Отровителят от Птах

От автора

В Древността отровите са били много по-опасни и смъртоносни, защото властите не са разполагали с нужните техники, с които да ги изследват и анализират. Едва през XIX в. са въведени клиничните тестове за установяване на ефекта от арсеника. Книгата на А. Влайт „Отровите: техният ефект и установяването им“ (Лондон, 1920) е една от най-увлекателните студии, макар и доста закъсняла. В древността на отровите се е гледало със същия ужас, с който ние гледаме на химическото и биологическото оръжие днес. Много от разказите в моята история са базирани на истински събития. През V век пр.Хр. Ксенофонт описва опустошителния ефект на отровен мед от района на Черно море. Плиний Стари също говори за този „луд мед“. Най-известен пример за изкусен отровител е Митридад Понтийски, който е живял през I век пр.Хр. Той е имал достъп до тайни ръкописи от Индия и други места и станал такъв експерт, че дори се опитал да произведе териак, панацея, така наречения антидот на всички отрови. Лапис лазули бил използван както за украса, така и за да осигури на хората по-здраво и по-стабилно сцепление на ходилата при стъпване по блестящи, излъскани подове. Натрошеният син камък (от серен произход) бил смесван със златен прах, който му придавал особен блясък.

Интересът към заниманията с отровите бил нещо обичайно за Египет, както и за Китай и цивилизациите в Индийската долина. Терористите отровители са феномен не само на модерните времена. Латинският писател Дио Касий споменава за епидемия от произведена от човека изкуствена отрова — хората били убождани на улицата със специално намазани с нея игли. Флората и фауната на Древен Египет, буйната и тучна джунгла на юг са го превърнали във водещ център на събирането и дестилацията на препарати и прахове, които са били не по-малко отровни от модерните токсини.