започнаха да проверяват всички десет, после всички сто и накрая всички петстотин бюлетини, след което вдигаха ръце, за да обявят, че са приключили задачата си.

Джайлс погледна нагоре в мълчалива молитва и видя, че Себастиан му маха като полудял, но Гриф заговори и отклони вниманието му.

— Трябва да помислиш за речта си — каза агентът му. — Трябва да благодариш на общинския секретар, на екипа му, на своя екип и най-вече, ако Фишър се окаже победител, да проявиш великодушие. В края на краищата ще има и други избори.

Джайлс не беше сигурен, че ще има други избори за него. Тъкмо се канеше да го каже на глас, когато мис Париш забърза към тях.

— Извинете, че ви прекъсвам, но Себастиан май се опитва да привлече вниманието ви.

Джайлс и Гриф погледнаха към балкона. Себастиан се беше надвесил през парапета и буквално умоляваше някой от тях да се качи при него.

— Идете и вижте какъв му е проблемът — рече Гриф.

Мис Париш се качи на балкона. Себастиан я сграбчи за ръката, задърпа я към парапета и посочи надолу към залата.

— Виждате ли онзи човек със зелената риза в края на третия ред?

Мис Париш се загледа натам.

— Да. Какво?

— Мамеше.

— Как така е мамил? — попита мис Париш, като се мъчеше да скрие вълнението си.

— Обяви петстотин бюлетини за Фишър на един от заместниците на общинския секретар.

— Да, точно така — рече мис Париш. — Пред него има пет купчини по сто бюлетини.

— Знам — каза Себастиан. — Но една от купчините е с бюлетина на Фишър отгоре, а деветдесет и деветте отдолу са за чичо Джайлс.

— Сигурен ли си? — попита мис Париш. — Защото ако Гриф помоли мистър Уейнрайт да провери гласовете лично и се окаже, че грешиш…

— Сигурен съм — упорито заяви Себастиан.

Мис Париш все още не изглеждаше сигурна, но въпреки това едва ли не се затича надолу — нещо, което не й се беше случвало от години. Щом се върна в залата, забърза към Джайлс, който се опитваше да изглежда уверен и бъбреше с Ема и Гриф. Каза им какво твърди Себастиан и думите й бяха посрещнати с изумление. И четиримата погледнаха нагоре към балкона и видяха Себастиан да сочи трескаво мъжа със зелената риза.

— Според мен Себастиан може и да е прав — каза Ема.

— Вярвате, че е видял онзи човек да поставя бюлетина на Фишър върху една от нашите купчини? — попита Гриф.

— Да. Аз пък го видях на дебата миналия четвъртък. Тъкмо той попита защо през последния си мандат Джайлс е посещавал Кеймбридж по-често, отколкото Бристол.

Джайлс се вгледа по-внимателно в мъжа. Междувременно все повече и повече преброители вдигаха ръце. Проверката на резултатите беше почти приключила.

— Мисля, че си права — каза той.

Гриф ги остави, без да каже нито дума, бързо се качи на сцената и помоли общинския секретар да поговорят на четири очи.

След като чу твърденията на агента, мистър Уейнрайт погледна нагоре към Себастиан, след което премести поглед върху преброителя, който седеше в края на третата редица маси.

— Това е много сериозно твърдение, за да се прави въз основата на думите на едно дете — каза той и отново погледна Себастиан.

— Не е дете — каза Гриф. — А младеж. И освен това се обърнах към вас с официална молба да направите проверка.

— В такъв случай отговорността е на вашите плещи — каза Уейнрайт и отново погледна въпросния преброител. После извика двама от заместниците си и без никакви обяснения им нареди да го последват.

Тримата слязоха от сцената и тръгнаха право към масата в края на третия ред, следвани по петите от Джайлс и Гриф. Общинският секретар изгледа отгоре мъжа със зелената риза.

— Сър, ще позволите ли да заема мястото ви, тъй като агентът на сър Джайлс ме помоли да проверя бюлетините ви лично?

Мъжът бавно стана и се дръпна настрани, а Уейнрайт седна на стола му и огледа петте купчини с гласовете за Фишър пред себе си.

Взе първата купчина и махна синята гумена лента. Достатъчен му бе само повърхностен оглед, за да потвърди, че всички сто гласа са правилно определени за Фишър. Втората купчина даде същия резултат, третата също… вече единствено Себастиан, който гледаше от балкона, все още изглеждаше уверен.

Когато Уейнрайт махна горната бюлетина от четвъртата купчина, под нея цъфна хикс срещу името на Барингтън. Уейнрайт провери бавно и внимателно купчината и се оказа, че всички деветдесет и девет бюлетини са за Барингтън. Накрая прегледа и петата купчина, която беше в полза на Фишър.

Никой не бе забелязал, че кандидатът на консерваторите се е присъединил към малката група около масата.

— Проблем ли има? — попита Фишър.

— Нищо, с което да не мога да се справя — отвърна общинският секретар и се обърна към единия си заместник. — Помолете полицията да изведе този господин от залата.

След това каза нещо на секретаря си, върна се на сцената и зае мястото си зад сметачната машина. Отново въведе бавно и методично всяко число, дадено му от заместниците. След като натисна копчето за събиране за последен път, записа новите резултати срещу името на всеки кандидат и когато най-сетне остана доволен, ги повика да се качат отново на сцената. Този път, когато чу новите числа, Джайлс не поиска ново преброяване.

Уейнрайт се върна при микрофона да обяви резултата от второто преброяване на аудиторията, която досега разчиташе единствено на слухове.

— … обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди осемстотин и тринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди осемстотин и девет.

Този път ликуващите викове бяха нададени от поддръжниците на лейбъристите и минаха няколко минути, преди Уейнрайт да успее да съобщи на събралите се, че майор Фишър е поискал ново преброяване.

— Ще помоля всички преброители да проверят внимателно резултатите си за трети път и незабавно да съобщят на някой от заместниците ми дали има промени за докладване.

Когато Уейнрайт се върна на бюрото си, секретарят му подаде справочника, който бе поискал, и той прелисти няколко страници на „Избирателен закон на Маколи“, докато не намери текста, който си бе отбелязал предварително следобед. Докато Уейнрайт потвърждаваше схващането си за задълженията на главен преброител, хората на Фишър сновяха нагоре-надолу между масите и настояваха да видят втората бюлетина от всяка купчина за Барингтън.

След четирийсет минути Уейнрайт обяви, че няма промени в резултатите от второто преброяване. Фишър незабавно настоя за нова проверка на бюлетините.

— Не съм склонен да удовлетворя това искане — каза Уейнрайт. — Резултатите са еднакви при три отделни преброявания — добави той, като цитираше дословно думите на Маколи.

— Това не е вярно! — викна Фишър. — Еднакви са само два пъти. Много добре помните, че при първото преброяване водех с достатъчно преднина.

— Резултатите са еднакви и в трите случая — повтори Уейнрайт, — като се има предвид грешката, направена от вашия колега при първото преброяване.

— Мой колега ли? — избухна Фишър. — Това е безобразна клевета срещу мен! Никога през живота си не съм виждал онзи човек. Ако не оттеглите думите си и не наредите ново преброяване, ще бъда принуден утре сутринта да се посъветвам с адвокатите си.

— Това би било крайно неприятно — каза Уейнрайт, — защото не бих искал да видя съветник Питър Мейнард на свидетелската банка, опитващ се да обясни как никога не е виждал председателя на местната асоциация на собствената си партия, който в същото време е и кандидат за Парламента.

Фишър се изчерви до ушите и напусна сцената.

Мистър Уейнрайт стана от мястото си, излезе бавно напред и почука за последен път микрофона. Прочисти гърлото си и се обърна към залата.

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолско пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — осемнайсет хиляди осемстотин и тринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — три хиляди четиристотин седемдесет и два; майор Александър Фишър — осемнайсет хиляди осемстотин и девет. Съгласно тези резултати обявявам сър Джайлс Барингтън за законно избран парламентарен представител на избирателен район Бристолско пристанище.

Парламентарният представител на Бристолското пристанище погледна нагоре към балкона и се поклони на Себастиан Клифтън.