Обречена на теб

Глава 2

— Още цветя? — попита Араш Мейдани провлечено и влезе бавно през отворените стъклени врати на кабинета ми.

Ръководителят на юридическия ми екип отиде до къта с мека мебел, където се намираха белите рози от Ева. Наредих да ги поставят на масичката за кафе, за да са непрекъснато пред очите ми. Така те през цялото време отвличаха успешно вниманието ми от борсовата информация, която течеше по големите плоски екрани зад тях.

Картичката, която пристигна с цветята, лежеше на опушеното стъкло на бюрото ми.

Взех я в ръка и за стотен път прочетох написаното на нея.

Араш извади една роза от вазата и я поднесе към носа си.

— Каква е тайната? Какво трябва да направи човек, за да получава такива цветя?

Облегнах се назад и разсеяно забелязах, че тюркоазеносинята му вратовръзка подхожда

на украсените с камъни гарафи, поставени на бара. До пристигането на Араш сините гарафи и червената ваза на Ева бяха единствените цветни петна в монохромния интериор на офиса ми.

— Тайната е в правилната жена.

Той отново обърна поглед към вазата.

— Хайде, Крос, продължавай да ми натякваш.

— Предпочитам тихичко да злорадствам. Имаш ли нещо за мен?

Приближи се до бюрото ми и усмивката му ми подсказа, че обожава работата си — нещо, в което не съм се съмнявал никога. Хищническите му инстинкти бяха почти толкова добре развити, колкото и моите.

— Сделката с Морган се развива чудесно.

Придърпа шитите си по поръчка панталони и се настани на един от двата стола срещу бюрото ми. Стилът му на обличане бе малко по-лъскав от моя, но беше безупречен.

— Изгладихме основните проблеми. Все още доизчистваме някои клаузи, но следващата седмица ще сме готови да действаме.

— Добре.

— Колко си многословен само — подкачи ме Араш и добави небрежно: — Какво ще кажеш да се съберем този уикенд?

Поклатих глава:

— Ева може да поиска да отидем някъде. Ще се опитам да я разубедя.

Аращ се разсмя.

— Честно казано, очаквах по някое време да си седнеш на задника, всички го правим рано или късно, но не предполагах, че ще стане без всякакво предупреждение.

— Аз също — отвърнах, но не беше съвсем вярно.

Изобщо не бях очаквал, че един ден ще споделя живота си с някого. Никога не съм отричал, че миналото ми хвърля сянка върху настоящето, но докато не срещнах Ева, не бях споделял историята си с никого. След като нищо, което вече се е случило, не може да се промени, защо да предъвкваме излишно фактите?

Станах и отидох до една от двете стъклени стени на кабинета. Загледах се в красивия градски пейзаж, който се простираше отвъд стъклото.

Дълго време не знаех, че Ева е там някъде. Страх ме беше дори да мечтая, че ще открия единствения човек на този свят, който ще ме приеме и ще обикне всяка частица от мен.

Как стана така, че я намерих тук, в Манхатън, точно в сградата, която бях построил въпреки съветите на всички здравомислещи хора, при това поемайки огромен риск? „Това е прекалено скъпо — казваха те — и е ненужно.“ Но аз изпитвах потребност да направя така, че хората да помнят и да споменават фамилията Крос по различен начин. Баща ми беше опетнил семейното име, а аз го бях издигнал до висотите на най-значимия град в света.

— Не проявяваше никакви признаци, че си склонен на подобна постъпка — заяви Араш зад гърба ми. — Ако си спомням правилно, около теб имаше две жени, когато празнувахме Синко де Майо[1], а само няколко седмици по-късно ми нареди да съставя им онзи безумен предбрачен договор.

Вперих поглед в града пред мен, това беше един от редките моменти, когато можех да се насладя на орловия поглед, който височината на „Кросфайър“ и местоположението на кабинета ми предоставяха.

— Някога да съм отлагал приключването на сделка?

— Едно е да придобиеш нова собственост и съвсем друго ли преобразиш изцяло живота си само за една нощ — засмя се Араш. — Е, какви са плановете ти за уикенда? Да посетите новата къща на плажа?

— Чудесна идея.

Целта ми наистина беше да заведа отново жена си в Аутър Банкс. Беше прекрасно да я имам само за себе си. Чувствах се най-щастлив, когато двамата бяхме сами. Тя възвръщаше жизнените ми сили, караше ме да се радвам на живота както никога преди.

Докато изграждах империята си, носех миналото в съзнанието си. Благодарение на Ева сега можех да продължа да я развивам с мисъл за бъдещето.

Телефонът на бюрото ми иззвъня. Скот се обаждаше на първа линия. Натиснах бутона и гласът му прозвуча от високоговорителя.

Корин Жиро е на рецепцията. Казва, че иска да ви види за няколко минути, за да ви остави нещо. Иска да ви го предаде самата тя, тъй като става въпрос за нещо лично.

— Разбира се, че ще иска — обади се Араш. — Може би и тя носи цветя.

Хвърлих му поглед.

— Това не е правилната жена.

— Де да приличаха и моите неправилни жени на Корин… Запомни си мисълта, докато отиваш към рецепцията, за да вземеш това, което е донесла.

Араш вдигна учудено вежди.

— Сериозно? Добре.

— Щом иска да говори, нека да е с адвоката ми.

Той се изправи и тръгна към вратата.

— Разбрано, шефе.

Погледнах към часовника. Пет без петнайсет.

— Скот, сигурен съм, че чу всичко, но ще го кажа съвсем ясно: Мейдани ще се заеме е това.

— Да, господин Крос.

През стъклената стена, която отделяше кабинета ми от останалата част на офиса, видях как Араш сви зад ъгъла и се отправи към рецепцията и Корин. В същия момент престанах да мисля за тях. Щях да видя Ева след малко — мигът, който очаквах — от началото на работния ден.

Но, разбира се, нещата не бяха толкова прости.

След миг долових нещо яркочервено с крайчеца на окото си, обърнах се, погледнах през стъклената стена и видях Кории, която крачеше решително към кабинета ми, следвана по петите от запъхтяния Араш. Тя вирна брадичка, когато погледите ни се срещнаха. Усмихна се още по-широко и от хубава жена се превърна в ослепителна красавица. Възхищавах ѝ се така, както можех да се възхитя на всичко, с изключение на Ева: обективно и безпристрастно.

Тъй като бях щастливо женен, вече напълно съзнавах каква ужасна грешка съм щял да допусна, ако се бях оженил за Кории. За нещастие, тя отказваше да го проумее.

Изправих се и застанах пред бюрото си. Погледът, който отправих към Араш и Скот, веднага им даде да разберат, че не трябва да се намесват. Щом Корин искаше да разговаря директно с мен, щях да ѝ дам последен шанс да постъпи правилно.

Влезе грациозно в кабинета ми, обула червени обувки с тънки токчета. Роклята ѝ без презрамки беше в същия нюанс на червеното и разкриваше дългите крака и бледата ѝ кожа. Беше пуснала косата си и тъмни кичури пълзяха по голите ѝ рамене. Корин беше пълната противоположност на жена ми, но бе огледален образ на всяка друга жена, минала през живота ми през последните години.

— Гидиън, сигурно можеш да отделиш няколко минути за една стара приятелка…

Облегнах се назад на бюрото и скръстих ръце.

— Освен това ще бъда така любезен и няма да извикам охраната. Казвай бързо, Корин.

Тя се усмихна, но в очите ѝ с цвят на аквамарин имаше тъга.

Носеше под мишница малка червена кутия. Дойде до мен и ми я подаде.

— Какво е това? — попитах, но не протегнах ръка.

— Снимките, които ще бъдат включени в книгата.

Вдигнах вежди. Този път, без да се усетя, протегнах ръка и взех кутията, воден от любопитство. Не беше минало чак толкова време, откакто бяхме заедно, но почти не си спомнях подробности. Само отделни впечатления, важни моменти и чувство на съжаление. Тогава бях толкова млад, с опасна липса на правилна самопреценка.

Корин остави чантата си на бюрото ми, мина покрай мен така, че докосна с ръка моята. От предпазливост се протегнах към бутона, който контролира прозрачността на стъклената стена.

Ако тази жена искаше да направи представление, нямах никакво намерение да ѝ осигуря публика.

Отворих капака на кутията и пред погледа ми се появи снимка, на която двамата с Корин се прегръщахме пред буен огън. Тя беше облегнала глава на рамото ми и извърнала лице към мен така, че да мога да целуна устните ѝ.

Споменът веднага ме връхлетя. Бяхме отишли за един ден в къщата на мой приятел в Хемптънс. Времето беше хладно, есента отстъпваше пред зимата.

На снимката изглеждахме щастливи и влюбени и мисля, че донякъде наистина бяхме.

Но за най-голямо разочарование на Корин, бях отхвърлил поканата да прекараме нощта там. Не можех да спя до нея с кошмарите, които имах. Освен това не можех да я чукам, макар че тя точно това искаше, защото хотелската стая, която бях резервирал за такива случаи, беше далеч от нас.

Толкова много трудности. Толкова много лъжи и увъртания.

Поех си дълбоко въздух и отхвърлих мислите за миналото.

— Ние с Ева се оженихме миналия месец.

Корин замръзна на място.

Оставих кутията на бюрото, взех смартфона си и ѝ показах снимката на екрана: двамата с Ева се целуваме, след като сме изрекли клетвите си.

Корин извърна глава и погледна встрани. После взе кутията, прехвърли горните снимки и извади една, на която двамата с нея бяхме на плажа.

Бях до кръста във водата сред прибоя на вълните. Корин се беше обвила около мен, обхванала ме беше през кръста с крака, прегърнала ме бе през раменете и беше заровила ръце в косата ми. Беше отметнала глава назад и се смееше, всичко в нея излъчваше щастие. Аз я държах здраво, вдигнал глава нагоре, за да я виждам. В погледа ми имаше благодарност и възхищение. Обич. Желание. Всеки външен човек би си помислил, че това е любов.

Именно такава беше целта ѝ. Отричах някога да съм обичал друга жена освен Ева и това беше самата истина. Но Корин бе твърдо решена да докаже пред очите на всички, че лъжа.

Наведе се, загледа се в снимката, а после вдигна поглед към мен. Беше повече от ясно какво очакваше: надяваше се, че изведнъж ще ме озари прозрение. Започна да върти медальона си между пръстите и тогава се сетих, че аз ѝ го бях подарил — златно сърчице на обикновена верижка.

По дяволите! Дори не си спомнях кой бе направил тази снимка и къде сме били по онова време, не че имаше някакво значение.

— Какво очакваш да докажеш с тези снимки, Корин? Бяхме гаджета. Всичко свърши. Ти се омъжи, сега и аз съм женен. Нищо не е останало между нас.

— Тогава защо се разстройваш толкова? Ти не си безразличен, Гидиън.

— Не, ядосан съм. Тези снимки само ме карат да ценя още повече отношенията си с Ева. И тъй като знам, че те определено ще я наранят, няма как да си спомням миналото с добро. Виждаме се за последен път, Корин! — Погледнах я право в очите, за да разбере, че ѝ говоря съвсем сериозно. — Ако дойдеш отново тук, охраната няма да те пусне.

— Няма да дойда отново. Ти ще трябва да…

Скот позвъни по телефона и аз вдигнах слушалката:

— Да.

— Госпожица Трамел е тук.

Облегнах се отново на бюрото и натиснах бутона, който отваря вратата. Миг по-късно Ева влезе в кабинета ми.

Дали някога ще настъпи ден, в който ще мога да я видя, без да изпитам чувството, че земята под краката ми се движи?

Ева спря изведнъж и това ми даде възможност да я огледам от горе до долу. Беше естествено руса, светлите кичури обграждаха нежното ѝ лице и подчертаваха бурните ѝ сиви очи, в които можех да се взирам часове наред. Беше дребна, с опасно закръглени форми, тялото ѝ беше меко, идеално да се търкаляш в леглото с него.

Ако не беше подчертаната ѝ чувственост, която винаги ме караше да мисля и да копнея за необуздан секс, бих я нарекъл ангелски красива.

Неволно в съзнанието ми изплува споменът за аромата ѝ и усетих тялото ѝ в ръцете си. Сетих се за гърления ѝ смях, който ми доставяше такава радост, и за избухливия ѝ характер, който ме изправяше на нокти, и това разтърси цялото ми същество. Всичко в мен оживя, сетивата ми се събудиха и усетих онзи прилив на енергия, който изпитвах само в нейно присъствие.

Корин заговори първа:

— Здравей, Ева.

Целият настръхнах. Желанието да защитя и предпазя най-ценното нещо в живота ми надделя над всичко, изправих се, хвърлих снимката обратно в кутията и отидох при жена си. В сравнение е Корин тя беше облечена съвсем скромно — е черна пола на тънко райе и копринена блуза без ръкави, която блестеше като перла. Топлата вълна, която ме заля, бс достатъчно доказателство коя от двете жени беше по-секси.

Ева. Сега и завинаги.

Привличането, което изпитвах към нея, ме подтикна да прекося стаята с бърза широка крачка.

Ангелчето ми.

Не изрекох думата на глас, не исках Кории да я чуе. Но видях, че Ева я е почувствала. Протегнах се и взех ръката ѝ в своята. Усетих дълбоката ѝ признателност и стиснах дланта ѝ още по-силно.

Ева се раздвижи, погледна през рамото ми и кимна на жената, която вече не ѝ беше съперница.

— Здравей, Корин.

Не се обърнах да я погледна.

— Трябва да тръгвам — изрече Корин зад гърба ми. — Тези снимки са за теб, Гидиън.

Не можех да откъсна поглед от Ева, затова отвърнах през рамо:

— Вземи си ги. Не ги искам.

— Трябва да ги прегледаш докрай — възрази тя и се доближи до мен.

— Защо? — Хвърлих яден поглед към Корин. — Ако проявя интерес към тях, винаги мога да ги намеря в книгата ти.

Усмивката ѝ изчезна.

— Довиждане, Ева, Гидиън.

Щом Корин си тръгна, направих още една крачка към жена си и застанах плътно до нея. Поех и другата ѝ ръка, след което се наведох над нея, за да вдишам аромата на парфюма ѝ. Обзе ме спокойствие.

— Радвам се, че дойде — прошепнах, долепил устни до челото ѝ. Имах безкрайна нужда от докосването ѝ. — Толкова много ми липсваш.

Ева притвори очи, облегна се на мен и въздъхна.

Все още усещах, че е напрегната, затова стиснах ръцете ѝ още по-силно.

— Добре ли си?

— Да. Просто не очаквах да я видя.

— Аз също.

Неприятно ми бе да се отдръпвам от жена си, но мисълта за снимките беше още по— непоносима.

Върнах се до бюрото си, затворих кутията и я изхвърлих директно в кошчето за отпадъци.

— Напуснах работа — обяви Ева. — Утре е последният ми работен ден.

Толкова много исках жена ми да вземе това решение. Вярвах, че е най-добрата и безопасна стъпка, която би могла да предприеме. Но също така знаех, че никак не ѝ е било лесно да стигне до този извод, тъй като обичаше работата и колегите си. Наясно бях колко добре разчита емоциите ми Ева, затова отбелязах с безизразен тон:

— Така ли?

— Да.

Погледнах я внимателно:

— И какво ще правиш от сега нататък?

— Трябва да организирам една сватба.

— О! — изкривих устни в усмивка. Успокоих се, когато чух отговора ѝ, защото дни наред се страхувах, че може да е размислила и иска да се откаже от брака ни. — Радвам се да го чуя.

Направих ѝ знак да се приближи до мен.

— Да се срещнем по средата — отвърна Ева и в очите ѝ проблесна предизвикателно пламъче.

Как можех да устоя? Срещнахме се в средата на стаята.

Ето това бе причината, поради която щяхме да преодолеем и настоящото, и всяко следващо препятствие, с което се сблъскаме: винаги можехме да се срещнем по средата.

Ева никога нямаше да се превърне в послушната съпруга, която приятелят ми Арнолдо Ричи искаше да си намеря. Беше прекалено независима, прекалено пламенна. Освен това беше и много ревнива. Беше взискателна и упорита и ми противоречеше само за да ме ядоса.

Но и с тези търкания Ева ми въздействаше така, както никоя друга жена не би могла, защото ми беше предопределена от съдбата. Сигурен бях.

— Това ли искаш? — попитах я тихо и се опитах да открия отговора по изражението на лицето ѝ.

— Искам теб. Останалото е само въпрос на логистика.

Изведнъж устата ми пресъхна и сърцето ми заби лудо. Ева вдигна ръка, за да приглади косата ми назад, а аз улових китката ѝ и притиснах дланта ѝ до бузата си. Затворих очи и поех жадно това усещане.

Предната седмица се стопи и изчезна. Дните, които бяхме прекарали разделени, часовете на мълчание и сковаващ страх…

През целия ден тя ми показваше, че е готова да направи крачка напред; че съм взел правилното решение да говоря с доктор Питърсън. Да говоря с нея.

Не само не се извърна от мен, желаеше ме дори още по-силно. А наричаше мен невероятен.

Ева въздъхна. Усетих как остатъкът от напрежението я напуска. Стояхме така, изграждахме отново връзката си, поемахме силата, която ни бе нужна. Бях потресен до дъното на душата си, когато осъзнах, че мога да ѝ донеса известно спокойствие.

А какво ми носеше тя?

Всичко.

Ангъс светна, когато видя Ева да излиза от „Кросфайър“, и това ме трогна по начин, който трудно бих могъл да обясня. Ангъс Маклауд беше човек със спокоен характер. Рядко показваше каквито и да е емоции, но за Ева правеше изключение.

Или вероятно не можеше да се въздържи. Бог ми е свидетел, че аз не можех.

— Здрасти, Ангъс — поздрави го Ева и му се усмихна широко и открито. — Днес изглеждаш особено елегантен.

Наблюдавах как мъжът, когото обичах като свой баща, докосна крайчеца на шофьорската си фуражка и отвърна на усмивката с известно смущение.

След самоубийството на баща ми целият ми живот се преобърна. През последвалите объркани години единственият ми източник на сигурност беше Ангъс. Той беше нает за шофьор и бодигард, но в крайна сметка се оказа моят спасителен пояс. По времето, когато се чувствах самотен и предаден, когато дори собствената ми майка отказваше да ми повярва, че съм изнасилван многократно от психотерапевта си, Ангъс беше единствената ми опора. Никога не се съмняваше в мен. А щом се отделих от семейството и заживях сам, той ме последва.

Когато изгубих от поглед елегантните стегнати крака на жена ми и тя се настани на задната седалка на бентлито, Ангъс се обърна към мен и каза:

— Гледай този път да не оплескаш работата, момко.

Изкривих унило устни и отвърнах шеговито:

— Благодаря, че ми гласуваш такова доверие.

Настаних се до Ева, а в това време Ангъс заобиколи колата и седна на шофьорското

място. Поставих ръка на бедрото на жена си и зачаках тя да вдигне поглед към мен.

— Искам този уикенд да те заведа в къщата на плажа.

Ева задържа дъха си за миг, след което издиша шумно:

— Мама ни покани в Уестпорт. Стантън е поканил племенника си Мартин, както и приятелката му Лейси, тя е съквартирантка на Мегуми, не знам дали си спомняш… Разбира се, Кари също ще дойде. Както и да е, вече казах, че ще отидем.

Опитах се да не се разочаровам и премислих възможностите си.

— Добре е да прекараме известно време със семейството — продължи тя. — Освен това мама иска да обсъдим плана ми.

Изслушах я, докато ми предаваше разговора, който бе провела с Моника по време на обедната почивка. След като приключи с разказа, Ева впери поглед в мен изпитателно.

— Майка ми смята, че няма да одобриш идеята ми, но ти и преди си използвал папараците. Сграбчи ме на тротоара и ме целува, докато загубих ума и дума. Искаше да ни снимат и да публикуват снимката.

— Да, но възможността дойде сама, не съм я търсил съзнателно. Моника е права, има разлика.

Ева посърна, затова промених стратегията си. Исках тя да взема дейно участие, така че трябваше да ѝ дам подкрепа и признание, а не да съм поредното препятствие.

— Но ти също си права, ангелчето ми. Щом има читателска аудитория за книгата на Корин, значи има пазарна ниша, която трябва да бъде запълнена, и ние ще се погрижим за това.

Усмивката, изгряла на лицето ѝ, беше заслужената ми награди.

— Помислих си, че можем да помолим Кари да ни направи и някои по-интимни снимки този уикенд — продължи Ева. — Да улови някои моменти, които са по-лични и непринудени, не като фотографиите ни от червения килим. Можем да продадем на медиите кадрите, които най-много ни харесват, а парите да дарим на „Кросроудс“.

Благотворителната фондация, която бях основал, разполагаше с достатъчно средства, но разбирах, че за Ева събирането на пари за добра кауза беше още един плюс към плана ѝ срещу книгата на Корин, която претендираше да разкрие цялата истина за някогашната ни връзка. Тъй като съжалявах за болката, която тази книга щеше да причини на жена ми, бях готов да ѝ съдействам по всякакъв начин. И все пак не възнамерявах да се откажа от битката да прекарам уикенда насаме с Ева.

Можем да отидем само за един ден — предложих. Започнах преговорите по този начин, за да имам възможност да отстъпвам. — От петък вечерта до неделя сутринта ще бъдем в Северна Каролина, а след това — в Уестпорт.

— Да пътуваме от Северна Каролина, през Кънектикът, до Манхатън за един ден? Ти луд ли си?

— Тогава нека да е от петък вечерта до събота вечерта.

— Не можем да прекарваме насаме толкова време, Гидиън — каза Ева тихо и постави ръка върху моята. — Известно време трябва да следваме съвета на доктор Питърсън. Мисля, че е добре да излизаме на срещи, да бъдем повече сред хора, да помислим как да се справяме с… проблемите, без да използваме секса като помощно средство.

Вперих поглед в нея.

— Нали не искаш да ми кажеш, че не можем да правим секс?

— Само докато се оженим. Няма да е…

— Ева, ние вече сме женени. Не можеш да искаш от мен да стоя далеч от теб.

— Точно това искам.

— Не.

Жена ми изкриви устни в едва доловима усмивка:

— Не можеш да ми откажеш.

— Ти не можеш да ми откажеш — възразих. Сърцето ми започна да блъска като лудо, дланите ми се изпотиха, постепенно ме обхващаше паника. Беше изключително глупаво и вбесяващо.

— Желаеш ме не по-малко, отколкото аз теб.

Ева докосна лицето ми.

— Понякога си мисля, че те желая дори повече, и нямам нищо против това. Но доктор Питърсън е прав. Всичко помежду ни се разви толкова бързо, че се сблъсквахме с пречките по пътя, докато се движехме с двеста километра в час. Струва ми се, че сега се отваря един кратък промеждутък, през който можем да позабавим темпото. Само за няколко седмици, до сватбата.

— Няколко седмици? Господи, Ева! — Отдръпнах се от нея и прекарах ръка през косата си.

Извърнах глава и погледнах през прозореца. Мислите ми препускаха. Какво означаваше

това? Защо искаше подобно нещо?

Как, по дяволите, бих могъл да я разубедя?

Усетих, че се примъква по-близо и се сгушва в мен. Заговори съвсем тихо, почти шепнешком:

— Нали тъкмо ти говореше за ползата от отложеното удоволствие?

Погледнах я:

— И каква полза имаше от това?

През онази нощ допуснах една от най-големите грешки във връзката ни. Вечерта започна толкова добре, но появата на Корин провали всичко. Тогава между мен и Ева избухна ужасен скандал, а положението стана още по-напрегнато поради натрупаното сексуално напрежение, което аз съзнателно бях предизвикал и отказвах да удовлетворя.

— С теб бяхме съвсем различни тогава. — Ева се отдръпна и впери ясните си сиви очи в мен. — Ти вече не си онзи мъж, който ме пренебрегваше по време на вечерята.

— Не съм те пренебрегвал.

— А и аз не съм същата жена — продължи тя. — Да, стана ми малко неприятно, когато видях Корин днес, но вече знам, че тя не представлява заплаха за мен. Знам, че ти си обвързан. Ние сме обвързани. И затова можем да постъпим така.

Отпуснах се назад.

— Не искам.

— Аз също не искам, но мисля, че идеята е добра. — Ева се усмихна. — Колко старомодно и романтично е да чакаш първата брачна нощ. Помисли си само какъв страхотен секс ще правим тогава.

— Ева, нашият сексуален живот и сега е страхотен.

— Но трябва да се научим да правим секс за удоволствие, а не защоото разчитаме той да ни държи заедно.

— При нас се получават и двете и в това няма нищо лошо.

Със същия успех можеше да поиска от мен да не ям, което щих да приема с по-голяма охота, ако ми беше дала възможността да избирам.

Гидиън… между нас има нещо невероятно. Струва си усилие го да се опитаме да бъдем стабилни във всяко едно отношение.

Поклатих глава. Ядосвах се на безпокойството си. То означаваше загуба на контрол, а аз не можех да си позволя подобно нещо спрямо нея. Ева заслужаваше повече.

Наведох се към нея и допрях устни до ухото ѝ.

— Ангелчето ми, ако не ти липсва усещането на члена ми вътре в теб, тогава трябва да ти го вкарам, а не да отстъпвам.

Ева потрепери и аз се усмихнах вътрешно. Но въпреки това прошепна: —Моля те, опитай се. Заради мен.

— Ева, пет минути са кратко време. Ти ми говориш за седмици.

— Миличък… — Засмя се тя тихо. — В момента се цупиш. Толкова си сладък. — Наведе се към мен и долепи устни до бузата ми. — А и това искрено ме ласкае. Благодаря ти.

Присвих очи.

— Предупреждавам те, че няма да ти бъде никак лесно.

Ева прокара пръсти надолу по вратовръзката ми.

— Разбира се, че няма да е. Ще се опитаме да го превърнем в забавление. И в предизвикателство. Да видим кой ще се предаде пръв.

— Аз — промърморих — нямам никаква амбиция да спечеля.

— Какво ще кажеш да спечелиш мен? Увита в панделка, без нищо друго… като подарък за рождения ти ден.

Намръщих се. За нищо на света нямаше да преглътна това предизвикателство. Дори мисълта, че Ева ще изскочи гола от тортата за рождения ми ден, не можеше да ме накара да се почувствам по-добре.

— Какво общо има рожденият ми ден с всичко това?

Ева ме заслепи с усмивката си, което само ме накара да поискам още. За мен тя винаги бе слънце и топлина, но когато се извиваше под тежестта ми и стенеше, че иска по-силно и по-дълбоко…

— Тогава ще се оженим — заяви тя.

Трябваха ми няколко секунди да проумея казаното, защото в момента си мислех само за секс.

— Не знаех.

— И аз не го знаех до днес. През последната си почивка влязох в интернет, за да проверя дали през септември и октомври има значими събития, с които трябва да се съобразим при определянето на дата за сватбата. Понеже церемонията ще бъде на плажа, не искаме да е прекадено студено, затова трябва да свършим тази работа този месец или най-късно следващия.

— Слава богу, че идва зимата — измърморих.

— Сексманиак. Както и да е… Получих напомняне за теб от гугъл.

— Още ли го правиш?

— И тогава видях един пост в твой фен сайт. Там имаше…

— Имам си фен сайт?

— Да. Има цели сайтове и блогове, посветени на теб — какво обличаш, с кого излизаш, събития, на които присъстваш…

— Господи!

Този, на който попаднах, разполагаше с всичките ти данни височина, килограми, цвят на очите, рождена дата, всичко… Честно казано, леко се стреснах, като разбрах, че абсолютно непознат човек знае за теб повече, отколкото аз. Ето още една причина, поради която смятам, че трябва да излизаме на срещи И да разговаряме повече…

— Мога да ти дам всичките си данни, докато те чукам. Това решава проблема.

Усмивката ѝ беше прекрасна.

— Направо ме убиваш. Както и да е, не мислиш ли, че идеята ди се оженим точно на рождения ти ден е прекрасна? Така никога няма да забравиш годишнината ни.

— Годишнината от сватбата ни е на единайсети август — напомних ѝ сухо.

— Ще честваме две годишнини. — Ева прокара ръка през косата ми и пулсът ми се ускори. — Или още по-добре, ще празнуваме от едната дата до другата.

От единайсети август до двайсет и втори септември — цял месец и половина. Мисълта за това почти успя да ме убеди, че мога да понеса следващите няколко седмици.

— Здравейте, Ева, Гидиън.

Доктор Питърсън се изправи, когато влязохме в кабинета му. Беше висок мъж и трябваше доста да сведе поглед, за да види, че се държим за ръце.

— И двамата изглеждате добре.

— Чувствам се добре — заяви Ева силно и уверено.

Аз не казах нищо, само протегнах ръка и стиснах неговата.

Добрият лекар знаеше за мен неща, които се бях надявал никога да не се наложи да споделя с когото и да е. Затова и не се чувствах особено комфортно в негово присъствие въпреки удобните мебели и успокояващата палитра от неутрални цветове в кабинета му.

Самият доктор Пигърсан беше благ човек, схватлив и проницателен. Чувстваше се добре в собствената си кожа, а поддържаната му сива коса допринасяше много за приятното му излъчване.

Трудно ми бе да разчитам на някого, който знаеше колко уязвим съм всъщност, но се опитвах някак си да се справя с това усещане, защото нямах друг избор — доктор Питърсън играеше основна роля в брака ми.

Двамата с Ева седнахме на дивана, а доктор Питърсън се настани в обичайното си дълбоко кресло. Остави таблета и писалката си на облегалката и впери в нас острия проницателен взор на тъмносините си очи.

— Гидиън — започна той, — кажи ми какво се случи след последната ни среща миналия вторник.

Настаних се удобно и започнах директно по темата:

— Ева реши да последва съвета ви да се въздържаме от секс, докато се оженим официално.

Жена ми се засмя ниско и гърлено. Облегна се на мен и прегърна ръката ми.

— Доловихте ли обвинителната нотка? — обърна се тя към лекаря. — Вие сте виновен, че той няма да получи никакъв секс през следващите две седмици.

— Повече от две седмици са — възразих.

— Но по-малко от три — не ми остана длъжна и се усмихна на доктора. — Трябваше да се досетя, че това ще е първият проблем, който ще повдигне.

— А ти с какво би започнала, Ева? — попита Питърсън.

— Снощи Гидиън ми разказа кошмара си съвсем подробно — отвърна тя и хвърли поглед към мен. — Беше огромна стъпка. Истински повратен момент в отношенията ни.

Нямаше как да не забележа любовта, която грееше в очите ѝ, докато говореше, нито пък благодарността и надеждата. Гърлото ми се стегна при тази гледка. Разказал ѝ бях за извратените гадости, които се въртяха в главата ми, и това бе най-трудното нещо, което някога ми се бе налагало да правя. По-лесно ми беше дори когато разказвах на доктор Питърсън за Хю. Но си заслужаваше да ѝ споделя дори само за да видя това изражение в лицето ѝ.

Най-грозните неща, които бяхме преживели, ни сближаваха най-силно. Беше ненормално, но и прекрасно. Придърпах ръцете ѝ в скута си и я обхванах с две ръце. Почувствах същата любов, благодарност и надежда, които изпитваше и тя.

Доктор Питърсън взе таблета си.

— Доста разкрития е имало за теб тази седмица, Гидиън. Какви с причината?

— Знаете каква.

— Ева отказваше да се види с теб.

— И не ми говореше.

— Питърсън погледна към Ева.

— И причината за това беше, че Гидиън предложи работа на шефа ти и го отмъкна от агенцията, за която работиш, така ли?

— Това беше поводът — потвърди Ева, — но нещата се трупаха едно след друго и чашата преля. Нещо трябваше да се случи. Не можехме непрекъснато да се въртим в кръг и да водим все едни и същи спорове.

— Затова ти се отдръпна. Прибягнала си до нещо, което би могло да се определи като емоционално изнудване. Такова ли беше намерението ти?

Ева нацупи устни, докато обмисляше отговора си.

— Бих го нарекла отчаяно действие.

— Защо?

— Защото Гидиън… издигаше стени, които ограничаваха връзката ни. А аз не можех да си представя да живея с тях до края на живота си.

Докторът си записа нещо.

— Гидиън, какво мислиш за начина, по който Ева е подходила към ситуацията?

Трябваше ми малко време, преди да отговоря:

— Имах чувството, че времето е спряло, но беше стократно по-лошо.

Питърсън ме погледна.

— Спомням си, че когато за първи път дойдохте при мен двамата, не си бяхте говорили в продължение на няколко дни.

— Тогава той ме отряза — обади се Ева.

— Тя си тръгна — възразих аз.

Това се случи през една нощ, в която и двамата споделих ме много един пред друг. Ева ми разказа за насилието, което Нейтън е упражнявал върху нея, показа ми първопричината, поради която несъзнателно изпитвахме привличане един към друг.

После сънувах кошмар, в който аз самият бях подложен на насилие, и тя ме притисна да говоря за това.

Не можах да го направя и Ева си тръгна.

Жена ми настръхна.

— Той скъса с мен, като ми изпрати бележка по служебната поща. Кой постъпва по този начин?

— Не скъсах с теб — поправих я. — Предизвиках те да се върнеш обратно. Ти си тръгваш, когато нещата не са…

— Ето това вече е емоционално изнудване. — Ева пусна ръката ми и се премести така, че да застанем лице в лице един срещу друг. — Ти скъса с мен с единствената цел да ме накараш да приема нещата такива, каквито ти ги искаш. Когато положението не ме задоволява, прекъсваш всякаква връзка с мен, докато ме докараш до състояние, в което не мога да издържам повече.

— Не направи ли и ти същото с мен този път? — попитах през стиснати зъби. — Без изобщо да ти пука. Сякаш ако не се променя, ти и пръста си няма да мръднеш в името на връзката ни.

И това ме убиваше. Беше ми доказала толкова много пъти, че може да си тръгне, без изобщо да погледне назад, докато аз не бих могъл да дишам без нея. Това беше основната разлика в нашата връзка и поставяше Ева в по-изгодна позиция във всяко едно отношение.

— Говориш така, сякаш си обиден, Гидиън — намеси се доктор Питърсън.

— А аз не съм ли? — Ева скръсти ръце.

Поклатих глава.

— Не съм обиден. Изпитвам по-скоро… безсилие. Аз не мога да си тръгна, а тя може.

— Не е честно! Нито е вярно. Единственото оръжие, с което разполагам, е да те накарам да усетиш липсата ми. Опитвам се да разговарям с теб, но в крайна сметка ти винаги

правиш това, което искаш. Не споделяш нищо с мен, не искаш мнението ми.

— Работя върху това.

— Сега да, но трябваше да си тръгна, за да те накарам да го направиш. Бъди честен, Гидиън, аз се появих и ти осъзна, че в живота ти има празно пространство, което бих могла да запълня. Ти искаше да ме поставиш там и да оставиш останалата част от живота си такава, каквато си е.

— Исках единствено да позволиш ние… да си бъдем ние. Да се наслаждаваме един на друг известно време.

— Правото ми да вземам решения, да казвам „да“ или „не“, е от първостепенно значение за мен! Не можеш да ми го отнемаш просто така, нито да се сърдиш, когато това не ми хареса!

— Господи! — Рязко се завърнах към действителността. Имах чувството, че някой ме е ударил е все сила в корема. Като се имаше предвид миналото ѝ, наистина ѝ нанасях жесток удар, ако дори за миг ѝ отнемех правото да взема решения. — Ева…

3наех от какво се нуждае, разбрал го бях още в самото начело. Дадох ѝ възможност да има кодова дума за сигурност и винаги се съобразявах с нея, независимо дали бяхме сами, или се намирахме на обществено място. Ева трябваше само да произнесе думата и аз спирах. Често ѝ напомнях за това, за да съм сигурен, че знае — изборът дали да продължа е изцяло неин.

Но що се отнася до работата ѝ, не бях уважил правото ѝ на избор. И това беше непростимо.

Обърнах се към нея:

— Ангелчето ми, не исках да те накарам да се чувстваш безсилна. Никога не бих го направил. Никога. Просто не го приемах по този начин. Аз… съжалявам.

Думите не бяха достатъчни, никога не са били. Исках да съм нейното ново начало. Но как можеше да стане това, след като се държах като глупаците от миналото ѝ?

Погледна ме с онзи поглед, който разкриваше всичко, което бих предпочел да остане скрито. За първи път бях благодарен за тази нейна способност.

Войнствената ѝ поза изчезна. Погледът ѝ омекна и се изпълни с любов.

— Може би не успях да ти обясня държанието си както трябва.

Седях там и не можех да изразя онова, което се въртеше в главата ми. Когато си говорехме, че ще бъдем един екип и ще споделяме трудностите, не свързвах тези думи с необходимостта на Ева да има правото да изрази съгласие или несъгласие с мен. Мислех си, че мога да я предпазя от неприятностите, пред които се изправяме, и да направя живота ѝ по-лесен. Тя го заслужаваше.

Жена ми ме побутна по рамото.

— Не се ли почувства поне малко по-добре, когато ми разказа съня си снощи?

— Не знам — отвърнах и въздъхнах дълбоко. — Знам само, че си доволна от мен, тъй като го направих. Щом е необходимо… значи ще го правя.

Ева се отпусна на меките възглавници, потрепваше с устни. Погледна към доктор Питърсън.

— Сега аз се чувствам виновна.

Мълчание. Не знаех какво да кажа. Доктор Питърсън чакаше влудяващо търпеливо.

Съпругата ми си пое несигурно дъх и продължи:

— Мислех си, че ако той поне направи опит да се държи както искам, ще види колко по— добре ще се развиват отношенията помежду ни. Но ако така го притискам в ъгъла… ако го изнудвам… — Една сълза се спусна по бузата ѝ и проряза като с нож сърцето ми. — Може би имаме различни представи какво би трябвало да представлява брака ни. А ако това не се промени?

— Ева.

Прегърнах я и я придърпах по-близо до себе си, изпитах благодарност, когато се облегна на мен и сложи глава на рамото ми. Това не беше капитулация. По-скоро временно прекратяване на огъня. Но и толкова ми стигаше.

— Ето че се появи един важен въпрос — намеси се доктор Питърсън. — Нека го обсъдим. Какво ще стане, ако Гидиън така и не успее да бъде толкова откровен с теб, колкото очакваш?

— Не знам. — Ева избърса сълзите си. — Не знам какво ще стане с нас тогава. — Цялата надежда, която изпитваше при влизането ни в кабинета, изчезна. Погалих я по косата и се опитах да кажа нещо, което би ни върнало към онзи миг.

Нищо не ми идваше наум, затова казах само:

— Ти напусна работа заради мен, въпреки че не искаше. Аз разказах съня си, въпреки че не исках. Не е ли това начинът нещата да потръгнат? И двамата правим компромиси.

— Напуснала си работа ли, Ева? — попита доктор Питърсън. — Защо?

Жена ми се сгуши в мен.

— Тя започна да причинява твърде много неприятности и прециншх, че не си заслужава. Освен това Гидиън е прав, той отстъпи малко, така че е справедливо и аз да го сторя.

— Мисля, че компромисите и от двете страни не са били никак малки. А и двамата избрахте да започнем тазвечерния сеанс с нещо друго, което означава, че не се чувствате особено добре по отношение на жертвите, които сте направили. — Докторът се облегна назад и сложи таблета в скута си. — Някой от вас задавал ли си е въпроса защо бързате толкова много?

И двамата вдигнахме поглед към него.

Питърсън се усмихна.

— Мръщите се, затова приемам, че отговорът ви е отрицателен. Като двойка вие притежавате огромна сила. Може би не споделяте всичко, но комуникирате помежду си и го правите по продуктивен начин. Има известна доза гняв и разочарование у вас, но вие ги изразявате открито и зачитате чувствата на другия.

Ева се изправи:

— Но…

— Освен това и двамата имате свой собствен план и се опитвате да манипулирате другия, за да го осъществите. Тревожа се, че има проблеми и промени, които съвсем естествено ще се появят и ще намерят решение с времето, но нито един от вас не е готов да чака. И двамата се опитвате да придвижите връзката си напред с огромна скорост. Минали са само три месеца, откакто се срещнахте. На този етап повечето двойки вземат решение да не се срещат с други потенциални партньори, а вие вече от месец сте женени.

Изпънах рамене:

— Какъв е смисълът да отлагаме неизбежното?

— Ако наистина е неизбежно — отвърна Питърсън и ме погледна добронамерено, — тогава защо да прибързвате? Но не в това е проблемът. И двамата подлагате на изпитание брака си, като притискате другия да действа, преди да е готов за това. И двамата имате свои начини да се справяте с тежки ситуации. Гидиън, ти прекъсваш връзката и се отдръпваш, както си постъпил със семейството си. Ева, ти започваш да се самообвиняваш, когато връзката ти не е успешна, и се отказваш от собствените си нужди, както си го правила при предишните си връзки, при които си проявявала склонност към самоунищожение. Ако продължавате да се поставяте един друг в ситуации, в които се чувствате заплашени, в крайна сметка ще задействате един от тези самозащитни механизми.

Сърцето ми ускори ритъм, а Ева замръзна на място. Самата тя ми беше казала нещо подобно преди, но сега, след като го чуваше от устата на психоаналитика, щеше да разбере, че тревогите ѝ са основателни. Притиснах я до себе си и вдишах аромата ѝ, за да се

успокоя. В този момент изпитвах огромна омраза към Хю и Нейтън. И двамата бяха мъртви, но все още успяваха да рушат живота ни.

— Няма да им позволим да ни победят — прошепна Ева.

Целунах я по главата, благодарен, че я имам до себе си. Мислите ѝ съвпадаха с моите и това силно ме удиви.

Жена ми извърна глава и прокара върха на пръстите си по бузата ми, сивите ѝ очи бяха изпълнени с любов и нежност.

— Знаеш, че не мога да ти се противопоставям дълго. Твърде трудно ми е да стоя далече от теб. Фактът, че ти пръв прекрачваш границата, не означава, че аз влагам по-малко чувства. Просто съм по-упорита от теб.

— Не искам да се караме.

— Тогава да не го правим — отвърна тя простичко. — Днес и двамата предприехме нещо ново: ти започна да говориш, аз напуснах работа. Нека се придържаме към тези промени известно време и да видим какво ще се получи.

— Мога да се справя с това.

Първоначалният ми план беше да заведа Ева на вечеря на тихо и усамотено място, но промених намерението си и вместо това отидохме в „Кросби стрийт хотел“. Ресторантът беше популярен, а около хотела често се навъртаха папараци. Не бях готов да стигам до крайности, но както го обсъдихме при доктор Питърсън, бях готов да правя компромиси за жена си. Щяхме да се срещнем по средата.

— Колко е приятно тук — каза Ева, като оглеждаше светлосивите стени и приглушените лампи, висящи от тавана, докато следвахме момичето, което ни водеше към масата ни.

Стигнахме до местата си, дръпнах стола на Ева и огледах помещението. Както винаги, тя привличаше вниманието на околните. Беше безспорна красавица, но сексапилът ѝ бе нещо, което човек трябваше да види с очите си. Личеше във всяко нейно движение, в държанието ѝ, в извивката на устните.

И тази жена беше моя. Погледът, който хвърлих на всички присъстващи в ресторанта, недвусмислено им показа това.

Седнах срещу нея и се наслаждавах на начина, по който светлината на свещта, поставена на масата, озаряваше златистата ѝ коса и кожа. Блясъкът на устните и погледът в очите ѝ подканваха към дълги и дълбоки целувки. Никой не ме беше гледал така — с пълно разбиране и приемане, съчетани с любов и желание.

Можех да ѝ кажа каквото си поискам и тя щеше да ми повярва. Толкова прост дар, но рядък и безценен. Единствено мълчанието ми можеше да я отблъсне, но истината — никога.

— Ангелчето ми — промълвих и взех ръката ѝ в своята, — ще те попитам още веднъж и след това никога повече няма да повдигна въпроса. Сигурна ли си, че искаш да напуснеш работа?

— Няма ли след двайсет години да ми се сърдиш за това? Няма нещо, което не бихме могли да поправим или отменим, стига само да кажеш.

— Възможно е след двайсет години ти да работиш за мен, шефе! — Гърленият ѝ смях се понесе във въздуха и още повече усили страстта ми към нея. — Не се тревожи, разбра ли? Всъщност, изпитах известно облекчение. Имам твърде много задачи: да си събера багажа, да се преместя при теб, да планирам сватбата. Щом всичко това отмине, ще реша какво да правя по-нататък.

Познавах я добре. Ако имаше някакви съмнения, щях да ги усетя. Това, което долових обаче, беше съвсем различно. И ново.

В нея гореше огън.

Не можех да откъсна очи от нея, дори докато поръчвах виното.

Келнерът се отдалечи и аз се отпуснах, отдадох се на простото удоволствие да се взирам в невероятната си съпруга.

За да ме подразни, Ева навлажни устни с език и се наведе към мен.

— Ти си безумно секси.

Изкривих устни:

— Нима?

Ева отърка крак в моя.

— Ти без съмнение си най-секси мъжът в ресторанта, което много ми харесва. Обичам да се фукам с теб.

Въздъхнах пресилено:

— Все още ме желаеш само заради тялото ми.

— Точно така. Кой се интересува от милиардите ти? Притежаваш много по-ценни неща.

Стиснах крака ѝ между глезените си.

— Като съпругата ми. Тя е най-ценното, което притежавам.

Ева вдигна развеселено вежди:

— Притежаваш, така ли?

Усмихна се на келнера, който се върна с бутилка вино. Докато ѝ наливаше, Ева плъзна закачливо крак по моя, притвори леко клепачи и в погледа ѝ се появи пламъче. Бутнах чашата към нея, наблюдавах как я вдига, как завърта червеното вино в нея и я поднася към носа си, преди да отпие. Измърмори от удоволствие — беше одобрила избора ми — и този звук ме заля ката гореща вълна, което, предполагам, беше и целта ѝ. Галеше бавно крака ми със своя и ме подлудяваше. Възбуждах се все повече, и без това едва издържах след толкова дни на въздържание.

Преди да срещна Ева, не знаех, че сексът може да утоли една по-дълбока жажда.

Отпих от виното и изчаках келнерът да си тръгне.

— Промени ли решението си относно чакането?

— Не, просто поддържам интереса ти.

— Това може да се обърне срещу теб — предупредих я.

Ева се засмя:

— Точно на това разчитам.