Основа

Деймън

Притиснах я силно, докато чаках отговора й. Не мислех, че ще ми откаже. Просто исках да съм сигурен, че е готова за всичко. Последния път не пожела, може би заради фаровете, а може би не. Ако и сега моментът не беше подходящ, нямаше да се сърдя. Да я държа в обятията си бе също толкова невероятно.

Но в такъв случай трябваше да взема студен душ.

Защото да я държа в скута си, където най-меките й части бяха притиснати до най-твърдата ми част си беше изпитание; възбуждаше както нищо друго на света.

Кити вдигна глава и впи очи в моите. Всичко, което исках да видя, беше там.

— Да.

След краткия й отговор не исках да губя време. Да бъда с Кити, в какъвто и да е смисъл, нямаше да заличи ужасните неща, които се случиха, но щеше да е начало.

— Почакай — казах и прекъснах отговора й с целувка.

Тя ме прегърна и аз сграбчих бедрата й. Когато се изправих, краката й се сключиха около мен и аз простенах. Изненадан от факта, че се опитвам да стигна до леглото, реших да не отделям устни от нейните. Целувах я. Отпивах от нея. Не беше достатъчно и никога нямаше да бъде.

Занесох я в къщата. Минах край празни стаи, които сякаш не свършваха. Тя се засмя, когато се блъснах в нещо, което сигурно струваше цяло състояние. Качих се по стълбите, без да се потрошим, и открих стаята, в която бях оставил багажа.

Кити се протегна и размаха ръце, докато откри вратата и я затвори. Целувах я, захапах леко долната й устна и тя издаде звук, от който кръвта ми закипя. Щях да свърша, преди въобще да сме започнали.

Стигнах най-после до леглото и откъснах устни от топлото й лице. Исках да отметна завивките, да намеря по-скъпи, по-меки, достойни за нея.

Тя ме целуна по челото.

Мамка му, не исках да търся други завивки.

Сложих я бавно на леглото, макар тялото ми да желаеше друго. Тя се усмихна и сърцето ми подскочи. Коленичих пред нея и очите ни се срещнаха.

Пулсът ми бе ускорен и аз го усещах с всяка част на тялото си.

— Не те заслужавам.

Не успях да спра думите, но казах истината. Кити заслужаваше целия свят, дори повече.

Тя се наведе напред и погали лицето ми. Почувствах допира й по цялата си кожа.

— Заслужаваш всичко — отвърна тя.

Извърнах глава и целунах дланта й. Толкова неща исках да й кажа, но тя съблече роклята си и я пусна на пода. Думите се изпариха в мълчанието ни. Не можех да помръдна. Не можех дори да дишам нормално. Мислите ми се разпиляваха, щом я погледнех. Тя ме поглъщаше. Не носеше нищо, освен оскъдно бельо; косата й се спускаше по раменете и гърдите й. Приличаща на богиня.

— Толкова си красива. — Изправих се бавно. Лицето й поруменя. — Наистина си красива, когато се изчервяваш.

Кити сведе глава, но аз повдигнах брадичката й и я накарах отново да ме погледне.

— Наистина — казах. — Невероятно красива.

Плахата, срамежлива усмивка се появи отново.

— С ласкателство ще стигнеш далеч, особено сега.

Засмях се.

— Радвам се да го чуя, тъй като смятам да стигна, където трябва. И то по царския път.

Тя хвана тениската ми, но аз я изпреварих. Измъкнах я през главата си и я пуснах до роклята. Стояхме безмълвни, на милиметри един от друг. Електричество изпълни въздуха, настръхнах. Зениците й се разшириха.

Плъзнах ръка по тила й и нежно я притеглих към себе си. Допряхме гърди и трепетът, който премина по нея, скова сетивата ми. Устните й се раздалечиха в мига, в който докоснаха моите, намери копчетата на джинсите ми, а аз открих нежната лента под ханша й.

Вдигнах я и я сложих на леглото. Косата й се разпиля като тъмен ореол около нея. Очите й бяха премрежени, но от тях струеше светлина.

Погледна ме, почувствах, че горя. Боготворях я. Всяка част от нея. Погалих пръстите на краката й и продължих нагоре. Бавно. Загледах се в изящната извивка на стъпалата й, в деликатната кожа зад коленете й. Бедрата й ме пленяваха, цялото й тяло ме смайваше. Начинът, по който извиваше гръб, учестеното й дишане, тихите звуци, нежните й пръсти разтърсваха света ми из основи. Обхванах с длани лицето й. Взрях се в очите й и сякаш отново се влюбих в нея. Сърцето ми спря, когато тя се усмихна. Намерих нов смисъл в живота, когато тя ме докосна. Отдръпнах се само колкото да взема презерватива. Между нас вече нямаше нищо, нищо не ни спираше, добродетелността ме напусна. Ръцете ми бяха алчни. Аз бях алчен, галех я навсякъде, целувах я навсякъде. Телата ни се движеха в синхрон, сякаш никога не се бяха разделяли. Погледнах зачервеното й лице и сочните й устни. Тогава осъзнах, че това е най-красивият, най-съвършеният миг в живота ми.

Бях опиянен от вкуса й, от допира й. Чуваше се само туптенето на сърцата ни; тя извика името ми, а аз сякаш се разпаднах на части. Бяла светлина озаряваше стаята, не знаех дали струи от мен или от нея, всъщност не ме интересуваше.

Известно време не можех да помръдна. По дяволите, дори не исках да помръдна. Не и докато тя ме галеше, а дъхът й пареше лицето ми. Надигнах се и се отместих настрани. Плъзнах ръка по бедрото й и тя се притисна в мен.

— Беше прекрасно — прошепна сънливо.

Не бях в състояние да кажа каквото и да било. Целунах влажното й чело. Тя въздъхна доволно и заспа в ръцете ми. Явно бях сбъркал преди малко.

Нямаше по-съвършен, по-красив момент от този.

Исках да прекарам целия си живот така.

Кейти

Съмна се. Бяхме сплели ръце и крака, чаршафите бяха увити около бедрата ми. С прецизните движения на нинджа се измъкнах от леглото. Протегнах ръце над главата си и въздъхнах щастливо. Тялото ми бе приятно изнурено.

— Мм, това е секси.

Инстинктивно се пресегнах към чаршафа, но Деймън се оказа по-бърз и ме спря. Взрях се в зелените му очи и през лицето ми премина огън.

— Какво има? — промълви мързеливо той. — На притеснителна ли се правиш? Няма смисъл.

Топлина плъзна по тялото ми. Деймън имаше право. Снощи изобщо не се притеснявах. Но все пак… Ранните утринни лъчи огряваха стаята. Издърпах чаршафа и се покрих.

Той свъси вежди, но тъкмо затова изглеждаше секси.

— Опитвам се да бъда загадъчна — казах аз.

Той се засмя — звук, от който потръпнах. Той се приближи и ме целуна по върха на носа.

— Напротив. Искам да опозная всяка трапчинка и всяка извивка.

— Мисля, че вече го направи.

— Не. — Той поклати глава. — Беше само кратка среща за начало. Искам да разбера надеждите и мечтите им.

Засмях се.

— Смешно е.

— Но е истина.

Той отметна завивките и седна в леглото.

Ококорих се.

После се изправи бавно, без да му пука, че е съвсем гол. Протегна се, изви гръб, мускулите му се откроиха. Взирах се в бедрата му неприлично дълго.

Най-сетне вдигнах очи. Погледите ни се срещнаха.

— Знаеш ли, има едно нещо, наречено панталон. Може да го пробваш.

Той се усмихна.

— Ще бъдеш съкрушена. Така ще бъде всеки ден оттук нататък.

Сърцето ми затуптя учестено.

— Ще гледам голия ти задник? Боже.

Той се засмя и изчезна в банята.

Затворих очи. Всеки ден? Завинаги? Тръпки пропълзяха по тялото ми и това нямаше нищо общо с голотата ми. Да се будя до Деймън? Да заспивам до него?

Отворих очи, когато чух скърцането на вратата. Той потъркваше очи; аз отново се втренчих в него. Уж невинно. Но когато знаеш, че не трябва да гледаш нещо, очите ти са все там.

Погледна ме.

— Май ти потекоха лиги.

— Моля?! Не е вярно. — Но може и да беше. Скрих лицето си с чаршафа. — Един джентълмен не би направил такъв коментар.

— Аз не съм джентълмен — Той се стрелна напред и издърпа чаршафа от мен. Аз продължих да упорствам, но борбата не продължи дълго. — Не можеш да се скриеш. Хванах те.

— Е и?

— Поне не ми текат лиги. — Той метна завивките на другия край на леглото. Огледа ме бавно. — Добре де. Може би малко.

Лицето ми гореше.

— Спри.

— Не мога да се сдържа. — Той докосна брадичката ми. — Да, мокра е.

Засмях се и го ударих по твърдите като скала гърди.

— Надценяваш се.

— Как ли пък не. — Притисна ме, телата ни се сляха. — Целувка?

Сграбчих ръката му и леко го докоснах с устни.

— Готово.

Той вдигна глава и се намръщи.

— Все едно целуваш баба си.

— О! Искаш по-страстна целувка? — Извих глава и вложих повече чувство в целувката. — Как беше?

— Зле.

— Не си много мил.

— Опитай отново — отвърна той и присви очи.

Дъхът ми спря.

— Мисля, че не заслужаваш.

— Напротив — каза самодоволно той. — Заслужавам.

Наистина заслужаваше. Целунах го отново, но се отдръпнах, преди да се случи нещо повече. Деймън пак свъси вежди, но аз засиях.

— Това заслужаваш.

— Не съм съгласен. — Погали ръката ми, после гърдите, корема и плъзна пръсти надолу… През цялото време не отделяше очи от мен. — Опитай пак.

Не помръднах. Тогава направи нещо, от което сърцето ми заби така, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Почувствах се замаяна и вдигнах глава. Потърках устни в неговите, целунах го отново. Когато понечих да се отдръпна, той ме прегърна.

— Не — прошепна. — Нямаше разлика. Може би трябва да ти покажа.

Потръпнах от пламъка в погледа му. Цялото ми тяло се напрегна.

— Щом се налага…

И той го направи. Миналата нощ бе нежна и съвършена. Сега беше различно и толкова невероятно. Всяка целувка, всеки допир бе пропит с отчаяние. Между нас избухна нещо първично и сурово. Деймън превърна бавния огън в пожар, който ме накара да изгубя контрол. Вкопчих се в него. Очите ми се замъглиха, очертанията на тялото му се размиха; той вече нямаше задръжки.

Никой не помръдна; сякаш изминаха векове. Бедрата ни бяха притиснати, пръстите ни — сплетени. А после, когато той се измести настрани, не го пуснах. Исках да остана завинаги тук с него. Защото знаех, че в мига, в който станем от леглото и излезем от стаята, ще се сблъскаме с неизвестността. Щяхме да се изправим пред сериозен избор. Трябваше да вземем решения, които щяха да предопределят съдбата ни.

Замислих се как ще се събуждам до него всяка сутрин. Каквото и да ни очакваше, щяхме да го посрещнем заедно. Това ме караше да се чувствам готова.

— За какво мислиш, котенце? — попита той и отметна косата от лицето ми.

Отворих очи и се усмихнах.

— За нещата, които трябва да решим.

— Аз също. — Той ме целуна. — Но първо трябва да се изкъпем и облечем, а после да тръгнем нанякъде.

Засмях се.

— Вярно е.

— Казвал ли съм ти, че обичам смеха ти? Няма значение. Ще ти го кажа пак. Обичам смеха ти.

— А аз обичам теб. — Притиснах устни до неговите и станах, повличайки чаршафа. — Първа съм под душа!

Деймън вдигна вежда.

— Можем да отидем заедно.

— Ще имаме време и след душа.

Тръгнах към банята.

— Ще се върна.

Той ми намигна.

— Ще те чакам.

Деймън

Ако преди съм се съмнявал, че Кити е идеална жена, то сега бях напълно сигурен. Изкъпа се за по-малко от пет минути. Невероятно! Мислех, че не е възможно. За Ди бърз душ означаваше петнадесет минути.

Тя излезе по хавлия, погледна към леглото и нежна руменина обагри лицето й.

Смятах да се облека, но нямаше да видя сладкото й изчервяване.

Преметнах крака през леглото и станах. Минах покрай нея и пощипнах свежите й бузки. Изчерви се още повече и прошепна нещо непристойно за една дама. Засмях се.

Банята беше приятна. Стоях под душа, водата се стичаше по лицето ми. Спомних си миналата вечер и тази сутрин. Мислите ми се върнаха още по-назад, към първия път, в който видях Кити да излиза от дома си и да се отправя към къщи. Макар да не си го признах тогава, тя се бе вкопчила здраво в мен и не искаше да ме пусне.

В този миг в съзнанието ми нахлуха още спомени — как Кити отказа да ме придружи до езерото в деня, в който Ди скри ключовете ми. Не че ми трябваха ключове, за да отида, където и да било. Дори тогава търсех причина да прекарам повече време с нея. Имаше толкова силни моменти. Нападна арумианеца като нинджа, рискува живота си заради мен, макар да се държах отвратително с нея. А нощта на Хелоуин? Щеше да умре заради мен и Ди.

И аз бих умрял за нея.

Как щяхме да продължим оттук нататък? Не се чудех къде ще живеем. Знаех, че и двамата сме готови да дадем всичко един за друг. Имаше и още нещо. Спомних си пътуването дотук и как се взирах в лявата й ръка.

Сърцето ми изпърха в гърдите — усетих паника, но и вълнение. Отново се пъхнах под струята. Нещо се натрупваше в мен и нямаше смисъл да го отричам. Свих ръце в юмруци.

Мамка му.

Наистина ли си го мислех? Да. Наистина ли го исках? О, да. Беше ли най-откаченото нещо, което ми е идвало на ум? Най-вероятно. Щеше ли това да ме спре? Не. Чувствах ли се така, сякаш щях да припадна? Е, малко.

Стоях под душа повече от петнайсет минути.

Бях си направо момиче.

Докато спирах водата, паниката и вълнението ме завладяха изцяло. Присвих очи, ръката ми трепна.

Трябваше да помисля.

Но кого заблуждавах? Когато вземех решение, нищо не можеше да ме спре. Бях сигурен. Чувствах, че решението е правилно. Само това имаше значение.

Бях влюбен в нея. Винаги щях да бъда.

Увих кърпата около кръста си и влязох в спалнята. Кити седеше на леглото с кръстосани крака. Носеше блузката с надпис „Моят блог е по-добър от твоя“. Е, това съвсем наклони везните.

— Мислех си — започнах аз, без да съзнавам какво говоря, — че има осемдесет и шест хиляди и четиристотин секунди в денонощието. И хиляда четиристотин и четири минути.

Тя ме погледна учудена.

— Добре, ще ти се доверя.

— Прав съм. — Тупнах с пръст по главата си. — Тук съм натрупал доста полезни знания. Както и да е, следиш ли мисълта ми? Има сто шейсет и осем часа в седмицата. Около осем хиляди седемстотин и шейсет часа в годината. И знаеш ли какво?

Тя се усмихна.

— Какво?

— Искам да прекарам всяка секунда, всяка минута, всеки час с теб. — Част от мен не можеше да повярва, че казах нещо толкова банално. Но беше напълно вярно. — Искам всяка секунда и минута в годината да прекарвам с теб. Искам всеки час от десетилетието да бъда с теб. Искам дните, часовете, минутите и секундите да са толкова много, че да не мога да ги преброя.

Гърдите й рязко се вдигнаха и тя се взря в мен с широко отворени очи. Направих още една крачка и коленичих пред нея. Е, по хавлия. Май трябваше да си обуя поне панталони.

— Ти искаш ли същото? — попитах.

Кити ме погледна и отговорът последва незабавно.

— Да. Искам го. Знаеш какво искам.

— Добре. — Усмихнах се. — Хайде тогава да се оженим.