Обречена на теб

Глава 7

Ръката ми трепереше, докато наливах прясно приготвеното кафе в три чаши. Не можех да определя дали причината бе гневът, или страхът ми. Сигурно и двете. Като дъщеря на полицай много добре разбирах неписаните правила, които служителите на закона следваха. А заради всичко, което бяхме преживели с Гидиън около смъртта на Нейтън, бях още по-нащрек.

Този път не бяха дошли да ме разпитват детективите Грейвс и Мична от отдел „Убийства“ и не можех да преценя дали това е тревожно, или напротив. За мен те вече бяха познато зло. Не можех да нарека Шели Грейвс свой съюзник, но тя бе прекратила разследването, без да е получила отговор на всичките си въпроси.

Сега на вратата ми се бяха появили полицаи Пеня и Уилямс. Изпратила ги бе Ани Лукас. Проклетата кучка!

Наложи се да прекратя срещата си с Блеър Аш. Знаех, че по никакъв начин не мога да попреча на дизайнера да се срещне с полицаите, когато излиза от частния асансьор във фоайето на сградата. Нямах време да се тревожа какво ще си помисли той. Вместо това, докато бях сама, се свързах с Раул и му казах да намери Араш Мейдани. Исках да се обадя на Гидиън, но той беше при доктор Питърсън и прецених, че терапията му е по-важна. Можех да се справя с полицаите. Знаех основните правила: говори само в присъствието на адвокат, и то кратко и ясно. Не навлизай в подробности и не давай информация, за която не са те питали.

Поставих трите чаши с кафе върху таблата и започнах да търся съд, в който да сипя обезмаслената сметана.

— Не е необходимо да си правите труда, госпожице Трамел — заяви полицай Пеня, когато той и партньорката му влязоха в кухнята с фуражки под мишница.

Пеня имаше бебешка физиономия и изглеждаше по-млад, отколкото сигурно беше — по моя преценка някъде около моята възраст. Уилямс бе дребна закръглена чернокожа жена с остър полицейски поглед, от който ставаше ясно, че е била свидетел на неща, които не бих желала да видя.

Помолих ги да ме изчакат в хола, но те ме последваха в кухнята. Почувствах се преследвана, което навярно беше и една от целите им.

— Няма проблем — отвърнах. Отказах се да се правя на много изискана и сложих кутията с обезмаслена сметана на масата. — Освен това чакам адвоката си, така че нямам какво друго да правя в момента.

Полицай Уилямс ме изгледа хладно, сякаш се питаше защо съм решила, че ми е необходим адвокат.

Не бях длъжна да се оправдавам, но прецених, че няма да е лошо да им кажа защо съм толкова предпазлива.

— Баща ми е полицай в Калифорния. Ще е недоволен, ако разбере, че съм пренебрегнала

съвета му.

Взех кутията със захар, която успях да изровя от килера, поставих я на таблата и занесох всичко на масата.

— Къде в Калифорния? — попита Пеня, взе една от чашите и отпи от кафето, без да му

добавя нищо.

— Оушънсайд.

— В окръг Сан Диего, нали? Много е хубаво там.

— Да, така е.

Уилямс сипа в кафето си малко сметана и доста захар направо от кутията.

— Господин Крос тук ли е?

— Не, на работа е.

Жената вдигна чашата към устните си, без да откъсва поглед от мен.

— Кой беше мъжът, който си тръгваше, когато дойдохме?

Заради подчертано небрежния начин, по който Уилямс зададе въпроса, се зарадвах, че помолих да извикат Араш. И за миг не ми мина през ума, че ме пита ей така, между другото.

— Блеър Аш. Интериорният дизайнер, с когото освежаваме мезонета.

— Тук ли живеете? — попита Пеня. — Първо се отбихме в апартамент в Горен Уест Сайд, за който имаме информация, че ваш.

— В момента се премествам.

Мъжът се облегна на масата и се огледа наоколо.

— Хубаво местенце.

— И аз мисля така.

Уилямс улови погледа ми.

— Отдавна ли излизате с Гидиън Крос?

— Всъщност Ева е омъжена за мен — заяви Гидиън, застанал на вратата.

Пеня се изправи и бързо преглътна кафето си. Уилямс остави чашата си с такава сила, че малко кафе се разля по масата.

Гидиън огледа и трима ни, а след това впери поглед в мен. Изглеждаше идеално: костюмът му бе перфектно изгладен, вратовръзката — безупречно вързана, тъмната коса ограждаше поразителното му лице, което се открояваше с първична красота. Около чувствената му уста имаше едва набола брада. Тя и дългата секси коса придаваха на Гидиън опасно излъчване въпреки иначе съвсем цивилизования му външен вид.

Дори присъствието на двете ченгета, застанали между нас, не намали силата на желанието, което изпитах, когато го видях.

Тръгна към мен и свали сакото си, сякаш присъствието на двамата униформени, дошли да ме разпитват в дома ни, бе възможно най-естественото нещо. Гидиън хвърли горната дреха на един от високите столове до кухненския остров, застана до мен, взе чашата с кафе от ръцете ми и ме целуна по слепоочието.

— Гидиън Крос — представи се и се ръкува с двамата полицаи. — А това е адвокатът ни Араш Мейдани.

Едва тогава видях, че Араш е влязъл в кухнята след съпруга ми. Полицаите, които подобно на мен бяха съсредоточили вниманието си изцяло върху Гидиън, също не го бяха забелязали.

Невероятно самоуверен, мургав, изключително красив и чаровен, Араш влезе при нас и пое инициативата, като се представи с широка усмивка. Разликата между него и Гидиън беше поразителна. И двамата мъже бяха елегантни, красиви и самоуверени. И двамата бяха любезни. Но Араш бе някак по-достъпен. Гидиън беше внушителен и дистанциран.

Вдигнах поглед към съпруга си и видях, че отпива от чашата ми.

— Искаш ли да ти направя чисто кафе?

Гидиън плъзна ръка по гърба ми, но не отлепи поглед от полицаите и Араш.

— С удоволствие.

— Добре е, че сте тук, господин Крос — обади се полицай Пеня. — Доктор Лукас е подала оплакване и срещу вас.

— Е, това беше забавно — заяви Араш час по-късно, след като изпрати полицаите до асансьора.

Гидиън го изгледа и сръчно отвори бутилка червено вино.

— Ако това е идеята ти за забавление, трябва да излизаш повече.

— Това възнамерявах да направя тази вечер, при това със страшно готина блондинка, докато ти не ми се обади — отвърна Араш, дръпна един от високите столове и седна до кухненския остров.

Взех чашите от кафе и ги сложих в умивалника.

— Благодаря ти, Араш.

— Няма за какво.

— Предполагам, че рядко водиш дела в съда, но бих искала да присъствам следващия път, когато се случи. Направо си страхотен.

— Непременно ще те поканя — засмя се той.

— Не му благодари, че си върши работата — измърмори Гидиън и отсипа от тъмното вино в три чаши.

— Благодаря му, защото си върши работата добре — възразих, все още силно впечатлена от начина, по който се бе справил Араш.

Адвокатът беше чаровен и неустоим, но можеше да бъде и смирен, когато му изнася. Създаваше спокойна обстановка край себе си, оставяше другите да говорят, но в същото време ги наблюдаваше пресметливо и преценяваше кога да атакува.

Гидиън ме погледна намръщено.

— Защо му плащам толкова много според теб? Да прецаква нещата ли?

— Успокой топката, шампионе — заявих съвсем спокойно. — Не позволявай на онази кучка да те изкара извън нерви. И не ми говори с такъв тон. Нито на приятеля си.

Араш ми намигна.

— Май ревнува, защото ме харесваш толкова.

— Ха! — възкликнах и вдигах учудено вежди, когато видях изпълнения с гняв поглед, който Гидиън бе отправил към Араш. — Наистина ли?

— Да се върнем на въпроса. Как ще оправиш това? — попита предизвикателно мъжът ми, погледна над чашата си за вино и изгледа изпитателно адвоката.

— Как ще оправя това, което ти си прецакал ли? — попита Араш, а в блестящите му светлокафяви очи се четеше смях. — Двамата с Ева сте дали оръжие в ръцете на Ани Лукас, като сте отишли на работното ѝ място в два отделни случая. Извадили сте ужасен късмет, че тя е поразкрасила историята си, като е обвинила Ева в нанасяне на телесна повреда. Ако жената се беше придържала към истината, сега щеше да е стиснала и двама ви здраво за гушите.

Отидох до хладилника и започнах да вадя продукти, за да приготвя вечеря. Цялата вечер се ругаех мислено, задето постъпих така глупаво. Изобщо не ми мина през ума, че Ани може доброволно да разкрие пред света гнусната си извънбрачна връзка с Гидиън. Предполагаше се, че е виден член на гилдията на психолозите, а и съпругът ѝ беше уважаван педиатър.

Бях я подценила. И не послушах мъжа си, когато ме предупреди, че е опасна. Вследствие на това тя бе подала официално оплакване, че първо Гидиън е нахлул в кабинета ѝ, докато е работела, а две седмици по-късно аз съм я причакала пред работното ѝ място.

Араш взе чашата с вино, която Гидиън плъзна към него.

— Прокурорът ще прецени дали да ѝ повдигне обвинение, задето не е описала вярно инцидента. При всички случаи Ани Лукас подрони достоверността на обвинението си, като обвини Ева във физическо нападение. Впрочем извадихте голям късмет, че разполагате със записи от охранителните камери, които доказват, че не е имало такова нещо.

Не се изненадах особено, когато научих, че Гидиън наистина притежава сградата, в която работи Ани Лукас. Съпругът ми искаше да контролира всичко и беше напълно в негов стил да купи зданията, къде то се намират работните места на семейство Лукас.

— Едва ли е необходимо да ви го казвам — продължи Араш, — но когато си имате работа с луд човек, по-добре не го закачайте.

Гидиън се обърна към мен и вдигна вежди. Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да призная, че е прав. Беше ме предупредил.

Адвокатът ни изгледа предупредително:

— Ще се постарая недостоверното ѝ обвинение да остане без последствия за вас. Ще видя и какво мога да направя, за да обърна нещата в наша полза, като подам оплакване за тормоз от нейна страна. Освен това ще се опитам да издействам ограничителна заповед, така че Ани Лукас да не се доближава повече до вас и Кари Тейлър, но вие всички трябва да стоите далеч от нея.

— Обещавам — уверих го.

Докато минавах покрай мъжа си, се възползвах от възможността да сложа ръка върху стегнатия му задник. Гидиън ме погледна накриво.

Изпратих му въздушна целувка.

Гъделичкаше ме мисълта, че изпитва ревност. Най-впечатляващото качество на Араш бе, че не губи самоличността си, когато застане до Гидиън. Но адвокатът определено не го превъзхождаше. Араш можеше да се държи не по-малко опасно от съпруга ми, но по природа не беше такъв.

Гидиън винаги бе опасен. Никой не се и съмняваше. Това негово качество ме привличаше към него все повече; разбрала бях, че никога няма да го опитомя. А колко красив беше само!

И го съзнаваше напълно. Знаеше колко съм запленена от него.

Но зеленоокото чудовище[7] все пак можеше да се окаже по-силно от мъжа ми.

— Ще останеш ли за вечеря? — обърнах се към Араш. — Все още нямам представа какво ще готвя, но се чувствам виновна, задето провалихме плановете ти за вечерта.

— Още е рано — обади се Гидиън и отпи от виното си. — Може да си направи други планове.

— С удоволствие ще остана за вечеря — заяви Араш и се усмихна закачливо.

Не се въздържах и докоснах тайничко Гидиън още веднъж: протегнах се към съпруга си, за да взема чашата си с вино, и в същото време го погалих по бедрото. Допрях гърди до гърба му и отдръпнах ръка.

Гидиън стрелна ръка и ме улови светкавично за китката. Стисна ме и тръпка на възбуда премина през цялото ми тяло.

Тези сини очи ме подлудяваха.

— Искаш да се държиш неприлично ли? — попита ме с кадифен глас.

В същия миг го пожелах отчаяно. Как бе възможно да изглежда толкова готин и ужасно възпитан, да се владее напълно и в същото време да ме пита завоалирано дали искам да се чукам.

Представа си нямаше колко искам.

Разнесе се бръмчене. Без да пуска китката ми, Гидиън се обърна към Араш, който бе от другата страна на кухненския остров:

— Подай ми телефона.

Адвокатът ме погледна и поклати глава, после се завъртя и затърси телефона на Гидиън в джоба на сакото му, захвърлено на стола.

— Не знам как го издържаш.

— Страхотен е в леглото — опитах се да отговоря остроумно, — а и там не е намусен, така че…

Гидиън ме дръпна до себе си и ме ухапа по ухото. Зърната на гърдите ми настръхнаха и се втвърдиха. Съпругът ми изстена едва чуто, заровил глава във врата ми, но се съмнявам, че го интересуваше дали Араш го чува.

Останах без дъх, затова се дръпнах и се опитах да се съсредоточа върху готвенето. Досега никога не бях готвила в кухнята на Гидиън, така че — като изключим нещата, които бях забелязала, докато правех кафе на полицаите — нямах идея с какви продукти разполага, нито кое къде е. Намерих глава лук, а после открих нож и дъска за рязане. Колкото и да бях благодарна, че има какво да отвлича вниманието ми, трябваше да се опитам да сготвя нещо, а не само да разпалвам страстта на двама ни още повече.

— Добре — каза Гидиън по телефона и въздъхна. — Идвам. Погледнах го.

— Трябва да отидеш някъде ли?

— Не. Ангъс е докарал Лъки.

Усмихнах ce.

— Кой е Лъки? — попита Араш.

— Кучето на Гидиън.

Адвокатът го погледна с подобаваща изненада:

— Имаш куче?

— Вече да — отговори Гидиън печално и излезе от кухнята. Направо се разтопих, когато минута по-късно се върна с Лъки, който се въртеше щастливо в ръцете му и го ближеше по брадата. Мъжът ми, този титан на индустрията и световен магнат, стоеше по средата на стаята по риза и жилетка и гледаше смирено най-сладкото куче на света.

Взех телефона на Гидиън, отключих го и ги снимах.

Щях да сложа тази снимка в рамка при първа възможност. Докато държах телефона, реших да изпратя съобщение на Кари. „Здрасти, Ева е. Искаш ли да дойдеш в мезонета за вечеря?“

Изчаках няколко секунди да получа отговор, след което оставих телефона и продължих да режа.

— Трябваше да те послушам за Ани — казах на Гидиън, след като се сбогувахме с Араш и се върнахме в хола. — Съжалявам.

Спусна ръка по гърба ми, стигна до кръста ми и ме притисна.

— Няма за какво да съжаляваш.

— Сигурно се чувстваш ужасно обезсърчен, когато ти се налага да се бориш с ината ми.

— Страхотна си в леглото, а и там не си инат, така че…

Засмях се, когато чух собствените си думи от неговата уста.

Чувствах се щастлива. Изкарала бях вечерта с него и Араш, което ми даде възможност да наблюдавам Гидиън. Той бе толкова доволен и спокоен в компанията на приятеля си. Движех се из мезонета, сякаш бе мой дом.

— Чувствам се омъжена — измърморих, осъзнала, че досега е било така.

Разменили си бяхме клетви и пръстени, но те бяха само нормални белези на брака.

Истинската му същност бе друга.

— Така би трябвало да е — отвърна Гидиън с познатия ми арогантен тон, — тъй като си и ще бъдеш омъжена за мен до кря на живота си.

Погледнах го, докато се настанявах до него на дивана.

— А ти така ли се чувстваш?

Спря поглед на килимчето на Лъки до камината, където кучето спеше доволно.

— Питаш ме дали се чувствам опитомен?

— Това никога няма да стане — заявих сухо.

Гидиън ме изгледа изпитателно.

— А ти искаш ли го?

Плъзнах ръка по бедрото му, не можах да се въздържа.

— Не.

— Тази вечер… ти беше приятно, че Араш е тук.

Вдигнах поглед към него.

— Да не би да ревнуваш от адвоката си? Би било много глупаво.

— На мен също не ми харесва — намръщи се Гидиън. — Но не имах предвид това. Приятно ти е да каниш гости.

— Да — отвърнах и се намръщих. — На теб не ти ли е приятно.

Съпругът ми погледна встрани и нацупи устни.

— Няма нищо, всичко е наред.

Останах като вцепенена. Домът на Гидиън бе неговото убежище. Аз бях първата жена, която доведе тук. Предположих, че е канил на гости приятелите си, но може и да не го е правил. Може би мезонетът беше мястото, където се усамотяваше на пълно.

Протегнах се и стиснах ръката му.

— Съжалявам, че не те попитах предварително, Гидиън. Не се сетих, а трябваше. Това е твоят дом…

— Нашият дом — прекъсна ме и отново насочи вниманието си към мен. — За какво се извиняваш? Имаш пълното право да правиш каквото си пожелаеш тук. Не трябва да ми искаш разрешение за абсолютно нищо.

А ти не трябва да се чувстваш притиснат в собствения си дом.

— В нашия дом — изрече рязко. — Трябва да свикнеш с тази мисъл, Ева. И то бързо!

Отдръпнах се заради внезапното му избухване.

— Ядосан си.

Стана и обиколи масата за кафе, излъчваше напрежение.

— Преди малко се чувстваше омъжена, а сега се държиш като гостенка в дома ми.

— В нашия дом — поправих го. — Което означава, че и двамата живеем тук. И ти си напълно в правото си да кажеш, че би предпочинал да не каним гости.

Гидиън прокара ръка през косата си — сигурен признак, че напрежението в него расте.

— Изобщо не ми пука от това.

— Поведението ти говори друго — отбелязах с равен тон.

— По дяволите! — изруга и застана срещу мен, сложил ръце на стегнатите си бедра. — Араш ми е приятел. Защо да ми пука, че му готвиш вечеря?

Отново ли започваше да ревнува?

— Сготвих вечеря за теб и го поканих да остане.

— Добре. Няма значение.

— Не е добре, изглеждаш ядосан.

— Не съм.

— А аз съм объркана, което ме ядосва.

Гидиън стисна зъби. Обърна се, отиде до камината и започна да разглежда семейните снимки, които бях подредила по полицата.

Изведнъж съжалих, задето ги сложих там. Знаех, че често го притискам и очаквам да се промени прекалено бързо. Освен това разбирах, че всеки се нуждае от спокойно и усамотено място, където не е необходимо да е винаги нащрек. Исках аз да създам такова място за Гидиън, да го накарам да се чувства истински спокоен в дома ни. Но ако превърнех мезонета в място, което съпругът ми предпочиташе да избягва, ако му станеше по-лесно да отбягва самата мен, тогава щях сериозно да застраша брака ни, а аз го ценях повече от всичко на света.

— Гидиън, моля те, говори с мен. — Може би му беше трудно дори да говори с мен. — Трябва непременно да ми кажеш, ако съм прекрачила някаква граница.

Изгледа ме намръщено:

— За какво, по дяволите, говориш?

— Не знам. Не знам защо ми се разсърди. Помогни ми да разбера.

Гидиън въздъхна дълбоко и отчаяно, след това насочи вниманието си към мен. Погледът му беше като лазер, който разкрива всяка моя тайна.

— Ако на земята няма други хора, ако останем само ние двамата, за мен това ще е чудесно. Но на теб няма да ти стига.

Отстъпих стреснато. Съзнанието му беше лабиринт, в който никога нямаше да се ориентирам.

— Ще се чувстваш чудесно, ако сме само ние двамата… завинаги? Без да имаш конкуренти, които да мачкаш? Без да правиш планове как да доминираш над целия свят? — Изсумтях. Ще се побъркаш от скука.

— Така ли мислиш?

— Знам, че е така.

— Ами ти? — попита предизвикателно. — Как ще се справиш без приятели, които да каниш на гости, и без други хора, в чий то живот да се бъркаш?

Присвих очи.

— Не се бъркам.

Изгледа ме търпеливо.

— Ще ти бъда ли достатъчен, ако на света няма никой друг?

— На света няма никой друг.

— Ева, отговори на въпроса ми.

Нямах представа какво го кара да се държи така, но това улесни отговора ми.

— Стоя пред теб и те гледам като хипнотизирана, разбираш ли? С теб никога не ми е досадно. Цял един живот насаме с теб няма да ми стигне, за да разбера що за човек си.

— Това може ли да те направи щастлива?

— Да те имам само за себе си ли? Би било раят на земята — отвърнах и се усмихнах. — Имам една такава фантазия. Ти — Тарзан, аз — Джейн.

Напрежението видимо го напусна и на устните му се появи плаха усмивка.

— От един месец сме женени. Защо чак сега чувам за това?

— Реших, че ще изчакам няколко месеца, преди да развихря фантазията си.

Гидиън ме дари с една от редките си широки усмивки, която се запечата в съзнанието ми.

— И какво става в тази твоя фантазия?

— Не се ли сещаш? — попитах и махнах небрежно с ръка. — Къща на дърво, препаска около бедрата. Времето е достатъчно топло, за да се покрие тялото ти с пот, но не е прекадено горещо. Умиращ от желание да чукаш, но нямаш никакъв опит. Трябва аз да ти покажа как стават нещата…

Впери поглед в мен.

— Имаш сексуална фантазия, в която аз съм девствен?

Беше ми много трудно да не се разсмея на недоверието му.

— Във всяко едно отношение — отговорих абсолютно сериозно. — Никога преди не си виждал женски гърди или катеричка, преди да видиш моите. Трябва да ти покажа как да ме докосваш, какво ми доставя удоволствие. Бързо схващаш, но все пак си имам работа с дивак. Не можеш да се наситиш.

— Това си е самата истина — заяви Гидиън и се отправи към кухнята. — Имам нещо за теб.

— Препаска?

— Какво ще кажеш за онова под нея? — попита през рамо.

Извих устни. Очаквах, че ще се върне с чашите за вино. Надигнах се, когато видях, че носи нещо малко и червено в ръка. Формата и цветът бяха типични за „Картие“.

— Подарък?

Гидиън дойде до мен, крачеше самоуверено и секси.

Застанах на колене превъзбудено.

— Дай ми, дай ми!

Той поклати глава, седна до мен и вдигна високо ръка.

— Не можеш да имаш това, което все още не съм ти дал.

Отпуснах се и сложих ръце на бедрата си.

— В отговор на въпроса ти — започна Гидиън и прокара върха на пръстите си по бузата ми.

— Да, чувствам се женен.

Сърцето ми трепна.

— Да се връщам вкъщи при теб — прошепна, вперил поглед в устата ми, — да те гледам как приготвяш вечеря в кухнята ми. Дори проклетият Араш да е тук. Това искам. Теб. Животът, който сега изграждаме.

— Гидиън… — Гърлото ми гореше.

Погледна към червената велурена торбичка в ръката си. Отвори я и изсипа в дланта си два платинени полумесеца.

— Леле! — възкликнах и вдигнах ръка към гърлото си.

Взе лявата ми китка, придърпа я нежно в скута си и плъзне половината от гривната под нея. Показа ми другата половини, за да видя какво е гравирал от вътрешната ѝ страна.

Винаги моя. Завинаги твой. Гидиън

— Мили боже! — промълвих, докато наблюдавах как съпруги ми закрепя горната част на гривната за долната. — Наистина си заслужи чукането.

Засмя се тихичко и заради този звук го заобичах още повече.

По дължината на гривната се повтаряше кръгъл орнамент който имитираше глава на болт, а в двата ѝ края имаше два истински винта, които Гидиън стегна с малка отвертка.

— Това — обяви, щом вдигна отвертката — е мое.

Видях как я пуска в джоба си и разбрах, че няма да мога да сваля гривната без негова помощ. Не че исках да го правя. Вече я обичах — тя бе доказателство каква романтична душа има съпругът ми.

— А това — заявих, след като седнах в скута му, обкрачих бедрата му и го прегърнах — е мое.

Стисна ме през кръста и отметна глава назад, като разкри шията си пред мен и ненаситните ми устни. Не се предаваше. Просто се отдаваше на удоволствието и аз нямах нищо против,

— Занеси ме до леглото — прошепнах и прокарах език по ушната му мида.

Усетих как изпъна мускули и стана без усилие, сякаш бях лека като перце. Измърках от удоволствие гърлено, когато мо плесна по дупето, вдигна ме по-високо и ме изнесе от хола.

Дишах тежко, сърцето ми биеше лудо. Плъзгах ръце по цялото му тяло, рошех косата му, опитвах се да развържа вратовръзката му. Исках да почувствам кожата му, да се допра до него, докосвах лицето му с устни, целувах всяка точка, до която успявах да достигна.

Гидиън вървеше целеустремено, но без да бърза. Дишаше равномерно и спокойно.

Ритна вратата с елегантно движение и затвори зад нас.

Боже мой, способността му да се контролира ме подлудяваше.

Опита се да ме остави на леглото, но аз не откъсвах ръце от него.

— Не мога да те съблека, ако не ме пуснеш.

Само дрезгавият му глас издаваше колко е възбуден.

Пуснах го и се залових да разкопчавам копчетата на жилетката му, преди да се е изправил.

— Съблечи се сама.

Бутна пръстите ми, за да може да се разкопчае. Наблюдавах със затаен дъх как сваля дрехите си.

Пръстените, които му бях дала, блестяха по загорелите му ръце, докато с умели движения развързваше вратовръзката си… Как бе възможно да го прави толкова еротично?

Шепотът на коприната, когато издърпа вратовръзката си. Небрежният начин, по който я остави да падне на пода. Страстта в очите му, докато наблюдаваше как го наблюдавам.

Беше ми изключително трудно да се въздържа. Самоизмъч-вах се до краен предел и все пак си наложих да го понеса. Чаках го и в същото време го желаех неистово. Измъчила бях и двама ни, като наложих желанието си да се въздържаме до сватбата, така че това ужасно чувство бе най-малкото, което заслужавах.

Липсваше ми. Липсвало ми беше да го виждам така.

Разтвори яката на ризата си и щом разкопча копчетата ѝ, пред погледа ми се разкри силният му врат. После зърнах и голите му гърди. Стигна точно до копчето под тях и спря, за да ме подразни, после започна да сваля ръкавелите си.

Правеше го съвсем бавно, един по един, като ги оставяше много внимателно на нощното шкафче.

Изскимтях лекичко. Лудо отчаяние се надигаше у мен, вливаше се във вените ми като най-мощен афродизиак.

Гидиън свали жилетката и ризата си, стегна мускулите на раменете си и след това ги отпусна.

Беше съвършен. Всеки сантиметър от тялото му беше съвършен. Всеки добре оформен мускул под грубата коприна на кожата му. Нищо не беше в повече.

Освен размерът на члена му. Господи!

Потърках бедра едно в друго, докато той изуваше обувките си, после събу панталоните си и накрая спусна боксерките по дългите си силни крака. Потръпнах отвътре, вагината ми набъбна и цепката ми се овлажни от желание.

Когато се изправи, раздвижи стегнатите си коремни мускули. В долната си част те образуваха латинската буква V, насочена към дългия плътен пенис, който се надигаше между тях.

— Боже мой! Гидиън!

Капка течност блестеше върху широката главичка на члена му. Тежките тестиси балансираха тежестта на покрития с мрежичка от вени член. Мъжът ми беше великолепен, красив по възможно най-първичния начин, истински самец. Гледката събуди всичко женско в мен.

Облизах устни, устата ми се изпълни със слюнка. Исках да опитам вкуса му, да чуя как Гидиън стене от удоволствие, преди да ме погълне собствената ми наслада; да усетя как се тросе и трепери, когато го докарам до ръба.

Гидиън стисна възбудения си член в ръка и започна да го гали от корена до върха, където се появи малка капчица, подобна на перла.

— Твой е, ангелчето ми — каза дрезгаво. — Вземи го.

Станах от леглото и понечих да коленича пред него.

Гидиън ме хвана за лактите и сви устни.

— Искам те гола.

Беше ми трудно да се изправя на крака, тръпнех от желание. Още по-трудно ми беше да не сваля дрехите си с едно движение. Треперех, докато развързвах връзките на горнището без ръкави, опитвах се да направя нещо като стриптийз, докато се събличам.

Гидиън си пое шумно въздух, когато видя дантелата на сутиена ми, и с това се издаде, че започва да губи контрол. Гърдите ми бяха натежали и болезнени, зърната им — твърди и стегнати

Гидиън пристъпи към мен, плъзна длани под презрамките ми и ги свали, докато пое гърдите ми в ръце. Затворих очи и изстенах тихо, когато ги стисна леко, сякаш искаше да провери колко тежат, и погали зърната с палци.

— Трябваше да те оставя облечена — каза напрегнато.

Но ръцете му говореха друго. Казваха ми, че съм красива всякакси. Че той вижда единствено мен.

Извиках, когато се отдръпна от мен, допирът му ми липсва.

Очите му бяха станали съвсем тъмни, почти черни.

— Предложи ми ги.

Пристъпих от крак на крак, вагината ми пулсираше. Раздвижих рамене и блузата ми се свлече надолу, след това протегнах ръце зад гърба си и разкопчах сутиена. Взех гърдите си в ръце и повдигнах към Гидиън.

Той наведе глава мъчително бавно и без да бърза, прокара върха на езика си по зърната ми. Идваше ми да пищя… да го ударя… да направя нещо. Каквото и да е, само и само да спре да се въздържа, защото ме влудяваше.

— Моля те — започнах да го моля без срам. — Гидиън, моля те… Засмука ме. Силно. Дърпаше зърното ми и го засмукваше дълбоко, в същото време бясно атакуваше чувствителното му връхче с език. Можех да подуша животинската похот, която се излъчваше от тялото му. Феромони и тестостерон — миризмата на жестоко възбуден мъжкар. Насочена бе към мен, зовеше ме и ме обладаваше. Усещах привличането. Усещах и как нещо в мен се топи и аз се предавам.

Залитнах и Гидиън ме хвана. Притисна ръцете ми зад гърба ми и се насочи към другата ми гърда. Бузите му потънаха — толкова силно ме смучеше, а вагината ми пулсираше в същия ритъм. Гърбът ме заболя от напрежение, трябваше да стоя в тази поза, за да му доставя удоволствие, и болката ме възбуждаше до лудост.

Борила се бях за него. Той бе убил човек заради мен. Връзката между нас бе примитивна и древна, не можеше да бъде обяснена. Гидиън можеше да ме вземе, да се възползва от мен. Принадлежах му. Накарала го бях да чака и той ми бе позволил да го направя поради причини, които не бях сигурна, че разбирам. Сега обаче ми напомняше, че понякога може да се отдалечавам от него, но той винаги ще държи веригата, която ни обвързва.

И ще ме придърпва обратно към себе си, когато пожелае, защото му принадлежах.

Винаги моя.

— Не чакай — подканих го и прокарах ръка през косата му. — Изчукай ме. Искам да усетя члена ти в мен…

Завъртя ме и ме наведе над леглото. Притисна ме, като постави ръка между лопатките ми, и се протегна към ципа отзад на панталоните ми. Дръпна го така силно, че памучната материя се разкъса.

— С мен ли си? — изръмжа, вкара ръката си в панталона ми и обхвана дупето ми.

— Да! Господи, да…

Знаеше го, но все пак ме попита. Държеше винаги да получи разрешение; да ми напомни, че контролирам ситуацията.

Скъса панталоните ми, като ги дръпна с една ръка до коленете ми, а с другата стискаше здраво косата ми. Беше груб и нетърпелив. Хвана ластика на прашките ми и го дръпна силно, той се впи в кожата ми, преди да се скъса.

Пъхна ръка между бедрата ми и обхвана вулвата ми. Извих гръб, цялата се тресях.

— Боже, колко си мокра — изрече и вкара пръста си в мен. Извади го, а после проникна с два пръста. — Така ме възбуждаш.

Стиснах пръстите му с интимните си мускули, той ги измъкна и описа кръг около клитора ми, после го разтърка. Притиснах се в пръстите му, търсех удоволствието, от което се нуждаех, тихи умоляващи звуци се изтръгваха от гърдите ми.

— Не свършвай, преди да го вкарам — изръмжа Гидиън.

Разтърка бедрата ми с две ръце, дръпна ме към себе си и вряза широката главичка на члена си в отвора ми.

Спря за момент, дишаше дълбоко и шумно. След това с тласък навлезе в мен. Изпищях, заровила глава в матрака, разпъната и изпълнена до краен предел. Започнах да се извивам, за да го поема целия.

Повдигна ме и отлепих крака от пода. Завъртя бедра и изпълни с пениса си и последното празно местенце в мен, проникна дълбоко навътре. Притисках всеки сантиметър от члена му, мускулите ми пулсираха около него в неистово удоволствие.

— Добре ли си? — попита ме, впил неспокойно пръсти в плътта ми.

Повдигнах се на ръце, бях толкова близо до края, че изпитвах болка.

— Още.

Чух как Гидиън изпъшка името ми, въпреки че кръвта шумеше в ушите ми. Членът му се изду и запулсира, когато достигна оргазъм. Струва ми се, че това продължи безкрайно, и може би наистина беше така, защото той продължи да ме чука, докато свършваше, и ме изпълни с гореща семенна течност. Щом го усетих, аз самата стигнах до края. Спазмите на оргазма ме заляха като мощни вълни и разтресоха неистово цялото ми тяло.

Забих нокти в завивката, опитвах се да намеря опора, докато Гидиън блъскаше члена си в мен, отдаден изцяло на бурната си страст. Лепкавата семенна течност намокри устните на вулвата и започна да се стича по краката ми. Той изстена гърлено, завъртя бедра и продължи да ме чука. Разтресе се и свърши още веднъж минути след първия си оргазъм.

Гидиън се наведе, притисна се до мен и ме целуна по рамото. Дишаше тежко и учестено — усещах горещия му дъх върху потния си гръб; притискаше гърди до гръбнака ми. Отпусна ръцете си, с които досега бе стискал болезнено бедрата ми. Започна да ме гали, да ме успокоява. Намери клитора ми с пръсти и започна да го масажира. Търкаше и ме възбуждаше, докато достигнах до още един разтърсващ оргазъм.

Допрял устни до кожата ми, Гидиън промълви:

— Ангелчето ми…

Повтаряше думите отново и отново. Отчаяно. Обезсърчено. Задъхано.

Завинаги твой.

Вътре в мен членът му оставаше твърд и готов за действие.

Лежах в леглото, гушната до Гидиън. Панталоните ми ги нямаше, той също беше гол, а великолепното му тяло бе още влажно от потта.

Съпругът ми лежеше изпънат по гръб. Извил бе над главата си мускулеста ръка, а другата бе подпъхнал под мен така, че да ме прегърне. Движеше разсеяно пръсти нагоре-надолу по тялото ми.

Лежахме голи на чаршафите. Гидиън бе разкрачил крака, а влажният му полувъзбуден член блестеше на светлината на нощната лампа. Дишането на мъжа ми започваше да се нормализира, чувах как сърцето му бие по-бавно. Миришеше прекрасно — на секс, грях и Гидиън.

— Не си спомням как се озовахме на леглото — измърморих. Гласът ми бе гърлен, почти прегракнал.

Гидиън се засмя. Извърна глава и притисна устни до челото ми.

Сгуших се още по-плътно в него, прегърнах го през кръста и се притиснах силно.

— Добре ли си? — попита ме тихо.

Вдигнах глава и го погледнах. Беше зачервен и потен, косата му бе полепнала по слепоочията и врата. Тялото му бе добре смазана машина, привикнала с натоварените тренировки по смесени бойни изкуства, с които Гидиън се поддържаше във форма. Не беше изтощен от чукането — можеше да продължи така цяла нощ и пак нямаше да се измори, така му се бе отразил стремежът да се въздържа възможно по-дълго, да обуздае страстта си, докато полудея и аз от желание по него.

— Така ме изчука, че видях звезди посред бял ден — отбелязах с усмивка, чувствах се като дрогирана. — Пръстите на краката и ръцете ми са като изтръпнали.

— Бях груб — заяви Гидиън и докосна бедрото ми. — Нараних те.

— Ммм… — измърморих и затворих очи. — Знам.

Усетих, че се раздвижва. Надигна се и засенчи светлината.

— Това ти харесва — прошепна.

Отворих очи и видях, че се е надвесил над мен. Докоснах лицето му, прокарах върха на пръстите си по веждите и брадата му.

— Харесва ми, че успяваш да запазиш самоконтрол. Възбужда ме.

Ухапа пръстите ми леко, след това ги пусна.

— Знам.

— Но когато загубиш контрол… — въздъхнах, докато си спомнях. — Подлудявам при мисълта, че мога да те накарам да се държиш така, да ме желаеш толкова силно.

Гидиън отпусна глава и допря чело до моето. Притегли ме до себе си и ми даде да разбера, че се е възбудил отново.

— Повече от всичко на света.

— Освен това ми имаш доверие.

Когато беше в прегръдките ми, всички защитни прегради на Гидиън рухваха. Силата на страстта му не прикриваше уязвимостта му — напротив, разкриваше я.

— Повече, отколкото на всеки друг.

Легна върху мен и покри цялото ми тяло. Без усилие поддържаше тежестта си с ръце, за да не ме смачка. Допирът до кожата му ме възбуди отново.

Допря устни до моите.

— Кросфайър — прошепна.

Това бе моята кодова дума за сигурност. Използвах я, ако не можех да понеса повече и исках да го накарам да спре това, което прави с мен. Когато я използваше Гидиън, той също не можеше да понесе повече, но не искаше да спра. За него думата „Кросфайър“ изразяваше връзка, по-дълбока от любовта.

Усмихнах се:

— И аз те обичам.

Прегърнах възглавницата, погледнах към дрешника и се заслушах в Гидиън, който си пееше. Усмихнах се тъжно. Беше взел душ и вече беше облечен. Очевидно бе изпълнен със сили, въпреки че сутринта му бе започнала със секс — изчука ме така, че видях звезди посред бял ден.

Нужно ми бе малко време, за да разпозная песента. Когато пай-после го направих, имах чувството, че в стомаха ми пърхат пеперуди. Пееше „Най-после“. Няма никакво значение дали в главата си чуваше версията на Ета Джоунс, или на Бионсе. Това, което аз чувах, бе гласът му — богат и дълбок. Пееше, че вижда сини небеса над себе се и усмивки, които го омагьосват.

Излезе от дрешника и се зае да завърже тъмносивата си вратовръзка. Жилетката на костюма му беше разкопчана, а сакото си бе прехвърлил през ръка. Лъки веднага изтърча след него, никога не се отделяше твърде много. Щом го пуснахме от къщичката му сутринта, кутрето веднага се превърна в сянка на Гидиън.

Мъжът ми ме погледна и се усмихна широко.

— И ето ни тук — продължи да припява.

— Аз определено съм тук. Изтощена от секс, продължил часове наред. Имам чувството, че дори не мога да стана, а ти… — Замълчах и посочих към него. — Ти си си ти. Не е честно. Явно

не правя нещо както трябва.

Гидиън седна на ръба на разхвърляното легло. Изглеждаше безупречно. Наведе се над мен и ме целуна.

— Припомни ми… Колко пъти свърших тази нощ?

Хвърлих му поглед.

— Очевидно не достатъчно, защото по изгрев бе готов да започнеш отначало.

— Което само доказва, че вършиш всичко както трябва — отбеляза Гидиън и махна кичур коса от бузата ми. — Изкушавам се да си остана вкъщи, но трябва да отметна много работа, за да можем да изчезнем за месец. Както виждаш, съм изключително мотивиран да го направя.

— Значи наистина смяташ да го направим?

— А ти какво си мислеше — че се шегувам?

Гидиън отметна завивката от мен и обхвана гърдите ми.

Стиснах ръката му, преди да е успял да ме възбуди отново.

— Меден месец, който наистина ще продължи цял месец… Ще направя всичко възможно за това време да те изтощя поне веднъж. Твърдо решена съм да го постигна.

— Така ли? — В очите му проблесна усмивка. — Само веднъж?

— Просиш си го, шампионе. Докато приключа с теб, ще ме молиш да те оставя на мира.

— Никога няма да стане, ангелчето ми. Дори за милион години.

Приех самоувереността му като предизвикателство.

Дръпнах обратно завивката.

— Ще видим.