Обречена на теб

ЕПИЛОГ

— Много странен избор на хотел за меден месец.

Извръщам глава и виждам, че майка ми се е излегнала в шезлонга домен на терасата. Носи лилав бански, кожата ѝ е стегната и леко загоряла от слънцето, а ноктите ù са лакирани в елегантно бежово.

Щастлива съм. Толкова се радвам да я видя отново.

— Това е интимна шега между мен и Гидиън — обяснявам ù и поглеждам към Тихия океан, който блести отвъд изумрудено-зелената гора пред нас. — Казах му, че си фантазирам за Тарзан, и той ни намери тази луксозна къща на дърво.

Останах очарована, когато видях за първи път къщичката (която всъщност бе част от хотел), качена високо в прегръдките на древна индийска смокиня. Панорамната гледка, която се разкрива от терасата ѝ, е невероятно красива и с Гидиън ѝ се наслаждаваме всеки път, когато излезем от покритото си с листа убежище.

— Значи ти си Джейн… — Мама поклаща глава. — Дори не искам да го коментирам.

Ухилвам се. Радвам се, че все още мога да я шокирам толкова, че да я оставя без думи.

Въздъхва, отпуска глава назад и затваря очи, за да се попече на слънце.

— Много е хубаво, че баща ти реши да се премести в Ню Йорк. Далеч по-спокойна съм, като знам, че ще е близо до теб.

— А, да… Започвам да свиквам с тази мисъл.

Трудно ми е да приема, че мама е била съвсем различен човек от жената, за която я смятах. Чудя се дали да повдигна въпроса. Имах малко време с нея и не исках да развалям удоволствието от срещата. Но тя бе писала дневника си под формата на писма домен и не можех да устоя на желанието да им отговоря.

— Прочетох дневниците ти — казвам.

— Знам — отговаря ми съвсем небрежно.

Изпитвам гняв и озлобление, но ги избутвам встрани.

— Защо неми сподели миналото си по-рано?

— Исках да го направя — изрича и се обръща към мен. — Когато беше малка, възнамерявах да го направя някой ден. След това се случи… онова с Нейтън и ти трябваше време да се възстановиш от травмата. После срещна Гидиън. Все си мислех, че имам още време.

Знам, че не е съвсем вярно. Животът продължава. Човек винаги си намира извинение, за да почака още малко. Майка ми не е чакала момент, когато ще съм в състояние да приема постъпките от миналото ѝ, просто е чакала, докато може.

Само една силна жена би могла да направи подобен избор и да предприеме такива действия, за да защити сестра си. Почувствах се добре, след като научих, че е била такава, но най-хубавото беше, че разбрах причината да проявява слабост. Майка ми се е измъчвала заради миналото си.

Мисълта, че е убила Джаксън, я е преследвала, защото го е мразела до дъното на душата си и сее зарадвала, когато го е видяла мъртъв, макар да е изпитвала ужас от самото убийство.

Раздялата с баща ми, както и необходимостта да живее така, сякаш сестра ѝ не съществува, почти я бяха унищожили. Майка ми се бе разделила с две късчета от сърцето си и все пак бе успяла да продължи напред. Сега вече разбирах прекомерното ѝ желание да ме предпазва от всичко — не е можела да си представи, че ще оцелее, ако загуби и мен.

— Гидиън предложи да посетим Катрин, като се върнем — казвам ѝ. — Обмисляме да я преместим по-близо до нас, за да бъде част от живота ни.

Опитвам се да събера сили за тази среща, защото знам, че леля ми и майка ми са били близначки.

Майка ми ме поглежда и се усмихва тъжно.

— Ще се радва да те види. Години наред съм ѝ разказвала за теб.

— Наистина ли?

От дневниците научих, че мама рядко е успявала да посети Катрин, тъй като съпрузите ѝ са предпочитали да я държат близо до себе си. Можела е дай изпраща само писма и картички, тъй като имейлите и телефонните разговори оставят следи.

— Разбира се. Не можех да не се похваля с момичето си. Толкова се гордея с теб.

Очите ми се изпълват със сълзи.

Мама вдига лице към слънцето.

— Дълго време се гневях заради увреждането, което причиниха на Кати. Така и не получих обратно сестра си такава, каквато беше някога. Но после осъзнах, че собственият ѝ мозък я предпазва от спомена за онази страшна нощ. Тя не си спомня какво е преживяла. Сега мислите ù са много простички и се радва на всичко като дете.

— Ще се грижим за нея — обещавам ѝ.

Мама ми подава ръка и азя хващам.

— В къщите, построени на дърво, има ли шампанско? — пита ме.

Разсмивам се и стискам пръстите ѝ.

— Разбира се.

Събудих се постепенно, бавно се измъкнах от дълбините на съня и се върнах към действителността. Слънчевата светлина се процеждаше на петна през мрежата за комари, която обгръщаше леглото. Протегнах се и затърсих с ръка съпруга си, но той не беше до мен.

Открих Гидиън до прозореца на нишата, която използваше за кабинет, и видях, че говори по телефона. За момент просто го съзерцавах. Отиваше му да е рошав и небръснат — беше толкова невероятно секси, че не можех да го понеса. Освен това Лъки се беше изтегнал в краката му, което го правеше още по-сладък.

Гидиън не носеше нищо освен шорти, ципът им беше вдигнат, а копчето — разкопчано. Виждаше се, че под тях няма нищо. Откакто бяхме дошли тук на меден месец, май не беше слагал други дрехи. Имаше дни, когато единственото, което покриваше тялото му, беше собствената му пот. Тя изглеждаше и миришеше толкова секси, че правех всичко възможно да го изпотя още повече.

Що се отнася до мен, с изненада установих, че в багажа ми има значителен брой прави рокли без презрамки и почти никакво бельо. Във всеки един момент можех да се окажа наведена напред с вдигната нагоре рокля и да усетя, че съпругът ми прониква в мен с някаква част от анатомията си. От две седмици бяхме на меден месец и Гидиън вече бе обучил тялото ми да предусеща желанието му за секс. Можеше да ме възбуди за секунди и да задоволи и двама ни почти толкова бързо.

Усещането беше прекрасно, неутолимо сластолюбиво.

Между сеансите див маймунски секс прекарвахме времето си, като разговаряхме и правехме планове за живота след завръщането ни към цивилизацията. Гледахме филми и играехме карти, Гидиън ми помагаше да подобря уменията си. От време на време той все пак работеше, но тогава четях дневниците на майка ми. Необходими му бяха няколко дни, преди да се реши да ми каже за тях, но го направи в подходящ момент.

Разговаряхме много и за тях.

— Това искане е несъстоятелно — отсече по телефона и ме огледа в късия ми копринен халат. — Могат да се вземат алтернативни решения. Да насочат вниманието си към онези аспекти, които търпят промени.

Изпратих му въздушна целувка и се запътих към кухнята.

Докато приготвях кафето, се загледах към терасата, горичката и океана отвъд. Може би днес щяхме да отидем на плаж. Една част от него бе отделена само за нас. Засега единственото, което искахме, бе да бъдем заедно.

Тръпки ме полазиха по гърба, когато чух лапите на Лъки, който се движеше бързо по

дървения под. Сигурно следваше по петите Гидиън, защото го боготвореше. Съпругът ми също бе силно привързан към кутрето. Кошмарите му се появяваха все по-рядко, но когато се върнеха, присъствието на Лъки бе много полезно.

— Добро утро — прошепна Гидиън и ме прегърна.

Облегнах се на него.

— Мисля, че всъщност е следобед.

— Можем да се върнем обратно в леглото и да останем там до вечерта — измърка и зарови лице във врата ми.

— Не мога да повярвам, че още не си се отегчил от мен.

— Ангелчето ми, ако ти си отегчена, ще трябва да се постарая повече.

Потреперих, като си представих какво се крие зад думите му. Гидиън поначало беше

много енергичен любовник. Но откакто бяхме на меден месец, направо надминаваше себе си. Можех да се закълна, че отслабна и тялото му стана по-мускулесто само благодарение на физическите усилия, които влагаше в секса. А аз самата от години не бях харесвала тялото си толкова.

— С кого говори по телефона? — попитах.

Пое си дълбоко въздух.

— С брат ми.

— Наистина? Това не е ли третият ви разговор за последните три седмици?

— Не ревнувай. Ти си много по-секси от него.

Сръчках го с лакът.

Гидиън ми беше разказал за записките на Хю, както и че Крис е говорил с Кристофър. Не знаехме какво са си казали тогава. Споделеното по време на разговора щеше да си остане само между баща и син. Но каквото и да беше, Кристофър бе изпратил два имейла на Гидиън и вече трети път го молеше за съвет.

— Само по делови въпроси ли говорите?

— Да, но знаеш ли какви въпроси ми задава? Такива, на които вече знае отговора.

— А нещо лично?

Крис бе уверил Гидиън, че не е разказал на брат му нищо за изнасилванията, и съпругът ми нямаше желание да промени това. През годините Кристофър му беше нанесъл доста удари и Гидиън нямаше намерение да му прости просто така, освен ако той не му се извини.

Мъжът ми сви рамене:

— Пита дали се забавляваме… какво е времето… такива неща.

— Струва ми се, че по свой начин се опитва да ти подаде ръка — казах и смених темата: — Искаш ли да отидем на плажа?

— Бихме могли…

Обърнах се и го погледнах.

— Нещо друго ли имаш наум?

— Бих искал да чуя мнението ти по някои въпроси, преди да свърша с работата за днес.

— Добре. Само да си изпия кафето.

Усмихвах се, докато си приготвяхме кафе. После отидохме в кабинета на Гидиън и той включи лаптопа.

Образът на екрана казваше достатъчно. Придърпах си стол и седнах.

— Пак ли ще работим върху „Джен тен“?

Досега бях видяла десетина различни концепции за реклама. Някои от посланията бяха умни, други — твърде умни, а някои бяха съвсем обикновени.

— Изглаждаме нещата до последния момент — обясни Гидиън. Постави едната си ръка на облегалката на стола, а другата на бюрото, така че да ме обгърне с топлата си кожа и прекрасния си мъжествен аромат. — А имаме и съвсем нови идеи.

Прегледах ги и кимнах одобрително на повечето, но поклатих глава при една от тях:

— Тази не става.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Гидиън. — Какво по-точно не ти допада?

— Мисля, че изпраща грешно послание. Сякаш прекалено заетата съпруга, майка и бизнесдама може да получи малко спокойствие само ако отвлече вниманието на семейството си с „Джен тен“ — казах и го погледнах. — Жените лесно се справят с различните роли в живота си. Да я покажем как се забавлява заедно със семейството си, как на нея самата ѝ е приятно да играе с „Джен тен“.

Гидиън кимна.

— Казах, че няма да повдигам въпроса отново, но като стана дума за различните роли на жената… още ли не съжаляваш, че напусна работа?

— Не, не съжалявам — отвърнах без колебание. — Но все пак искам да работя — поясних — и няма да се задоволя дълго да ти помагам за неща, за които не ти трябва помощ. Ще открием къде ми е мястото.

Изкриви устни и се усмихна кисело:

— Ценя мнението ти, иначе нямаше да те питам за него.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Знам. — Чукна по тъчпада и на екрана се появи презентация. — Ето някои от проектите, които в момента са ни приоритет. Погледни ги, когато имаш време, и ми кажи кой от тях ти се струва най-интересен.

— За теб всичките са интересни, нали?

— Разбира се.

— Добре.

Щях да направя няколко списъка, за да подредя проектите според това колко са ми интересни, но и според познанията и уменията ми в съответната сфера. После щях да направя необходимите препратки. Но най-важното — щях да обсъдя всичко с Гидиън. Когато работех с него, най-голямо удоволствие ми доставяше да наблюдавам как работи острият му като бръснач ум.

— Не искам да те ограничавам — каза тихо, прокара ръка по рамото ми, а после я плъзна надолу. — Искам да полетиш нависоко.

— Знам, миличък.

Взех ръката, с която ме галеше, и я целунах.

Когато имаш такъв любящ съпруг, ограниченията не съществуват.

Слънцето се скри зад хоризонта и океанът сякаш пламна.

Гидиън напълни отново чашите ни с шампанско и няколко капки от златистата течност преляха, докато яхтата се носеше плавно по вълните.

— Толкова е приятно — изрече и ми се усмихна спокойно.

— Радвам се, че ти харесва.

Удивлявах се, като го виждах толкова щастлив и безгрижен. Винаги ми бе напомнял за буря. Светкавици и гръмотевици, сурова красота и сила, които могат да са едновременно опасни и завладяващи. Беше почти неудържим като вихъра на торнадо.

Сега бих го описала като спокойствието, настъпило след буря, което бе още по-могъща природна сила. Вече и двамата… бяхме стабилни. Чувствахме се самоуверени и отдадени. И след като се бяхме открили един друг, всичко ни изглеждаше постижимо.

Ето защо предложих да вечеряме на яхтата.

— Ела тук, ангелчето ми. — Надигна се и ми подаде ръка. Взехме чашите с шампанско, станахме от масата, осветена от свещи, и отидохме на луксозния шезлонг за двама. Настанихме се в него, преплели тела едно в друго.

Гидиън галеше гърба ми с ръка.

— Мисля си за сини небеса и спокойно плаване.

Усмихнах се. Толкова често мислите ни следваха една и съща посока.

Протегнах ръка, обхванах тила му и прокарах пръсти през копринената му коса.

— Май вече започваме да схващаме какво означава това. Гидиън наведе глава, за да ме целуне, раздвижи нежно устни и бавно ме докосна с език — затвърждаваше връзката между нас, която с всеки изминал ден ставаше по-силна. Сега призраците от миналото ни приличаха на бледи сенки, започнали бяха да се стопяват още преди да подновим клетвите си.

Един ден щяха да изчезнат завинаги. А дотогава имахме един друг. И това ни беше достатъчно.