Неукротимо сърце

24

— Не разбирам защо приемаш толкова спокойно старанията на Грейсмиър да се докопа до Хариет. — Джудит скри ръцете си в маншона от лебедов пух. Следобедът беше много студен и времето никак не беше подходящо за разходка в парка. Въпреки това изискванията на светския етикет бяха взели връх над собственото удобство и в парка бяха излезли почти толкова разхождащи се, колкото в по-топлите дни.

Себастиян удряше с бастуна си последните листа по живия плет.

— Ти сама каза, че Хариет се отвращава от него — отвърна той. — Тя обича мен. — В гласа му имаше недвусмислено самодоволство. — Защо да си блъскам главата заради Грейсмиър? Ако беше друг човек, сигурно щях да го съжалявам за напразните усилия.

— Агнес Барет му е съучастница.

— О, Джу, не ставай мелодраматична! Какъв заговор си измисляш?

Джудит поклати глава. Не си въобразяваше. Инстинктът й подсказваше, че Агнес и Грейсмиър са олицетворение на злото.

— Двамата са любовници — каза тихо тя.

Себастиян вдигна рамене.

— Възможно е. И какво от това?

Джудит се предаде. По-добре беше да смени темата.

— За Коледа ще дойдеш в Карингтън, нали?

— Къде другаде бих могъл да отида? — отговори с усмивка брат й.

— Може би предпочиташ да прекараш празниците с лорд и лейди Мортън — отговори хапливо тя. — Сигурна съм, че за Коледа ще направят изключение и ще сложат на масата и нещо друго освен овесена каша и слаб чай.

— Глупости! — отговори засмяно Себастиян, който много добре знаеше, че сестра му има намерение да покани Хариет в Карингтън Мейнър — и деликатно да изключи родителите й от поканата.

Джудит махна на минаващия ландауер, за да отговори на оживените поздрави на седящите в него дами.

— Ето ги Изабел и Корнелия. — Ландауерът спря до тротоара.

— Божичко, Джудит, каква божествена шапка! — извика Изабел. — Добър ден, Себастиян… Видях същата шапка при „Бриджитс“, Джудит, но не приличаше на нищо. Дори не си направих труда да я пробвам. Реших, че ще ме направи плешива или нещо подобно.

Себастиян едва сега забеляза новата шапка на сестра си: приличаше на каска, която обхващаше цялата глава и скриваше косата, затова пък подчертаваше много силно линиите на лицето.

Малко са жените, които могат да си позволят такава шапка, прецени веднага Себастиян.

— Всичко е въпрос на структура — изкоментира Корнелия. — За да носиш такава специална шапка, трябва да имаш най-малкото красиви слепоочия. — Носът й беше зачервен от студа и тя непрекъснато се бършеше с кърпичката си. — Не трябваше да излизаме днес, Изабел. Не знам как допуснах да ме убедиш. Толкова е студено, че човек трябва да си седи с книга пред камината.

— О, малко чист въздух ще ти се отрази добре — увери я Изабел. — Не можеш да прекарваш по цели дни над някакви латински книги. Права ли съм, Джудит? А какво ще кажете вие, Себастиян?

Младият мъж огледа съчувствено треперещата и очевидно потисната Корнелия.

— Мисля, че е много приятно да седиш пред камината с книга в ръка… макар да не мога да твърдя, че се интересувам особено от класиката.

Корнелия кихна и отново си избърса носа.

— Трябва да знаеш, че не чета латински книги, а съвсем случайно попаднах на „Гай Манеринг“. Познаваш ли тази книга, Джудит?

Приятелката й кимна.

— Имам я, но още не съм я прочела. Казват, че е от Уолтър Скот.

— Да, напомня много на „Ваверлей“… но той няма да признае, че я е написал.

Силен порив на вятъра едва не издуха шапката на Изабел, конете затропаха неспокойно и кочияшът се покашля многозначително.

— Конете ви ще настинат, Изабел — каза Себастиян и отстъпи крачка назад. — Времето не е подходящо за разговори на открито.

— Нито пък за разходки — подкрепи го Джудит и се уви в палтото си. Махна за довиждане на приятелките си и отново се обърна към брат си. — Мисля, че е време да подготвим решаващата игра с Грейсмиър. Би било хубаво, ако приключим с него до Коледа.

Себастиян кимна.

— Докарахме го дотам, докъдето искахме. Сега ще започна да губя големи суми и ще възбудя апетита му за последната вечер.

— Надявам се, че имаш достатъчно пари.

Себастиян кимна.

— Бъди спокойна.

— Мамил ли е пак?

— Два пъти. Естествено аз загубих безгрижно. Той няма представа, че ми е ясно защо съм загубил.

— След три седмици е балът на дукеса Девъншир — промълви замислено Джудит. — Една седмица преди Коледа. Отлична възможност да разобличим Грейсмиър — всички ще са там.

Себастиян помисли малко и кимна решително.

— Отсега нататък ще играя с него само пикет. Няколко дребни печалби, големи загуби. Вечерта преди бала ще загубя толкова много, че той ще си помисли, че ме е докарал до ръба на пропастта. И когато седнем да играем, ще си опита да ми нанесе последния удар.

— През тази нощ… — Джудит потрепери, но не от студ. През нощта на бала тя и Себастиян щяха да унищожат своя враг Бърнард Мелвил, граф Грейсмиър.

Тя се покашля и продължи:

— Аз ще се намеся в дуела между двама ви, уж на шега. Грейсмиър ще ме сметне за наивна глупачка, която вярва, че всичко е на игра, и не забелязва, че брат й е тлъсто пиленце, на което той е оскубал всичките перца.

— Трябва обаче да се погрижиш Маркъс да не е с теб на бала у дукесата — напомни й Себастиян.

— Да, знам. — Джудит помълча малко и добави: — Не знам още колко дълго ще съумея да поддържам тази измама, братле. Чувствам се като предателка. Такава нелоялност!

— Само още три седмици — отговори спокойно Себастиян. — Не повече. Аз също не мога да чакам повече, Джу.

— Разбирам. — Тя улови ръката му и я стисна до болка. Само след миг гласът й прозвуча весело, напрежението беше преодоляно. — Обмисли ли вече как ще се оправиш с Летисия?

Себастиян простена.

— Надявам се, че Йоркшир ще е твърде далечен за чести посещения.

— Смяташ ли, че Хариет има сили да се опълчи срещу майка си?

Себастиян помисли малко и кимна.

— Да, ако й помогна — отговори тихо той. — Досега не го е правила, но смятам, че след като се оженим, ще й е по-приятно да ядосва майка си, отколкото мен.

Джудит избухна в смях.

— Тя е много сладко същество, Себастиян, и съм убедена, че ще съумее да се приспособи. Какво щастие, че се е влюбила в човек, който никога няма да й причини болка! — По гърба й отново пробягаха студени тръпки и усмивката й замръзна на устните. Образите на Грейсмиър и Агнес Барет непрекъснато изникваха в съзнанието й.

— Трябва да си вървя в къщи — каза Джудит, когато стигнаха до портата Апели. — Лорд Касълрей, лорд Ливърпул и дук Уелингтън ще вечерят с нас.

— Боже, в какви кръгове се движиш! — отбеляза с усмивка Себастиян. — Не падаш под премиер-министъра и външния министър.

— Подозирам, че Маркъс има намерение да се посвети на политиката, след като в момента не се водят войни — довери му Джудит. — Уелингтън със сигурност се е насочил натам. Маркъс казва, че причината се крие в простата политическа философия: той е слуга на короната и трябва да изпълнява дълга си според обстоятелствата — на бойното поле или в парламента. Той е най-популярната личност в страната и има толкова голямо влияние върху горната камара, че ще обедини торите — нещо, което лорд Ливърпул не можа да постигне. — Тя сбръчка чело. — Питам се дали Маркъс не си е харесал пост в някое министерство, който ще бъде уреден от Уелингтън. Странно защо тази мисъл ми хрумна чак сега.

— Сестра ми ще бъде съпруга на министър — изрече с подигравателно учудване Себастиян. — Хайде, отивай си вкъщи. Нали трябва да омагьосаш гостите на мъжа си!

— Странно, но аз изобщо не се плаша от Уелингтън — обясни Джудит. — Може би защото веднъж спах на една маса в главната квартира. Той е очарователен събеседник.

— Убеден съм, че се разбирате много добре — засмя се брат й.

Когато се прибра вкъщи, Джудит намери писмо от лорд Грейсмиър, в което той я канеше следващата вечер да му прави компания на бала с маски в Рейнлей, за да изплати дълга си от загубата на карти. Тя отнесе писмото в спалнята си и го скри в най-долното чекмедже на писалището си, после позвъни за Мили.

Грейсмиър беше избрал странно място за изплащането на дълга й. Балът в Рейнлей беше вулгарен маскарад и членовете на висшето общество никога не го посещаваха. Но може би точно тук трябваше да търси причината. Може би той бе избрал това място, за да не я изложи, за да бъде сигурен, че рандевуто им ще остане тайна. От друга страна обаче… Грейсмиър не беше от хората, които се съобразяват с другите. Много по-вероятно беше да е замислил нещо лошо.

Естествено тя нямаше да отиде на маскарада. Но как да отхвърли поканата, без да разколебае вярата на Грейсмиър в нежното им приятелство? Ако сега му откажеше, щеше да и остане много малко време да изглади отношенията им преди бала на дукеса Девъншир — нощта, в която трябваше да върви след Грейсмиър като сянка.

— Милейди… коя рокля да извадя, милейди?

— Какво казахте, Мили? — Джудит стреснато вдигна глава. Камериерката чакаше търпеливо пред гардероба.

— Коя рокля ще облечете, милейди?

— О! — Джудит се намръщи и се съсредоточи върху този извънредно важен въпрос. — Може би е добре да облека жълтата.

— И ще си сложиш сапфирите — обади се Маркъс, застанал на прага на свързващата врата. Облегнат на рамката, той закопчаваше маншетите си и черните му очи святкаха дяволито. — Те ще привлекат вниманието към деколтето ти, а доколкото си спомням, то е доста дръзко. Дукът ще го оцени високо.

— Домакинята трябва да радва гостите си — отговори с усмивка Джудит.

— Това е първото й задължение — допълни натъртено Маркъс.

— Както е задължение на съпругата да подкрепя амбициите на мъжа си — добави с нежно гласче Джудит.

Той се усмихна иронично.

— Значи си отгатнала?

— Какъв пост искаш да заемеш? Външен… или може би вътрешен министър?

Маркъс вдигна рамене.

— Още не знам. Зависи какво искат Пийл и Кънинг. Освен това ще мине доста време, докато нещата се раздвижат. Засега само подготвям терена.

— Добре, а аз ще омагьосвам гостите ти — кимна сериозно тя. — Обаче Касълрей е вечно намръщен и съм сигурна, че не одобрява флиртовете.

Маркъс избухна в смях.

— Не се притеснявай. Човекът, от когото зависи политическото ми бъдеще, е Уелингтън.

За тази вечер Джудит прогони срещата с Грейсмиър в най-далечния ъгъл на съзнанието си и посвети цялото си внимание на бъдещето на съпруга си. Прекараха чудесно и Джудит си легна едва на разсъмване, размишлявайки, че ролята на политическа домакиня много би й харесала.

Ярки слънчеви лъчи нахлуваха в стаята, когато на следващата сутрин Маркъс се събуди от звънката камбанка на часовника, който украсяваше голямата камина. Беше девет, но Джудит до него не помръдваше. Той се опря на лакът и впи поглед в лицето й.

Тя лежеше по гръб, вдигнала ръце над главата, с леко отворени устни, и дишаше дълбоко и равномерно като дете, което се чувства сигурно и спокойно. В съня, без обичайната динамика на жестовете й, изглеждаше по-млада, отколкото беше в действителност, и много по-крехка. Кожата й ухаеше топла и мека и излъчваше детска невинност, която нямаше нищо общо с очарователната, остроумна домакиня от предишната вечер.

Може би беше съвсем естествено човек, който е прекарал младостта си на континента и е играл карти с най-различни хора, да се превърне в добре информиран, с широк хоризонт гражданин на света. Маркъс не вярваше Джудит да е общувала с висшето общество на континента, но тя въпреки това не правеше грешки. Поведението й беше безупречно, демонстрираше абсолютната сигурност на аристократка, увереността на човек, който никога не е търпял лишения. Себастиян беше същият. Джордж Дейвънпорт сигурно е бил изключителна личност, щом е възпитал така добре децата си при тези неблагоприятни обстоятелства. Не за първи път Маркъс се запита откъде произхождаха двамата Дейвънпорт. Джудит винаги казваше, че не знае нищо за родословното си дърво. Баща им твърдял, че това няма никакво значение и че те тримата били специално, независимо семейство. Маркъс смяташе, че разбира аргументите му.

Той легна отново до Джудит и бедрото му се опря в топлия, гладък като коприна крак. Беше невъзможно да устои на бавно събуждащото се желание в слабините му. Не можеше да лежи толкова близо до Джудит и да не я пожелае. С въздишка на доволно примирение, предпазливо, сякаш се боеше да не я събуди, той я обърна настрана, с гръб към себе си. Тя промърмори нещо, но продължи да спи дълбоко. Той я прегърна и тя се сгуши в него. Дупето й се опря в корема му. Маркъс плъзна ръка между бедрата й в предпазлива милувка, търсейки скрития отвор на тялото й. Усмихна се, когато усети как тя реагира на ласките му и се възбуди, без да го съзнава. Отново промърмори нещо насън, вдигна колене към гърдите си и се притисна до него в безмълвна подкана.

Маркъс се плъзна в утробата й, протегна ръце, за да помилва гърдите й, и зарови лице в ухаещите медноцветни къдрици. Меката й кадифена утроба го обгърна и двамата станаха едно. Усети как тялото й се събуди, когато тя се отърси от съня, и изпита чувството, че неговото тяло също участваше в процеса на събуждането. Усети как кръвта потече по-бързо във вените й, готова да нахлуе в мускулите, усети проясняването на събудения мозък. Имаше чувството, че дарява Джудит с живот, създава я за новия ден.

— Добро утро, невестулке — пошепна в косите й той, когато тялото й се разтърси от тръпките на екстаза.

Тя се изкиска сънено.

— Колко приятен начин да ме събудиш. — Обърна се отново по гръб и примигна към мъжа си, който се бе навел над нея. Черните очи бяха топли и нежни, устните още тръпнеха от преживяната страст. Тя ги помилва с върха на пръста си. — Добре ли спа?

— Прекрасно. — Маркъс скочи от леглото, протегна се и попита: — Какво си измислила за днес?

Джудит седна, за да се наслади по-добре на гледката. Фигурата на Маркъс беше истинска наслада за окото. За съжаление въпросът му й напомни за неприятностите, които й предстояха.

— Мисля да изляза на езда със Себастиян — отговори уклончиво тя. Непременно трябваше да обсъди проблема с брат си. Двамата щяха да намерят най-доброто решение.

Маркъс я целуна и отиде в съседната стая. Джудит отметна завивката и позвъни за Мили.

Решението се оказа неочаквано просто.

— Иди в Рейнлей — посъветва я Себастиян. — А аз ще се погрижа да се появя там с голяма група приятели. Естествено много ще се изненадаме, като ви видим, и ще бъдем толкова весели и пийнали, че няма да можете да се отървете от нас. Грейсмиър ще бъде с теб, но и с цяла компания буйни ергени. Щом се върнеш вкъщи, ще кажеш на Маркъс, но няма да споменаваш Грейсмиър. Обзалагам се, че мъжът ти няма да си помисли нищо лошо. Ако ти се скара, че си отишла на онзи вулгарен маскарад, можеш да му отговориш със същото.

Джудит направи гримаса.

— В последно време никак не ми е приятно да се карам с Маркъс.

— В този случай не те заплашва опасност.

Джудит не беше толкова сигурна, но не възрази.