Островът на изгубените

16. Приятелки и врагове до живот

Препиращите се гласове на Мал и Джей се носеха из пазара и Иви нямаше как да не ги чуе. Тя беше дошла да пазарува за пръв път в живота си. Тъй като нищо лошо не се случи на момичето, след като предния ден напусна замъка и отиде на училище, Злата кралица бе по-сигурна от всякога, че Злодеида е забравила за прокуждането им или поне не се интересува дали са го нарушили. Злата кралица толкова се развълнува от връщането си в селото, че не спираше да тича от витрина на витрина, да поздравява всички и да пълни количката си с какви ли не еликсири и кремове против стареене.

Иви се опита да види лицата им по-добре. Мал се мръщеше и изглеждаше ядосана, както обикновено. Стори ли й се, или наистина ги бе чула да споменават дупка в купола? В главата й изплува спомена за онзи взрив на светлина, който беше изригнал от машината на Карлос в нощта на купона.

- За дупка в купола ли говорите? - попита тя, когато се приближи до тях.

Мал вдигна изпълнен с подозрение поглед, но щом видя, че е Иви, гласът й стана по-сладък от мед.

- О, Иви! Точно теб търсех - заяви тя.

- Така ли? - обърка се Джей.

- Да, така - настоя Мал. - Какво казваш за купола?

Иви се почуди дали да им каже какво знае. Ясно й беше, че не може да се довери на Мал, а освен това силно подозираше, че Джей стои зад изчезването на медальона й. Не го беше виждала от празненството и мислеше, че Джей го е откраднал, докато е свалял пелерината й.

- Нищо - каза тя.

- Кажи ни - подкани я Джей и скръсти ръце.

- Защо? - тросна се Иви. Мал я беше заключила в дрешник! А Джей не беше кой знае колко по-свестен от нея, крадецът му с крадец.

- Защото - започна Джей и спря. - Ъъъ. Защото, ако не ни кажеш, Мал ще те прокълне - довърши след малко, въпреки че самият той не изглеждаше особено убеден.

- Ако не си забелязал, на Острова няма магия - все така троснато го уведоми Иви.

- Засега - каза Мал. - Но един ден може да има.

Тя взе ръката на Иви в своята и прошепна:

- Виж, знам, че отношенията ни не започнаха добре, но мисля, че е време да забравим миналото. Островът е малък, не бива да бъдем врагове.

- Сериозно ли?

- Абсолютно - потвърди Мал с най-сладката си усмивка.

Иви знаеше, че Мал е неискрена, но беше любопитна да разбере какво следва, затова реши да не й противоречи.

Тъкмо щеше да й разкаже каквото знае за купола, когато Злата кралица изскочи от магазина „Парченца и парцалки", нагиздена в чисто черен велурен анцуг с надпис КРАЛИЦА, избродиран на задника.

- Иви! Купих ти нови сенки! О! - възкликна тя, когато видя, че Иви не е сама. -О, това била Мал! - добави нервно. - Как си, скъпа? Как е майка ти? Тя тук ли е? Още ли ми е сърдита?

- Ъъъ... - примигна Мал.

На Иви й се искаше майка й да млъкне, но желанието й бе неизпълнимо. Кралицата продължи да бъбри неспокойно.

- Кажи на майка си да ми дойде на гости някой път. Много ще се радвам да я гримирам! Пълна промяна! Виждала съм снимките й във вестника. Изглежда малко позеленяла напоследък. Трябва й по-добър фон дьо тен - каканижеше Злата кралица.

- Ще, ъъъ, ще й кажа - измърмори Мал.

- Непременно, душичко! И, ако ми позволиш да отбележа, лилавата ти коса е чудесна! Определено подчертава скулите ти! - прехласна се кралицата.

- Ами благодаря - рече Мал, на която определено й стана неудобно.

Джей се засмя.

- Приеми комплимента, Мал. Извинявайте, Зла кралице, Мал не е свикнала с комплименти. Нали знаете, че Злодеида не се интересува от красотата, освен ако може да я използва, за да омагьоса някого да изпълнява волята й.

- Ясно. Да си вървим, Иви - каза майка й.

- О, може ли Иви да постои с нас? - попита Мал, а от усмивката й покапа захарен сироп. - Тъкмо мислехме да си купим малко нездравословни закуски от „Помийната яма".

Иви беше затруднена. От една страна, знаеше, че трябва да стои далече от Мал, ако иска да е в безопасност, но от друга, никога досега не беше прекарвала време с деца на своята възраст.

Злата кралица кимна.

- Разбира се! Ще се видим вкъщи, миличка.

Преди да се отдалечи, каза с устни: „Сложи си още гланц!".

Когато майка й изчезна в тълпата, Иви продължи разговора оттам, където го бяха прекратили.

- Искате ли да ви разкажа за дупката в купола, или не?

Мал и Джей размениха многозначителен поглед.

- Естествено, че искаме - казаха в един глас.

Иви сви рамене.

- Е, в нощта на купона стана нещо, което може и да има нещо общо с купола.

- Така ли? - попита Мал, вдигнала вежда.

- Трябва да говорите с Карлос - продължи Иви. - Той знае какво стана.

Тя потръпна от спомена, от ярката светлина, която бе бликнала от малката машинка. За момент се беше разтревожила, че някак са счупили вселената. Още помнеше изостреното усещане за електричество във въздуха, от което те побиват тръпки. Усещаше се като... като магия.

- Карлос ли? Защо? Той пък какво общо има с каквото и да било? - попита Мал, докато минаваха покрай сергия, на която се продаваха разноцветни шалове, а в това време Джей реши да упражни уменията си по паркур и се втурна по стените и покривите над тях.

- Защото той го направи - каза Иви.

- Какво е направил?

- Той проби дупка в купола.

Джей се изсмя и скочи до тях.

- Да бе, все едно пък тоя дребосък може да пробие нещо. Хайде, Мал, имаме работа за вършене - той се обърна и зачака Мал да го последва.

Иви гледаше Мал. Мал гледаше Иви.

- Не ви лъжа - каза тя на Мал.

- Не съм си го и помислила - рече Мал и зелените й очи проблеснаха. Сините очи на Иви ги посрещнаха хладно. Накрая Мал каза:

- Добре.

- Ти да не би да й вярваш? - зяпна Джей. Прозвуча точно като Яго.

- Мисля, че трябва да проверим - каза Мал.

- Ама нали сме тръгнали към „Дракон Хол"? - напомни й Джей.

- Не, първо ще минем през Адското имение. Искам да говоря с Карлос - реши Мал. - Ти идваш с нас, Иви.

Иви реши да не спори. Ставаше нещо голямо. Нещо започна в онази нощ, когато Карлос включи машината. Въпреки всичко, което й подсказваше здравият разум, тя искаше да види какво ще се случи накрая.

И така, те тръгнаха към Адското имение - вече не двама, а трима.