Обречена на теб

Глава 13

Оправих папийонката на Гидиън и го попитах:

— Сигурен ли си, че си добре?

Хвана ме за китките и ги стисна доста силно.

Познатият властен жест ми се отрази по очаквания начин. Приземи ме. Изостри сетивата ми. Усетих по-осезателно присъствието на Гидиън. Близостта ми до него. Дишането ми се ускори.

— Спри да питаш — отвърна тихо. — Добре съм.

— Когато една жена каже, че е добре, това съвсем не означава, че е така.

— Аз не съм жена.

— Хмм!

По устните му заигра лека усмивка.

— А когато един мъж каже, че е добре, значи наистина е така. Целуна ме бързо и силно по челото и ме пусна. После отиде до чекмеджето, където държеше ръкавелите, и се загледа внимателно в колекцията си.

Изглеждаше висок и слаб в ушити по поръчка панталони и официална бяла риза. Обул бе черни чорапи, но обувките и сакото все още чакаха реда си.

Имаше нещо по-специално в това да го наблюдавам полуоблечен — действаше ми страшно възбуждащо. Тези моменти бяха изцяло мои и на никого другиго, затова ги ценях изключително много.

Спомних си думите на доктор Питърсън. Може би в следващите няколко нощи трябваше да спя далеч от съпруга си. Само за известно време, не завинаги. Все пак той имаше и други безценни качества, които ми принадлежаха и ми даваха сила.

— Някакъв си произволен мъж. А какво ще кажеш за моя мъж! — отвърнах и положих огромни усилия да не мисля колко е секси в този момент.

Притесняваше ме неговата дистанцираност. Свикнала бях Гидиън да съсредоточава вниманието си изцяло върху мен, а сега мислите му бяха другаде. Тревожех се да не са го отвели на някое тъмно, мрачно място, където не би трябвало да стъпва сам.

— Той е единственият, за когото ме е грижа — продължих.

— Ангелчето ми, от месеци повтаряш, че веднъж завинаги трябва да се разбера с майка ми. Ето че го направих. Свърши. Всичко е зад гърба ни.

— Но как се чувстваш? Сигурно си наранен, Гидиън. Моля те, ако те боли, не го крий от мен.

Забарабани с пръсти по вградената тоалетка, все още съсредоточен върху проклетите ръкавели.

— Да, боли ме. Сега доволна ли си? Знаех какво ще стане. Затова го отлагах толкова дълго. Но така е по-добре. Чувствам се… Майната му! Всичко е ясно.

Нацупих устни. И тъй като исках Гидиън да ме гледа, докато обсъждаме темата, развързах копринения си халат. Оставих го да прошумоли и да се плъзне по раменете ми. Обърнах се, за да закача дрехата на вратата на дрешника, и прескочих Лъки, който бе заспал по средата на пода. Извих гръб, докато поставях халата на кукичката, за да може Гидиън добре да огледа дупето ми, което толкова обича.

Беше ми подарил нов тоалет специално за случая, както и очаквах. Страхотна гълъбовосива рокля с мъниста по корсажа и пола от няколко пласта съвсем тънка материя, която се носеше около мен като дим, когато се движа.

И тъй като роклята бе с дълбоко деколте, което от опит знаех, че ще превърне Гидиън в неандерталец, бях избрала доста изрязан сутиен. Всичко това заедно с подходящото долно бельо, опушения грим и блестящите устни ми придаваше много бляскав и секси вид.

Когато се обърнах към него, видях, че съм постигнала целта си — съпругът ми бе застинал на място, вперил поглед в мен.

— Трябва да ми обещаеш нещо, шампионе.

Огледа ме от главата до петите с горещ поглед.

— В този момент съм готов да ти обещая всичко, което пожелаеш.

— Само в този момент ли? — нацупих се.

Гидиън измърмори нещо, приближи се и взе лицето ми в ръце. Най-после беше изцяло тук, с мен. Сто процента.

— И в следващия, и в по-следващия — отвърна и ме погали с поглед. — От какво имаш нужда, ангелчето ми?

Обгърнах с ръце ханша му и го погледнах право в очите.

— От теб. Единствено от теб. Искам да си здрав, щастлив и безумно влюбен в мен.

Издигна елегантните си вежди леко, сякаш твърдението, че може да е щастлив, беше твърде съмнително.

— Толкова си тъжен. Това направо ме убива.

Гидиън въздъхна и видях как напрежението му постепенно изчезва.

— Не знам защо не бях по-добре подготвен. Тя не е в състояние да приеме случилото се. Щом не може да го направи, за да спаси брака си, със сигурност няма да го стори заради мен.

— В нея има нещо сбъркано, Гидиън. Нещо жизненоважно. Изобщо не си и помисляй, че това има нещо общо с теб.

Изкриви устни в кисела усмивка.

— Тя и баща ми… Май не мога да се похваля с най-прекрасната комбинация от гени.

Плъзнах пръсти под колана на панталона му и го придърпах по-близо.

— Чуй ме добре, шампионе. И двамата ти родители са били поставени под голямо напрежение и са се огънали под натиска. Поставили са себе си на първо място. Не са могли да се изправят лице в лице срещу реалността. Но знаеш ли какво? Ти не си наследил нито един от техните недостатъци. Нито един.

— Ева…

— Ти, Гидиън Джефри Крос, си взел най-доброто от родителите си. Сам по себе си никой от тях двамата не струва особено много. Но заедно… наистина са постигнали нещо забележително, когато са създали теб.

Поклати глава и каза:

— Нямам нужда от това, Ева.

— Не те залъгвам с празни приказки. Ти с лекота се изправяш срещу тази мръсна кучка, реалността. Заставаш лице в лице с нея и ѝ даваш да се разбере.

Гидиън се засмя.

— Имаш правото да се чувстваш наранен и ядосан, шампионе. Аз също съм ядосана. Родителите ти не те заслужават. Но това не те омаловажава — напротив, превръща те в нещо много по-значимо. Нямаше да се омъжа за теб, ако не беше добър човек, когото уважавам и на когото се възхищавам. Ти ме вдъхновяваш, не знаеш ли?

Прокара ръка през косата ми и стигна до врата.

— Ангелчето ми.

Допря чело до моето.

Погалих гърба му, усетих твърдите мускули под ризата му.

— Тъгувай, ако е необходимо, но не се затваряй в себе си и не се самообвинявай. Няма да ти го позволя.

— Не, няма да ми позволиш. — Бутна назад главата ми и целуна върха на носа ми. — Благодаря ти.

Не е нужно да ми благодариш за нищо.

— Права беше. Имах нужда да застана срещу нея и да ѝ кажа всичко. Ако не беше ти, никога нямаше да го направя.

— Не е сигурно.

Гидиън ме погледна с такава любов, че ми спря дъха.

— Сигурно е.

Телефонът му извибрира — получил бе съобщение. Преди да го прочете, притисна устни до челото ми и отиде до тоалетката.

— Раул идва насам заедно с Кари.

— Тогава ще побързам да се облека. Ще ми помогнеш ли да се закопчая?

— С най-голямо удоволствие.

Свалих роклята от закачалката и мушнах ръце в обсипаните с мъниста презрамки. Съпругът ми бърза закопча кукичките, които започваха малко над дупето ми. Оглеждах се в голямото огледало и когато корсажът ме пристегна точно така, както очаквах, прехапах долната си устна. Деколтето се спусна надолу и стигна по средата между цепката на гърдите и пъпа ми.

Роклята беше скандално секси — от типа, който много подхожда на жени с малък бюст.

На мен ми стоеше направо неприлично, макар че останалата част от дрехата покриваше всичко с изключение на гърба и ръцете ми. Реших да не слагам никакво бижу, за да не подсилвам и без това поразяващия ефект. Въпреки всичко роклята беше прекрасна, а ние бяхме млади. Можехме да си позволим този риск.

Погледите ни се срещнаха в огледалото. Изгледах го възможно най-невинно и изчаках да разбера доколко е съгласен да изложа на показ прелестите си.

Началото на бурята постави една бръчка, която се вряза между веждите му и скоро се превърна в същинско мръщете. Гидиън подръпна презрамките на роклята откъм гърба.

— Проблем ли има? — попитах.

Присви очи. Протегна ръце, плъзна пръсти в деколтето ми и се опита да намести гърдите ми така, че да се скрият под широките презрамки.

Започнах да си тананикам и се облегнах на него.

Хвана ме за раменете и ме изправи, за да види какво е постигнал.

— На снимката не изглеждаше по този начин.

Нарочно се направих, че не разбирам, и казах:

— Още не съм си обула високите токчета. Като ги сложа, няма да се влачи така по пода.

— Не се притеснявам за подгъва — отвърна сдържано. — Трябва да сложим нещо по средата.

— Защо?

— Много добре знаеш защо.

С бърза крачка стигна до тоалетката и отвори едно чекмедже. Върна се след миг и ми връчи бяла носна кърпа.

— Сложи това нещо там.

Засмях се.

— О, престани да се шегуваш.

Но Гидиън не се шегуваше. Протегна се откъм гърба ми, сгъна парчето плат, натика го в корсажа ми и подпъхна двата края на носната кърпа.

— Не — възразих ядосано. — Това е нелепо.

Той се отдръпна, а аз останаха така още секунда-две, за да му дам възможност да осъзнае колко глупаво изглеждам.

— Забрави. Ще сложа нещо друго.

— Добре — кимна и пъхна ръце в джобовете си.

Измъкнах носната кърпа.

— Нещо като това например — предложи Гидиън.

От ръцете му захвърчаха искри, когато се протегна над мен и закопча блестящо диамантено колие около врата ми. Беше широко поне пет сантиметра, обгръщаше врата ми и блестеше така, сякаш в него гори огън.

— Гидиън… — Докоснах го треперливо с пръсти, докато закопчаваше закопчалката. — Великолепно е!

Прегърна ме през кръста и допря устни до слепоочието ми.

— Ти си великолепна. Колието е просто хубаво.

Извърнах се и вдигнах поглед към него.

— Благодаря ти.

Настръхнах цялата, щом видях усмивката, която проблесна на лицето му.

Усмихнах му се в отговор и казах:

— Помислих си, че говориш сериозно за циците ми.

— Ангелчето ми, приемам циците ти напълно сериозно. Така че тази вечер, когато някой си позволи да ги зяпа, ще разбере, че струваш прекалено скъпо и едва ли може да си позволи да те притежава.

Плеснах го по рамото:

— Млъквай!

Стисна ръката ми и ме дръпна към тоалетката. Бръкна в отвореното чекмедже и извади оттам диамантена гривна. Гледах като зашеметена, докато я слагаше на китката ми. Последва малка кадифена кутийка, която Гидиън отвори, за да ми покаже капковидните диамантени обеци в нея.

— Тях ще си ги сложиш сама.

Погледнах изумено първо обеците, а после и него.

Гидиън само се усмихна.

— Ти си безценна. Само по себе си колието не беше достатъчно красноречиво.

Стоях, вперила поглед в него, и не знаех какво да кажа.

В отговор на мълчанието ми той спря да се усмихва и да се хили закачливо.

— Когато се приберем вкъщи, ще те изчукам. И по теб няма да има нищо освен диаманти.

Потреперих, когато си представих еротичната картина.

Гидиън ме хвана за раменете, обърна ме и ме тупна по задника.

— Изглеждаш страхотно. Откъдето и да те погледне човек. А сега спри да ме разсейваш и ме остави да се приготвя.

Грабнах лъскавите си обувки от рафта и излязох от дрешника, по-заслепена от съпруга си, отколкото от бижутата, които ми бе подарил.

— Изглеждаш така, сякаш струваш цяло състояние. — Кари се измъкна от прегръдката ми и ме огледа от главата до петите. — Всъщност по теб май наистина има бижута за милиони. Еха, толкова бях заслепен от блясъка ти, че не забелязах изскочилите ти цици.

— Гидиън търсеше тъкмо този ефект — отвърнах сухо и се завъртях, за да се развее полата на роклята около краката ми. — Ти, разбира се, изглеждаш страхотно.

Дари ме с една от прословутите си усмивки на лошо момче:

— Знам.

Не се сдържах и се засмях. По мое мнение повечето мъже изглеждаха добре в смокинг. Кари обаче изглеждаше забележително. Изключително елегантно. Приличаше на Рок Хъдсън[15] или Кари Грант[16]. Комбинацията от изключителната му красота и чара му на лошо момче го правеше неустоим. Беше напълнял леко. Не много, но достатъчно, за да се поналее лицето му. Изглеждаше добре и съвсем здрав — нещо, което не му се случваше често.

Гидиън, от друга страна, изглеждаше повече като… Агент 007. Опасно секси. У него имаше нещо фатално и в същото време привлекателно. Влезе в хола и единственото, което успях да направя, бе да вперя очи в него безпомощно. Елегантните движения на изваяното му тяло и непринудената властна походка, която подсказваше колко невероятен е в леглото, приковаваха погледа.

„Мой. Изцяло мой.“

— Оставих Лъки в кошницата му — заяви Гидиън, когато дойде при нас. — Готови ли сме?

Кари кимна решително.

— Да вървим.

Слязохме с асансьора до гаража, където Ангъс ни чакаше с лимузината. Качих се първа и се настаних на дългата седалка, знаех, че Кари ще седне до мен, а Гидиън ще предпочете обичайното си място отзад.

Напоследък прекарвах много малко време с Кари. Беше изключително зает по време на Седмицата на модата, а аз оставах да спя в мезонета, така че нямахме възможност да се виждаме нито вечер, нито сутрин, докато си пием кафето.

Преди да тръгнем, Кари погледна към Гидиън и посочи към бара:

— Имаш ли нещо против?

— Моля, заповядай.

— Някой от вас иска ли нещо?

Замислих се.

— Водка „Кингсман“ и сок от червена боровинка, моля.

Гидиън ми хвърли предупредителен поглед.

— И за мен същото.

Кари наля и ни поднесе чашите, после си взе бира и отпи направо от бутилката.

— И така — започна той, — другата седмица заминавам за Лондон на снимки.

— Наистина ли?! — възкликнах. — Това е чудесно, Кари! Първата ти международна проява.

— Да — усмихна се, без да отделя поглед от бутилката. — Много се вълнувам.

— Леле! Всичко при теб се променя толкова бързо. — Само преди няколко месеца все още живеехме в Сан Диего. — Ще превземеш света и всички модни подиуми!

Успях да се усмихна. Искрено и от цялото си сърце се радвах за най-добрия си приятел. Но можех да си представя как в недалечното бъдеще двамата сме толкова заети и пътуваме така често, че рядко успяваме да се видим. Очите ми се напълниха със сълзи само като си го помислих. Затваряхме една глава от живота си и ми беше малко тъжно, че краят ѝ настъпва, макар да знаех, че най-хубавото все още е пред нас.

Кари вдигна бирената бутилка в мълчалив тост.

— Такъв е планът.

— Как е Татяна?

Усмихна се леко, но погледът му беше тъжен.

— Каза, че излиза с някакъв мъж. Не си губи времето, когато види нещо, което ѝ харесва. Винаги е била такава.

— Ти имаш ли нещо против?

— Да, разбира се — отвърна Кари и започна да отлепя етикета на бутилката. — Някакъв пич се изпразва там, където е бебето ми. Гадно е! — Погледна към Гидиън: — Можеш ли да си го представиш?

— Никой не би искал да си представя подобно нещо — изрече Гидиън с тон, който предвещаваше опасност.

— Нали? Всичко е много объркано. Но не мога да я спра и нямам намерение да се събирам отново с нея, така че… това е положението.

— Божичко! — Протегнах се и хванах ръката му. — Знам, че ти е трудно. Съжалявам.

— Държим се възпитано един с друг — продължи Кари и сви рамене. — Тя не е чак такава кучка, когато прави редовно секс.

— Значи си говорите често?

— Обаждам ѝ се всеки ден, за да съм сигурен, че има всичко, от което се нуждае. Казал съм

й, че съм на разположение за всичко… освен за чукане, разбира се — заяви и въздъхна тежко. — Много е потискащо. Сега, като не правим секс, почти няма какво да си кажем. Говорим си за работа. Поне това ни свързва.

— Каза ли ѝ, че заминаваш за Лондон?

— Не съм, по дяволите — отвърна Кари и стисна ръката ми. — Исках първо да го споделя на най-добрата си приятелка. Ще кажа на Татяна утре.

Поколебах се дали да задам следващия си въпрос, но не можах да се въздържа:

— Ами Трей? Какво става с него?

— Нищо особено. През ден-два му изпращам съобщение или снимка. Глупости разни. Каквито пращам и на теб.

— Значи не му изпращаш снимки на онази си работа? — подразних го.

— Изобщо. Опитвам се да се държа сериозно с него. Според Трей придавам прекалено голямо значение на секса — нещо против което изобщо не възразява, когато сме в леглото, ио както и да е. Изпращам му от време на време по нещо, той ми отговарящ толкова.

Сбърчих нос. Погледнах към Гидиън и видях, че записва нещо в телефона си.

Кари отпи отново от бирата си и преглътна мъчително.

— Това не е връзка. На този етап не е дори приятелство. Трей може дори да се среща е някого другиго и аз да съм напълно излишен.

— Е, каквото и да ти струва това, въздържанието ти се отразява добре.

Кари изсумтя:

— Защото съм качил няколко кила ли? Така става. Ядеш, защото ти липсват ендорфините, които получаваш по време на оргазъм, и не се движиш толкова, защото не правиш креватна гимнастика.

— Кари! — засмях се.

— Погледни себе си, бебчо. Влязла си в страхотна форма благодарение на онзи маратонец Крос, който седи ей там.

Гидиън вдигна поглед от телефона си:

— Свърши ли?

— Точно за това говорех и аз, пич — заяви Кари и ми намигна, — но с доста повече думи.

След като изчакахме опашката от лимузини и слизащите от тях пътници, най-накрая стигнахме до червения килим, опънат пред историческата сграда с тухлена фасада, в която се помещаваше частен клуб. Папараците зад кадифения кордон бяха не по-малко от есенните листа по земята и се бяха наредили от двете страни на пътеката, по която щяхме да преминем.

Наведох се, погледнах през отворените стъклени врати и видях още фотографи, застанали от дясната страна на вратата. Вляво висяха завеси с логото на събитието и на неговите спонсори и пред тях се правеха задължителните снимки.

Щом Ангъс отвори вратата, усетих мигновено напрежение — папараците очакваха да видят кой ще слезе от колата. В мига, в който Гидиън се появи, като че ли настъпи истинска буря. Светкавиците на фотоапаратите проблясваха една след друга в продължение на цяла вечност.

„Господин Крос! Гидиън! Погледнете насам!“

Подаде ми ръка и рубините на брачната му халка уловиха светлината на светкавиците. Задържах полата си с една ръка, приближих се към него и го хванах с другата. Излязох от колата и ми се стори, че ослепявам, но успях да задържа очите си отворени въпреки петънцата, които затанцуваха пред тях. На устните ми се появи заучена усмивка.

Изправих се, Гидиън постави ръка на кръста ми и около нас настъпи същински хаос. Положението се влоши още повече, когато се появи и Кари. Крясъците бяха оглушителни. Забелязах, че Раул е застанал до входа и с остър поглед оглежда тълпата около нас. Вдигна ръка и каза нещо в микрофона на китката си — явно координираше нещо със свой подчинен. Погледна към мен и аз му се усмихнах искрено. Раул кимна отсечено.

Вътре ни посрещнаха двама представители на домакините. Бързо ни насочиха към мястото за задължителните снимки, а след това ни съпроводиха до асансьор, който водеше до балната зала.

Пристъпихме в огромно помещение, изпълнено с хора от елита на Ню Йорк: бляскава компания от властни мъже и жени, които изглеждаха безупречно на щадящата слаба светлина от полилеите и множеството свещници. Наоколо се носеха тежкият аромат на огромните букети, поставени в центъра на всяка маса, и шумът от множество разговори. Атмосферата разведряваше оркестър, който свиреше бързи инструментални парчета.

Гидиън ме поведе през групите хора, събрани около масите за вечеря. Спираше често, защото много от тях идваха да ни поздравят и да ни честитят. Съпругът ми с лекота бе влязъл в ролята на публична личност. Беше изключително красив, напълно спокоен, авторитетен и леко дистанциран.

Аз бях неспокойна и на тръни, но се надявах заучената усмивка да прикрива нервността ми. С Гидиън нямахме добри спомени от подобни събития. Накрая се карахме и всеки си тръгваше поотделно. Сега нещата бяха различни, но все пак…

Плъзна ръка нагоре по голия ми гръб, обхвана врата ми и започна нежно да разтрива напрегнатите мускули. Продължи да разговаря с двамата господа, пресекли пътя ни. Обсъждаха колебанията на цените на борсата, но аз инстинктивно усещах, че вниманието му е насочено към мен. Стоях от дясната му страна, но Гидиън се премести едва забележимо и застана зад мен така, че телата ни да се допират леко.

Кари ми подаде чаша студено шампанско.

— Виждам Моника и Стантън — заяви. — Ще отида да им кажа, че сме тук.

Проследих го с поглед, докато приближаваше към мястото, където майка ми и съпругът ѝ разговаряха с друга двойка. Стантън изглеждаше много хубав и елегантен в смокинг, а майка ми блестеше до него в дълга перленобяла копринена права рокля и се усмихваше ведро.

— Ева!

Обърнах се, когато чух гласа на Айрланд, и отворих широко очи, като я видях да заобикаля съседната маса. За момент забравих за всичко наоколо и се съсредоточих изцяло върху нея. Беше висока и слаба, дългата ѝ черна коса бе умело вдигната на изискан кок. Страничната цепка на елегантната ѝ черна кадифена рокля разкриваше дяволски дълги крака, а корсажът с една презрамка обгръщаше бюста ѝ, който бе абсолютно съразмерен за слабата ѝ фигура.

Айрланд Видал бе изключително красиво момиче, очите ѝ с гъсти мигли имаха съвсем същия яркосин цвят като на майка ѝ и Гидиън. А беше само на седемнайсет години. Останах поразена, като си представих в каква жена ще се превърне съвсем скоро. Не само Кари щеше да превземе света.

Айрланд дойде право при мен и ме прегърна силно.

— Вече сме сестри!

Усмихнах ѝ се и също я прегърнах, като внимавах да не разсипя върху нея шампанското си. Погледнах към Крис, който стоеше до нея, и той също ми се усмихна. Когато се обърнеше към дъщеря си, погледът му се изпълваше с нежност и гордост. Бог да е на помощ на момчетата, които се осмелят да проявят интерес към Айрланд. Щеше да им се наложи първо да се справят с трима трудно преодолими мъже в лицето на Крис, Кристофър и Гидиън.

Айрланд се отдръпна и ме огледа:

— Леле! Това колие е невероятно. А гърдите ти! И аз искам такива.

Засмях се.

— Твоите са си чудесни такива, каквито са. Ти си най-красивата жена в залата.

— Не е вярно, но все пак ти благодаря.

Цялата засия, когато Гидиън се извини на мъжете, с които разговаряше, и се обърна към нея.

— Здрасти, братле!

Гушна го толкова силно, колкото бе притиснала и мен. За миг Гидиън замръзна като статуя, после отговори на прегръдката ѝ. Чертите на лицето му омекнаха така, че сърцето ми прескочи.

След телевизионното интервю на Гидиън бях разговаряла набързо с Айрланд по телефона. Извиних ѝ се, че сме държали сватбата си в тайна, и ѝ обясних причините. Исках с нея да станем още по-близки, но умишлено не предприемах много действия в тази насока. Лесно можех да се превърна в мост между нея и Гидиън, но не исках. Трябваше сами да изградят помежду си връзка, която да не зависи от трети човек.

Скоро Айрланд щеше да постъпи в Колумбийския университет, където бяха учили братята ѝ. Щеше да е близо до нас, така че щяхме да се виждаме по-често. А дотогава щях да насърчавам Гидиън да поддържа наскоро зародилата се помежду им връзка.

— Здравей, Крие! — Отидох при него и го прегърнах. Зарадвах се, когато усетих с какъв ентусиазъм ме прегръща и той.

Беше се променил от последния път, когато дойде на вечеря у нас. Косата му бе наскоро подстригана, а лицето — гладко обръснато.

Кристофър Видал-старши бе хубав мъж е приветлив поглед. У него имаше вродена доброта, която се усещаше в гласа му и в начина, по който гледа хората. Разбрах го още първия път, когато го видях, и оттогава нищо не бе променило първоначалното ми впечатление.

— Гидиън, Ева.

Магдалин Перес дойде при нас, хванала приятеля си под ръка. Беше красива и съблазнителна в тясна изумруденозелена рокля. Зарадвах се, че е преодоляла несподелените си чувства към Гидиън, които създадоха проблеми в началото на връзката ни. Тогава тя се държеше като огорчена озлобена кучка заради мани пулациите на брата на Гидиън. Сега бе щастлива със своя художник. Беше спокойна и добронамерена и постепенно се превръщаше в наша близка приятелка.

Поздравихме се топло. Ръкувах се с Гейдж Флин, докато Гидиън целуваше Магдалин по бузата. Още не познавах Гейдж много добре, но той очевидно бе влюбен до уши в Магдалин. Освен това Гидиън със сигурност го беше проверил, за да се убеди, че е достатъчно добър за жената, която отдавна бе приятелка на семейството му.

Тъкмо приемахме поздравленията им, когато при нас дойдоха майка ми и Стантън, следвани от Мартин и Лейси, които не бяхме виждали от уикенда в Уестпорт. Наблюдавах с усмивка как Кари и Айрланд се смеят на нещо, което само те си знаят.

— Какво красива момиче — каза майка ми, насочила поглед към сестрата на Гидиън, докато отпиваше от шампанското си.

— Нали?

— Кари също изглежда чудесно.

— И аз му го казах.

Мама ме погледна и се усмихна:

— Предложихме му да задържи апартамента, ако желае, или да му помогнем да си намери

нещо по-малко.

— О! — Погледнах към Кари. Тъкмо кимаше на нещо, което Крие му беше казал. — Той какво каза?

— Че сте му предложили самостоятелен апартамент в съседство с мезонета на Гидиън — отвърна майка ми и се приближи към мен. — Вие ще решите кое е най-добро за всички ви, но аз исках да му дам възможност да остане там, където живее сега. Винаги е добре човек да разполага с повече опции.

Въздъхнах и кимнах.

Мама се протегна и хвана ръката ми.

— Виж, вие с Гидиън изграждате публичния си имидж така, както решите, но трябва да имаш предвид, че онези ужасни клюкарски блогове пишат, че с Кари сте любовници.

Изведнъж разбрах за какво е била цялата суматоха, когато се появихме на червения килим. Нали тримата пристигнахме заедно.

— Гидиън отрича някога да ти е изневерявал — продължи тя тихо, — но е известно, че той е, да кажем… склонен към авантюристични сексуални преживявания. Представяш ли си какви слухове ще започнат да се разнасят, ако тримата живеете заедно?

— О, боже!

Можех да си представя. Светът вече бе видял, че съпругът ми няма нищо против да участва в тройка. Не с друг мъж, но все пак. Гидиън бе оставил тези неща в миналото, но хората не го знаеха, а и не биха искали да го повярват — тази история бе твърде пикантна.

— Мила, преди да кажеш, че слуховете не те интересуват, се замисли колко много хора са засегнати. Ако някой, с когото Гидиън би искал да прави бизнес, реши, че той е прекалено неморален, това може да му струва цяло състояние.

В наши дни бе малко вероятно да се случи подобно нещо, но предпочетох да си замълча, вместо да изтъкна, че това, което всъщност я интересува, са парите. При нея под една или друга форма всичко винаги опираше до тях.

— Разбрах — измърморих.

Когато обявеният час за начало на вечерята наближи, всички започнаха да търсят местата си по масите. Разбира се, ние с Гидиън бяхме най-отпред, тъй като той щеше да държи реч. Картичките с имената на Крис и Айрланд бяха също на нашата маса, както и тази на Кари. Майка ми, Стантън, Мартин и Лейси бяха на масата вдясно от нас, а Магдалин и Гейдж седнаха някъде по-назад.

Гидиън дръпна стола, за да ми помогне да седна, и аз понечих да го сторя, но изведнъж спрях. Стреснах се, когато видях двойката, която седеше през няколко маси от нашата. Изправих се и погледнах към Гидиън:

— Семейство Лукас са тук.

Той вдигна глава и ги затърси с поглед. Разбрах точно кога ги е забелязал, защото внезапно стисна зъби.

— Така е. Седни, ангелчето ми.

Седнах, той бутна стола ми и се настани до мен. Извади телефона си и бързо написа съобщение.

Наведох се към него и му прошепнах:

— Не съм ги виждала заедно досега.

Вдигна поглед към мен.

— Не излизат често като двойка.

Телефонът му извибрира — получил бе отговор.

— На Араш ли пишеш?

— Не, на Ангъс.

— За семейство Лукас ли?

— Майната им.

Мушна телефона обратно в джоба си и се наведе към мен. Сложи едната си ръка на облегалката на стола ми, а другата на масата, и ме затвори като в клетка. Допря устни до ухото ми:

— Следващия път, когато присъстваме на подобно събитие, ще те накарам да облечеш къса пола без бельо под нея.

Бях благодарна, че никой не гледа към нас и не може да ни чуе, както и че оркестърът засвири малко по-силно, за да подкани гостите да заемат местата си.

— Ти си секс маниак.

Продължи тихо и съблазнително:

— Ще плъзна ръка между бедрата ти и ще вкарам пръстите си в сладката ти мека катеричка.

— Гидиън! — Погледнах го скандализирана и видях, че се усмихва похотливо и се взира ненаситно в мен.

— По време на цялата вечеря — шепнеше, допрял устни до слепоочието ми — ще те чукам с пръсти съвсем бавно, ангелчето ми. Ще обработвам прекрасната ти стегната катеричка, докато свършиш. Отново и отново…

— Боже мой!

Ниският му груб глас напомняше за грях и секс. Отпуснах се на стола и потреперих само като чух мръсните му приказки.

— Какво ти става?

Целуна ме бързо и силно по бузата и се изправи.

— Беше страшно напрегната. Сега вече не си.

Ако бяхме сами, щях да го ударя. Казах му го.

— Обичаш ме — заяви Гидиън и огледа залата. Келнерите вече започваха да ни носят салатите.

— Дали?

Отново насочи вниманието си към мен:

— Да. До полуда.

Нямаше смисъл да споря. Беше прав.

Тъкмо ни сервираха десерта — парче апетитен шоколадов сладкиш, когато жена в консервативна тъмносиня рокля дойде до масата ни и се приведе към мен и Гидиън.

— Програмата ще започне след петнайсетина минути — съобщи. — Глен ще говори няколко минути, а после ще те поканим на сцената.

Гидиън кимна.

— Няма проблем. Готов съм.

Жената се усмихна и ми се стори, че е леко смутена от близостта до него. Беше на годините на майка му, но всяка жени може да оцени красив мъж без значение от възрастта си.

— Ева — Айрланд се наведе към мен, — искаш ли да си починем малко преди речта на Гидиън?

Разбрах какво има предвид.

— Разбира се.

Гидиън и Крие станаха от масата и дръпнаха столовете ни. Целият ми гланц за устни се бе изтрил по време на вечерята, така че целунах съпруга си по бузата.

— С нетърпение очаквам да те чуя — казах му и се усмихнах нетърпеливо.

Поклати глава:

— Какви неща те възбуждат само.

— Обичаш ме.

— Така е. Ужасно много.

Последвах Айрланд. Поехме между масите и минахме точно покрай семейство Лукас, които ни забелязаха. Изглеждаха много задушевно — доктор Теранс Лукас бе прегърнал жена си. Ани улови погледа ми, усмихна се внезапно и цялата настръхнах.

Вдигнах ръка и прокарах средния си пръст по веждата. Жестът бе едва забележим, но посланието беше съвсем ясно „Майната ти“.

С Айрланд отминахме малко по-нататък, когато тя изведи спря и се закова на място.

Бутнах се в нея.

— Извинявай.

Тя не помръдна, така че я заобиколих, за да видя какво препречва пътя ни.

— Какво става? — попитах.

Обърна се и ме погледна. В очите ѝ блестяха сълзи.

— Рик — отвърна. Гласът ѝ трепереше.

— Кой?

Опитах се да се сетя за кого говори. Изглеждаше наранена. Изгубена. Изведнъж ми просветна:

— Приятелят ти ли?

Айрланд отново погледна напред. Опитах се да проследя погледа ѝ, оглеждах препълнените маси и търсех… някого.

— Къде е? Как изглежда?

— Ей там — посочи с брадичка и видях сълзите по бузите ѝ. — блондинката в червената рокля.

Огледах няколко възможни двойки и съсредоточих вниманието си върху най-младата от тях. Един поглед беше достатъчен, за да разбера що за човек е този Рик. Някога и аз си падах по такива като него. Самоуверени, със сексуален опит, наясно сочно кога какво да кажат. Призля ми леко, като си помислих на колко такива момчета бях позволила да ме използват.

После се ядосах. Рик се усмихваше предизвикателно и секси на момичето, което се беше залепило за него. Определено не бяха само приятели. Похотливите погледи, които си разменяха, казваха достатъчно.

Стиснах Айрланд за лакътя и я поведох напред:

— Продължавай.

Стигнахме до дамската тоалетна. Влязохме вътре и във внезапно настъпилата тишина чух, че плаче. Дръпнах я към огледалата и установих, че за щастие, сме съвсем сами. Подадох ѝ няколко книжни салфетки, които извадих от кутията в ъгъла.

— Каза ми, че трябва да работи тази вечер — изхлипа Айрланд. — Затова приех поканата на татко.

— Това ли е момчето, което не иска да каже на родителите си за връзката ви заради бащата на Гидиън?

Айрланд кимна.

— И те са там, седят на същата маса.

Припомних си разговора, който бяхме провели при представянето на клипа на „Сикс-Найнтс“. Бабата и дядото на Рик бяха загубили част от състоянието си, като го вложили в пирамидата на Джефри Крос. Затова им се струваше много подозрително, че сега Гидиън е един от най-богатите мъже в света, макар че всеки, който си направи труда да провери, щеше да разбере, че той бе изградил империята си само благодарение на собствения си упорит труд и капитал.

Но момчето навярно само си търсеше извинение, за да върти няколко гаджета едновременно. Все пак родителите му бяха тук, а събитието беше в чест на Гидиън. Може би враждебността на близките му беше просто измислица на Рик.

— Каза ми, че се е разделил с нея преди месеци! — продължи да плаче Айрланд.

— С блондинката ли?

Подсмръкна и отново кимна.

— Видяхме се снощи. Не спомена, че ще идва на събитието.

— А ти каза ли му, че ще присъстваш?

— Не. Не говоря с него за Гидиън.

Дали Рик беше просто глупаво хлапе, което се опитва да изчука всяко хубаво момиче, което види? Или се беше забъркал със сестрата на Гидиън, за да му отмъсти по някакъв перверзен начин? Във всеки случай беше гадняр.

— Не плачи за този нещастник, Айрланд. — Подадох ѝ още салфетки. — Не му доставяй това удоволствие.

— Искам да си отида у дома.

Поклатих глава:

— Това изобщо няма да ти помогне. Честно казано, нищо няма да помогне. Ще те боли известно време. Но ако искаш, можеш да му го върнеш. Навярно ще се почувстваш по-добре след това.

Погледна ме, сълзите все още се стичаха по бузите ѝ.

— Какво имаш предвид?

— До теб на масата седи един от най-сексапилните модели в Ню Йорк. Само кажи и Кари ще се превърне в твоето много внимателно и лудо влюбено гадже. — Колкото повече си мислех за тази идея, толкова повече ми харесваше. — Заедно можете уж случайно да се сблъскате с Рик и… „А, ти тук ли си?… Здрасти.“ Представи си как ще реагира, като те види. Но какво би могъл да каже? Той си е с блондинката. И когато се разделиш с него, резултатът ще е равен.

Айрланд започна да трепери.

— Може би трябва просто да поговоря с него…

Магдалин влезе в тоалетната и застина за миг, за да прецени ситуацията.

— Айрланд, какво има?

Сестрата на Гидиън поклати глава:

— Нищо, всичко е наред.

— Добре… — Магдалин погледна към мен. — Няма да любопитствам, но искам да знаеш, че никога не бих казала нищо на братята ти без твое разрешение.

След минута мълчание Айрланд заговори през сълзи:

— Има едно момче, с което излизам от няколко месеца… Сега е тук с друга. С бившето си гадже.

Аз подозирах, че той изобщо не е късал с онова момиче, а излиза едновременно и с нея, и с Айрланд, но от друга страна, имах навика да подхождам прекалено цинично към подобни ситуации.

— О! — На лицето на Магдалин се изписа съчувствие. — Мъжете са такива гадняри понякога. Виж, ако искаш да се измъкнеш, без да те забележи, мога да ти поръчам кола — предложи, отвори чантичката си и извади смартфона. — За моя сметка. Какво ще кажеш?

— Чакай малко — прекъснах я и изложих плана си.

Магдалин вдигна вежди:

— Страхотно! Защо да се ядосваш, щом можеш да му го върнеш?

— Не знам… — Айрланд се погледна в огледалото и изруга, взе още една салфетка и

започна да оправя грима си. — Изглеждам ужасно.

— Изглеждаш милион пъти по-добре от онази повлекана там — уверих я.

Засмя се през сълзи:

— И аз я мразя. Такава кучка е.

— Убедена съм, че се възхищава на рекламите на Кари за „Грей Айълс“ — подхвърли Магдалин. — Аз поне със сигурност.

Тези думи свършиха работа. Айрланд още не бе съвсем готова да се откаже от Рик, но беше твърдо решена да предизвика завистта на русата му придружителка.

Останалото щеше да дойде с времето. С малко късмет.

Все пак има уроци, които ние жените трябва да научим сами то трудния начин.

Върнахме се обратно на масата точно когато един господин — навярно Глен — се изкачи по стълбите на сцената и отиде до катедрата. Клекнах до Кари и сложих ръка върху неговата.

Той сведе поглед към мен.

— Какво има?

Обясних му какво искам да направи и защо.

Ослепителната му усмивка проблесна в полутъмната зала.

— Разбира се, бебчо.

— Ти си най-добрият, Кари.

— Всички така казват.

Вдигнах поглед, изправих се и отидох до стола си, който Гидиън издърпа назад. Сладкишът ми още си беше там и аз го погледнах с нетърпение.

— Опитаха се да ти го вземат — прошепна Гидиън, но аз го защитих.

— О, благодаря ти, миличък. Толкова си добър с мен.

Сложи ръка на бедрото ми под масата и го стисна леко.

Наблюдавах съпруга си, докато хапвах сладкиша. Възхищавах се колко спокоен и отпуснат изглежда, докато Глен обясняваше каква важна работа върши организацията му в града. Всеки път, когато се сетех, че може да ми се наложи да държа реч от името на Гидиън, стомахът ми се бунтуваше. Но в крайна сметка щях да се науча да се справям. Щях да науча всичко необходимо, за да съм от полза както за съпруга си, така и за „Крос индъстрис“.

Имахме време, а аз имах любовта на Гидиън. Останалото щеше да си дойде на мястото.

— За нас е чест да отдадем дължимото на един мъж, който не се нуждае от представяне…

Оставих вилицата и се заслушах, докато Глен възхваляваше многобройните качества на

съпруга ми, щедростта и отдадеността му на каузи в полза на жертвите на сексуално насилие. Крие наблюдаваше Гидиън, сякаш го разбираше по-добре и се гордееше с него. Гледаше го по същия начин, по който гледаше Айрланд.

Залата избухна в аплодисменти, когато мъжът ми се изправи с гъвкаво движение. Аз също станах заедно с Крие, Кари и Айрланд. Всички в залата ни последваха и Гидиън се изкачи на сцената, придружен от нестихващи овации. Преди да тръгне, ме погледна и леко докосна косата ми.

Изпитах особено удоволствие, когато видях как преминава по сцената. Движеше се с равномерна уверена крачка и приковаваше всички погледи. Беше силен и в същото време грациозен. Движеше се така красиво, че бе истинско удоволствие да го гледаш.

Постави върху катедрата плакета, който му бяха дали; загорените му от слънцето ръце контрастираха с белите маншети на ризата. После започна да говори. Произнасяше всяка дума внимателно и ясно, сякаш ѝ отделя специална милувка. В залата не се чуваха други звуци, всички бяха омагьосани от красивата му тъмна осанка и ненадминатото му дар слово.

Всичко свърши прекалено бързо. В момента, в който Гидиън взе плакета, се изправих отново на крака. Ръкоплясках толкова силно, че дланите ме заболяха. След това го насочиха към единия край на сцената, където го очакваха Глен и някакъв фотограф. Гидиън им каза нещо, обърна се към мен и протегна ръка — искаше да отида при него.

Изчака ме до стълбите и ми подаде ръка, за да ми помогне да се кача с високите си токчета.

— Толкова силно те желая в момента — прошепнах му тихо.

Гидиън се засмя:

— Секс маниачка.

След края на вечерята танцувахме още около час.

Трябваше да танцувам по-често със съпруга си. Движеше се толкова умело и предизвикателно на дансинга, колкото и в леглото. Извиваше тялото си силно и грациозно, водеше партньорката си уверено и твърдо.

Гидиън чудесно знаеше как умеем да се движим заедно и се възползваше от това. Не пропускаше възможност да отърка тялото си в моето. Бях страшно възбудена и от страстния му поглед личеше, че той го усеща.

Когато най-после успях да откъсна очи от него, забелязах, че Кари танцува с Айрланд. Първия път, когато го поканих да дойде с мен на уроци по танци, той ми се подигра, но после се съгласи и бързо се превърна в любимец на инструктора ни. Танцът му идваше отвътре и той с лекота водеше Айрланд въпреки нейната неувереност.

Кари се нуждаеше от много пространство, когато танцува, така че двамата с Айрланд скоро привлякоха вниманието на всички присъстващи. Той обаче не откъсваше очи от партньорката си и чудесно играеше ролята на неин пламенен ухажор. Въпреки че още страдаше, Айрланд бе очарована от непрестанното му внимание. Виждах, че често се смее, а бузите ѝ бяха поруменели от усилието.

Изпуснах срещата ѝ с Рик, която очаквах с голямо нетърпение, но станах свидетел на последиците от нея. Момчето танцуваше с гаджето си, но изобщо не можеше да се сравнява с Кари нито по умения, нито по външен вид. Усмивките и похотливите погледи, които доскоро си разменяше с блондинката, секнаха. Двамата честичко поглеждаха към Кари и Айрланд, които очевидно се забавляваха много повече.

Теранс и Ани Лукас също танцуваха, но благоразумно се придържаха към другия край на дансинга.

— Да се прибираме — каза Гидиън, когато песента свърши и спряхме да танцуваме — и да се поизпотиш под тези диаманти.

Усмихнах се.

— С удоволствие.

Върнахме се обратно до масата, той си взе плакета, а аз чантичката.

— Ние също ще тръгваме — заяви Стантън и двамата с мама се присъединиха към нас.

— Ами Кари? — попитах.

— Мартин ще го закара вкъщи — отвърна мама. — Остави ги, нека се забавляват.

Излизането от залата ни отне точно толкова време, колкото и влизането, защото много хора искаха да поговорят с Гидиън или Стантън за първи път тази вечер. Аз само благодарях за изказаните поздравления, но майка ми от време на време казваше по нещо — авторитетно правеше кратък, но смислен коментар по темите, които съпругът ѝ обсъждаше. Завиждах на познанията ѝ и реших, че ще последвам примера ѝ. Трябваше да си поговорим за това при първа възможност.

Положителната страна на забавянето беше, че имаше достатъчно време да докарат колите ни. Когато най-после наближихме изхода, Раул ни каза, че лимузината ни е само на една пряка. Кланси ми се усмихна бързо и съобщи, че колата на мама и Стантън току-що е паркирала пред сградата.

Папараците ни чакаха отвън. Бяха по-малко, отколкото преди, но наброяваха поне дузина.

— Хайде да се видим утре — предложи мама и ме прегърна във фоайето.

— Звучи добре — отдръпнах се. — Може да се отдадем на СПА процедури.

— Чудесна идея — усмихна се широко. — Аз ще уредя всичко.

Прегърнах Стантън на раздяла, Гидиън се ръкува с него. Излязохме и около нас заблестяха светкавиците на фотоапаратите. Градът ни посрещна с шума на късния трафик и приятната топлина на нощта. Влажността вече намаляваше, тъй като лятото отстъпваше пред есента, и с нетърпение очаквах момента, когато щях да мога да прекарвам повече време на открито. Есента в Ню Йорк няма равна на себе си по чар — нещо, на което преди се бях наслаждавала само по време на кратките си посещения.

— Лягай долу!

Едва чух вика, преди Гидиън да ме събори на земята. Разтресе ме силен шум, отскочи от тухлената стена и зазвъня в ушите ми. Оглушително близо… Боже мой! Точно до нас.

Паднахме тежко върху покрития с килим тротоар. Гидиън се изтъркаля върху мен и ме покри с тялото си. Усетих още по-голяма тежест, когато някой се хвърли върху съпруга ми. Последва нов трясък. После още един. И още един…

„Смазана съм. Тежи ми. Дишай. — Белите ми дробове отказваха да работят. Главата ми щеше да се пръсне. — Кислород. Господи.“

Опитах се да се боря. Стисках червения килим. Гидиън ме притисна още по-силно. Гласът му кънтеше в ухото ми, но ужасното бучене в главата ми заглушаваше думите му.

„Въздух. Не мога да дишам…“

Светът потъна в мрак.