Неукротимо сърце

ПРОЛОГ

Перото скърцаше по пергамента. Цепениците в камината догаряха. Трепкащата светлина на свещта изведнъж лумна със силен пламък, когато нощният вятър проникна през лошо затворените капаци на прозорците.

Мъжът до масата спря за момент. Потопи перото в мастилницата и огледа бедната стая. Дървените стени бяха целите в пукнатини, в които се бе събрала десетилетна мръсотия. Подът под ботушите му лепнеше. Той се уви по-плътно в наметката си и погледна към огъня. Скоро щеше да угасне. Наведе се и извади една цепеница от кошницата, но бързо я остави на мястото й. Не му трябваше огън. Не и сега… нито пък след няколко минути.

Обърна се отново към онова, което пишеше, и перото застърга по пергамента. След малко посегна към кутийката с пясък и посипа писмото. Без да прочете какво бе написал, сгъна листа извънредно внимателно, капна отгоре восък от свещта и го запечата с пръстена си. Известно време остана неподвижен, загледан в инициалите, които се бяха отпечатали във восъка: Г.Д. После написа нещо на предната страна на писмото.

Мъжът стана от месата и постави писмото пред празния свещник на камината. В бутилката на масата имаше още малко бренди. Наля го в чашата и го изпи на един дъх, за да се наслади на паренето по езика и на топлината, която се разля в гърлото му. Доста жалко питие за човек, който някога купуваше само най-фините и най-скъпи видове коняк, но въпреки това му даде утеха.

Мъжът отиде до вратата и тихо я отвори. В коридора беше тъмно. Той се промъкна на пръсти и спря пред двете врати в другия край. Предпазливо завъртя дръжката на вратата отдясно. Прекрачи прага и се взря през мрака към очертанията на леглото и издутата завивка. Устните му се раздвижиха безмълвно, сякаш искаше да благослови спящото дете, после със същата грижливост затвори и повтори същото с другата врата.

Върна се в осветената от догарящия огън стая, затвори вратата след себе си и пристъпи към масата. Отвори едно чекмедже и извади обкован в сребро пистолет. Завъртя затвора. Вътре имаше един-единствен куршум, но той беше достатъчен.

Изстрелът отекна оглушително в тихата нощ. Писмото на камината беше надписано: