Островът на изгубените

10 . Съветът на помощниците

Бен нервно въртеше пръстена със зверска глава около пръста си, докато чакаше членовете на Съвета да пристигнат тази сутрин и да заемат местата си около масата в заседателната зала на двореца. Напътствието на баща му кънтеше в ушите му. Действай с твърда ръка. Покажи им кой е кралят.

Той стисна и разпусна пръсти, и пак се сети за юмрука на баща си. Баща му не говореше безусловно, но въпреки това Бен се притесняваше. Реши, че просто ще се наложи да импровизира.

- Готов ли сте, сир? - попита Люмиер.

Бен си пое дълбоко дъх и се постара гласът му да прозвучи възможно най-сериозно.

- Да, въведи ги, ако обичаш.

Люмиер се поклони. Макар да бе минало много време от периода, който бе прекарал, омагьосан като свещник, и до ден-днешен в осанката му имаше нещо свещническо. За момент Бен с лекота си представи две пламъчета върху разперените му длани.

„Люмиер знае кой е и е щастлив, че е този, който е. Наистина ли е толкова по-трудно да си крал, отколкото свещник?"

За момент тази мисъл се стори успокоителна на Бен. Но после в залата започнаха да пристигат членовете на съвета и той откри, че в никого от тях няма нищо успокояващо.

Всъщност бяха страховити, помисли си той.

Не знаеше защо. Говореха си приятелски, обсъждаха резултатите от снощния турнир и чий отбор от Фантастичната турнирна лига е излязъл напред. Настаняваха се по местата си, разменяха клюки и си подаваха чаши с лютив сайдер и подноси със захаросани бисквитки, приготвени от дворцовия готвач.

Представители на помощниците, както обикновено, бяха седемте джуджета с миньорските си дрехи и вълнени шапки. До джуджетата (по-точно по ръба на дебелото издание на „Граждански права и задължения в Аурадон" на масата, понеже бяха твърде малки да седнат на стол) се бяха настанили онези същите три мишки, които бяха помогнали на Пепеляшка да спечели своя принц - хитрият Жак, дебеличкият Гус и сладката Мери. Мишите членове на съвета говореха с високи, пискливи гласчета, които на Бен понякога му бе доста трудно да разбере без комуникатора в ухото си, който превеждаше всичко, което казваха животните.

Всички на масата имаха по едно такова устройство в ухото. Те бяха сред малкото вълшебни неща, които се допускаха в кралството. Цвърченето на мишките, лаят на далматинците и бълбукането на Флаундър ставаха разбираеми единствено благодарене на устройството.

Зад мишките няколко от сестрите на Ариел (Бен така и не запомни коя коя е, особено пък с тези имена, започващи с А) и Флаундър се плацикаха в специална медна вана, докарана от видимо недоволния Когсуърт, който се мръщеше всеки път, щом капка вода пръснеше на пода.

- Внимавайте с плискането, моля! Тъкмо излъсках пода. Нали разбирате, че това не е курорт на плажа? Именно. Това е среща на Съвета. Кррррралския съвет -заяви бившият часовник, подчертавайки р-тата във всяка дума.

Адрина (или беше Адела?) само се засмя и плесна срещу него с голямата си мокра опашка.

В другия край на масата се скупчиха трите добри феи - Флора, Фауна и Лъчезария, с бузи, румени като ябълки, и весели усмивки под зелената, червената и синята шапки и съответните пелерини. Седяха до прочутия син джин на Аграба. Говореха си къде ще прекарат отпуските си. Феите предпочитаха горските полянки, докато джинът беше почитател на безкрайните пустини.

- Може би е време да започнем? - престраши се Бен след кратко прокашляне.

Изглежда, никой не го чу. Мишките се разсмяха на нещо, толкова силно, че паднаха по гръб и се затъркаляха по книгата. Даже Понго и Пердита - от контингента далматинци, освободили се от Круела, прихнаха с кратки весели излайвания. Както и да го погледнеше човек, това беше една щастлива група приятели. Бен започна да се отпуска.

И защо не? За разлика от небезизвестните злодеи, затворени на Острова на изгубените, добрите граждани на Аурадон изобщо не се бяха променили, сякаш последните двадедсет години бяха минали покрай тях, без да ги докоснат. На Бен му се налагаше да признае: всеки от кралските съветници изглеждаше точно така, както на снимките в албума за основаването на Аурадон, които бе изучавал. Мишките бяха все така дребни и сладки, далматинците - елегантни и красиви. Русалките, както и да се казваха, си оставаха свежи като водни лилии, а добрите феи направо пращяха от здраве. Дори джинът на Аграба изглеждаше по-спокоен. Сънливко бе все така мълчалив, но чаровен и макар Док да имаше няколко бели косъма повече в брадата си, Сърдитко изглеждаше почти весел.

Само дето...

- Какво? Няма сметанови пасти? - Сърдитко грабна една захаросана бисквита и изгледа подноса кръвнишки.

- Това е среща, не празненство - каза Док и изсумтя.

- Е, сега определено не е празненство - каза Сърдитко и взе да оглежда бисквитата. - Няма даже една боровинка или пък шоколадово парченце. Да не сме се събрали да обсъждаме бюджетни проблеми?

- Както бях започнал да казвам - прекъсна го Бен и отмести подноса с бисквитките по-далече от Сърдитко, - добре дошли всички! С това обявявам днешната среща на Кралския съвет за официално открита. Ще започваме ли? -попита Бен.

Главите около масата закимаха.

Бен хвърли поглед към бележките, които бе скрил под дясната си ръка. Дано да вършеше всичко правилно.

Покашля се.

- Отлично. И така.

- Няма ли да изчакаме баща ти, хлапе? - попита джинът и качи крака на масата. Откакто на магията и вълшебствата не се гледаше с добро око в Аурадон, той беше придобил човешки вид и вече не приличаше на син облак.

- Да. Къде е крал Звяр? - избълбука Флаундър.

- Баща ти няма ли да се присъедини към нас днес, Бен? - попита нежно Пердита.

По бузите на Бен пропълзя червенина.

- Не, съжалявам. Баща ми... тоест крал Звяр, ме, ъъъ, помоли аз да проведа днешната среща.

Всички се втренчиха в него. Мишките се изправиха. Бисквитата падна от ръката на Сърдитко.

- Както и да е - Бен отново се прокашля и се постара да си придаде увереност, каквато не усещаше. - Да се захващаме за работа.

Той се опита да спечели време. Погледна дебелия куп документи пред себе си. Петиции, писма, заявления и предложения от помощници от всички краища на кралството...

„Покажи им е кой е кралят." Това каза баща му.

Той опита отново:

- В качеството си на бъдещ крал на Аурадон проучих петициите ви и макар да оценявам предложенията, се боя, че...

- Петициите ни ли? Да не говориш за Закона за помощниците? -попита Сърдитко, раздразнен.

- Ъъъ, да, боя се, че не сме в състояние да препоръчаме изпълнението на молбите в тези петиции...

- Кои сте тези вие? - попита Мери.

Сънливко изглеждаше объркан.

- Ами предполагам, че имам предвид себе си. Тоест, искам да кажа, че разгледах вашите предложения за промени, но, изглежда, е невъзможно да бъдат одобрени като...

Една от русалките наклони глава настрани и попита:

- Невъзможно? Защо?

Бен се смути.

- Ами защото аз...

Док поклати глава.

- Извинявай, синко, но някога излизал ли си от замъка? Какво знаеш за кралството? Знаеш ли например, че братовчедите ни гоблини от Острова на изгубените искат да получат опрощение? Отдавна са заточени.

Членовете на съвета замърмориха помежду си. На Бен му беше ясно, че срещата върви на зле, и отчаяно взе да търси най-добрия изход. В бележките пред него не пишеше нищо за справяне с бунт на съвета.

Първо. Какво би направил баща ми?

Второ. Какво би направила майка ми?

Трето. Дали да избягам? Какво ще постигна?

Бен все още разсъждаваше върху вариант номер три, когато Сърдитко заговори:

- Ако ми позволите да ви прекъсна - започна той с вид, напълно противоположен на съседа му по маса, Щастливко. -

Както знаете, ние, джуджетата, от двадесет години работим в мините, вадим оттам диаманти и други скъпоценни камъни за короните и скиптрите на кралството, за не един и двама принцове и принцеси, които са се нуждаели от сватбен подарък или одежди за коронацията си - Бен се изчерви още повече, когато сведе поглед към излъсканите златни копчета на куртката си. Сърдитко го изгледа многозначително и довърши: - И през всичките тези двадесет години не сме видели една стотинка за труда си.

- Хайде, хайде, господин Сърдитко - рече Бен. - Сър.

- Само Сърдитко - сопна му се джуджето.

Бен погледна мишките.

- Може ли?

- Давай - каза Гус и скочи от книгата.

Бен придърпа кодекса на Аурадон към себе си и мишките се търкулнаха по гръб. После отгърна на задните страници, които бяха изпълнени с таблици.

- И така, Сърдитко, като гражданин на Аурадон, изглежда, и ти, и останалите джуджета имате право на два месеца отпуск, двадесет отделни почивни дни и неограничени болнични - той вдигна поглед. - Да ви звучи познато?

- Горе-долу - отвърна Док. Сърдитко скръсти ръце и пак изгледа Бен враждебно.

Бен затвори книгата с облекчение.

- Така че не може да се каже, че сте работили през всичките двадесет години, нали?

- Математиката няма нищо общо, млади човече. Или може би е по-правилно да кажа „млади звяре"? - извика Сърдитко иззад Док, който се опитваше да напъха шапката си в устата на Сърдитко.

- Принц Бен е достатъчно - каза Бен с тънка усмивчица. Нищо чудно, че джуджето се наричаше Сърдитко. Бен никога не беше срещал по-сприхава личност.

- Ако ми позволите и без да се обиждате, но малко се поуморихме да нямаме глас и официални договори - намеси се Срамежливко. Поне Бен си помисли, че е той, заради начина, по който се изчерви, докато говореше.

- В момента сте на среща на съвета, нали? Мисля, че това не може да се нарече липса на глас, а вие? - Бен пак се усмихна. „Два удара от два опита. Бум. Май ще се окажа по-добър в царуването, отколкото си мислех."

- Но какво ще стане със семействата ни, когато се пенсионираме? - попита Срамежливко, който не изглеждаше убеден в казаното от Бен.

- Сигурен съм, че баща ми има план за добруването на всички - каза Бен с надеждата това да е истина.

Едно гласче се извиси от масата. Бен се приведе напред, за да чува по-добре.

- А някой да е забелязал, че ние, помощниците, вършим цялата работа в това кралство? Понеже феята кръстница не харесва магията, ние, мишките, трябва да шием всички рокли! - каза Мери възмутено. Малката мишка се беше качила отново на книгата, за да я чуят. - И то на лапичка!

- Това е много... - започна Бен, но го прекъснаха. Срещата вече не беше под негов контрол. Това поне бе ясно.

- Да не говорим за горските животни, които поддържат домакинството на Снежанка - додаде Жак. - И те не са особено доволни.

Мери кимна.

- На Снежанка скоро ще й трябва цял нов гардероб за коронацията! Вашата коронация, смея да добавя!

Бен отчаяно започна да търси нещо, за което да се хване из бележките си.

- Всеки гражданин има право да подаде... да подаде...

- А аз все още събирам всичко за Ариел - изгъргори Флаундър. - Съкровищата й растат непрекъснато, но каква е ползата за мен?

Бен опита отново:

- Ползата е, че знаеш колко ценна е работата, която...

Флаундър продължи:

- А русалките организират подводни екскурзии през цялата година, без да вземат и стотинка от туристите. Даже в пиковия сезон!

Сестрите на Ариел закимаха възмутено и запляскаха с лъскавите си опашки по водата, така че масата се намокри. Когсуърт покри очи с ръка, а Люмиер го стисна за рамото в знак на подкрепа.

Бен кимна.

- Е, това определено е въпрос, по който си струва да...

- И ако ми позволите да добавя, този живот без магия се отразява на нервите ни - въздъхна Лъчезария. - Флора не може да шие, Фауна не може да готви, а аз не мога да чистя без вълшебната си пръчица. Ще откриеш нашата молба най-отдолу, мило момче.

Флора взе листа и го натика в лицето на Бен, който от изненада седна обратно на мястото си.

Фауна се присъедини към колежките си.

- Макар наистина да оценяваме всичко, което направи феята кръстница, не

разбираме защо не можем да ползваме поне мъничко магия.

- Ами въпросът е дали има такова нещо като мъничко... - започна Бен.

Понго се надигна.

- Не искам да ставам досаден, но и ние с Пердита сме малко изморени от отглеждането на сто и един далматинци - каза той с мелодичния си, елегантен глас.

Мишката Мери кимна съчувствено и потупа лапата на Пердита със своята.

В лицето на Бен се мярна синьо петно.

- Казано с думи прости, принц Бен, цялата тая работа смърди - заяви джинът и подигравателно стисна нос.

Джуджетата заръкопляскаха, въодушевени.

Сестрите на Ариел отново запляскаха с опашки и водата във ваната се превърна в цунами. Когсуърт напусна заседателната зала, сумтейки, и дори Люмиер направи знак на принца да приключи срещата.

Само да знаеше как.

Срещата бързо се превърна в истински хаос. Помощниците и джуджетата започнаха да си крещят, феите продължиха да се оплакват колко е изтощително дори най-дребното домашно задължение без вълшебна пръчица и въобще всеки настояваше да получи компенсация за нещастната си орис.

„Трудно е да се различи едно оплакване от друго", помисли си Бен и потъна в стола си. Опитваше се да не изпада в паника.

„Дишай", каза си. „Дишай и мисли."

Беше обаче невъзможно да се мисли при тази шумотевица. Русалките се оплакваха, че туристите си хвърлят боклуците навсякъде. Джуджетата мрънкаха, че вече никой не си подсвирква, докато работи. Понго и Пердита джафкаха колко е стресиращо да спестяват пари за сто и едно висши образования. Дори джинът изглеждаше по-син от обикновено.

Бен си запуши ушите. Това вече не беше среща. Беше чиста проба скандал. Трябваше да го прекрати, преди всички да започнат да се замерват с предмети. Или с мишки.

„Какво би направил баща ми? Какво очаква от мен да направя? Как може да ме постави в такава ситуация и да очаква да знам как да постъпя?"

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Накрая се изправи. Никой не му обърна внимание.

Той се качи върху стола. Все така не му обръщаха внимание.

Край!

Баща му каза да се държи като крал. Кралете ги чуват!

- СТИГА! - изкрещя той от председателското си място. - СРЕЩАТА ПРИКЛЮЧИ!

В стаята настана смущаващо мълчание.

Бен продължи да стои върху стола.

- О! Никога не съм... - заръмжа Пердита. - Що за грубост! Да ни говориш с този тон!

- Безочие и неблагодарност, ще кажа аз - измърмори Флора, намусена.

- Е, това беше последната капка! - викна Сърдитко. - Къде е крал Звяр? Ние не сме глухи! Никакво възпитание ли нямаш, синко?

- Мили боже, никога никой не ни е говорил толкова грубо -прошепна Лъчезария, потресена.

Джуджетата и помощниците напуснаха залата един по един и всеки гледаше Бен така, сякаш очакваше да го удари. Русалките сумтяха, възмутени и нарочно разплискаха почти цялата вода, докато Люмиер ги отнасяше, клатейки глава. Мишките излязоха с вирнати носове, без дума да продумат. Далматинците вървяха с гордо вирнати опашки. Дори Сънливко отправи към Бен безмълвен поглед, пълен с болка.

Бен сведе глава, засрамен от поведението си. Беше се опитал да се държи като баща си и не беше успял. Не бе успял да отложи обсъждането на петицията, нито да вдъхне увереност у членовете на Кралския съвет. Ако изобщо бе успял да постигне нещо, то беше да влоши още повече положението.

„Ето затова от мен няма да излезе добър крал", помисли си Бен и слезе от заседателната маса на баща си.

Не беше успял да се докаже.

Беше доказал само едно...

Че принц Бен не е достоен да носи семейния пръстен със зверска глава, който в момента красеше пръста му.