Обречена на теб

Глава 3

— Къде ще ходиш сега? — попитах Гидиън, който ме придружи до фоайето на сградата, в която се помещаваше апартаментът ми.

Домът ми се намираше в Горен Уест Сайд, поне засега. Мезонетът на Гидиън беше в Горен Ийст Сайд. Разделяше ни огромно го зелено пространство на Сентрал парк — едно от малкото неща, които заставаха помежду ни и лесно можехме да преодолеем.

Махнах на Чад, момчето от нощната смяна на рецепцията. Той ми се усмихна и кимна вежливо на съпруга ми.

— Ще се кача горе с теб — отвърна Гидиън, като притискаше яко кръста ми с ръка.

Бях особена чувствителна към този начин на докосване. Така Гидиън без усилие

демонстрираше контрола и собственическото си чувство спрямо мен, което ме възбуждаше изключително много.

— Трябва да си кажем лека нощ сега, шефе.

— Ева…

— Няма да ми стигне волята иначе — признах, привлечена от страстта му.

Винаги успяваше да ме съблазни със силата на волята си. Тя беше едно от нещата, които обожавах в него, една от причините, поради които знаех, че съдбата ни е отредила да бъдем заедно. Душите ни бяха дълбоко свързани.

— Не е добра идея двамата с теб да се намираме в близост до легло.

Гидиън впери поглед в мен, на устните му се появи неустоима секси усмивка, която беше малко кисела.

— Точно на това разчитам.

— Вместо това започни да броиш дните до сватбата ни — посъветвах го. — Както правя аз. Броя всяка минута.

Беше изключително мъчително. Физическата ми връзка с Гидиън беше също толкова важна за мен, колкото и емоционалната. Обичах го. Обичах да го докосвам, да го успокоявам, да му давам това, от което се нуждае… Правото ми да го върша означаваше много за мен.

Хванах ръката му над китката и стиснах леко твърдия като камък мускул.

— Ти също ми липсваш.

— Не е нужно да е така.

Дръпнах го настрани и сниших глас:

— Ти определяш кога, ти определяш как — припомних му с шепот основния принцип на сексуалния ни живот. — И отчасти наистина ми се иска да кажа „още сега“. Но има нещо, което желая дори повече. Ще ти се обадя по-късно довечера, след като поговоря с Кари, и ще ти кажа какво е то.

Усмивката изчезна от устните му. Погледна ме хищно.

— Можеш да се отбиеш в съседния апартамент и да ми кажеш още сега.

Поклатих глава. Когато Нейтън представляваше заплаха за мен, Гидиън се пренесе да живее в апартамента точно до моя, пазеше ме и правеше всичко възможно да съм в безопасност, а аз дори не знаех. Можеше да си позволи да постъпи по този начин, защото притежаваше сградата — тя бе един от многото имоти в града, които му принадлежаха.

— Трябва да се прибереш в мезонета, Гидиън. Просто се отпусни и се наслаждавай на красивото жилище, в което скоро ще заживеем двамата.

— Без теб там не е същото. Струва ми се празно.

Думите му ми подействаха като удар. Преди да се срещнем, Гидиън бе подредил живота си така, че да може да бъде сам във всяко едно отношение — работа, по някоя свалка от време на време и избягване на контактите със семейството. Аз бях променила всичко това и не исках той да започне да съжалява.

— Сега е шансът ти да се отървеш от всичко, което не би искал да заваря, когато се преместя там — подразних го, за да не задълбавам в проблема.

— Знаеш всичките ми тайни.

— Утре ще бъдем заедно в Уестпорт — напомних му.

— Утре е прекалено далеч.

Повдигнах се на пръсти и го целунах по брадичката.

През част от времето ще спиш, а през останалата ще работиш отвърнах, а след това прошепнах: — Бихме могли да си пращаме еротични съобщения. Ще видиш колко изобретателна мога да бъда.

— Предпочитам оригинала пред репродукциите.

— Тогава ще си изпращаме клипчета — измърках тихо. — Със звук.

Гидиън извърна глава и ме целуна дълго и дълбоко.

— Ето какво е любовта — измърмори. — Да се съглася с теб за подобно нещо.

— Знам — отвърнах, отдръпнах се от него и натиснах бутона на асансьора. — Нали се сещаш, че и ти можеш да ми изпратиш някои палави снимки?

Присви очи:

— Ако искаш мои снимки, ще трябва сама да ги направиш, ангелчето ми.

Размахах пръст и влязох в асансьора.

— Всичко разваляш!

Вратите започнаха да се затварят. Трябваше да стисна парапета, за да не се спусна след този мъж. Щастието се появява под най-различни форми. Моето се наричаше Гидиън.

— И да ти липсвам! — нареди ми той.

Изпратих му въздушна целувка:

— Непременно.

Отворих вратата на апартамента и мигновено ме връхлетяха две неща: миризма на готвено и гласът на Сам Смит[2].

Почувствах се у дома си. Но ми стана мъчно, като се сетих, чс не след дълго този апартамент няма вече да бъде мой дом. Не се съмнявах в бъдещето, което бях приела, когато се омъжих за Гидиън, съвсем не. Бях истински развълнувана от мисълта, че ще живея с него, че ще бъда негова съпруга насаме и пред хората, че ще споделям дните си — както и нощите — с него.

И въпреки това промяната е по-трудна, когато харесваш живота си преди нея.

— Прибрах се, миличък! — извиках и оставих чантата си на стола от тиково дърво до барплота, където закусвахме.

Майка ми беше обзавела апартамента в модерно-традиционен стил. Аз сигурно не бих избрала някои от нещата, които тя бе подбрала, но като цяло крайният резултат ми харесваше.

— Тук съм, сладурче — отвърна провлечено Кари и привлече вниманието ми към дивана в хола, където се бе излегнал гол до кръста, само по бермуди. Беше слаб и загорял от слънцето, коремните му мускули бяха не по-зле оформени от тези на Гидиън. Дори и когато не работеше, той напълно отговаряше на представата за секси супермодел, какъвто в действителност беше.

— Как мина вечерята?

— Добре.

Запътих се към него и по пътя изритах обувките си на високи токчета. Реших, че трябва да се наслаждавам на тази свобода, докато все още я имам. Не можех да си представя, че ще разхвърлям така обувките си из мезонета на Гидиън. Подозирах, че това ще го влуди. И тъй като бях убедена, че ще има и други неща, които ще го вбесяват, прецених, че трябва да подбирам недостатъците си много внимателно.

— Как беше твоята вечеря? Мирише ми на готвено.

— Пица. Полуготова. На Тат много ѝ се хапваше.

— На кого не му се хапва пица — отвърнах и се отпуснах тежко на дивана. — Тя тук ли е?

— Не. — Кари откъсна поглед от телевизора и ме изгледа сериозно със зелените си очи. — Тръгна си сърдита. Казах ѝ, че няма да се съберем да живеем заедно.

— О!

Честно казано, не харесвах Татяна Черлин. И тя бе успешен модел като Кари, макар че все още не беше станала чак толкова популярна.

Най-добрият ми приятел се бе запознал с нея по време на професионален ангажимент. Чисто сексуалната им връзка се беше променила драстично, когато тя разбра, че е бременна. За съжаление, почти по същото време Кари срещна страхотен млад мъж, е когото искаше да установи по-сериозни отношения.

— Това е голямо решение — отбелязах.

— Но не съм сигурен, че е правилното. — Прокара ръка по красивото си лице. — Ако Трей не присъстваше в картинката, щях да постъпя с Тат така, както се очаква от мен.

— Кой казва, че не го правиш? Не е необходимо да живеете заедно, за да си добър баща на детето. Виж мама и татко.

— По дяволите! — изруга Кари. — Имам чувството, че слагам на първо място себе си, а не детето. И това ако не ме прави безскрупулен егоист!

— Не е същото, като да отстраниш Тат от живота си. Знам, че винаги ще бъдеш до нея и до детето, само че не по онзи начин.

Протегнах се и намотах една от шоколадовите му къдрици около пръста си. Най-добрият ми приятел бе страдал достатъчно през по-голямата част от живота си. Извратеният начин, по който се бе запознал със секса и любовта, го бяха натоварили с много комплекси и лоши навици.

— Значи Трей ще остане в живота ти?

— Все още не е решил.

— Обади ли ти се?

Кари поклати глава:

— Не, но аз не издържах и му звъннах, преди напълно да ме е забравил.

Побутнах го леко.

— Сякаш изобщо може да се случи подобно нещо. Ти, Кари Тейлър, си абсолютно незабравим.

— Ха! — Той се протегна и въздъхна. — Не беше особено щастлив да ме чуе. Каза, че все още премисля нещата.

— Което означава, че мисли за теб.

— Да, мисли си, че се е отървал на косъм — измърмори Кари. — Каза, че нещата между нас никога няма да се получат, ако заживея с Тат. А когато му отвърнах, че това няма да стане, той заяви, че ще се чувства като истински негодник, задето е застанал помежду ни. Наистина съм в безизходица, но така или иначе, казах всичко на Тат, защото трябва поне да пробвам да оправя положението.

— Наистина си изпаднал в неприятна ситуация — съгласих се, не можех да си представя да съм на негово място. — Просто се опитай да вземеш възможно най-доброто решение. Имаш правото да бъдеш щастлив. Това е възможно най-доброто за всички около теб, включително и за бебето.

— Ако изобщо има бебе. — Кари затвори очи. — Тат каза, че няма да се справи сама. Не иска да стигне до края, ако не съм до нея.

— Не е ли малко късно за такива приказки? — Не можах да прикрия гнева в гласа си.

Татяна беше манипулатор. Невъзможно бе човек да си представи бъдещето и да не

стигне до извода, че тя би причинила само нещастие на невинното дете.

— Не мога дори да го осмисля, Ева. Направо откачам. Цялата ситуация е толкова шибана. — Кари изсумтя и се опита да се засмее. — И само като си помисля, че навремето говорех колко е лесно да се разбереш с нея. Изобщо не ѝ пукаше, че съм бисексуален, не я интересуваше дали имам и други сексуални връзки… Чувствам се добре донякъде, защото сегашното ѝ поведение означава, че вече държи на мен и ме иска само за себе си, но не мога да пренебрегна чувствата си към Трей.

Кари вдигна поглед и ме погледна объркан. Сърцето ме заболя, като видях как се разкъсва.

— Може би трябва да поговоря с нея — предложих.

— И с какво ще помогне това? Вие двете изобщо не се разбирате.

— Не съм ѝ фен — признах. — Но това не пречи. Един женски разговор може да е от помощ, ако се проведе както трябва. Поне не би могъл да влоши положението, нали?

Поколебах се, преди да продължа. Наистина исках да помогна, но добрите ми намерения бяха твърде наивни.

— Винаги може да стане и по-лошо — изсумтя Кари.

— Какъв оптимист си само скастрих го. — Трей знае ли, че си говорил с Татяна и тя няма да се мести при теб?

— Изпратих му съобщение. Нищо не ми отговори. Но аз и не очаквах друго.

— Дай му още малко време.

— Ева, в крайна сметка той иска да бъда сто процента гей. Според него да си бисексуален означава да спиш с когото ти падне. Не може да приеме, че влечението ми към двата пола не ми пречи да бъда верен на един-единствен човек. А може би просто не иска да го проумее.

Въздъхнах тежко.

Май никак не ти помогнах в това отношение. Трей повдигна веднъж въпроса пред мен и аз не му обясних нещата както трябва.

Мисълта за това ме тормозеше от известно време. Трябваше да се свържа с Трей и да се опитам да оправя нещата. Когато той отвори тази тема, Кари беше в болница и се възстановяваше от жесток побой. Тогава не бях в състояние да разсъждавам особено трезво.

— Не можеш да оправиш всичко вместо мен, бебчо. — Той се завъртя, легна по корем и ме погледна. — Но те обичам още повече за това, че се опитваш.

Опитах се да намеря подходящи думи:

— Ти си част от мен — казах му. — За мен е изключително важно да си добре.

— Работя върху това. — Кари прибра косата от лицето си. — Този уикенд, докато сме в Уестпорт, ще се опитам да осмисля възможността Трей да не е част от живота ми. Трябва да гледам реалистично на нещата.

— Ти бъди реалист, аз няма да губя надежда.

— Успех в начинанието. — Поизправи се и подпря лакти на коленете си, главата му клюмна. — И това ме връща обратно към Татяна. Мисля, че съм наясно по въпроса. Не можем да бъдем заедно. Със или без бебе, положението няма да е добро нито за нея, нито за мен.

— Уважавам решението ти.

Трудно ми беше да кажа нещо повече. Винаги щях да се опитвам да дам подкрепа и спокойствие на най-добрия си приятел, но има някои трудни уроци, които човек трябва да научи сам за себе си. Трей, Татяна и Кари — всички те бяха наранени и причината за това бяха решенията, които бе вземал Кари. С действията си той отблъскваше от себе си хората, които го обичаха, предизвикваше ги, за да провери дали ще останат до него. Това изпитание беше обречено на провал. Сега, изправен пред последствията, може би щеше да се промени към по-добро.

Най-добрият ми приятел се усмихна кисело, докато надничаше иззад дългия си бретон със зеленоок поглед.

— Не може изборът ми да зависи само от това каква ще е ползата за мен самия. Отвратително е, но… все някога трябва да порасна.

— Май се отнася за всички ни — отвърнах и се усмихнах окуражително. — Днес напуснах работа.

Всеки път, когато го изричах на глас, ми ставаше все по-лесно да го приема.

— Сериозно?

Погледнах нагоре към тавана и отвърнах:

— Напълно.

Кари подсвирна.

— Да извадя ли бутилката бърбън и чаши?

Потреперих.

— Пфу… знаеш, че не понасям бърбън. Освен това шампанското би било по-подходящо за отпразнуване на оставката ми.

— Наистина ли? Значи искаш да празнуваш?

— Със сигурност няма за какво да тъгувам. — Изпънах ръце над главата си и последните остатъци от напрежение ме напуснаха. — Но през целия ден си мисля само за това.

— И какво?

— Чувствам се добре. Ако Марк бе приел новината по друг начин, може би щях да размисля, но той също напуска, а е работил в тази агенция доста повече от трите месеца, които аз прекарах там. Не е логично да се тревожа повече от него.

— Не е необходимо нещо да е логично, за да е вярно, бебчо. — Взе дистанционното и намали звука на телевизора.

— Прав си, но аз срещнах Гидиън по същото време, когато започнах работа в „Уотърс Фийлд & Лийман“. Реално погледнато, човек не може да прави сравнение между работата си, на която е бил само три месеца, и съпруга си, с когото ще прекара остатъка от живота си.

Кари ме погледна:

— Изведнъж от разумна стана практична. Започва да става все по-лошо.

— О, я млъквай!

Най-добрият ми приятел никога не ме оставяше да се измъкна с лесно обяснение. Тъй като бях склонна да се самозаблуждавам, неговата откровеност и прямота изпълняваха ролята на огледалото, от което се нуждаех.

Усмивката ми изчезна.

— Искам още.

— От какво?

— От всичко — отвърнах и отново погледнах към него. — Гидиън има особено присъствие, нали разбираш. В момента, в който влезе в стаята, всички стават сериозни и насочват вниманието си към него. Искам и аз да бъда като него.

— Ти се омъжи за такъв човек. И всъщност вече получаваш това внимание заради името и банковата му сметка.

Изправих се.

— Искам да го получавам, защото сама съм го заслужила, Кари. Джефри Крос е оставил след себе си много хора, които искат възмездие от сина му. А и самият Гидиън си е създал врагове като семейство Лукас, например.

— Кое семейство?

Сбърчих нос.

— Онази откачалка Ани Лукас и не по-малко побърканият ѝ съпруг — отвърнах и изведнъж се сетих. — Господи, Кари! Забраних да ти кажа. Става въпрос за онази червенокосата, с която се занасяше на вечерята преди няколко седмици. Тя е Ани Лукас.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Спомняш ли си, че те помолих да потърсиш информация за доктор Теранс Лукас. Ани е жена му.

Объркването му беше очевидно.

Не можех да продължа и да му разкажа как Тери Лукас е прегледал Гидиън като дете и е излъгал, че не открива признаци на сексуално насилие. Постъпил е по този начин, за да предпази зет си Хю от ударите на закона. Никога нямаше да проумея как е могъл да постъпи по този начин, независимо от това колко много обича жена си. Що се отнася до Ани, Гидиън бе спал с нея, за да си отмъсти на мъжа ѝ, но физическата ѝ прилика с брат ѝ бе довела до сексуални извращения и мисълта за тях все още преследваше Гидиън. Беше наказал Ани за греховете на брат ѝ, но с това бе нанесъл непоправими психически травми както на нея, така и на себе си.

Затова в момента с Гидиън имахме двама смъртни врагове, с които трябваше да се справим.

Обясних го на Кари, доколкото можех:

— Между Гидиън и семейство Лукас има извратени отношения, които не мога напълно да разбера, и фактът, че онази вечер вие с Ани се озовахте заедно, не е никак случаен. Тя е планирала всичко да се получи точно по този начин.

— Защо?

— Защото е побъркана и знае, че тази мисъл ще ме тормози.

— А теб какво те интересува с кого се забърквам аз?

— Кари… ти винаги ме интересуваш.

Чух, че мобилният ми телефон иззвъня. Мелодията на Hanging by a moment[3] ми подсказа, че се обажда съпругът ми. Станах.

— Но в този случай важното е, че го е направила съвсем преднамерено. Ти не си някоя случайна сексуална забежка. Тази жена съвсем съзнателно се е насочила към теб, защото знае, че си най-добрият ми приятел.

— Не виждам как би могла да постигне нещо по този начин.

— Опитва се да покаже среден пръст на Гидиън. Най-голямото ѝ желание на света е да привлече вниманието му.

Кари вдигна учудено вежди.

— Всичко това звучи ужасно побъркано, но както и да е. Неотдавна отново я срещнах съвсем случайно.

— Какво? Кога?

— Май беше миналата седмица. — Кари сви рамене. — Тъкмо бях приключил със снимките и таксито ме чакаше пред студиото. В същия момент тя излезе от едно кафене със своя приятелка. Стана съвсем неочаквано.

Поклатих глава. Телефонът ми спря да звъни.

— Няма начин да е случайно. Тя каза ли ти нещо?

— Разбира се. Пофлиртува малко, което не беше никак изненадващо, като се има предвид последната ни среща. Отрязах я, казах ѝ, че в момента имам сериозна връзка. Тя го прие съвсем спокойно. Пожела ми успех и отново ми благодари за приятно прекараното време. Тръгна надолу по улицата. Това беше всичко.

Телефонът ми отново започна да звъни.

— Ако случайно я срещнеш отново, тръгни в обратната посока и ми се обади. Разбра ли?

— Добре, но ти криеш нещо от мен, така че нищо не разбирам. Чакай да поговоря с

Гидиън. — Забързах се към телефона, взех го и натиснах копчето: — Здрасти!

— Под душа ли беше? — измърмори Гидиън. — Сигурно в момента си гола и мокра, ангелчето ми…

— О, боже. Чакай малко. — Отдръпнах телефона от ухото си и се върнах обратно при Кари. — Тя с перука ли беше, когато я видя?

Кари вдигна вежди.

— Откъде, по дяволите, мога да знам?

— Косата ѝ дълга ли беше като първия път, когато я видя?

— Да, съвсем същата.

Кимнах мрачно. Ани носеше косата си късо подстригана — на всички нейни снимки, които бях виждала, беше с една и съща прическа. На вечерята, когато преследваше Кари, си беше сложила перука, целта ѝ бе да се отърве от мен и да заблуди Гидиън.

Може би това беше новият ѝ стил.

Или пък имаше специални планове за Кари.

Приближих отново телефона до ухото си.

— Трябва веднага да дойдеш тук, Гидиън. И доведи Ангъс със себе си.

Навярно нещо в тона ми бе издало опасенията ми, защото Гидиън се появи заедно с Ангъс и Раул. Отворих вратата и видях тримата мъже в коридора, съпругът ми беше най-отпред, в центъра, а бодигардовете бяха застанали от двете му страни. Излъчването им беше, меко казано, напрегнато.

Гидиън бе разхлабил вратовръзката си, беше разкопчал яката на ризата си и жилетката на костюма си, но бе облечен по същия начин, както когато се разделихме. Беше ужасно секси с леко разрошената си коса и веднага усетих, че се възбуждам. Бях истински изкушена да продължа да свалям елегантните му скъпи дрехи и да разкрия първичната сила и красота на мъжапод тях. Облечен, Гидиън изглеждаше страшно съблазнително, но когато беше гол, гледката бе несравнима.

Вперих очи в него и погледът ми ме издаде. Той вдигна нагоре тъмните си извити вежди и изви закачливо краищата на устните си.

— Добър вечер и на теб — подразни ме в отговор на страстния ми поглед.

Мъжете от двете му страни бяха негова пълна противоположност, безупречно облечени в ушити по поръчка строги черни костюми, бели ризи и семпли черни вратовръзки.

До този момент не бях забелязала колко излишно е присъствието на Ангъс и Раул до Гидиън — той без съмнение можеше без чужда помощ да се справи с всяко посегателство.

Както винаги Раул стоеше с каменно изражение, лицето на Ангъс също изглеждаше безизразно, но от закачливия му поглед се досетих, че е доловил предизвикателния начин, по който бях погледнала шефа му.

Изчервих се.

Отдръпнах се от вратата и ги пуснах да влязат. Ангъс и Раул веднага се насочиха към хола, където ги очакваше Кари. Гидиън изостана от тях и ме изчака да затворя вратата.

— Гледаш ме по този начин, ангелчето ми, а поиска да доведа Ангъс със себе си. Обясни ми какво става.

От думите му ме напуши смях — тъкмо това бе необходимо, за да изчезне напрежението ми.

— Как бих могла да се въздържа, изглеждаш сякаш тъкмо си се събличал, когато ти се обадих.

— Мога да довърша започнатото и тук.

— Не знам дали го осъзнаваш, но бих могла да изгоря всичките ти дрехи веднага след сватбата. Тогава ще ти се наложи да ходиш гол през цялото време.

— Работните съвещания ще станат много интересни.

— Ммм… в такъв случай може и да не го правя. Ще те запазя само за себе си и прочее… — Облегнах се на вратата и си поех дълбоко въздух. — След вечерята Ани отново се е опитала да установи контакт с Кари.

Цялата топлота и веселост изчезнаха от погледа на Гидиън, на тяхно място се появи хлад, който не предвещаваше нищо добро.

Отправи се към хола. Спуснах се след него и стиснах ръката му, исках да му напомня, че сме заедно в тази неприятност, знаех, че ще му е нужно известно време, за да свикне с тази мисъл. Гидиън беше сам от толкова дълго време, водеше сам както своите битки, така и тези на хората, които обичаше.

Седна на масичката за кафе точно пред Кари и каза:

— Разкажи ми всичко, което си казал на Ева.

Гидиън изглеждаше готов за битка срещу Уолстрийт, докато единственото, срещу което можеше да се изправи Кари в този момент, бе обзелата го дрямка, но това не оказа въздействие върху съпруга ми.

Кари отново разказа подробно всичко, като от време на време поглеждаше към Ангъс и Раул, които стояха наблизо.

— Това е всичко — завърши той. — Не се обиждайте, момчета, но ми се струва, че сте доста яки, а противникът е червенокоса жена, която не тежи повече от петдесет и пет килограма с мокри дрехи.

Според мен Ани беше шейсет килограма, но в момента това нямаше значение.

— По-добре да сме предпазливи, отколкото после да съжаляваме — отбелязах.

Кари ми хвърли бърз поглед.

— Какво може да направи тя? Не, наистина! От какво толкова се безпокоите всички?

Гидиън се раздвижи неспокойно.

— Аз… имах връзка с нея. Макар че това не е точната дума.

Получи се доста грозно.

— Чукал си я — заяви Кари директно. — Стана ми ясно.

— Прекарал я е във всяко отношение — поясних и пристъпих към Гидиън, за да поставя ръка на рамото му.

Подкрепях съпруга си, макар да не намирах извинение за постъпките му. И честно казано, отчасти изпитвах съжаление към Ани. Имаше моменти в миналото, когато вярвах, че съм го загубила завинаги, и тогава самата аз се чувствах като обезумяла.

И все пак Ани бе толкова опасна, колкото аз никога не бих могла да бъда, и заплашваше хора, които обичах.

— Не може да приеме, че Гидиън е с мен.

— Какво? Да не би да става нещо от типа на „Фатално привличане"?

— Ами, тя е психолог, така че за да сме по-точни, става въпрос за нещо средно между „Фатално привличане“ и „Първичен инстинкт“. Истински маратон от филми с Майкъл Дъглас, събран в една-единствена жена.

— Не се шегувай с това, Ева — предупреди ме сухо Гидиън.

— Кой се шегува? — отвърнах. — Когато Кари я е видял, тя е носела същата дълга перука, с която беше и на вечерята. Според мен целта ѝ е била той да я познае, за да могат да си поприказват.

Кари изсумтя:

— Значи е луда за връзване. Какво искате да направя? Да ви кажа, ако отново се сблъскам с нея, ли?

— Искам да се сдобиеш с охрана — обадих се.

Гидиън кимна:

— Съгласен съм.

— Господи! — Кари потърка брадичката си. — Ама вие май изобщо не се шегувате.

— И без това си имаш достатъчно проблеми на главата — припомних му. — Ако тази жена крои нещо, няма защо да забърква и теб.

Кари изкриви устни:

— Така си е, няма да споря.

— Ние ще се погрижим — заяви Ангъс.

Раул кимна и двамата мъже се отправиха надолу по стълбите.

Гидиън остана.

Кари погледна първо към мен, после към него, след което се изправи.

— Мисля, че повече нямате нужда от мен, така че изчезвам. Ще се видим утре сутрин — заяви, прекоси с бавна стъпка хола и влезе в стаята си.

— Безпокоиш ли се? — попитах Гидиън, когато останахме сами.

— Ти се безпокоиш. И това е достатъчно.

Седнах на дивана срещу него.

— Не съм чак толкова обезпокоена. По-скоро съм любопитна. Какво си мисли тя, че може да постигне чрез Кари?

Гидиън въздъхна уморено.

— Опитва се да ни сплаши, Ева. Нищо повече.

— Не мисля така. Разговорът ни по време на вечерята беше твърде конкретен. Предупреди ме да стоя далеч от теб. Каза ми, че не те познавам и ще избягам от теб, ако разбера каква е истинската ти същност.

Гидиън стисна зъби и разбрах, че съм засегнала болно място. Така и не ми беше разказал за какво са си говорили, когато отиде н кабинета ѝ. Възможно бе и на него да му е казала подобно нещо тогава.

— Ще говоря с Ани — заявих.

Гидиън ме прониза с леденостуден син поглед:

— Как ли пък не.

Засмях се тихо. Горкичкият ми съпруг. Беше свикнал думата да му да е закон, а си беше избрал за съпруга жена като мен.

— Знам, че по време на връзката си сме разговаряли по какви ди не въпроси, но някъде между другото си казахме също, че вече ще работим заедно като екип.

— И аз съм напълно готов за това — отвърна спокойно Гидиън, — но не трябва да започваме с Ани. Не можеш да разговаряш разумно с напълно побъркан човек.

— Не искам да разговарям разумно, шефе. Тази жена се е прицелила в моите приятели и си мисли, че съм слабото ти място.

Трябва да разбере, че не съм безпомощна. Да осъзнае, че ако се с захванала с теб, значи се е захванала и с двама ни.

— Тя е мой проблем. Аз ще се справя с нея.

— Щом ти имаш проблем, Гидиън, значи и аз имам. Чуй ме. Операцията вече е в пълен ход. Бездействието ми само влошава положението с Ани — заявих и се наведох към него. — В нейното съзнание аз или знам всичко и съм прекалено слаба, за да направя нещо по въпроса, или ти криеш всичко от мен, което предполага, че съм твърде слаба, за да се справя с проблема. Във всеки случай ти ме превръщаш в мишена, а съм сигурна, че не го искаш.

— Нямаш представа какво се върти в главата ѝ — каза напрегнато Гидиън.

— Най-вероятно не е съвсем наред с главата. Но все пак е жена. Трябва да ѝ покажа, че имам нокти и съм готова да ги използвам. Убедена съм в това.

Гидиън присви очи.

— Какво ще ѝ кажеш?

Почувствах радост от победата, но се въздържах и не се усмихнах.

— Честно казано, мисля, че ще е достатъчно само да се появя някъде неочаквано. Да ѝ направя засада, така да се каже. Това би трябвало да я разтърси поне малко; да ѝ даде да разбере, че я следя и чакам да видя какво ще направи. Дали ще премине в защита, или напротив — ще се опита да нападне. По реакцията ѝ ще разберем какви са намеренията ѝ, което ще ни е от полза.

Гидиън поклати глава.

— Не ми харесва.

— Не съм и очаквала да ти хареса — заявих и изпънах крака между неговите. — Но знаеш, че съм права. Не те тревожи стратегията ми, Гидиън. А по-скоро фактът, че миналото ти не иска да си отиде. Неприятно ти е, че то непрекъснато се навира в лицето ми.

— Миналото ми непременно ще си отиде, Ева. Остави ме аз да се справя с него.

— Трябва да подходиш по-аналитично към проблема. Аз съм член на екипа ти също като Ангъс и Раул, но не съм твой служител и определено не завися от теб — аз съм по-добрата ти половинка. Вече не става въпрос за Гидиън Крос. Дори не става въпрос за Гидиън Крос и съпругата му. Ние сме Гидиън и Ева Крос и трябва да ми позволиш да заслужа тази фамилия.

Той се приведе с горещ и съсредоточен поглед:

— Не е необходимо да доказваш нищо на никого.

— Наистина ли? Защото имам усещането, че трябва да ти докажа нещо. Ако не вярваш, че съм достатъчно силна…

— Ева — Гидиън посегна към сгъвката на коленете ми и ме придърпа към себе си, — ти си най-силната жена, която познавам.

Изрече тези думи, но ми стана ясно, че не вярва напълно в тях. Поне не така, както ми се искаше. В неговите очи аз бях оцеляла жертва, а не боец.

— Тогава престани да се тревожиш настоях — и ме остави да направя това, което трябва.

— Не съм съгласен, че е необходимо да правиш каквото и да било.

— В такъв случай можеш или да ми дадеш съгласието си, или да не го правиш.

Наведох се към него, прегърнах широките му рамене и притиснах устни до суровата

извивка на устата му.

— Ангелчето ми…

— Нека сме наясно, Гидиън, не те моля за разрешение. Просто ти казвам какво смятам да направя. Можеш да участваш или да се въздържиш. Изборът е твой.

Издаде някакъв отчаян звук, а после изрече:

— Нали все ми напомняш, че трябва да правим компромиси? Не виждам компромис тук.

Отдръпнах се от него и го изгледах.

— Компромисът е да ме оставиш да постъпя както аз смятам добре. Ако не се получи, следващия път ще действаме така, както ти прецениш.

— Благодаря.

Не се дръж по този начин. Ще седнем и ще обсъдим заедно 1кога и как да стане всичко. Раул ще трябва да проучи как минава денят ѝ. Засадата по принцип е неочаквана, но трябва да я устроим на място, където Ани Лукас се чувства спокойно и в безопасност. Така ще я разтърсим здраво — казах и свих рамене — Тя диктуваше правилата на играта досега. Ние просто ще ги следваме.

Гидиън си пое дълбоко въздух. Почти можех да видя как мисли, как се опитва да намери начин да постигне желания резултат.

Затова се заех да го разсея:

— Тази сутрин ти казах, че ще ти обясня защо реших да кажа на родителите си, че сме се оженили, помниш ли.

Съпругът ми веднага насочи вниманието си към думите ми, погледна ме съсредоточено и предпазливо.

— Разбира се.

— Знам, че си проявил огромна смелост, като си разказал на доктор Питърсън за Хю. Особено предвид отношението ти към психолозите.

А и кой можеше да го вини за липсата на доверие към тях? Хю се бе вмъкнал в живота на Гидиън под предлог, че ще му окаже психологическа помощ, а се бе превърнал в негов насилник.

— Ти ме вдъхнови да бъда също толкова смела.

Чертите на прекрасното му лице омекнаха и по него се разля топлота.

— Днес чух онова парче — измърмори Гидиън и ми напомни за момента, когато му изпях песента „Смел“ на Сара Барейлес.

Усмихнах се.

— Ти искаше да му споделя, имаше нужда да го сторя — промълви тихо Гидиън. Каза го като твърдение, но прозвуча като въпрос.

— Да, така е.

Нещо повече, Гидиън бе имал нужда от това. Сексуалното насилие е нещо съвсем лично, но по някакъв начин трябва да го извадим на бял свят. То не е мръсна тайна, от която трябва да се срамуваш или която искаш да скриеш в кутия. То е грозната истина, а истината все някога трябва да излезе на бял свят — такава е природата ѝ.

— И ти имаш нужда да се изправиш лице в лице срещу Ани.

Вдигнах вежди.

— Нямах намерение да насочвам разговора в тази посока, но да… изпитвам такава необходимост.

Този път Гидиън кимна:

— Добре, ще измислим как да стане.

Представих си, че стискам победоносно юмрук. Първа точка за боеца Ева!

— Освен това каза, че има нещо, което желаеш по-силно от секса с мен — припомни ми той сухо с предизвикателен поглед.

— Ами, не бих го формулирала точно така — започнах и прокарах пръсти през косата му. — Всъщност най-любимото ми занимание е да те чукам.

— Но? — подсмихна се Гидиън.

— Ще си помислиш, че съм глупава.

— Всъщност си мисля, че си страшно секси.

Целунах го за тези думи.

— Когато бях в гимназията, повечето ми приятелки си имаха гаджета. Знаеш как е, бушуващи хормони, страхотни любовни истории…

— Така съм чувал — отвърна с кисела усмивка.

Думите заседнаха в гърлото ми. Колко глупаво от моя страна да забравя какво е преживявал Гидиън по онова време не е имал гадже, преди да се запознае с Кории в колежа. Бил е прекалено травмиран от посегателството на Хю, за да изпита трепитите и тревогите на тийнейджърската любов, за които си мислех.

— Какво има, ангелчето ми? Проклех се мислено.

— Забрави, много е глупаво.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Само този път.

— Не.

— Моля те.

Гидиън поклати глава:

— Хайде, изплюй камъчето.

Сбърчих нос.

— Добре. Става въпрос за тийнейджърски среднощни телефонни разговори, които продължават часове наред, тъй като младите не могат да бъдат заедно заради училището и родителите си. Прекарват цялата нощ в разговори с гаджето си за… И аз не знам за какво. Никога не съм преживявала такова нещо. Никога… — Преглътнах смущението си. — Никога не съм имала такова гадже.

Не беше необходимо да обяснявам. Гидиън знаеше каква съм била. Как по онова време използвах секса по един изкривен начин, за да се чувствам обичана. Момчетата, с които се чуках, не ми се обаждаха по телефона. Нито преди, нито след това.

— Както и да е — продължих, гласът ми бе станал дрезгав. — Мина ми през ум, че сега ние с теб бихме могли да изживеем подобно нещо… докато чакаме. Среднощни разговори, чиято единствена цел е да чуеш гласа на другия.

Гидиън впери поглед в мен.

— Звучеше ми по-добре, преди да го кажа на глас — измърморих.

Той мълча дълго време. После ме целуна. Силно.

Все още не можех да дойда на себе си, когато Гидиън се отдръпна от мен и каза с пресипнал глас:

— Аз ще ти бъда такова гадже, Ева.

Гърлото ми се стегна.

— Ще бъда до теб във всеки значим момент от живота ти. При всяка промяна… Ще бъда всичко. — Избърса сълзата, която се стече от ъгъла на окото ми. — А ти за мен ще бъдеш това момиче.

— Господи! — засмях се през сълзи. — Толкова много те обичам.

Гидиън се усмихна.

— Сега си отивам вкъщи, защото ти така искаш. После ще ми се обадиш и ще ми кажеш всичко отново, защото аз така искам.

— Съгласна.

На следващата сутрин се събудих преди звъна на часовника. Останах да лежа в леглото още няколко минути — чаках мозъкът ми да се събуди, доколкото бе възможно преди първото кафе. Опитах са да се съсредоточа върху факта, че това е началото на последния ми работен ден.

Колкото и да е странно, мисълта ми подейства добре. Изпитах… нетърпение. Наистина беше време за радикална промяна.

И тогава се изправих пред най-важния въпрос: „Какво да облека?“

Измъкнах се от леглото и отидох до гардероба. След като прехвърлих почти всичко в него, се спрях на тясна изумруденозелена рокля с асиметрично деколте и подгъв. Разкриваше краката ми малко повече, отколкото обикновено бих си позволила, когато съм на работа, но защо да завършвам така, както съм започнала? Защо да не се възползвам от възможността да започна прехода от миналото към бъдещето си?

Днес бе последният ден на Ева Трамел. В понеделник Ева Крос щеше да направи своя дебют. Можех да си я представя. Ниска и руса, застанала до високия си тъмен съпруг и не по-малко опасна от него.

Или може би не така. Може би трябваше да се заиграя с различията. Двете противоположни страни на едно и също острие…

Хвърлих последен поглед към голямото огледало и отидох в банята да се гримирам.

Малко след това Кари подаде глава през вратата. Видя ме и подсвирна:

— Изглеждаш страхотно, бебчо!

— Благодаря ти — отвърнах и оставих четката си обратно в поставката. — Дали би могъл да ми помогнеш да си направя кок?

Кари влезе бавно в банята, беше само по боксерките на „Грей Лйълс“ и изглеждаше точно като на билбордовете с лика му, които в момента красяха телефонните кабини и автобусите в целия град.

— По-точно искаш аз да ти направя кока. Разбира се, че ще го направя.

Приятелят ми се залови за работа, решеше и извиваше косата ми в елегантен стегнат кок с умелите си пръсти.

— Снощи положението беше много напечено — отбеляза Кари, щом извади последната фиба от устата си. — Целият ни хол беше пълен с мъже в черни костюми.

Погледите ни се срещнаха в огледалото.

— Само три костюма.

— Два костюма и Гидиън, който и сам би могъл да изпълни цяла стая — възрази Кари.

С това не можех да споря.

Приятелят ми се усмихна ослепително.

— Ако някой разбере, че имам лична охрана, или ще си помисли, че съм по-важна клечка, отколкото си е мислел, или ще си каже, че страдам от прекалено високо самочувствие. И в двата случая ще е прав.

Станах, повдигнах се на пръсти и го целунах по брадичката.

Дори няма да усетиш присъствието им. Ще бъдат изключително дискретни.

Обзалагам се, че ще ги усетя.

— На пет долара? — предложих и минах покрай него, за да извадя обувки от дрешника.

— Моля? Какво ще кажеш за пет хилядарки, госпожо Крос?

— Ха! — възкликнах и грабнах телефона от леглото си, защото чух, че е пристигнало съобщение. — Гидиън идва.

— Защо не остана тук през нощта?

Отвърнах през рамо, докато отивах към антрето:

— Въздържаме се от секс до сватбата.

— По дяволите, да не ме будалкаш?

Въпреки че той не бързаше, а аз почти тичах, Кари ме настигна е две големи крачки. Измъкна обувките от мен, така че със свободната си ръка успях да грабна чашата с кафе от барплота.

— Мислех си, че меденият месец трае по-дълго — продължи приятелят ми. — Повечето съпрузи не получават ли редовно секс поне през първите години от брака, преди да ги отрежат?

— Млъквай, Кари!

Взех чантата си и отворих входната врата.

Гидиън стоеше от другата страна с ключ в ръка.

— Ангелчето ми.

Кари се протегна и отвори широко вратата.

— Истински ти съчувствам, човече. Слагаш ѝ пръстен на ръката и „щрак!“ — тя затваря краката.

— Кари! — извиках и го изгледах ядосано. — Ще те ударя.

— Тогава кой ще ти събере багажа за утре?

Познаваше ме твърде добре.

— Не се притеснявай, бебчо, ще събера и твоя багаж, и моя — заяви Кари и погледна към

Гидиън. — Опасявам се, че не мога да ти помогна. Само да я видиш с онзи син бански, който ще сложа в сака ѝ, и топките ти ще заприличат на него.

— И аз ще ти фрасна един — обади се Гидиън. — Тогава синините ти също ще заприличат на него.

Кари ме побутна леко през вратата и я затръшна след мен.

Наближаваше обяд, когато Марк се доближи да бюрото ми и ме дари с крива усмивка.

— Готова ли си за последния ни работен обяд?

Сложих ръка на сърцето си:

— Направо ме убиваш.

— С удоволствие ще ти върна оставката.

Станах, поклатих глава и погледнах към работното си място. Все още не бях прибрала малкото си лични вещи. С наближаването на пет часа сигурно щях да усетя, че е дошъл краят. Но сега все още не бях готова да се откажа от бюрото си и от мечтата, което то символизираше някога.

— Пак ще обядваме заедно — уверих го, после взех чантата си от чекмеджето и тръгнах с Марк към асансьорите. — Няма да се отървеш така лесно от мен.

Канех се да махна на Мегуми, но когато стигнахме до рецепцията, тя вече бе отишла на обяд, а заместничката ѝ разговаряше оживено по телефона.

Вече нямаше да виждам нито нея, нито Уил и Марк всеки ден. Тримата щяха да ми липсват. Те бяха моята малка частица от Ню Йорк; частица от живота, която бе единствено за мен. Щях да загубя своя личен кръг от приятели — още една от причините, поради които се страхувах да напусна работа.

Разбира се, щях да положа усилия да запазя приятелите си. Щях да намирам време да им се обаждам и да организирам неща, които да правим заедно, но знаех как става обикновено — бяха минали месеци от преместването ми в града, а не бях потърсила никого от старите си приятели от Сан Диего. А и животът ми щеше да стане съвсем различен от техния. Целите, мечтите и предизвикателствата пред нас щяха да са като от два различни свята.

В асансьора, в който се качихме с Марк, имаше само няколко души, но пространството бързо се запълни, докато спирахме надолу по етажите. Казах си да не забравя да поискам от Гидиън един от неговите магически ключове, с чиято помощ асансьорът се движеше, без да спира. В крайна сметка аз пак щях да идвам в „Кросфайър“, само че щях да спирам на друг етаж.

— Ами ти? — попитах, когато с Марк застанахме по-близо един до друг, за да направим място на останалите пътници. — Реши ли вече дали ще напуснеш, или ще останеш?

Шефът ми кимна и мушна ръце в джобовете си.

Ще последвам примера ти.

По изражението му разбрах, че решението му е окончателно.

— Страхотно, Марк. Поздравявам те.

— Благодаря.

Слязохме на партера и се отправихме към изхода.

— Със Стивън го обсъдихме подробно — продължи той, докато се движехме по мраморните плочи със златни жилки, които покриваха пода на фоайето.

— Когато те наех на работа, израснах в кариерата. Това бе знак, че се движа в правилната посока.

— Без съмнение.

Шефът ми се усмихна:

— Фактът, че сега напускаш, също е знак за мен. Време е и аз да продължа напред.

Марк ми направи знак да мина първа през въртящата се врата. Усетих горещото слънце още преди да се озова на улицата. С нетърпение очаквах идването на есента. Жадувах за смяната на сезоните. Струваше ми се, че непременно трябва да има и някаква външна промяна, която да съответства на тази, която настъпваше в живота ми.

Отправих поглед към лъскавата черна лимузина на Гидиън, паркирана до бордюра, а после извърнах глава към шефа си, който ме последва на улицата.

— Къде отиваме? — попитах.

Марк ме погледна весело и започна да дебне за свободно такси през морето от движещи се коли.

— Изненада.

Потрих доволно ръце:

— Страхотно.

— Госпожице Трамел.

Извърнах се, когато чух името си, и видях Ангъс, застанал до лимузината. Беше в обичайния си черен костюм и носеше традиционна шофьорска шапка. Изглеждаше елегантен и изискан, но се сливаше лесно с тълпата, така че само опитен наблюдател би могъл да заподозре, че някога е работел за британските разузнавателни служби.

Беше ми любопитно да си мисля каква ли е истинската му история. Напомняше ми толкова много филмите за Джеймс Бонд. Фантазирах си какво ли не, но това, което знаех, ми действаше успокоително. Гидиън беше във възможно най-добри ръце.

— Здравей — поздравих, без да се опитвам да прикрия добрите си чувства към Ангъс.

Не можех да не изпитвам особена благодарност към този човек. Беше служил на семейство Крос в продължение на години и въпреки че никога нямаше да узная цялата история, бях сигурна, че той е бил единствената опора в живота на съпруга ми след случилото се с Хю. Ангъс беше и единственият свидетел на тайната ни сватба. Само като си спомня изражението му, когато разговаряше с Гидиън след церемонията… сълзите в очите и на двамата… Между тях имаше неразрушима връзка.

В светлосините очи на Ангъс проблеснаха пламъчета и той ми отвори вратата на лимузината.

— Къде бихте искали да отидете вие двамата?

Марк вдигна учудено вежди:

— Значи това е причината да ме оставиш? По дяволите. Не бих могъл да се конкурирам.

— Никога не се е налагало. — Спрях, преди да се кача в колата, и погледнах към Ангъс: — Марк не иска да ми каже къде отиваме, затова ще се опитам да не подслушвам.

Ангъс докосна периферията на шапката си в знак на съгласие.

След малко потеглихме.

Марк седна на седалката срещу мен и започна да оглежда вътрешността на колата.

— Леле, случвало се е да наема лимузина, но изобщо не изглеждаше по този начин.

— Гидиън има страхотен вкус.

Без значение какъв бе стилът — модерен като в офиса или класически като в мезонета му, съпругът ми винаги знаеше как да демонстрира богатството си с класа.

Марк ме погледна и се засмя:

— Ти си голяма щастливка, приятелко.

— Така си е — съгласих се. — Всичко това — размахах ръка — е страхотно, разбира се. Но Гидиън е безценен сам по себе си. Наистина е страхотен.

— Знам какво е да имаш такъв човек до себе си.

— Да. Със сигурност. Как върви подготовката на сватбата?

Марк изпъшка:

— Стивън направо ме убива. Светлосиньо ли искам, или синьо-лилаво? Рози или лилии?

Сатен или коприна? Сутрешна или вечерна сватба? Опитах се да му обясня, че може да прави каквото пожелае, че аз искам само него, но той веднага ме сдъвка. Заяви, че е най— разумно да обърна внимание на всички подробности, защото няма да имам възможност да се омъжа втори път. Единственото, което мога да отговоря, е: „Благодаря на бога за това!“

Засмях се.

— А при теб как е? — попита Марк.

— Вече се захващам с нещата. В този огромен луд свят, където живеят милиарди хора, ние успяхме да се намерим. Както би казал Кари, трябва да го отпразнуваме.

Обсъждахме първите танци и подредбата на гостите, докато Ангъс провираше лимузината през вечно претоварения трафик в централната част на острова. Погледнах през прозореца зад Марк и видях такси, което спря на светофара до нас. Пътничката в него бе затиснала телефона между ухото и рамото си, движеше устни с бясна скорост и прелистваше бързо някакъв бележник. Зад нея, на ъгъла на тротоара, човек продаваше хот-дог и за стоката му чакаха пет души.

Когато най-после стигнахме и стъпих на тротоара, веднага разбрах къде се намираме.

— Хей!

Под нивото на тротоара беше скътан мексикански ресторант, в който веднъж бяхме обядвали. И по една случайност в него работеше сервитьорка, която много обичах.

Марк се засмя:

— Оставката ти дойде толкова неочаквано, че Шона нямаше възможност да си вземе почивен ден.

— О, господи! — Усетих стягане в гърдите. Това излизане май щеше да се превърне в изпращане, за което не бях подготвена.

— Хайде. — Марк ме хвана за лакътя и ме поведе навътре.

Веднага забелязах масата, на която се бяха настанили моите приятели и колеги. Балони с надписи „страхотна работа“, „най-добри пожелания“ и „поздравления“ красяха кътчето.

— Леле! — Погледът ми се замъгли, очите ми се напълниха със сълзи.

Мегуми и Уил седяха до Стивън на маса за шестима. Шона стоеше зад брат си, яркочервената ѝ коса се забелязваше отдалече.

— Ева! — извикаха те в един глас и привлякоха вниманието на всички в ресторанта.

— О, господи — прошепнах едва, сърцето ми щеше да се пръсне.

Изведнъж се натъжих, обзеха ме съмнения, като видях от какво се отказвам, дори да съзнавах какво получавам насреща.

— Няма да се отървете от мен толкова лесно!

— Разбира се, че не! — Шона дойде при мен и ме притисна силно към себе си със слабите си ръце. — Трябва да планираме моминското ти парти.

— Точно така! — Мегуми ме прегърна в момента, в който Шона се отдръпна.

— Може да прескочим тази традиция — обади се зад гърба ми някой с дълбок топъл глас.

Обърнах се изненадано и видях, че срещу мен е Гидиън. Беше застанал до шефа ми и в ръката си държеше съвършена червена роза.

Марк се усмихна широко и обясни:

— Гидиън ми се обади по-рано, за да пита дали сме ти организирали нещо. Заяви, че и той иска да дойде.

Усмихнах се през сълзи. Не губех приятелите си, а в същото време печелех толкова много. Гидиън винаги бе до мен, когато имах нужда от него. Дори преди да осъзная, че той е незаменимата частица, която доскоро липсваше в живота ми.

— Хайде да видим дали ще опиташ дяволската им салца — предизвиках го и се протегнах да взема розата.

Гидиън изви устни в лека усмивка, онази, на която никога не можех да устоя, а както

забелязах — и всяка жена в ресторанта. Но погледът в очите му, разбирането и подкрепата за стъпката, която предприемах… бяха само за мен.

— Това е твоето парти, ангелчето ми.