Обречена на теб

Глава 16

Трудно ми беше да гледам как Ева се опитва да успокои Ричард Стантън, който бе бледа сянка на мъжа, с когото прекарахме уикенда в Уестпорт. Тогава той бе изключително жизнен и изглеждаше млад за годините си. Сега изглеждаше немощен и прегърбен, с превити от мъка рамене.

В огромния хол на Стантън всяка свободна повърхност бе покрита с букети от бели цветя, които насищаха помещението е аромата си. До тях бяха поставени множество снимки на Моника, запечатали най-добрите моменти от живота ѝ със Стантън.

Виктор седеше с Кари и Трей в друг кът на хола, встрани от централното пространство. Когато пристигнахме, за момент Стантън и бащата на Ева спряха и се вторачиха един в друг, Навярно всеки от тях се чувстваше засегнат, защото другият бе притежавал различна част от Моника. Виктор имаше любовта ѝ, а Стантън — самата нея.

Звънецът на входната врата иззвъня. Проследих с поглед Ева и Мартин, които отидоха заедно да отворят. Стантън не помръдна от дълбокото си кресло — беше изцяло погълнат от мислите си. Усетих болката му по-рано, когато ни отвори вратата, видимо се разтресе при вида на Ева.

Хубавото беше, че с жена ми отивахме на летището веднага след възпоменанието. В продължение на месец щяхме да сме далеч от града и от светлините на прожекторите. Надявах се, когато се върнем, Стантън вече да може да погледне дъщерята, която толкова много прилича на жената, която бе обичал.

— Крос.

Извърнах глава и видях Бенджамин Кланси. Погледът на Кланси — също като този на детектив Грейвс — показваше, че знае какво сторих, за да спася жена си от Нейтън Баркър. Но за разлика от Грейвс, Кланси ми беше помогнал да прикрия следите си. Манипулирал бе местопроизшествието така, че да изглежда, сякаш има връзка с друго престъпление, а вината да падне върху мъртъв човек, който бе заплатил с живота си за собствените си престъпления и не се налагаше да плаща за моето.

Вдигнах вежди в мълчалив въпрос.

— Трябва да поговорим — заяви Кланси и направи знак към коридора зад гърба ми, без да чака съгласие.

— Добре, ти води.

Последвах го в библиотеката и огледах полиците с книги, които покриваха стените.

Това беше мъжко помещение. Миришеше на кожа и хартия, а преобладаващите цветове бяха кафяво и тъмнозелено. Оформени бяха четири къта за сядане, барът бе добре зареден и подканваше гостите да се настанят удобно и да не бързат да си тръгват.

Кланси затвори вратата след нас и се настани в едно от двете кресла срещу незапалената камина. Аз седнах в другото.

Заговори без заобикалки:

— Госпожа Стантън ми остави изписани на ръка дневници, в които е описала живота си през последните двайсет и пет години, както и компютърни файлове със записки. Помоли ме да ги предам на Ева след смъртта ѝ.

Опитвах се да сдържа любопитството си и казах:

— Ще се погрижа да ги получи.

Кланси се наведе и подпря лакти на коленете си. Беше едър мъж с мускулести ръце и бедра. Носеше тъмнорусата си коса къса като военен, а в очите му проблясваше хладният смъртоносен поглед на голяма бяла акула. Но погледнеше ли към Ева, омекваше, а погледът му ставаше като на любящ по-голям брат, който иска да я предпази на всяка цена.

— Подбери най-подходящия момент, в който да ѝ ги дадеш — заяви. — А може и да решиш, че изобщо не е необходимо да ги вижда.

— Разбирам.

Значи трябваше да ги прегледам. Стана ми неудобно, като си представих какво предстои да направя.

— Освен това — продължи Кланси — вече имаш и нов финансов ангажимент, който ще трябва да поемеш от името на Лорън. Не е съвсем незначителен, но няма да ти е трудно да се справиш с него.

Изтръпнах, когато чух името, и продължих да го слушам още по-голямо внимание.

Кланси кимна и каза:

— Започнал си да се ровиш в историята ѝ, когато семейство Трамел почина.

— Но ти беше разчистил голяма част от информацията.

Това беше единственото, което със сигурност разбирах от разговора.

— Онова, което успях. Разрових се в миналото ѝ, когато връзката ѝ с господин Стантън стана сериозна. Попитах я директно и тя ми разкри това, което ще ти разкажа и аз и за което господин Стантън няма представа. Бих искал всичко да си остане така. Той беше щастлив. Нейната самоличност по никакъв на чин не го засяга, затова не е необходимо да узнава нищо.

Каквато и да е историята ѝ, явно бе разколебала Кланси. Оставаше да видим дали ще разколебае и мен.

Замълча за момент.

— Ще разбереш подробности от дневниците. Не съм ги чел, но разказана от самата Лорън, историята със сигурност е по-покъртителна от сухите факти, които ще ти изложа аз.

— Разбирам. Продължавай.

— Лорън Китри е израснала в малко градче в покрайнините на Остин, Тексас.

Семейството ѝ е било бедно. Майка ѝ изоставила нея, близначката ѝ и баща им, който работел като ратай в близко ранчо. Той бил зает човек, нито имал време, нито знаел как да отгледа две красиви вироглави момичета.

Облегнах се назад, извиках в съзнанието си образа на Ева и се опитах да си представя две еднакви Моники в тийнейджърска възраст. Резултатът бе повече от поразяващ.

— Както можеш да предположиш — продължи Кланси, — те не останали незабелязани. Малко преди да завършат гимназия, привлекли вниманието на група богати колежанчета от Остин. Грубияни, които си въобразявали, че всичко им е позволено. Лидер им бил Джаксън Трамел.

Кимнах.

— И тя се е омъжила за него.

— Това е станало по-късно — отвърна сухо. — Лорън знаела как да се оправя с мъжете от самото начало. Искала да живее различно от родителите си, но разпознавала негодниците отдалече. Отблъсквала Джаксън Трамел много пъти. Сестра ѝ Катрин обаче не била толкова умна. Решила, че Трамел ще ѝ даде по-добър живот.

Отпуснах се назад, обзет от неприятно предчувствие.

— Дали искам да чуя цялата история?

— Въпреки съветите на Лорън Катрин излязла с него. Когато не се прибрала у дома нито вечерта, нито на следващия ден, Лорън извикала полицията. Местен фермер открил Катрин в нивата си, изпаднала почти в безсъзнание от опасна доза наркотици и алкохол. Била жестоко изнасилена. Така и не било доказано, но се предполага, че са участвали няколко души.

— Боже!

— Катрин била в тежко състояние — продължи Кланси. — Халюциногенните наркотици и физическата травма от груповото изнасилване причинили нелечимо увреждане на мозъка ѝ. Нуждаела се от денонощни грижи за неопределен период, а баща им не можел да плати лечението ѝ.

Вече не ме свърташе на едно място, отидох до бара и установих, че последното, от което се нуждая в момента, е питие.

— Лорън отишла при семейство Трамел и направо им заявила какво е направил синът им. Той отрекъл, а и никой не можел да докаже връзката му с престъплението, тъй като нямало физически доказателства. Но той съзрял възможност и се възползвал от нея. Всъщност през цялото време желаел Лорън, затова накарал родителите си да покрият разходите по лечението на Катрин. В замяна поискал самата Лорън и мълчанието ѝ за случилото се.

Обърнах се към него и се замислих. Парите можеха да прикрият множество грехове. Доказваше го и фактът, че Стантън успешно бе прикрил миналото на Ева. Забранил бе достъпа до съдебните протоколи и бе изискал споразумения за конфиденциалност. Но бащата на Нейтън Баркър бе оставил сина си да плати за престъпленията си. А семейство Трамел бе направило всичко възможно да прикрие сина си.

Кланси се надигна в креслото.

— Джаксън искал секс. Лорън преговаряла с родителите му, докато постигнала споразумение за брак. Смятала, че така ще осигури завинаги лечението на Катерин.

Промених решението си за питието и си налях уиски.

— В продължение на няколко месеца отношенията между Лорън и Джаксън били стабилни. Живеели…

— Стабилни ли? — От гърдите ми се изтръгна дрезгав смях. Та тя се е продала на мъжа, който организирал груповото изна силване на близначката ѝ. Господи…

Изпих уискито на една глътка.

Моника, или Лорън, е била много по-силна, отколкото някой от нас си е представял. Но дали си заслужаваше Ева да го научи, след като цялата история бе толкова ужасна?

— Отношенията им били стабилни — повтори Кланси, — докато тя се запознала с Виктор.

Улових погледа му. Точно когато си помислиш, че положението не може да стане по-лошо, се случва нещо още по-ужасно.

Стисна зъби и продължи:

— Тя забременяла с Ева. Джаксън разбрал, че бебето не е негово, и се опитал да се отърве от него, като използвал юмруците си. Макар да живеели в къщата на родителите му, те никога не се намесвали в скандалите на младото семейство Трамел. Лорън се страхувала за живота на детето си.

— Застреляла е Джаксън. — Прокарах пръсти през косата си. Исках да изтрия този образ от съзнанието си. — Причината за смъртта му е неясна, но тя го е убила.

Кланси замълча, остави ме да осмисля казаното. Не само аз бях извършил убийство, за да защитя Ева.

Закрачих напред-назад.

— Семейство Трамел сигурно са помогнали на Лорън да се измъкне. Но защо?

— Докато живяла с Джаксън, Лорън тайно документирала всичко, което би могла да използва срещу него по-късно. Родителите му много държали на доброто си име — и на репутацията на дъщеря си Моника, която по онова време била дебютантка — и просто искали Лорън и всички проблеми, които им причинила, да изчезнат от живота им. Тя ги напуснала само с дрехите на гърба си и със съзнанието, че грижите за Катрин вече са изцяло нейна отговорност.

— Значи всичко е било напразно — прошепнах. — Върнала се е в изходна позиция.

Изведнъж цялата информация си дойде на мястото.

— Катрин все още е жива.

Което обясняваше браковете на Моника за богати мъже и натрапчивата ѝ мисъл за пари. През всичките тези години е знаела, че дъщеря ѝ я смята за повърхностна, но е предпочела да го приеме, вместо да ѝ каже истината.

Някога самият аз се бях надявал, че Ева никога няма да научи как съм постъпил с Нейтън. Страхувах се, че ще ме помисли за чудовище.

Въпреки едрото си тяло Кланси се изправи бързо.

— Както вече споменах, сега разходите по лечението на Катрин са твоя отговорност. Сам трябва да прецениш дали да разкажеш всичко това на Ева.

Погледнах го внимателно.

— Защо ми доверяваш това?

Кланси опъна сакото си.

— Видях как се хвърли върху Ева, когато Хол откри стрелба, а също и начина, по който се справи с Баркър. Действията ти в тези две ситуации ми показаха, че си готов на всичко, за да я защитиш. Ако прецениш, че за нея е най-добре да узнае истината, ще намериш подходящ момент да ѝ го кажеш.

Кимна отсечено и излезе от стаята.

Останах там още малко, за да събера мислите си.

— Здрасти.

Завъртях се на пета, когато чух гласа на Ева. Обърнах се към вратата и я видях да идва към мен.

— Какво правиш тук? — попита. Беше невероятно красива в семплата си черна рокля. — Търсих те навсякъде. Кланси ми каза къде да те намеря.

— Изпих чаша уиски — казах ѝ част от истината.

— Колко чаши? — Блясъкът в очите ѝ показваше, че не ми се сърди за изчезването. — Тук си от доста време, шампионе. Трябва да закараме татко до летището.

Стреснах се, погледнах часовника си и установих, че доста дълго съм стоял тук, потънал в мисли. Оказа се трудно да се върна обратно в настоящето и да спра да разсъждавам върху трагичната история на Лорън. Не можех да променя миналото.

Но ми беше ясно какво трябва да направя от тук нататък. Щях да се погрижа за лечението на сестра ѝ. Както и за обичната ѝ дъщеря. По този начин щях да отдам почит на някогашната Моника. И един ден, когато преценя, че е настъпил подходящ момент, щях да запозная Ева с истинското ѝ лице.

— Обичам те — казах на жена си и я хванах за ръка.

— Добре ли си? — попита ме Ева, познаваше настроенията ми толкова добре.

— Да. — Докоснах бузата ѝ и се усмихнах леко. — Да вървим.