Опцията на Тюринг

32.

19 септември 2024

Брайън не каза на Шели, че се връща в лабораторията, защото искаше да остане насаме, за да обмисли проблемите си. Познаваше твърде добре генерал Шорхт, за да бъде сигурен, че в скоро време нямаше да бъде предприето нищо. Но засега това нямаше значение. За пръв път бе получил възможността да остане сам, да помисли за бъдещето — за собственото си бъдеще. От момента, в който куршумът простреля главата му, други хора се стараеха да съсипят живота му. А отдавна вече бе време да започне да мисли сам за себе си. Вратата се затвори зад него и той закрачи из лабораторията.

— Добро утро, Брайън — рече Свен.

— Добро утро ли? Да не би батерията на часовника ти да се е изтощила?

— Не. Съжалявам. Не го погледнах. Мислех много усилено и не съм усетил, че е минало дванайсет. Добър ден, Брайън.

— Същото и на теб.

Брайън забеляза, че с формирането на нови „агенции“, на нови вътрешни връзки помежду им, „съзнанието“ на Свен заприличваше все повече на човешки интелект. Което си бе нормално, ако се вгледаше внимателно назад, към вече случилото се. Един от факторите, превръщащи интелекта в човешки, бе прогресивното му развитие, натрупването и промяната, добавянето на пласт подир пласт, като някои части помагаха на други да си свършат работата, а трети биваха потискани или използвани от съперниците си, като променяха възприятията или пренасочваха целите им. Очевидно Свен бе изминал дълъг път. Брайън се запита дали той наистина бе изгубил представа за времето — или преднамерено бе симулирал човешка небрежност, за да не се притесни Брайън. Щеше да помисли за това по-късно, а сега — на работа.

— Искам да поговорим с теб за нещо, Брайън.

— Добре, но първо бих желал да заредиш данните от този GRAM. Когато видиш какво се съдържа в тях, бързо ще осъзнаеш важността им. Така, а сега какво искаш да обсъдим?

— Можеш ли да инсталираш в този мой корпус дублираща памет? В блиндиран контейнер? А също така и втора бекъп-батерия?

— Какво те наведе на тази мисъл? Прототипът на ИИ, който открихме в машината Бъг-оф ли?

— Разбира се. — Брайън се насочи към командния пулт, а телероботът го проследи с очите си. — В случая с Бъг-оф бронираният контейнер имаше предназначението да скрие факта, че машината се управлява от ИИ. В моя случай обаче подобно устройство ще осигури оцеляването ми при нещастен случай или при техническа повреда. Дублиращата памет ще е винаги в наличност, за да може системата да се възстанови.

— Нали не си забравил, че оцеляването ти вече е осигурено от бекъп-копието, което се прави всеки ден?

— Не съм забравил. Но не бих искал да изгубя цял ден. За теб един ден е просто миг, докато за мен е цяла вечност. Бих искал също така да се запазват стари копия, защото последните могат да не се окажат достатъчни. Ако изведнъж се побъркам, последните бекъп-копия могат да съдържат всички проявили се недостатъци.

— Разбирам, но всяко копие струва цяла пачка, а бюджетът ни не е неограничен.

— В такъв случай две копия засега ще бъдат достатъчни, стига да се съхраняват на различни места. А това поражда интересен въпрос. Ако връзките в съзнанието ми сега изведнъж прекъснат, а после на тяхно място бъде заредено бекъп-копие, аз същата личност ли ще бъда или не? Мозъците продължават ли да съществуват след смъртта? Ако е така, то в коя бекъп-версия?

— Ти как мислиш? — попита Брайън.

— Не знам. Философите класици не са постигнали единомислие по въпроса дали съзнанието надживява смъртта, дори и ако съществува задгробен живот. Но те изглежда не са обмисляли проблема с наличието на многобройни бекъп-копия. Мислех си, че може би имаш мнение по въпроса.

— Имам, но не виждам защо моите гледища трябва да са по-добри от твоите. Във всеки случай съм съгласен, че би трябвало да имаш надежден втори източник на захранване и това ще бъде направено веднага. Ще се заема тутакси с него. А докато го правя, би ли сравнил новопостъпилите данни със старите?

— Вече съм се заел с тази задача.

Брайън взе от склада батерия с висока плътност и провери дали е заредена. Зад гърба му нещо изшумоля, телероботът се приближи и надникна иззад рамото му.

— Най-добре ще е да я дозаредим — рече Брайън. — Ако се заемеш с това, аз ще направя свързването. Мислил ли си по въпроса с каква батерия би искал да заменим първата?

— Да. Клонът на „Мегалоуб“ — „Ауто фюъл“ — тъкмо излиза на пазара с най-новата си разработка — въглеводородни клетъчни енергийни пръти. Състоят се от изцяло разрушими полиацетиленово-кислородни електроди и са изключително ефективни за съотношението тегло-енергия, защото самият прът е електрически проводник, който изцяло се консумира при реакцията му с атмосферния кислород. Не остават никакви отпадни продукти за рециклиране — батериите на „Ауто фюъл“ просто безшумно се превръщат в нетоксичен газ без мирис.

— Вижда ми се разумно. Ще вземем такава.

— Вече я поръчах от твое име и тази сутрин я доставиха.

— Какво? Това не е ли малко своеволие?

— Определението на своеволие в речника е следното: съществително, което означава надвишаване на правата. Но в случая решението ми не е своеволно, а логично, защото ти щеше да се съгласиш с него. Надвишаването на правата се свързва и с действие или поведение, водещо до постигане на надмощие. Аз не съм се опитвал да доминирам, затова не разбирам смисъла на думата. Би ли ми обяснил…

— Не! Вземам си думите назад. Сбърках, ясно ли е? Нуждаем се от батерията; така и така щях да я поръчам сам, а ти просто си ми помогнал. Благодаря много.

Брайън съжали за последните си думи, но се надяваше, че уменията на Свен да различава фонетичните нюанси не бяха още достатъчно усъвършенствани, за да открие той нотките на сарказъм в модулацията на думите му. Ала Свен напредваше наистина бързо.

Той изчака да монтират новата батерия и чак тогава заговори:

— Мислил ли си за поставянето на атомна батерия в телероботския ми механизъм? Тя ще увеличи мобилността и ще ни застрахова от повреди в захранването.

— Какво? Чакай, чакай, задръж малко. Има поне две довода срещу атомните батерии. Първо, те са забранени за гражданска употреба — опасни са. По въпроса за използването им — дори и на спътниците — се произнася международен съвет. И второ, знаеш ли колко струват?

— Да. Някъде в рамките на три милиона долара.

— Е, това са си доста скъпички рамки.

— Съгласен съм. А ти смяташ ли, че цените на новите молекулярни DRAM-ове са пак около това число?

— Естествено. В момента те са буквално безценни, защото още не са навлезли в масово производство. Ала веднага след като цените им паднат под сумата на националния бюджет, с голяма радост бих турил ръка върху някой от тях. Сто милиарда мегабайта в едно кубче колкото нокътя ми. Ще можем да се отървем от този пулт и купища електронни елементи и ще поместим цялата система в телеробота ти. Ще станеш напълно автономен, независим. Това имаш предвид, нали?

— Да. Би трябвало да се съгласиш, че физическият ми хардуер е доста по-тромав от твоя.

— Това е защото моите създатели са разполагали с много повече време — рече Брайън. — Шейсет милиона години: толкова време е минало, докато първите млекопитаещи са еволюирали до човека. Твоята еволюция ще бъде много по-бърза, дори може още да се ускори, ако разполагахме с парите, за които говориш. Но не смятам, че „Мегалоуб“ ще се изръсят толкова, само за да можеш да щъкаш насам-натам. Макар че би могъл да направиш чудеса с такава памет. Нали разбираш, че едно-единствено кубче памет като тази би могла да съдържа видеозаписи от цял век?

— Би могъл да сложиш такава памет и в собствения си мозък, Брайън.

— Страхотна идея! Да разполагам с фотографска памет. Преди време е имало много твърдения за човешката фотографска памет — всичките, разбира се, са се оказали неверни, — но за разлика от онези шарлатани ние наистина ще можем да запомним всичко, което видим.

— А може би и всяка мисъл, която ни хрумне. Е, ще купиш ли няколко молекулярни памети?

— Съжалявам, но е изключено. Защото не съм богат, нито пък ти си богат.

— Уместна забележка. Значи трябва да забогатеем.

— Не бих могъл изобщо да възразя.

— Радвам се, че си съгласен, Брайън. Аз проучвах капиталистическата система. За да направи човек пари, той трябва да продава нещо. Някакъв продукт. И аз разработих този продукт. — Телероботът протегна ръка и докосна телефона на колана на Брайън. — Ще продаваме телефонни услуги.

— Свен — рече бавно и внимателно Брайън, — ти ме изумяваш. Виж сега, чакай да си взема едно безалкохолно от хладилника и да си седна на стола. Тогава ще ми разкажеш всичко. Записваш ли този разговор, за да можем да го пуснем после отново?

— Не го записвам, а го запомням. Ще се въздържа да говоря, докато не си вземеш напитката и не седнеш.

Брайън се помайваше, отиде бавно до хладилника, огледа се за чаша. Свен очевидно бе обмислил всичко много грижливо, преди да отвори дума за него. След като получи съгласие за бекъп-батерията, поднасяше останалото внимателно, стъпка по стъпка. Значи не само бе решил какво иска, но и бе подготвил цялостен сценарий как да го представи! Какъв голям прогрес от обърканите им разговори само отпреди няколко дни! Е, защо пък не? Още във версията на по-ранния Робин той бе изтъкнал, че няма причина изкуственият интелект да се развива със същата скорост, с която се развива човешкият. Брайън взе чашата, седна и я вдигна в безмълвен тост. Свен прие това като знак да продължи оттам, докъдето бе спрял.

— Проучих всички бази данни, до които имам достъп, и стигнах до решението, че телефонните услуги могат да станат източник на необходимите ни доходи. Забележи първо, че всички телефонни компании в страната предлагат абсолютно еднакви услуги. Всички използват най-новите технически постижения и затова никоя от тях не може да предложи по-добри услуги от която и да е друга. Единствената разлика е в цените — клиентите търсят най-евтината компания. Съществува обаче базисна цена, под която никоя компания не може да слезе, без да фалира. И затова единственото, което подобна компания може да направи, е да отнеме клиенти от друга такава фирма. Ето защо аз предлагам да продаваме нова услуга на някоя от тези компании. Такава услуга, която да подбуди клиентите да харчат повече пари.

— Дотук следвам мисълта ти. Каква ще е тази услуга, която единствено ние можем да предложим?

— Нещо, което само аз съм в състояние да направя. Ще ти дам пример. Проследих всички разговори, които се водят от сградата, в която живееш. Както знаеш, тя се обитава и от много военни. Един от тях е редник Алън Бакстър. Той е от Мисисипи. Обажда се на майка си 1,7 пъти седмично. Това число може да се увеличи. Има периоди през деня, когато телефонните линии не се достатъчно натоварени. Мога да се свържа с редник Бакстър и да му предложа по-добри цени именно за тези периоди. Той ще се обажда по-често на майка си и телефонната компания ще получи по-големи приходи. По-нататък тази услуга може да се разшири. От болницата, от службата за преброяване на населението и от други архиви съм извадил рождените дати и юбилеи не само на майка му и баща му, но и на много други роднини. Може да му се напомни да им се обажда на тези дати. Умножи всичко това по неограничен брой хора и ще видиш, че телефонната компания ще получи още по-големи приходи.

— Обзалагам се! Но защо спираш дотук? Можеш също така да се обаждаш на жените, когато мъжете им са в командировка, и да им съобщаваш телефонните им номера, за да звънят на половинките си през нощта и да проверяват дали са сами. Или да звъниш на войниците, които не са се обаждали напоследък на майките си и да играеш на тънката струна на гузната им съвест. Съзнаваш ли колко аморална е тази идея? Да не говорим, че е незаконна. Не можеш да подслушваш безнаказано разговорите на други хора.

— Не, аз мога. Аз съм машина. Открих, че много други машини подслушват всички телефонни разговори. Някои проверяват проходимостта на линиите и обратната връзка, други подсещат за часа на обаждане. Никоя от тях не е незаконна. Аз — също.

Брайън допи напитката си и остави чашата, опитвайки се да намери подходящите думи.

— Свен, в идеята ти няма нищо лошо. Без съмнение е ефикасна. Няма нищо лошо и в това, заедно да се опитаме да направим някакво финансово сдружение, за да си набавим парите и да купим онези неща, от които имаш нужда. Междувременно обещавам, че ще се опитам да разтегля бюджета на „Мегалоуб“ колкото мога. Ще трябва също така да обмисля задълбочено и внимателно всичко, което каза. Боя се, че в думите ти се съдържаха повече въпроси, отколкото отговори.

— Бих се радвал да отговоря на тези въпроси.

— Не, не мисля, че ще можеш. Навлизаме в етични и морални проблеми, на които не може да се намери лесен отговор. Дай ми малко време да обмисля идеята от всички страни — нали разбираш, че тя ме изненада? А междувременно бих искал да се върнем към делата на „Диджит Тек“. Прегледа ли новите данни?

— Да. Наложително е да бъде открит д-р Бочорт. Предполагам, че го търсят в страна на име Румъния.

— Защо там?

— Въпросът ти показва, че не си запознат с последните новости в делото. Изяснено е, че д-р Бочорт е гражданин на Румъния, преподавал е компютърни науки в Букурещкия университет. Напуснал е университета, когато е бил нает на работа в „Диджит Тек“. Открих в делото справка, в която се казва, че съществува възможността, ако е още жив, да се е завърнал в родината си.

— Каква е вероятността да е още жив?

— Предполагам — много малка. Особено като се има предвид възрастта му, откарването му с линейка, а и сведенията, които сочат, че неизвестните престъпници предотвратяват изтичането на информация, като убиват.

— Твърде точно. Черните им криле твърде често припляскват около мен. Ако мислиш, че Бочорт води до задънена улица, има ли други насоки в разследването, които да изглеждат обещаващи?

— Да. Има една връзка, за която не виждам да се споменава никъде. Мисля, че ще е много уместно да бъде разгледана.

— И каква е тя?

— В хода на преглеждането на последните материали класифицирах всички разрешителни за проектиране и строеж, всички архиви по строителството на завода. Мислиш ли, че е важно това, че строителството на лабораторията в „Диджит Тек“ е започнало през декември 2022 г.?

— Не, не мисля.

Свен се поколеба преди да заговори отново. Нима бе станал вече толкова интелигентен, че дори модулираше разговора си като човешко същество? Защо не?

— Смяташ ли, че е важно това, че бетонната плоча на пода на лабораторията е била излята на 9 февруари миналата година?

— Не виждам… — Брайън скочи на крака и извика: — Да, смятам. Това не само е важно, а е умопомрачително. Плочата е била излята един ден след обира в „Мегалоуб“!