Обречена на теб

Глава 15

Приближих се до масата, поставих ръка върху гърба на Гидиън и усетих напрежението му. Кожата му беше толкова топла под меката памучна фланелка, мускулите му — силни и здрави.

Крис дойде от кухнята с табла, на която бе поставил четири чаши горещо кафе, малка чашка с обезмаслена сметана и захарница. Постави всичко пред Мична, тъй като останалата част от масата бе покрита със снимки.

Полицаите му благодариха и си взеха по чаша. Грейвс пиеше кафето си черно. Мична добави малко сметана и захар.

Виждала бях детектив Мична само по време на разследването на смъртта на Нейтън.

Познавах Грейвс по-отблизо, бяхме спаринг партньори на тренировките по крав мага при Паркър. Струваше ми се, че тя ме харесва, или поне ѝ бях симпатична. И съм убедена, че приключи случая с Нейтън, преди да е намерила отговор на всичките си въпроси, заради любовта на Гидиън към мен.

Чувствах се по-спокойна, че тъкмо тя води разследването.

— Да видим дали съм разбрала правилно — обадих се. Опитвах се да се отърся от мъката, която замъгляваше разума ми през целия ден. — Значи онзи мъж е преследвал Гидиън?

Баща ми бутна настрани снимките.

— Кой е бил целта на Хол, дъщеря ми или Крос?

— Хол вярва, че Крос го е предал — заяви Грейвс, — като се е оженил.

Вперих поглед в нея. Не носеше грим и бижута, но беше абсолютно неустоима. Навярно се бе сблъсквала с реалността достатъчно пъти, за да загуби всякакви илюзии по отношение на професията си, и все пак беше на страната на справедливостта — дори тя да излиза от рамките на закона.

— Щом той не може да има Гидиън, значи никой няма да го има, нещо такова ли?

— Не съвсем. — Грейвс погледна към мъжа ми и обясни: — Хол вярва, че съдбата му е преплетена с тази на Гидиън. Казва, че между тях двамата е имало някакво космическо споразумение, което бракът ви е разрушил. Смята, че само ако убие Крос, ще може да поеме контрол върху живота си, за да не тръгне той в нежелана посока.

— Има ли изобщо смисъл във всичко това? — обади се Кари, постави лакти на масата и обхвана главата си с ръце.

— Натрапчивата мания на Хол не е сексуална — поясни Минна. Изглеждаше смачкан и изморен, защото бе работил цяла нощ. И все пак нищо не можеше да убегне от острия му поглед. Партньорката му се съсредоточаваше върху най-важното, той преценяваше страничните неща, подробностите. — В нея няма нищо романтично дори. Твърди, че е хетеросексуален.

Грейвс измъкна друга снимка и я постави най-отгоре.

— И двамата познавате тази жена.

Ани. Дланите ми се изпотиха. Гидиън се изпъна като лък.

— По дяволите! — измърмори Кари и шумно стовари юмруци върху масата, при което аз подскочих.

— Видях я снощи — каза Крие и седна на стола до Гидиън. — Беше на вечерята. Човек трудно може да пропусне огненочервената ѝ коса.

— Коя е тя? — попита баща ми.

— Доктор Ани Леели Лукас — отговори Грейвс. — Лекувала е Хол, въпреки че той я е посещавал в друг кабинет, далеч от основния ѝ. Там е приемала пациенти под псевдонима Арис Матевосиян.

Гидиън си пое шумно въздух през стиснати зъби.

— Знам това име.

Грейвс го погледна, съсредоточила цялото си внимание върху него.

— Откъде?

— Един момент. Ще ви покажа.

Стана от масата и тръгна по коридора.

Гледах как се отдалечава от нас, а Лъки подтичва подир него. Днес кутрето почти не се отделяше от мен, като че ли си мислеше, че в момента аз имам по-голяма нужда от него, отколкото Гидиън. Нещо се беше променило. И тъй като в момента емоционалният барометър на Лъки бе по-точен от моя, трябваше да обърна внимание на това.

— Някой ще ми обясни ли коя е доктор Лукас — настоя баща ми — и каква е връзката ѝ с Хол и Моника?

— Ще оставим Крос да ни изясни всички подробности — заяви Мична.

— Двамата са имали сексуална връзка преди известно време — намесих се. Исках да спестя на Гидиън неудобството да разкаже цялата история. Знаех, че се срамува от постъпката си.

Свих колене до гърдите си и ги обвих с ръце, опитвах се да се стопля. Знаех, че трябва внимателно да подбирам думите си. Ако кажех цялата истина, баща ми щеше да види съпруга ми в не най-добрата му светлина.

— Тя се увлякла прекалено много — продължих, — дори искала да напусне съпруга си, затова Гидиън скъсал с нея. Ани така и не успяла да го преодолее. Веднъж се появи в сградата, в която живеех, а на няколко пъти се опита да установи контакт с Кари, предрешена с перука.

Грейвс ме наблюдаваше схватливо и проницателно.

— Прегледахме оплакванията ѝ. В два отделни случая ти и Крос сте влезли в конфликт с нея.

— По дяволите, Ева — баща ми ме погледна ядосано със зачервени очи, — знаеш, че не е разумно да постъпваш така!

— Нима? — отвърнах остро. — Все още не знам какво означава всичко това. Ани Лукас тормозеше съпруга ми и най-добрия ми приятел. Казах ѝ да стои далеч от тях.

Гидиън се върна и показа на телефона си снимка, която беше направил.

Мична я погледна внимателно.

— Рецепта за Корин Жиро, подписана от доктор Арис Матевосиян. Откъде я имате?

— Преди известно време, по-точно преди няколко месеца — започна Гидиън и отново седна до мен, — когато Корин стане много неспокойна, разбрах, че посещава психотерапевт. Беше ѝ предписал антидепресанти, но те я правеха нестабилна, настроенията ѝ постоянно се меняха. Снимах етикета, за да знам с кого да се свържа, ако проблемите ѝ се задълбочат.

Прегърна ме и ме подкани да се облегна на него. В момента, в който се притиснах до мъжа си, усетих как той се отпуска, сякаш моят допир му носеше огромно облекчение. Плъзнах ръка около кръста му и Гидиън ме целуна по челото.

Чувах туптенето на сърцето му, докато говореше.

— Значи Ани е била терапевт на Хол? — попита съпругът ми, от умората гласът му бе станал по-дрезгав. — Защо е използвала псевдоним?

— Мислела си е, че постъпва много умно — каза без заобикалки Грейвс. — Но ние се оказахме по-умни. Освен това имаме Хол, който е много объркан, но ни сътрудничи охотно. Призна си всичко още в началото на разпита. Освен това е бил достатъчно умен… или параноичен, за да записва тайно всичките си сеанси с доктор Лукас. Открихме записите, когато претърсихме колата му.

— Тя ли го е подтикнала да извърши всичко това? — попитах. Исках да съм сигурна, че съм разбрала всичко правилно.

— Хол едва ли някога е бил съвсем с всичкия си — обади се Мична, — но преди е имал работа и дом и не се е интересувал особено от Крос. Общуването с Ани Лукас го е съсипало.

Грейвс и партньорът ѝ започнаха да събират снимките.

— Споменал ѝ е, че е спрял да ходи на училище, след като баба му и дядо му са изгубили всичко в пирамидата на Джефри Крос. Самият Хол не е имал нищо против Гидиън, но тя го е накарала да си мисли, че животът му е свързан с неговия.

— Ани може ли да отиде в затвора за това? — попитах и се притиснах още по-силно към мъжа си. — Вината за… смъртта па мама е отчасти нейна. Не може да ѝ се размине просто така, нали?

— Арестувахме я преди час — отвърна Грейвс. Погледна ме право в очите и видях решителността ѝ. — Ще я разпитаме веднага щом се появи адвокатът ѝ.

Прокуратурата ще определи какво точно ще е обвинението срещу нея поясни Мична, — но ние разполагаме със записите на Хол, а и с тези от охранителните камери, на които се вижда как те двамата влизат и излизат от втория ѝ кабинет, така че доказателствата срещу Ани Лукас са достатъчно по мое мнение.

— Дръжте ни в течение — каза баща ми.

— Разбира се. — Грейвс прибра всичко в чантата си и погледна към Гидиън: — Видяхте ли доктор Лукас по време на вечерята?

— Да — отговори той и продължи да гали ръката ми, — Ева ми я посочи.

— Някой от вас разговаря ли с нея снощи? — попита Мична.

— Не — отвърна Гидиън и ме погледна въпросително.

— Аз ѝ показах среден пръст отдалече — признах. Споменът за Ани продължаваше да се върти в обърканото ми съзнание. — Хилеше се така самодоволно. Може би точно затова беше там, за да види какво ще се случи.

— Ангелчето ми… — Гидиън ме гушна, топлината и ароматът на кожата му ме обгърнаха.

— Добре. Засега получихме всичко, което ни е необходимо — заяви Грейвс отсечено. — Остава само да вземем показанията на господин Маклауд за инцидента в Уестпорт и можем да си ходим. Благодарим ви за отделеното време.

След като вече бяхме свободни, станахме от масата.

— Ева… — Грейвс изчака погледите ни да се срещнат, в този момент не беше само ченге. — Много съжалявам за загубата ти.

— Благодаря — отвърнах смутено.

Навярно бе изненадана, че не плача. Господ ми е свидетел, че аз самата бях изненадана. Обичах майка си, въпреки че от време на време ме подлудяваше. Но дали наистина беше така? Що за дъщеря не изпитва нищо при смъртта на майка си?

Ангъс седна на стола, от който Гидиън бе станал преди миг, и започна да разказва за случилото се в Уестпорт.

Гидиън ме хвана за ръка и ме отведе настрани:

— Отдели ми малко време.

Намръщих се и кимнах.

— Да, разбира се.

Поведе ме към спалнята.

— Крос.

И двамата се извърнахме, когато чухме гласа на баща ми.

— Какво има?

Татко стоеше до вратата на хола. Изражението му бе сериозно, а погледът — гневен.

— Трябва да поговорим.

— Съгласен съм — кимна Гидиън. — Трябват ми само пет минути насаме с жена ми.

Продължи напред и не даде възможност на татко да възрази. Последвах го към спалнята, а Лъки търчеше пред нас. Когато и тримата влязохме вътре, Гидиън затвори вратата зад нас. После се обърна към мен с изпитателен поглед.

— Трябва да поспиш — казах му. — Изглеждаш уморен.

И това ме тревожеше. Нямах спомен да съм го виждала толкова изтощен някога.

— Виждаш ли ме? — попита дрезгаво. — Когато погледнеш към мен, виждаш ли ме?

Намръщих се още повече. Изгледах го от главата до петите.

О! Беше се облякъл така заради мен. Мислел е за мен.

— Да.

Протегна ръка и докосна лицето ми. Впери уморено поглед в мен.

— Струва ми се, че съм станал невидим за теб.

— Виждам те.

— Аз… — Дишаше тежко, сякаш бе тичал километри наред. — Съжалявам, Ева. Съжалявам за Ани… за снощи…

— Знам.

Разбира се, че го знаех.

Беше толкова разстроен. Много повече от мен. Защо? Винаги се контролираше по-добре. Но не и сега. В момента, в който научих истината, дълбоко в себе си усетих ледена решителност. Не я разбирах, но можех да я използвам. За да се справя с полицията. С баща ми и с Кари, заради които трябваше да съм силна.

— По дяволите! — изруга Гидиън, дойде до мен и обхвана лицето ми с ръце. — Разкрещи ми се. Удари ме, за бога…

— Защо?

— Как защо? — Погледна ме, сякаш съм полудяла. — За всичко съм виновен аз. Ани беше мой проблем и аз не се справих с нея. Не…

— Ти не си отговорен за нейните действия, Гидиън — прекъснах го сърдито. Подразних се, че разсъждава по този начин. — Защо мислиш, че ти си отговорен? В това няма никакъв смисъл.

Постави ръце на раменете ми и ме разтърси леко.

— В твоето поведение няма никакъв смисъл! Защо не си ми бясна, че не ти казах за майка ти? Вдигна такъв скандал, когато наех Марк, без да ти кажа. Напусна ме… — Гласът му потрепери. — Няма да ме напуснеш заради това, Ева. Ще се справим… ще намерим начин да го оставим зад гърба си.

— Няма да те напусна — уверих го и докоснах лицето му. — Трябва да се наспиш, Гидиън.

— Боже мой! — Притисна ме към себе си и ме целуна силно. Прегърнах го и започнах да го галя по гърба, за да го успокоя. — Къде си? — прошепна. — Върни се при мен.

Обхвана долната част на лицето ми е треперещи пръсти и ме накара да отворя уста. В момента, в който го направих, плъзна езика си вътре с отчаяно движение. Изпъшка, притисна ме силно и започна неистово да ме чука с език.

Усетих, че топлината на Гидиън попива в мен през дрехите му. Отчаяно се нуждаех от нещо, което да ме разтопи, затова отвърнах на целувката му и започна да галя езика му със своя.

— Ева… — Гидиън ме пусна, но продължи да ме гали по гърба.

Надигнах се на пръсти и го целунах още по-страстно. Плъзнах ръце под фланелката му и той изпъшка, притисна се към мен, а после се отдалечи от ледените ми пръсти. Продължих да го докосвам — галех кожата му, търсех топлината му.

— Да — изпъшка той, долепил устни до моите. — Господи, Ева, обичам те.

Прокарах език по устните му и засмуках езика му, той направи същото. Звукът, който се изтръгна от гърдите му, издаваше едновременно болка и облекчение. Гидиън обхванаха с ръце дупето ми и ме притисна към себе си. Прилепих се до него, напълно изгубена. Той беше единственото, от което се нуждаех. Когато бях в прегръдките му, не можех да мисля за нищо друго.

— Кажи ми, че ме обичаш — прошепна, — че ще ми простиш. Следващата седмица… следващата година… някога…

— Обичам те.

Откъсна устни от мен и ме стисна толкова силно, че ми стана трудно да дишам. Отлепих крака от пода, опряла слепоочие в неговото.

— Ще ти се реванширам — обеща ми. — Ще намеря начин.

— Шшшт…

Там някъде, в подсъзнанието ми, се таеше страх. Болка. Но не знаех дали причината е Гидиън, или майка ми.

Затворих очи. Съсредоточих вниманието си върху познатия ми любим аромат, който

идваше от него.

— Целуни ме пак.

Гидиън наклони глава и намери с устни моите. Исках да ме целуне по-силно и по-дълбоко, но той отказа. Колкото пламенна и страстна беше първата му целувка, толкова лека бе тази. Нежна. Изхленчих в знак на протест и сграбчих косата му, за да го привлека по-близо до себе си.

— Ангелчето ми — сгуши се в мен, — баща ти ме чака.

О, господи! Обичах баща си, но мъката и безпомощният гняв, които се изливаха от него, ме убиваха. Не знаех как да го успокоя и утеша. Имах чувството, че в мен се е отворила огромна дупка и вече не мога да дам нищо на другите. А всички се нуждаеха от мен.

Гидиън ме остави отново на пода и ме погледна изпитателно.

— Позволи ми да бъда до теб. Не ме изолирай.

— Не се и опитвам — отвърнах и погледнах към банята.

„Има кърпа на пода. Защо е там?“

— Нещо не е наред — заключих.

— Нищо не е наред — изрече Гидиън напрегнато. — Всичко се обърка. Не знам какво да правя.

— Не. Нещо вътре в мен не е наред.

— Ева, как можеш да го кажеш? Нищо ти няма. — Отново обхвана лицето ми с ръце и ме извърна към себе си.

— Порязал си се — казах и докоснах малкото петно засъхнала кръв на челюстта му, — никога не ти се е случвало.

— Какво става в тази твоя главичка? — попита и ме прегърна. — Не знам какво да правя. Не знам какво да правя.

Гидиън продължаваше да ме държи за ръка, когато се върнахме обратно в хола.

Баща ми ни изгледа от дивана, на който седеше, и се изправи, Износени дънки. Избеляла фланелка с надпис UCSD[17]. Наболи брада по масивната квадратна челюст.

Гидиън се беше обръснал. Защо не бях обърнала внимание ни това, когато забелязах, че се е порязал? Защо не видях по-рано, че е съблякъл смокинга си?

Някои неща се връщаха в съзнанието ми със странна яснота, други бяха напълно изчезнали, като потънали в мъгла.

Детективите си бяха отишли. Кари се беше свил на дивана и спеше дълбоко с полуотворена уста, сложил глава на страничната облегалка. Чуваше се лекото му похъркване.

— Можем да отидем в кабинета ми — предложи Гидиън, пусни ръката ми и посочи коридора.

Баща ми кимна отсечено и заобиколи масичката за кафе.

— След теб съм.

Двамата се отправиха към кабинета и аз ги последвах.

— Ева — спрях и се обърнах, щом чух гласа на баща си, — трябва да говоря насаме с Крос.

— Защо?

— Ще му кажа неща, които не е необходимо да чуваш.

Бавно поклатих глава:

— Не.

Той нададе звук, който изрази отчаянието му.

— Няма да спорим за това.

— Не съм дете, татко. Всичко, което имаш да казваш на съпруга ми, е свързано с мен и мисля, че трябва и аз да участвам в този разговор.

— Аз нямам нищо против — обади се Гидиън и застана до мен.

Баща ми стисна зъби, местеше поглед ту към мен, ту към Гидиън.

— Чудесно.

Отидохме в кабинета заедно. Крие седеше на стола на Гидиън и говореше по телефона. Изправи се, щом влязохме.

— Когато свършиш за деня — каза на човека, с когото говореше. — Ще ти обясня, като се видим. Добре. Ще си поговорим по-късно, синко.

— Трябва ми кабинета за малко — заяви Гидиън, когато Крис затвори.

— Разбира се. — Вторият му баща ни огледа със загрижен поглед. — Ще извадя няколко чинии и ще сложа нещо за обяд. Всички трябва да хапнем.

Крис излезе от стаята и аз насочих вниманието си към татко, който се взираше в огромния колаж от мои снимки на стената. В центъра имаше кадър, на който спях. Много интимна фотография, каквато би могъл да направи мъж, обзет от желанието да запомни всичко, което е правил с любовницата си, преди тя да заспи.

Погледнах към другите снимки и забелязах една, на която с Гидиън бяхме на някакво събитие. Вече знаех, че е направена от Хол. Извърнах глава и усетих, че ме полазват тръпки.

Страхувах ли се? Хол ми беше отнел мама, но всъщност бе искал да убие Гидиън. Можеше сега да оплаквам съпруга си. Стомахът ме заболя при тази мисъл и се превих на две.

— Ангелчето ми! — Гидиън веднага дойде до мен и ме сложи да седна на един от двата стола срещу бюрото му.

— Какво има? — разтревожи се баща ми и ме погледна изплашено.

Не знаех какво изпитвам аз самата, но отлично разбирах неговите чувства. Беше уплашен за мен и се тревожеше напразно.

— Добре съм — уверих го, протегнах се към Гидиън и стиснах ръката му здраво.

— Трябва да хапнеш нещо — настоя съпругът ми.

— Ти също — отвърнах. — Колкото по-бързо приключите разговора си, толкова по-скоро ще можем да се нахраним.

Гадеше ми се само при мисълта за храна, но не му го казах. И така беше прекадено разтревожен за мен.

Баща ми се поизправи и заговори пръв:

— Разговарях със семейството си. Те биха искали да дойдат, за да подкрепят Ева и мен.

Гидиън седна на ръба на бюрото и прокара ръка през косата си.

— Добре. Щяхме да ги откараме направо в Северна Каролина. Налага се да променим плана.

— Ще съм ти благодарен, ако го сториш — заяви неохотно баща ми.

— Няма защо. Не се тревожи за това.

— А ти защо си разтревожен тогава? — попитах Гидиън, когато видях, че се мръщи.

— Просто… Навън в момента е истинска лудница. Можем да уредим семейството ти да влезе през гаража, но ако плъзне слух, че са в града, ще им се наложи да се разправят с медии и с фотографи навсякъде, където отидат. Дори в хотела.

— Не идват, за да разглеждат забележителности — сряза го баща ми.

— Нямах това предвид, Виктор — въздъхна уморено Гидиън. Просто разсъждавам на глас. Ще уредя нещо. Не се тревожи.

Представих си какво става долу във фоайето, как баба ми и братовчедките ми се опитват да си пробият път през репортерите. Поклатих глава и внезапно ми просветна:

— Щом искат да дойдат, нека отидем в Аутър Банкс, както бяхме планирали. И без това

сме им резервирали стаи вече. Там ще сме на спокойствие и никой няма да ни безпокои.

Изведнъж ужасно ми се прииска да отида на плажа. Да усети вятъра в косите си, плясъка на вълните в босите ми крака. Там се бях почувствала жива. Исках отново да се почувствам така,

— Уредили сме кетъринга. Поръчали сме храна и напитки за всички.

Гидиън ме погледна.

— Казах на Скот да говори с Кристин. Отменихме всичко.

— Едва ли си го направил преди повече от няколко часа. Хотелът не може да е запълнил стаите с други хора за толкова кратко време. А и от компанията за кетъринг сигурно вече са напреднали с подготовката.

— Наистина ли искаш да отидеш в къщата на плажа? — попита ме тихо Гидиън.

Кимнах. Там нямах спомени, свързани с майка ми, за разлика от в града. И никой нямаше

да ме безпокои, ако реша да изляза на разходка.

— Добре. Ще се погрижа за това.

Погледнах към баща си, надявах се да одобри плана ми. Той стоеше до мен, скръстил ръце на гърдите си и забил поглед в пода.

Най-накрая каза:

— Случилото се променя всичко. За всички нас. Ще се преместя в Ню Йорк.

Смаяна, погледнах първо към Гидиън, а после и към баща си.

— Наистина ли?

— Ще ми отнеме известно време да напусна работа и да продам къщата, но ще задвижа нещата — заяви татко. — Трябва да съм по-близо до теб, не чак на другия край на страната.

Ти си всичко, което имам.

— О, татко, но ти обичаш работата си!

— Теб обичам повече.

— А какво ще работиш? — попита Гидиън с по-особен тон.

Вторачих се в него подозрително. Мъжът ми се извърна леко, за да ни вижда по-добре. Наблюдаваше баща ми много внимателно. На лицето му не бе изписана изненада.

— Тъкмо по този въпрос исках да поговорим — заяви баща ми. Красивото му лице изглеждаше мрачно.

— Ева се нуждае от човек, който да отговаря за сигурността ѝ — започна Гидиън, като пое инициативата в свои ръце. — Раул и Ангъс работят на ръба на възможностите си, а жена ми се нуждае от собствена охрана…

Зяпнах, когато осъзнах какво се кани да предложи.

— Какво? Не, Гидиън.

Съпругът ми вдигна учудено вежди.

— Защо не? Би било идеално. На никого не бих се доверил да те пази така, както би те пазил Виктор.

— Защото е… много странно. Разбираш ли? Татко сам си е господар. Би било твърде неудобно съпругът ми да плаща заплатата на баща ми. Просто… не е правилно.

— Ангъс ми е като баща — изтъкна Гидиън — и изпълнява същата работа. — Вдигна поглед към баща ми. — Това не ми дава основание да го подценявам. А и Крие ръководи компания, в която притежавам контролния пакет акции, така че също може да се каже, че работи за мен.

— По-различно е — настоях упорито.

— Ева — обади се баща ми и постави ръка на рамото ми, — щом аз мога да го приема, значи и ти можеш.

Ококорих широко очи и се извърнах към него.

— Сериозно ли говориш? Обмисляше ли нещо подобно, преди Гидиън да повдигне

въпроса?

Татко кимна, все още мрачен.

— Мислех си за това, откакто ми се обади, за да ми каже за… майка ти. Крос е прав — на никого не бих се доверил да те пази така, както бих те пазил аз.

— От какво да ме пази? Онова, което се случи снощи… такива неща не стават всеки ден.

Не можех да мисля другояче. Ако заживеех със страха, че Гидиън постоянно е изложен

на опасност, това щеше да ме подлуди. Със сигурност не можех да свикна и с мисълта, че бащи ми ще застане на пътя на куршумите.

— Ева, сега те виждам по-често по телевизията, в интернет и по списанията, отколкото те виждах на живо през цялата последна година, когато живееше в Сан Диего — заяви по— сурово татко. — Ако е рекъл бог, никога няма да бъдеш изложена на опасност, но аз не мога да поема този риск. Освен това Крос, така или иначе, ще наеме някого. Защо да не съм аз?

— Наистина ли имаше такова намерение? — попитах настойчиво Гидиън.

Мъжът ми кимна:

— Да, от известно време мисля по въпроса.

— Този вариант не ми харесва.

— Съжалявам, ангелчето ми.

Тонът, с който го каза, съвсем ясно ми показа, че ще се наложи да се примиря.

Баща ми кръстоса ръце.

— Няма да приема никакви бонуси или компенсации освен тези, които плащаш на останалите си хора.

Гидиън се надигна от бюрото и го заобиколи, отвори едно чекмедже и извади купчина листове, захванати с кламер.

— Ангъс и Раул ми позволиха да ти разкрия заплатите им освен това съм посочил какво заплащане можеш да очакваш началото.

— Не мога да повярвам — оплаках се. — Подготвил си всичко в такива подробности, без да ми споменеш абсолютно нищо?

— Цяла сутрин работих над това. Досега не е ставало дума за подобно нещо и нямаше да повдигна въпроса, ако баща ти не беше споменал, че иска да се премести в Ню Йорк.

Такъв си беше Гидиън Крос. Никога не изпускаше нищо.

Татко взе документите, прочете най-горната страница и погледна Гидиън с невярващ поглед.

— Това тук истина ли е?

— Имай предвид, че Ангъс е бил до мен през по-голямата част от живота ми. Освен това е работил за военните и за тайните служби. Заслужил си е парите. — Гидиън наблюдаваше как баща ми прехвърля страниците. — Раул е при мен от доста по-скоро, затова не е достигнал позицията на Ангъс… все още. Но той също е добре обучен и има много умения.

Баща ми издиша шумно, когато отгърна следващата страница.

— Добре. Това е…

— Навярно повече, отколкото си очаквал, но вече имаш необходимата информация, за да прецениш какво възнаграждение ти предлагам в сравнение с другите ми хора. Можеш сам да се убедиш, че е съвсем справедливо. Ако приемеш предложението ми, трябва да преминеш допълнително обучение, както и да получиш необходимите разрешителни, лицензи и регистрации.

Баща ми изпъна рамене и вирна брадичка, упоритата бръчка около устата му изчезна.

— Добре.

— Ще видиш, че има и сума, предвидена за наема ти — продължи Гидиън. Държеше се като истински световен магнат. — Ако искаш, можеш да се настаниш в един свободен обзаведен апартамент до този, в който живееше Ева преди.

Прехапах устна — знаех, че става въпрос за апартамента, в който Гидиън се бе нанесъл, когато Нейтън беше заплаха за мен. В продължение на седмици се срещахме тайно там, докато пред обществото поддържахме заблудата, че вече не сме заедно.

— Ще си помисля — отвърна баща ми.

— Още нещо, над което трябва да помислиш — продължи Гидиън, — е фактът, че дъщеря ти е моя съпруга. Ние, разбира се, ще се съобразяваме със специалното ти място в живота на Ева и ще се отнасяме с уважение към теб. Няма да се държим безочливо в твое присъствие… което съвсем не означава, че няма да бъдем интимни.

„О, боже!“ Свих се от неудобство. Хвърлих гневен поглед към Гидиън. Същото направи и баща ми. Трябваше му цяла минута, преди да отвори уста и да проговори:

— Ще го имам предвид, когато обмислям предложението ти.

Гидиън кимна отсечено.

— Добре. Има ли друго, което трябва да обсъдим?

Баща ми поклати глава.

— Засега не.

Скръстих ръце. Знаех, че в определен момент ще имам да кажа доста неща по въпроса.

— Знаеш къде да ме намериш, когато си готова да ми се нахвърлиш, ангелчето ми — заяви съпругът ми и ми подаде ръка. — А сега хайде да те нахраним.

Доктор Питърсън се появи към три часа с леко объркано изражение. За него явно се бе оказало истинско изпитание да си пробие път сред тълпата на тротоара и да влезе във фоайето на сградата.

Гидиън го представи на всички, а в това време аз го наблюдавах и следях реакциите му, докато се запознаваше с хората, за които бе чувал толкова интимни неща.

Поговори набързо с мен и ми поднесе съболезнованията си. Доктор Питърсън харесваше майка ми и често се отнасяше твърде снизходително към невротичното ѝ поведение. Ясно личеше, че е разтърсен от загубата ѝ, което ме наведе на въпроса какво ли си мисли за собственото ми поведение. Навярно се затрудняваше да прецени. Направих усилие да отговоря на въпросите му как съм.

Отдели на Гидиън доста повече време, двамата се оттеглиха в трапезарията и разговаряха почти шепнешком.

После мъжът ми се обърна към мен и разбрах, че разговорът им е приключил. Придружих доктор Питърсън до фоайето и го изпратих, но преди това забелязах чантичката си на една странична маса.

Извадих телефона си и видях, че имам десетки пропуснати повиквания и съобщения. От Мегуми, Уил, Шона, доктор Травис… дори от Брет. Тъкмо започнах да отварям съобщенията едно по едно и да им отговарям, когато телефонът ми завибрира — някой ме търсеше. Проверих името, изписано на екрана, погледнах към Кари и видях, че говори с баща ми, след което прекосих хола и се запътих към спалнята.

— Здрасти, Трей…

— Ева, аз… Може би не трябва да те безпокоя в момент като този, но разбрах за случилото се от новините и набрах номера ти, преди да се сетя, че не е удобно. Искам само да ти кажа колко много съжалявам за загубата ти.

Седнах на един от столовете, отказвах да мисля за заглавията във вестниците.

— Благодаря ти за загрижеността.

— Не мога да повярвам какво е станало. Ако бих могъл да ти помогна с нещо, моля те, кажи ми.

Отпуснах натежалата си глава на облегалката и затворих очи. Спомних си красивото

лице на Трей, меките му лешникови очи и малката издутина на носа му, която по негови думи бе резултат от счупване.

— Виж, Трей, не искам да се чувстваш виновен, но трябва да знаеш, че майка ми означаваше много за Кари. Беше му като втора майка. В момента той наистина страда.

Трей въздъхна:

— Съжалявам да го чуя.

— Все исках да ти се обадя… преди това да се случи — продължих и свих крака под себе си. — Да те чуя какво правиш, но… и да си поговорим за други неща. Исках да ти кажа, че според мен трябва да направиш това, което е най-добро за теб. Ако мислиш, че между вас с Кари би могло да има нещо, трябва бързо да вземеш решение. Вратата се затваря.

— Нека позная. Започнал е да излиза с някого.

— Не, точно обратното. Реши известно време да остане сам и да преосмисли желанията си. Нали знаеш, че скъса с Татяна?

— Така твърди.

— Ако му нямаш доверие, е най-добре да се разделите окончателно.

— Съжалявам… — Издаде нисък отчаян звук. — Не исках да кажа това.

— Кари се възстановява, Трей. Много скоро ще е готов да продължи напред. Трябва да помислиш над това.

— Нищо друго не правя. Но все още не знам какъв е отговорът.

Потърках мястото между веждите си.

— Може би не си задаваш правилния въпрос. Как се чувстваш по-щастлив — с него или без него? Изясни си това, а останалото ще се изясни само.

— Благодаря ти, Ева.

— Колкото и странно да ти се струва, ние с теб изминахме един и същи път. С Гидиън непрекъснато твърдяхме, че ще успеем да се справим, но това беше… знам ли… — Опитах се ди намеря правилните думи сред мъглата, която цареше в главага ми. — Ненужно перчене. Инат. Знаехме, че строим къща от карти, и това беше част от проблема ни. Не предприемахме стъпките, които биха осигурили здрава основа на връзката ни. Разбираш ли какво имам предвид?

— Да.

— Но и двамата се променихме много, както се промени Кари заради теб. А направихме и много компромиси.

Усетих, че съпругът ми влиза в стаята, и отворих очи.

— Заслужаваше си, Трей — казах тихо. — Вече не сме само и сферата на пожеланията. Все още се сблъскваме с трудности, сполетяват ни абсолютно непредвидени неща, но когато си казваме, че сме готови да преодолеем всички трудности, това е самата истина.

— Казваш ми да дам на Кари още един шанс?

Протегнах ръка към Гидиън и усетих приятен трепет в гърдите, когато той пристъпи към мен.

— Казвам само, че навярно ще ти харесат промените, които с направил. А ако се опиташ да го срещнеш по средата на път, сигурно ще установиш, че пътешествието си е струвало.

Малко след шест Крис си тръгна и отиде да вечеря с Кристофър. По някаква причина той и Гидиън се спогледаха особено, когато съпругът ми отиде да го изпрати. Така и не попитах защо. Отношенията им се бяха променили. Предпазливостта, с която се отнасяха един към друг, вече я нямаше. Не възнамерявах да поставям това под въпрос, нито да карам

Гидиън да се замисля препалено много. Време беше да вземе някои решения със сърцето си.

Баща ми и Кари си тръгнаха около девет часа. Отидоха в стария ми апартамент — там имаше достатъчно място за двама им, а в мезонета щеше да ни е тясно.

Дали баща ми щеше да остане в спалнята, където бяха правили любов с майка ми за последно? И как щеше да го понесе? Когато с Гидиън се разделихме, отидох в апартамента на Стантън. В стаята ми имаше препалено много спомени от него и последното, от което имах нужда, бе околните предмети да ми напомнят за онова, което най-много исках на света, но се страхувах, че никога няма да имам.

Гидиън обиколи мезонета, за да загаси лампите. Лъки го следваше по петите. Наблюдавах съпруга си, стъпките му бяха по-тежки отвсякога. Беше толкова уморен. Нямам представа как успя да изкара деня, след като бе зает цял следобед — координираше цялата подготовка с Кристин, отговаряше на телефонните позвънявания на Скот и разясняваше на Араш подробности за посещението на полицията.

— Ангелчето ми — изрече и протегна ръка към мен.

За момент вперих поглед в дланта му. През целия ден ми подаваше ръка. Толкова обикновен жест, но изпълнен с такава сила. „Тук съм — казваше той. — Не си сама. Ще се справим заедно.“

Станах от дивана, стиснах ръката му и го оставих да ме заведе в спалнята, а оттам — в банята. Там извърших всички обичайни действия, които направи и той. Измих зъбите и лицето си. Гидиън взе едно от хапчетата, които му бе предписал доктор Питърсън. След това го последвах в спалнята и го оставих да ме съблече и да нахлузи фланелка през главата ми. Зави ме в леглото и ме целуна сладко.

— Къде отиваш? — попитах, когато го видях да се отдалечаип

— Никъде.

Съблече се бързо и остана само по боксерки. После дойде при мен в леглото, помогна на Лъки да се покатери при нас и загаси лампата.

Хвана ме през кръста, завъртя ме с гръб към себе си и се притисна в мен. Изстенах тихо, когато усетих топлината на тялото му, и потреперих, щом почувствах как тя се просмуква в измръзналите ми кости.

Затворих очи и се съсредоточих върху допира на Гидиън и звука от дишането му. След няколко минути съпругът ми заспа и дишането му стана бавно и равномерно.

Вятърът развява косите ми, докато ходя по брега, краката ми потъват в пясъка, а прибоят заличава всяка моя стъпка. Виждам пред себе си обруления от вятъра покрив на лятната къща, която Гидиън купи за двама ни. Издига се на високи подпори над прилива, а множеството ѝ прозорци гледат към океана. Чайките кръжат и пищят над главата ми, спускат се и размахват криле над водата, сякаш танцуват в соления вятър.

— Не мога да повярвам, че ще изпусна тържеството.

Обръщам глава и разбирам, че майка ми върви домен. Носи същата елегантна официална рокля, в която я видях за последен път. Толкова е красива. Направо дъхът ми спира. Очите ме болят да я гледам.

— Всички ще го пропуснем — казвам ѝ.

— Знам. А работих толкова усилено, за да го подготвя. — Поглежда към мен, до бузите ѝ подскачат кичури коса заради вятъра. — Дори успях да вмъкна някои червени акценти.

— Наистина ли?

Усмихвам се въпреки болката, която изпитвам. Мама наистина ме обича много макар и

по свой си начин. Понякога неми допада как изразява любовта си, но това нея прави по— малко стойностна.

— Червеното е твърде крещящ цвят за сватба, така че не беше никак лесно.

— Нали знаеш, че донякъде и ти си виновна за това? Ти ми купи онази червена рокля, която облякох на първата си официална среща с Гидиън.

— Тя ли те вдъхнови? — Поклаща глава. — Следващия път трябва да избереш по-мек цвят за акцент.

— Няма да има следващ път. Гидиън е моят избор. — Вдигам една мидена черупка и я хвърлям обратно във водата, откъдето е дошла. — Имаше моменти, когато не бях сигурна дали ще се справим, но вече не се тревожа за това. Ние самите бяхме най-страшните си врагове, поуспяхме да се освободим от товара, който ни тежеше.

— Предполага се, че първите месеци са най-лесни. — Майка ми минава напред с танцова стъпка и грациозно се завърта. — Ухажване. Прекрасни пътешествия, бляскави бижута…

Изсумтях.

— На нас не ни беше никак леко. Началото беше най-трудно. Но с всеки изминал ден ни става все по-лесно.

— Трябва да помогнеш на баща си да си намери половинка — казва, момичешката закачливост в тона ѝ е изчезнала. — Самотен е от толкова много време.

— Трудно е да си намери някоя след теб. Все още те обича.

Усмихва ми се тъжно и поглежда към водата.

— Аз имах Ричард… Той е толкова добър човек. Дано намери отново щастието.

Замислям се за втория си баща и започвам да се тревожа за него. Мама беше всичко за него. Какво ще му доставя радост в живота сега, когато нея я няма?

— Никога няма да стана баба — изрича замислено. — Умрях млада, в разцвета на силите си. Това не е чак толкова ужасно, нали?

— Как можеш да ми зададеш такъв въпрос?

Позволявам на сълзите да се стекат по бузите ми. Цял ден се опитвах да разбера защо не мога да плача. Сега, когато сълзите дойдоха, ги посрещам с облекчение. Сякаш някакъв язовир се е отприщил.

— Не плачи, милинка! — Мама спира и ме прегръща, ароматът ѝ изпълва въздуха, който вдишвам. — Ще видиш, че…

Стреснах се и се събудих, разтърсена от внезапна конвулсия, Лъки изскимтя и ме побутна с лапа, след което започна да мачка корема ми. Погалих кадифената му главичка с една ръка, а с другата понечих да избърша очите си, но те бяха сухи. Болката от съня бавно се превръщаше в далечен спомен.

— Ела тук — прошепна Гидиън. Гласът му прозвуча като топъл призив в осветената от луната спалня. Прегърна ме и ме притисна до себе си.

Обърнах се, потърсих устните му и ги намерих, потънах в прегръдката му и го целунах дълбоко и страстно. Той се изненада и остана неподвижен за миг. В следващия момент обхвана тила ми с ръка, задържа ме на място и пое инициативата.

Преплетох крака в неговите, усетих грубия допир на космите, прекрасната му топла кожа и силните мускули под нея. Нежните ритмични ласки на езика му ме успокоиха и възбудиха. Никой не умееше да се целува като Гидиън. Ласкавият, но настойчив допир на устните му беше изпепеляващо възбуждащ, но и много нежен. Благоговеен. Устните му бяха и твърди, и меки. Дразнеше ме с тях, като ги докосваше леко до моите.

Протегнах се и поех пениса му в ръка, погалих го, не по-малко настойчива от съпруга си.

Усетих как членът му се надига при допира на ръката ми, широката му главичка се показа изпод ластика на боксерките. Гидиън изстена и раздвижи бедра.

— Ева? — Долових въпроса му, въпреки че произнесе само името ми.

— Накарай ме да чувствам — прошепнах в отговор.

Гидиън плъзна ръка под фланелката ми, докосна съвсем леко корема ми с пръсти и достигна до гърдите ми. Стисна болезнената плът и обхвана умело зърното ми. Познаваше отлично тялото ми и знаеше как да стиска и подръпва напрегнатите твърди зърна на гърдите ми. Непрестанният натиск и дърпане изпращаха импулси по цялото ми тяло и го възпламеняваха.

Започнах да стена от възбуда. От отчаяние. Притиснах по-силно крака в него и започнах да търкам влажната си вулва н бедрото му.

— Да не би прекрасната ти катеричка да те сърби, ангелчето ми? — попита Гидиън и гризна леко ъгъла на устните ми, думите му ме възбуждаха сами по себе си. — От какво има нужда тя? От езика ми… от пръстите… от члена ми?

— Гидиън — простенах безсрамно, щом той се отдръпна. Протегнах ръце към него, когато се надвеси над мен.

Каза нещо тихичко, за да ме успокои, и внимателно остави Лъки на пода. После усетих ръцете му върху бедрата си, дръпна бикините ми и ги свали до коленете.

— Не отговори на въпроса ми, Ева. Какво искаш да вкарам в малката лакома катеричка? Всичко изброено?

— Да — изстенах аз. — Всичко.

Миг по-късно краката ми бяха във въздуха, а той наведе тъмната си глава над чувствителната плът между бедрата ми.

Затаих дъх в очакване. В тази поза не виждах какво се случва…

Гидиън вкара горещия си мокър кадифен език между нежните ми гънки.

— Божичко! — Извих гърба си като лък.

Съпругът ми измърка. Помъчих се да вдигна бедрата си по-високо и да увелича удоволствието, което Гидиън ми доставяше с палавата си уста. Стисна бедрата ми и ме задържа на едно място, ближеше ме с темпото, което на него му харесваше. Плъзгаше езика си по влажния ми отвор и около него… измъчваше ме, докато аз умирах да усетя езика му вътре в себе си. Обхвана с устни пулсиращия ми клитор и го засмука, търкаше с език тази чувствителна точка на удоволствието.

— Моля те…

Въобще не ме притесняваше, че ме кара да се моля. Колкото повече му се отдавах, толкова повече се отдаваше и той на мен.

Но Гидиън ме караше да чакам, като ме вкусваше малко по малко. Масажираше с език клитора ми, като го докосваше съвсем леко. Кичури от косата му падаха по нежната кожа от вътрешната страна на бедрата ми и ги галеха.

Притиснах ръце до лицето си.

— Толкова ми е хубаво… Не спирай…

Отворих уста, когато започна да ме лиже по-надолу. Навлизаше съвсем леко в трептящите гънки на тялото ми… после още по-надолу. Плъзна се около розетката и аз потрепнах под копринените ласки на езика му.

— О! — изстенах. Бях на ръба на лудостта, толкова много усещания ми се стоварваха, след като часове наред бях напълно безчувствена.

Ръмженето му ме разтресе. Извих тяло, когато най-после получих това, което исках.

Гидиън навлезе в горещия ми влажен процеп, като проникна съвсем бавно с твърдия си език.

— Да! — възкликнах. — Чукай ме.

Устата му беше прекрасна — източник на всички удоволствия и мъки. Гидиън безмилостно ме нападаше с чувствения си език и навлизаше между стегнатите нежни мускули. Продължаваше да ме поглъща, съсредоточен изцяло върху мен. Правеше го толкова лакомо и ненаситно, че започнах да се гърча от непоносимия екстаз, който пулсираше в тялото ми.

Усетих натиск и в следващия миг навлезе с палец в задния ми отвор и започна да ме чука с пръста си. Чувството за пълнота там контрастираше с ритмичните тласъци на езика му. Мускулите на вагината ми се напрегнаха. Бях на ръба на пропастта, наречена оргазъм…

Изкрещях името му, цялата горях, кожата ми беше гореща и влажна. Чувствах се жива от удоволствието. Оргазмът ме разтресе и ме разби на парчета. Но Гидиън не се отказваше, продължаваше да шиба клитора ми с език. Първият оргазъм премина във втори.

Хлипах, докато свършвах мощно и безкрайно дълго, после притиснах юмруци до очите си.

— Стига вече — помолих дрезгаво. Треперех силно, докато ме разтърсваха спазмите на следващия оргазъм. — Не мога повече.

Матракът потъна, щом Гидиън се раздвижи и стисна глезените ми с ръка. Чух ластика на боксерките му, когато ги събу.

— Как го искаш? — попита мрачно. — Бавно и сладко? Или бързо и грубо?

„О, боже…“

Отговорът едва излезе през сухите ми устни:

— Дълбоко. Силно.

Надвеси се над мен и бутна краката ми така, че да се сгъна на две.

— Обичам те — заяви страстно и грубо. Навлезе в отвора ми с плътния ръб на огромния си пенис и погали вече набъбналите ми и болезнено чувствителни тъкани.

Сгъната на две и с бикини, омотани около коленете ми, бях твърде стегната отвътре, а той беше прекалено голям. Имах чувството, че Гидиън ме изпълва до крайност с грамадния си член, чувствителната ми плът се изпъна до болка от силата на проникването му. А той все още имаше какво да ми даде.

Гидиън изпъшка и произнесе името ми. Завъртя бедра, вкарваше и изкарваше члена си и с всеки тласък проникваше все по-дълбоко.

— Усещаш ли го, ангелчето ми? — питаше настойчиво, от страстта гласът му звучеше по— дрезгаво.

— Ти си единственото нещо, което усещам — стенех.

Исках да се движа, да го поема целия. Но той ме държеше неподвижна, чукаше ме с унищожителна вещина.

Усещах го… толкова твърд… Тласъците му бяха безмилостни и бавни…

Сграбчих чаршафа. Притисках широката главичка на пениса му лакомо и ненаситно е мускулите на вагината си. Всяко негово отдръпване оставяше у мен чувство на празнота, всяко дълбоко проникване ме изпълваше с удоволствие, което се разливаше като наркотик по цялото ми тяло.

— Ева. Боже мой.

Гидиън се надвеси над мен и застина. На лунната светлина приличаше на паднал ангел на страстта. Похот бе изострила чертите на красивото му лице, в сведените му към мен очи проблясваха тъмни пламъци. Напрегна ръце от незадоволен копнеж и изопна мускули, тялото му беше като изваяно.

— Ако продължаваш да стискаш така члена ми с тясната си вагина, скоро ще ме накараш да свърша. Това ли искаш, ангелчето ми? Да се изпразня в теб, преди да си го поела целия?

— Не.

Въздъхнах тежко, исках мускулите на вагината ми да се отпуснат. Той завъртя бедра и ме погали отвътре, издиша шумно, когато поех още от члена му.

— Божичко, Ева. Вагината ти обожава члена ми.

Гидиън се протегна, хвана се за таблата на леглото и се надвеси над мен. Хванал бе като в капан краката ми между своите. Извих се назад, за да му доставя удоволствие. Останах напълно разкрита и беззащитна пред него и единственото, което можех да направя, бе да гледам как той изпъва бедра, за да проникне я мен с последните няколко сантиметра от пениса си.

От гърдите ми се изтръгна звук, подобен на неистов вой. Удоволствието бе толкова силно, че ми причини болка. Чух как Гидиън изруга, а после мощно се разтресе.

— Добре ли си? — попита ме през стиснати зъби.

Опитах се да си поема въздух, като напрегнах белите си дробове до краен предел.

— Ева — изръмжа. — ДОБРЕ ЛИ СИ?

Не можех да говоря. Протегнах ръце към бедрата му и стиснах с пръсти боксерките му.

За миг си помислих колко секси беше, че Гидиън не си направи труда да разсъблече нито меи, нито себе си…

И тогава започна да ме чука мощно. Движеше неуморно бедра напред-назад, с бързи отсечени тласъци вкарваше и изкарваше от мен дългия си плътен член от върха чак до корена. Приковаваше ме към матрака с твърдия си пенис.

Свърших така силно, че ми причерня. Обзе ме такова удоволствие, че сякаш една след друга ме заливаха вълни от чувствени преживявания.

Потопи ме мощният изблик на собствения ми оргазъм. Кожата ми пламтеше от главата до петите. Гидиън спря, без да вади члена си, и го разтърка. Даде ми възможност да притисна жадно прекрасния му, твърд като стомана пенис с пулсиращата си вагина.

— По дяволите — изруга, — толкова силно стискаш.

Разтресох се силно, мъчех се да си поема въздух.

В момента, в който се отпуснах на матрака, преситена до краен предел, Гидиън извади члена си и стана от леглото.

Почувствах се съкрушена и вдигнах ръка към него.

— Къде отиваш?

— Чакай малко — каза ми и свали напълно боксерките си. Още беше възбуден, членът му блестеше от оргазма ми, но аз не бях мокра от неговия.

— Не си свършил.

Бях прекалено отпусната, за да му помогна да свали бельото ми. Той пъхна ръка под гърба ми, надигна ме и свали фланелката ми през главата.

Докосна с устни челото ми.

— Ти искаше бързо и грубо. Аз искам бавно и сладко.

Надвеси се отново над мен. В момента, в който усетих тежестта му, топлината му, страстта му, осъзнах колко много желая да ме чука бавно и сладко.

Тогава дойдоха сълзите, освободени от пламъка на страстта и топлотата на любовта му.

— Ти си всичко за мен — промълвих, задавена от сълзи.

— Ева.

Гидиън раздвижи бедра, вкара върха на члена си и бавно и внимателно започна да прониква в мен, като полагаше усилия да ме изпълни цялата. Допрял бе устни до моите и движението на езика му бе по-възбуждащо дори от това на пениса му.

— Прегърни ме — прошепна, докато обгръщаше с ръце раменете ми и обхващаше тила ми.

Притиснах го още по-силно. Стегнах седалищните си мускули, докато проникваше в мен.

Потта полепваше по дланите му, докато го галех по гърба.

— Обичам те — каза тихо и избърса сълзите ми с върха на пръстите си. — Чувстваш ли любовта ми?

— Да.

Видях удоволствието, което се изписа по лицето му, докато се движеше едновременно с мен.

Притисках го до себе си, той стенеше и се гърчеше в оргазъм.

Изтрих с целувки сълзите му, когато се разплака беззвучно заедно с мен.

Освободих се от скръбта си, намерила утеха в обятията му. Знаех, че в радост и мъка с Гидиън се бяхме слели в едно. Бяхме обречени един на друг.

— Никога няма да забравя това място! — Кари постави ръце на парапета, който обграждаше терасата на къщата, и погледна към водата. Слънчевите очила предпазваха очите му, а вятърът си играеше с косата му. — Къщата е невероятна. Имам чувството, че на километри от нас няма жива душа. А гледката… не мога да повярвам, че такова нещо съществува.

— Нали? — съгласих се, подпрях дупе на парапета и се обърнах с лице към къщата.

През плъзгащите се стъклени врати, които заемаха цялата стена, наблюдавах семейство Рейъс, които се суетяха като пчели в кухнята и хола. Гидиън беше пленник на баба ми и двете ми лели.

За мен веселото настроение бе помрачено от горчивини. Майка ми никога не е била част от това семейство, а сега вече никога нямаше да стане. Но животът продължаваше.

Две от по-малките ми братовчедки гонеха Лъки около дивана, а по-големите играеха видеоигри с Крис. Чичо Тони и бащи ми разговаряха в къта за четене, докато татко дундуркаше ни коляно малката си капризна племенничка.

Семейството бе един от най-големите страхове на Гидиън и по красивото му лице се изписваше объркване и смут всеки път, когато погледнеше хаоса наоколо. Долавях известна паника и погледа му дори в този момент, но не можех да направя нищо, зи да го спася. Баба нито за момент не го изпускаше от очи,

Кари погледна към тях, за да провери какво е привлякло вниманието ми.

— Чакам да видя кога мъжът ти ще успее да се измъкне, за ди побегне накъдето му видят очите.

Засмях се.

— Помолих Крис да дойде, за да има Гидиън известна подкрепа.

Нашата група — Гидиън, аз, Кари, татко и Крис — пристигна около десет часа сутринта. Малко след дванайсет от хотела дойде семейството на баща ми заедно с всички необходими продукти, за да може баба да сготви прословутото си посоле[18]. Твърдеше, че то може да успокои дори най-наранената душа. Не знам дали е вярно, но нейният вариант на класическата мексиканска яхния наистина беше изключително вкусен.

— Крие го е оставил да се оправя сам — заяви Кари — също като теб.

— Какво мога да направя? О, боже! — захилих се. — Баба току-що му връчи готварска престилка.

В началото, когато всички се появиха, бях леко нервна. Като малка не прекарвах много време със семейството на баща ми, а след като се записах да следвам в университета в Сан Диего, им ходих на гости в Тексас само няколко пъти. Членовете на семейство Рейъс бяха доста резервирани към мен по време на посещенията ми, а аз се питах дали не приличам твърде много на жената, която, както всички знаеха, бе разбила сърцето на татко. Виждали бяха майка ми само веднъж и не я бяха харесали. Смятаха, че баща ми се е прицелил препалено високо и любовта към нея няма да му донесе нищо добро.

Затова, когато баба ми още с пристигането си се запъти е решителна крачка към Гидиън и обхвана лицето му с две ръце, аз — също като него — затаих дъх.

Баба отметна косата от лицето му, завъртя главата му първо на едната, а после и на другата страна и заяви, че вижда в него много от чертите на баща ми. Гидиън, който владееше испански, ѝ отговори на родния ѝ език. Прие изказването ѝ като изключителен комплимент. Баба изпадна във възторг и продължи да му говори на испански, като изстрелваше думите със скоростта на куршуми.

— Трей ми се обади вчера — подхвърли Кари някак между другото.

Погледнах го.

— Наистина ли? Как мина разговорът?

— Бебчо, ти казала ли си му нещо, за да го накараш да ми се обади?

Опитах се да си придам възможно най-невинен вид и попитах:

— Защо мислиш така?

Погледна ме така, сякаш всичко му беше ясно, и се усмихна кисело.

— Значи си го направила.

— Казах му само, че няма да го чакаш вечно.

— Да… — Кари също се опита да изглежда невинно. Можех само да се надявам, че съм се справила по-добре. — Нали знаеш, че дори да ми предлага секс от съжаление, няма да му откажа. Благодаря, че ме уреди.

Бутнах го лекичко по рамото:

— Ти си пълен глупак.

Нещо се бе променило в Кари през последните седмици. Вече не прибягваше до обичайните си саморазрушителни практики за да се справи с проблемите си. И тъй като успяваше и без тях, започвах все повече да вярвам, че няма да се подхлъзне отново и да се върне назад.

— Така е — съгласи се. Усмихна ми се ослепително и този път усмивката му беше искрена, а не онази самоуверена гримаса, която така добре познавах. — Но мисълта да чукам Трей много ме изкушава. Предполагам, че и той се изкушава от същото, така че би трябвало да се възползвам.

— Ще се видите ли?

Кари кимна.

— Ще дойде с мен у Стантън в понеделник на възпоменателната служба в памет на Моника.

— О! — въздъхнах и ми стана болно.

Тази сутрин Кланси се беше обадил на Гидиън, за да го помоли да разпространи информацията.

Дали не трябваше аз да организирам възпоменанието и да спестя усилието на Стантън? Наистина не знаех. Още се опитвах да приема факта, че мама вече я няма. След като предишната нощ плаках часове наред, сега ме обзе тежко чувство ни вина. Казала бях на майка си ужасно много неща, за които вече съжалявах. Дразнила се бях на постъпките ѝ и твърде често бях мислила за нея без необходимото уважение. Но вече не можех да върна назад думите и действията си.

Осъзнах, че най-голямото ѝ прегрешение бе, че ме е обичали твърде много.

Така, както вторият ми баща бе обичал нея: прекомерно.

— Опитах се да се обадя на Стантън, но се включва само гласовата му поща — признах.

— Аз също. — Кари разтърка наболата си брада. — Надявам се че е добре, но съм сигурен, че не е.

— Според мен ще мине доста време, преди някой от нас да се почувства добре.

За момент настъпи мълчание, после Кари заговори:

— Сутринта, преди да тръгнем към летището, говорих с баща ти за плановете му да се премести в Ню Йорк.

Сбърчих нос.

— Много ми се иска да е близо до мен, но все си мисля, че ще се чувствам неудобно, ако работи за Гидиън.

Кари кимна бавно.

— Имаш право.

— Ти какво мислиш?

Премести се, така че да застане с лице към мен.

— Само бременността на Татяна и мисълта, че очаквам дете, промени живота ми, нали така? Ако умножим това по твоите двайсет и четири години, бих казал, че любящ родител като Виктор е готов на всичко за доброто на детето си.

Да, приятелят ми наистина се бе променил. Понякога е необходим силен тласък, за да влезе човек в правия път. За Кари това бе мисълта, че ще става баща. За мен — срещата с Гидиън. А за Гидиън този тласък бе възможността да ме загуби.

— Както и да е — продължи Кари. — Баща ти ми каза, че Гидиън му е предложил допълнително заплащане за наем и той си помислил, че няма да е лошо да остане в апартамента при мен.

— Леле! Добре.

Тази информация ми даваше доста неща за обмисляне. На първо място, баща ми явно съвсем сериозно приемаше предложението на Гидиън за работа, както и възможността да се премести в Ню Йорк. Второ, най-добрият ми приятел обмисляше да заживее отделно от мен. Не бях сигурна какво точно изпитвам при тази мисъл.

— Безпокоя се, че на татко ще му е трудно да живее в онази стая, след като там… знаеш какво стана между него и мама.

Мисля, че никога не бих могла да живея в мезонета, ако Гидиън не е там. Твърде много неща се бяха случили между нас там. Едва ли бих се справила със спомените за онова, което съм загубила.

— Да, аз също се почудих. — Кари протегна ръка и докосна рамото ми, прост жест на утеха.

— Но, знаеш ли, всъщност единственото, което Виктор някога е имал от Моника, са спомените.

Кимнах. Сигурно през годините баща ми много пъти се е питал дали любовта му е била споделена. След онзи следобед с мама навярно е осъзнал, че е. Това щеше да е прекрасен спомен, който да запази завинаги.

— Значи смяташ да останеш в апартамента? Мама каза, че ти е предложила тази възможност.

Усмихна се леко меланхолично.

— Да, сериозно се замислям над това. И сигурно ще ми е по-лесно, ако баща ти е до мен. Предупредих го, че е възможно от време на време да вземам бебето при мен. Останах с впечатлението, че мисълта му хареса.

Погледнах отново към къщата и видях баща ми да прави смешни физиономии на малката ми братовчедка. От братята и сестрите си само той имаше едно дете, а аз вече бях голяма.

Намръщих се, когато видях, че Гидиън се е запътил към външната врата. Къде беше тръгнал с тази готварска престилка? Отвори входната врата и остана неподвижен известно време. Досетих се, че сигурно някой е почукал, но Гидиън ми пречеше да видя кой. Най-накрая се отдръпна встрани.

Кари погледна, за да види накъде съм се зазяпала, и се намръщи.

— Какво прави този там?

Зададох си същия въпрос, когато видях в къщата да влиза братът на Гидиън. След него се появи Айрланд с плик за подаръци в ръце.

— Какъв е този подарък? — попита Кари. — Сигурно е бил за сватбата и не са могли да го върнат.

— Не. — Пликът бе прекалено шарен и определено не подхождаше за сватбен подарък. — За рожден ден е.

— По дяволите! — изруга Кари. — Съвсем забравих.

След като майка му не се появи и Гидиън затвори вратата, разбрах, че Елизабет няма да дойде на рождения ден на най-голямото си дете. В мен се надигна смесица от болка и съчувствие и стиснах юмруци.

Какво, по дяволите, ѝ имаше на тази жена? Така и не се бе обадила на Гидиън след сблъсъка им в неговия кабинет. Не можех да си представя, че е такава егоистка, особено на днешния ден.

Внезапно осъзнах, че не само аз съм изгубила майка си в последните няколко дни.

Крие се изправи и отиде при децата си, прегърна Кристофър, а Айрланд — Гидиън. Тя се усмихна и подаде подаръка на рожденика. Гидиън го взе, обърна се към терасата и посочи към мен.

Прекрасна и свежа в красивата си лятна рокля, Айрланд дойде при нас навън.

— Леле, Ева, това място е невероятно.

Засмях се.

— Харесва ли ти?

— Кой не би го харесал? — Прегърна Кари и красивото ѝ лице помръкна. — Наистина съжалявам за майка ти, Ева.

Очите ми бяха насълзени през цялото време и сега сълзите отново понечиха да рукнат.

— Благодаря ти.

— Не мога да си го представя — каза Айрланд. — А в момента дори не харесвам майка си.

Протегнах се и докоснах ръката ѝ. Независимо от чувствата ми към Елизабет, не бих

пожелала на никого мъката, която изпитвах в момента, най-малкото на Айрланд.

— Надявам се, че ще се разберете, какъвто и да е проблемът. Ако можех да върна мама обратно, никога не бих казала или направила много от нещата, които съм вършила.

Тези думи отново извикаха сълзи в очите ми, затова се извиних бързо на Айрланд и тръгнах към стълбите. Слязох тичешком по тях, отидох на плажа, а после и до водата. Спрях, когато нагазих до глезени, и позволих на морския бриз да прогони сълзите ми.

Затворих очи и отпратих тъгата обратно в кутията, в която я бях затворила за днес. Исках да отпразнувам рождения ден на Гидиън, защото на тази дата той се бе появил на бял свят, а впоследствие и в живота ми.

Подскочих, когато някой обви кръста ми с топли мускулести ръце и ме притисна до познато стегнато тяло.

Гидиън подпря брадичка на главата ми. Усетих как дълбока въздишка надигна гърдите му, когато го прегърнах.

След малко се отдръпнах леко и казах:

— Учудена съм, че баба те остави да ѝ се изплъзнеш.

Засмя се.

— Каза ми, че ѝ приличам на баща ти. Е, тя пък ми прилича на теб.

Което, предполагам, беше съвсем възможно, тъй като бях кръстена на нея.

— Защото не те пускам от ненаситните си лапи ли?

— Защото, въпреки че ме плаши, не мога да се отделя от нея и да си тръгна.

Думите му ме трогнаха. Обърнах глава и опрях буза на сърцето му, заслушах се в силните му равномерни удари.

— Не знаех, че ще идват брат ти и сестра ти.

— И аз не знаех.

— Как приемаш присъствието на Кристофър?

Сви рамене:

— Не ме интересува, стига да не се държи като задник.

— Правилно.

Щом неочакваната поява на брат му не го дразнеше, значи нямаше за какво да се тревожа.

— Трябва да ти споделя нещо — заяви Гидиън — за Кристофър, Но сега не му е времето.

Отворих уста да възразя, но се спрях. Беше прав. Днес трябваше да подновим клетвите си в присъствието на приятелите и семействата си. Празнувахме истински радостен повод — рож дения му ден, така че нямаше място за тъга и съжаление. И все пак денят бе помрачен от мъката, която трябваше да прикрием, Съвсем излишно беше да си причиняваме още неприятности.

— Имам нещо за теб — казах му.

— Ммм… Изкушавам се, ангелчето ми, но наоколо има прекалено много хора.

Трябваше ми секунда, за да разбера, че нарочно ме дразни.

— О, боже, ти наистина си сексманиак!

Бръкнах в джоба си и стиснах в ръка подаръка, поставен на сигурна място в кадифена торбичка. Към него имаше и красива кутия, но предпочетох да го нося в джоба си. Надявах се спонтанно да намеря най-подходящия момент, в който да му го дам. Не исках да е по същото време, когато всички останали ще поднесат подаръците си.

Обърнах се с лице към Гидиън, извадих подаръка и му го поднесох на отворените си длани.

— Честит рожден ден, шампионе!

Вдигна поглед от ръцете към лицето ми. В очите му видях онзи блясък, който се появяваше само когато му подарявам нещо и ме караше да искам да му дам още, да му дам всичко.

Съпругът ми заслужаваше толкова много да бъде щастлив. Мисията в живота ми щеше да е винаги да го правя щастлив.

Гидиън взе торбичката и я развърза.

— Искам само да знаеш — започнах, за да прикрия нервността си, — че е ужасно трудно да купиш подарък на човек, който притежава всичко, включително и значителна част от Манхатън.

— Не очаквах нищо, но твоите подаръци винаги ми харесват.

Издишах шумно.

— Е, може и да не поискаш да го носиш, но няма значение. Не се чувствай длъжен да…

Гидиън пое нетърпеливо в дланта си платинения джобен часовник „Вашерон Константин“ и лъскавото му покритие заблестя на слънцето. Прехапах долната си устна и зачаках да го отвори.

Гидиън прочете на глас гравираните думи — „Твоя завинаги. Ева“.

— Може да се сложи малка снимка над надписа. Исках тя да е от церемонията, на която подновяваме клетвите си, но… — Прокашлях се, понеже той ме погледна с такава любов, че в стомаха ми запърхаха безброй пеперуди. — Знам, че е старомоден. Просто си помислих, че тъй като носиш елек под сакото, може да го използваш. Макар че ти носиш ръчен часовник и сигурно не е така. И все пак…

Целуна ме и ме накара да млъкна.

— Ще го пазя като очите си. Благодаря ти.

— О! — Облизах устни и усетих вкуса му. — Радвам се. Има и верижка към него в кутийката му.

Гидиън прибра внимателно часовника в торбичката и го сложи в джоба си.

— Аз също имам нещо за теб.

— Внимавай — подразних го на свой ред. — Имаме публика.

Гидиън погледна през рамо и видя, че много от роднините ни са излезли на терасата. От фирмата за кетъринг бяха подредили на открито маси с напитки и храна и хората започваха да си похапват, докато свинското за посолето на баба се готвеше във фурната.

Съпругът ми протегна юмрук, отвори го и ми показа прекрасната брачна халка, която лежеше на дланта му. По целия пръстен имаше големи кръгли диаманти, поставени в жлебмо, които хвърляха разноцветни искри.

Сложих ръка на устата си и отново се просълзих. Вятър с мирис на сол танцуваше около нас и носеше тъжните крясъци на чайките, които кръжаха над водата. Вълните се разбиваха ритмично в брега, докосваха краката ми и не ми позволяваха да се движа.

Протегнах пръсти към халката разтреперана.

Гидиън затвори ръката си и се усмихна.

— Не още.

— Какво? — Бутнах го по рамото. — Не ме дразни!

Погледнах го ядосано.

— Но винаги ти давам това, от което се нуждаеш — измърка Гидиън.

Погледнах го. Палавата усмивка изчезна от лицето му.

Докосна с пръсти бузата ми.

— Толкова се гордея, че съм твой съпруг — изрече тържествено. — Най-голямото постижение в живота ми е, че в твоите очи се оказах достоен за тази чест.

— О, Гидиън! — Как само ме омагьосваше и смайваше. — Аз съм късметлийката.

— Ти промени живота ми, Ева. И направи невъзможното: преобрази ме. Харесвам човека, който съм в момента. Не вярвах, че е възможно това да се случи.

— Ти винаги си бил прекрасен — уверих го пламенно. — Обикнах те, щом те видях. А сега те обичам още повече.

— Не мога да изразя с думи какво означава това за мен. — Гидиън пак отвори ръка. — Но се надявам, че когато виждаш този пръстен на ръката си, ще си спомняш, че ти блестиш в живота ми като диамантите, но си много по-ценна.

Изправих се на пръсти, като се мъчех да не потъвам в мокрия пясък. Потърсих устните му и почти се разридах от щастие, когато Гидиън ме целуна.

— Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.

Усмихваше се, когато пое ръката ми и сложи халката на пръста ми, точно до красивия диамантен пръстен, който ми даде на сватбата.

Стреснаха ни ръкопляскания и подвиквания. Погледнахме към къщата и видяхме семействата си, застанали на терасата. Всички ни гледаха. Децата тичаха надолу по стълбите и гонеха Лъки, който с нетърпение се втурна към Гидиън.

Познавах това чувство много добре. До края на живота ни винаги щях да тичам към него.

Поех си дълбоко въздух. Позволих на надеждата и радостта да изместят тъгата и чувството за вина поне за миг.

— Това е идеалният момент — промълвих, но вятърът отнесе думите ми.

Нямаше сватбена рокля, нямаше цветя, нямаше формалности и ритуали. Само Гидиън и аз, обречени един на друг, а до нас — хората, които ни обичат.

Съпругът ми ме стисна през кръста и ме завъртя, аз се разсмях щастливо.

— Обичам те! — извиках така, че целият свят да ме чуе.

Гидиън ме остави на земята и ме целуна, докато останах без дъх. После допря устни до ухото ми и прошепна:

— Кросфайър.