Опцията на Тюринг

28.

4 септември 2024

Беникоф бе убеден, че това съвещание няма да продължи дълго. Бе прочел документите по време на полета до Сиатъл, последните си бележки написа, докато пътуваше с монорелсовата железница към Такома. Това бе първата му задача от няколко месеца насам, всъщност — първата, след като посвети цялото си време на случая с „Мегалоуб“; не виждаше реални причини да откаже на молбата. Малко преди съвещанието да започне, телефонът му изпиука и той го включи.

— Бен, тук е Брайън. Свен изглежда е попаднал на следа.

— Твоят електронен вундеркинд май работи доста бързо.

— Да, след като списъкът бе завършен и всичките малко вероятни възможности елиминирани, Свен подреди останалите по важност. Сега вече са сведени до три. Първата е софтуерна система, която изглежда съмнителна. Микрокодов компилатор, който пише невероятно ефикасни кодове. Следва някаква машина за ремонт на обувки, която би могла да е основаваща се на ИИ, тъй като може да подмени подметките на каквито и да е обувки. И накрая има една селскостопанска машина, която почти сигурно е с ИИ.

— Навярно? Почти сигурно? Това твое нещо не може ли да даде ясен отговор — да или не, или вероятност едно към едно?

— Не може. Свен използва агенция, основаваща се на познание относно качествената оценка на вероятностите. Тя изобщо не използва числа. Всъщност, аз го попитах и той не можа да даде отговор.

— Кой командва парада? Ти или машината? Все пак, какво беше мнението му?

— Машината се нарича Бъг-оф20, можеш ли да повярваш?

— Мога. Ще се свържа с ФБР и ще поискам да предприемат нещо за твоя Бъг-оф още днес. Имах една кратка среща, която току-що реших да съкратя съвсем. Отменям я. Връщам се при теб.

Шефът на службата на ФБР в Сиатъл, агент Антонио Пердомо, беше висок, с яко като на Беникоф телосложение и бързооплепшвяващ мъж на около четирийсет и пет години. Той погледна картата на Беникоф и веднага се зае с работа.

— В щата Вашингтон бе извършена обща проверка на производствената компания „Диджит Тек Продъктс“ от Остин, Тексас. Досието е тук, при мен. Компанията произвежда и продава електронни части на едро, понякога излиза на пазара и с краен продукт. Но обикновено прави части за дребни производители. Тази машина, за която питаш — Бъг-оф, — е на пазара само от няколко седмици. Фирмата сама извършва маркетинга й.

— Как да се сдобием с някоя от машините?

— И това съм уредил. Машините не се продават, а се дават на лизинг за употреба в оранжериите — поне така се твърди в проспектите — за да заменят инсектицидите. Разбрах, че искаш това разследване да е напълно дискретно и затова направих проучвания чрез един колега от Бюрото по търговия. Той се свърза с всички оранжерии в района и удари бинго: собственик на оранжерия на име Нисюми, пенсиониран пътен полицай.

— Това е най-добрата новина от маса време насам. Влезе ли в контакт с него?

— Той е в офиса си и ни очаква. Знае само, че става дума за разследване на най-високо ниво и че не бива да споменава за него никому.

— Отлично.

Пердомо се усмихна.

— Само си върша работата.

Слънцето се бе скрило и се виждаше как Сиатъл бърза да надене зимната си премяна. Чистачките на колата работеха на най-висока скорост, за да осигурят поне малко видимост в проливния дъжд. Паркираха възможно най-близо до входа, но въпреки това, докато стигнат до оранжерията, станаха вир-вода.

Нисюми, набит американец от японски произход, ги отведе мълчаливо до кабинета си, не пророни и дума, докато не затвори вратата. Преди да се ръкуват, отри ръка о̀ бялата си престилка. Прегледа внимателно личната карта на агента Пердомо.

— Хората от Бъг-оф са се заели с наистина широкомащабен маркетинг, свързали са се навярно с всяка оранжерия в страната. На мен дори ми доставиха брошурата за машината направо в офиса.

— Това е мистър Беникоф, който е започнал разследването — рече Пердомо. — Той е главният.

— Благодаря за сътрудничеството ви — рече Бен. — Разследването е на най-високо равнище, директно от Вашингтон, става дума и за убийства. Засега мога да ви кажа само толкова. Когато работата се раздуха, обещавам, че ще ви информирам по-подобно.

— Това ме задоволява. Машината води до голяма промяна в отглеждането на краставици. Заинтересувах се от Бъг-оф, след като прочетох за нея в едно търговско списание. Затова поисках допълнителна информация. Но за мен е прекалено скъпа.

— Току-що се сдобихте с безлихвен заем за такава сума, каквато ви трябва, и за колкото време е необходимо.

— Добре е човек да се завърне отново в занаята! Докато пътувахте насам, се обадих на „Диджит Тек Продъктс“. Оказа се, че имат търговец в нашия край; утре в девет сутринта ще демонстрира машината.

— Чудесно. Вашият счетоводител, сиреч аз, ще бъде с вас по същото време. Наричайте ме обаче Бенк, а не Беникоф.

Дъждът плющеше силно по прозореца на хотелската стая. Беникоф притвори завесите и включи радиото с надеждата то да надвие шума. Когато пристигна вечерята му, беше задълбал надълбоко в досието на компанията; вечерята се оказа недопечен стек, без картофи, със зелена салата и каничка кафе. Яде бавно, поглъщаше едновременно и храната, и доклада.

На сутринта търговецът закъсня; бе почти десет, когато камионетката му спря в алеята пред оранжерията.

— Извинете, нали разбирате — задръстването, а и мъглата. Името ми е Джоузеф Ашли, но ми викат Джо. Вие ли сте собственикът, мистър Нисюми?

След формалностите по запознанството шофьорът на камионетката натовари голям кашон върху ръчната количка и я вкара в оранжерията. Самият Джо гордо отвори капака:

— Бъг-оф. Ето какво представлява това бижу. Механичният отговор на всичките ви биологични проблеми.

Машината доста приличаше на обемист пожарогасител. Представляваше тумбест червен контейнер, провесен между шест паякообразни крака. От горната му страна излизаха две многоставни метални ръце, всяка от които завършваше с грозд метални пръсти. Беникоф прикри изненадата и интереса си зад подозрителното изражение, присъщо на един счетоводител. Разклоняващите се пръсти, макар и доста по-големи, имаха далечна прилика с манипулаторите на ИИ.

— Само ще сваля скобите за транспортиране от тези ръце и ще сме готови. — Джо освободи уплътняващите блокчета пенопласт, извади червен контейнер с размерите на кутия за пури от кашона и го вдигна. — Захранващ блок. Може да се включи в какъвто и да е контакт. Бъг-оф е с напълно независимо захранване. Сега батерията му е заредена и той гори от нетърпение да се захване за работа. Може да работи денем и нощем, ако това е необходимо. А когато акумулаторът му започне да се изтощава, той просто се дотътря до захранващия блок и се зарежда сам.

— Вижда ми се скъпичко — рече Беникоф.

— Изглежда скъп, мистър Бенк, и наистина е скъп. Но не и за вас. Ще забележите, че поне условията на лизинга са повече от изгодни. А аз мога да се обзаложа, че този Бъг-оф ще се изплати още с включването му.

— Трябва ли да го програмира човек или е достатъчно просто да съм край него? — попита Нисюми.

— Толкова е лесен за експлоатация, че няма да повярвате, докато не видите как действа този малък ликвидатор на буболечки. Достатъчно е само да го включите и да го оставите! — Джо направи тъкмо това: включи и се отдръпна. Чу се шум от двигатели, двете ръце се простряха настрани, дългите метални пръсти се залюляха грациозно във въздуха. — Това е програмата за търсене. Детекторите по връхчетата на пръстите оглеждат растенията. Няма значение дали е ден или нощ, нали виждате как блестят собствените им източници на осветление?

Двигателите шумяха тихо, краката се повдигаха и спускаха грациозно — по много изискан начин машината пое по пътеката между растенията. Спря пред първото стъбло, двете ръце се разгърнаха и се протегнаха към по-отдалечените стъбла. Сега вече се движеха бързо, леко разгръщайки листа и стъбла, от време на време сякаш погалваха дългите зелени краставици, леко докосваха жълтите цветове на върха на растенията. Чу се рязко изщракване — контейнерчето на едната ръка се отвори и бързо се затвори.

— Никакви химикали, никакви отрови, никакво замърсяване. Изцяло органичен метод. Дори и сега, като го гледате с очите си, се обзалагам, че не можете да повярвате. Не ви виня: та това е нещо напълно ново на тази земя. Пред вас са тези почти невидими очи, които действат: оптичните клетки на тези пръстчета, които сега търсят листни въшки, паяци, червейчета — всякакви буболечки. Когато бъде открита някоя буболечка, той просто я откъсва от растението: толкова е елементарно. Откъсва я и я отстранява. Ръцете на Бъг-оф са кухи и скоро те ще се напълнят с буболечки. Истинско угощение за вашите домашни птички или гущерчета, а можете да ги използвате просто за тор. Ето го, господа — механичното чудо на нашето време!

— Изглежда опасно — рече кисело Беникоф.

— В никакъв случай! Има вградена зашита. Няма да докосне нищо друго, освен растение, а ако някой се изпречи на пътя на машината, тя спира автоматично.

Търговецът пристъпи напред и хвана една краставица току пред пробляскващите пръсти. Движещата се ръка веднага се отдръпна и машината нещастно запиука, докато той не пусна зеленчука отново.

— Не знам — каза Беникоф. — Какво мислите, мистър Нисюми?

— Ако действа така, както ни го описва Джо… ами, тогава съществува известна възможност. И двамата знаем, че чисто отглежданите зеленчуци вървят на по-добри цени.

— Какъв е минималният срок на лизинга? — попита Беникоф.

— Една година…

— Прекалено дълго е. Трябва да поговорим. В кабинета.

Беникоф спори по договора, колкото можа по-дълго. Получи няколко отстъпки, без сам да прави такива. Джо се поизпоти, усмивката му посърна, но в крайна сметка стигнаха до съгласие. Договорът бе подписан, стиснаха ръце, усмивката се върна върху лицето на Джо.

— Получихте страхотна машина, истина ви казвам. Страхотна.

— Надявам се. Ами ако се повреди?

— Няма, но въпреки това имаме техник на денонощно дежурство, просто за да са спокойни клиентите ни.

— Правите ли периодични прегледи на машината?

— Само ако поискате. На всеки шест месеца се прави проверка. Първо ще ви се обадим, за да си определим среща, но става дума за рутинна поддръжка. Извън това на вас ви остава само да отвържете това дяволче унищожител на буболечки и да гледате! Вие, господа, няма да съжалите дори за миг, че сте го взели.

Беникоф изсумтя подозрително и прочете отново договора. Нисюми излезе да изпрати Джо и шофьора, докато Беникоф ги наблюдаваше над листовете през прозореца на кабинета. В мига, в който камионетката изчезна от полезрението му, той грабна телефона и позвъни първо в офиса на ФБР, а сетне — на Брайън.

— Не знам как Свен е открил този Бъг-оф, но мисля, че сме на вярна следа. Всичко в тази машина намирисва на изследванията ти върху ИИ. — Чу се изскърцване на спирачки и отвън спря камион за колетни пратки на „Федерал Експрес“. — От ФБР вече са тук. Те ще опаковат това нещо и ще го качат на самолета. Ще пристигне утре сутринта, аз — също!

Шофьорът на камиона, облечен в униформа на „Федерал Експрес“, беше агент Пердомо.

— Благодаря за сътрудничеството ви, мистър Нисюми — рече Пердомо. — Нямаше да стигнем доникъде без вашата помощ. А сега ще ви освободим от машината.

— А какво ще правя, ако търговецът или някой от хората му поискат да я видят?

— Забавете ги — рече Беникоф. — И се свържете веднага с агент Пердомо. Но навярно няма да ви безпокоят, ако се плащат навреме вноските по лизинга. Изпращайте сметките на Пердомо — ще бъдете обезщетяван веднага. Търговецът каза, че няма да преглеждат машината шест месеца. Дотогава нашето разследване ще е отдавна завършило.

— Както наредите. Ако е необходимо още нещо, казвайте.

— Не, няма. Благодаря ви още веднъж.

Изключиха Бъг-оф, поставиха го заедно със захранващия му блок в кашон, който опаковаха в кафява хартия. Беникоф отпътува във фургона с машината до един празен склад в покрайнините на Сиатъл. Там ги очакваше екип на ФБР.

— Торес, от сапьорския отряд — представи се водачът им. — Вие ли сте мистър Беникоф?

— Точно така. Благодаря ви, че се отзовахте веднага.

— Това ни е работата. Разкажете ми какво е това. Мислите ли, че в него има заложен експлозив?

— Съмнявам се много. Доколкото разбрах, в страната има още поне стотина. Съмнявам се във всичките да са заложени бомби; ако само една машина гръмне, тя ще привлече ненужно внимание, ще доведе до големи неприятности. Не, повече се безпокоя за наличието на някакви вътрешни защити, с които машината може да е снабдена срещу евентуален промишлен шпионаж: някои хора наричат тези защити обратно инженерство. Убеден съм, че производителите не биха искали изобретението им да бъде разкрито. Имам силни подозрения, че технологията, върху която се базира тази машина, е открадната миналата година. За нея още няма издадени патенти. Съществува също така и вероятност машината да има нещо общо с разследване на престъпление, което върви в момента. Ако тези хора са замесени в него, то те не биха искали никой да разбере как действа машината им.

— Значи може да има заложени капани, за да не се разбере как работи? Примерно, да се самоповреди, ако някой вземе да любопитства прекалено.

— Точно така. Вътрешният й компютър може да е настроен да се саморазруши, да разруши програмите си или паметта си. Може да използва „самоубийствен“ модул. Напоследък, след като намалиха срока за действие на патентите, тези модули са доста разпространени.

— Добре, сега ще ви помоля и двамата да излезете. Повечето от номерата са ни познати, така че няма да ни отнеме много време.

Отне им обаче почти пет часа.

— Оказа се по-сложно, отколкото очаквах — призна Торес. — Доста хитри неща има тук. Пултът за управление изглеждаше прекалено очевидно място за проникване, затова „влязохме“ откъм дъното. Открихме четири различни ключа, един върху капака, друг под един болт, който трябва да се развие, за да се получи достъп. И все пак, нямаше нещо, което да ни озори.

— Щеше ли да последва експлозия? — попита Беникоф.

— Не, не бе свързан по такъв начин. Може би щеше да се получи пробляскване, малко пушек. Всички ключове бяха свързани на късо през процесора към захранването. Щеше хубавичко да се стопи. Сега обаче машината е изцяло на ваше разположение. Хубава машинарийка. Доколкото разбрах — събирач на буболечки, а?

— Точно това прави.

— Светът напоследък е пълен с чудеса.

Бъг-оф сега бе опакован в по-голям сандък, здраво облепен и запечатан. Отначало Беникоф смяташе да уреди специалното му транспортиране, но после се отказа — обикновената пратка щеше да привлече по-малко внимание.

Камионът на „Федерал Експрес“ се заклатушка в дъжда с ценния си товар. Обещано бе да го достави в Калифорния на сутринта.