Папагалът на Флобер

14 Писмен изпит

Кандидатите трябва да отговорят на четири въпроса: на двете части от Раздел А и на два въпроса от Раздел Б. Отчита се единствено верността на отговорите; за стил и почерк не се дават точки. За излишно остроумие или самонадеяна лаконичност оценката се намалява. Време: три часа.

През последните години за екзаминаторите стана ясно, че кандидатите все по-трудно разграничават Изкуството от Живота. Всички твърдят, че долавят разликите, но представите им са твърде разнообразни. За някои Животът е гъста крем супа от натурални продукти, приготвена по стара народна рецепта, докато Изкуството е блудкав полуфабрикат от химически багрила и есенции. За други, напротив, Изкуството е по-истинското явление — витално, динамично и вълнуващо, — а Животът е по-посредствен и от най-слабия роман: безсюжетен, населен с досадници и мошеници, лишен от тръпка, пълен с неприятни епизоди и водещ до болезнено предвидима развръзка. Застъпниците на второто мнение напоследък цитират Логан Пиърсол Смит: „Разправят, че животът е нещо прекрасно, но аз предпочитам четенето.“ Препоръчва се на кандидатите да не прибягват до този цитат в своите отговори.

Разгледайте връзката между Изкуството и Живота, отразена в две от следните твърдения или ситуации по ваш избор:

а. „Завчера в гората край Тук, до извора в едно прекрасно кътче намерих угарки и залци хляб. Следи от излет! Още преди единайсет години съм описал това в «Ноември». Тогава то беше чиста измислица, а миналия ден го преживях. Зад всяка наша измислица се крие истина, повярвай ми. Поезията е точна като геометрията. .. Моята нещастна Бовари несъмнено страда и плаче едновременно поне в двадесет френски села.“

Писмо до Луиз Коле, 14 август 1853 г.

б. В Париж Флобер пътувал в закрит файтон, за да не може Луиз Коле да го проследи и най-вероятно да го прелъсти. В Руан Леон използва фиакър, т.е. закрит файтон, за да прелъсти Ема Бовари. Една година след издаването на „Мадам Бовари“ в Хамбург се появили кабриолети, които можело да се наемат за сексуални цели, наричали ги „боварита“.

в. (В предсмъртните дни на сестра му) „Очите ми са сухи като мрамор. Чудно как измислените страдания ме разчувстват, трогват и натъжават, докато истинските си остават хладни в сърцето ми — превръщат се в кристали още щом се появят.“

Писмо до Максим дю Кан, 15 март 1846 г.

г. „Казваш, че сериозно съм обичал мадам Шлезингер. Не е вярно, не съм. Поради способността ми чрез перото да извикам у себе си чувства, когато й пишех, действително я приемах на сериозно. Но само когато й пишех. Много неща, за които оставам равнодушен, докато ги гледам или чувам, ме въодушевяват, раздразват или наскърбяват, щом аз самият заговоря за тях, а особено пък ако ги описвам. Това е една от страните на моята шарлатанска природа.“

Писмо до Луиз Коле, 8 октомври 1846 г.

д. Джузепе Марко Фиески (1790–1836) се прочул с покушението си срещу Луи Филип. Наел квартира на булевард „Дю Тампл“ и с помощта на двама свои съзаклятници от Дружеството за правата на човека измайсторил „адска машина“, състояща се от двайсет дула, които можели да стрелят едновременно. На 28 юли 1835 г., когато Луи Филип минал оттам на кон, съпроводен от тримата си синове и многобройна свита, Фиески изстрелял своя критичен залп срещу господстващия ред. След няколко години Флобер се нанесъл в една къща, построена на същото място на „Дю Тампл“.

е. „Ама разбира се! Тази епоха (на Наполеон III) ще предостави материал за няколко големи книги. Може би във всемирния водовъртеж на нещата превратът и последиците от него имат едно-единствено предназначение — да осигурят вълнуващи сцени за някой и друг кадърен писател.“

Флобер, цитиран от Дю Кан в „Литературни спомени“

Проследете смекчаването на отношението на Флобер към критиците и критиката, изразено в следните цитати:

а. „Ето ги най-големите безсмислици: 1. Литературната критика, била тя хвалебствена или заклеймяваща; 2. Дружеството на трезвениците…“

Личен дневник

б. „В жандармите поначало има нещо толкова гротескно, че щом ги видя, и прихвам да се смея; тези ревностни крепители на закона винаги ми изглеждат комични, също като адвокатите, съдиите и професорите по литература.“

„По брегове и поля“

в. „За качествата на човека може да се съди по количеството неприятели, а за значението на едно произведение — по лошите отзиви за него. Критиците са като бълхите, които винаги скачат по чисто бельо и обожават дантелите.“

Писмо до Луиз Коле, 14 юни 1953 г.

г. „Критиката заема най-ниското стъпало в йерархията на литературата: почти всякога по отношение на формата, а по отношение на морала — винаги, без изключение. Тя стои по-ниско и от евтините стихчета и гатанките, за които се изисква поне мъничко остроумие и изобретателност.“

Писмо до Луиз Коле, 28 юни 1853 г.

д. „Критиците! Неизкоренимата посредственост, живееща на гърба на гениалността, която охулва и експлоатира! Порода майски бръмбари, унищожаващи най-прекрасните страници на изкуството. Така ми е дошло до гуша от книгоиздаването и злоупотребата с него, че ако утре Императорът забрани печатниците, ще измина целия път до Париж на четири крака, за да целуна задника му в знак на благодарност.“

Писмо до Луиз Коле, 2 юли 1853 г.

е. „Колко рядко се среща литературният усет! А археологията и историята, и изучаването на чужди езици би трябвало да се развиват все пак! В действителност съвсем не е така! Тъй наречените образовани хора стават все по-невежи в областта на изкуството. Убягва им неговата същност. За тях тълкуванията са по-важни от текста. Милеят за патериците, а не за краката.“

Писмо до Жорж Санд, 1 януари 1869 г.

ж. „Каква рядкост е да срещнеш критик, който знае за какво говори.“

Писмо до Йожен Фромантен, 19 юли 1876 г.

з. „Старата критика ги отврати, пожелаха да опознаят новата и си изписаха вестници със статии за театъра. Каква самоувереност! Какво упорство! Каква непочтеност! Обиди към шедьоврите, поклони пред посредствеността! Ами простотията на тези, които минават за учени, и глупостта на другите, които се славят като духовити!“

„Бувар и Пекюше“

Флобер и Буйе са учили в едно училище; споделяли са едни и същи идеи, посещавали са едни и същи проститутки; имали са еднакви естетически принципи и сходни литературни амбиции; всеки е пробвал перото си в драматургията като втори жанр. Флобер наричал Луи Буйе „моя ляв ташак“. През 1854 г. Буйе нощувал в Мант, в хотела, където навремето често се срещали Гюстав и Луиз Коле. „Спах в твоето легло — пише той — и срах в твоя клозет (каква забавна символика!).“ Поетът винаги е трябвало да се труди за прехраната си; романистът — никога. Отчетете какъв ефект е щяла да окаже върху творбите и славата им размяната на финансите.

„Едва ли има друг край с толкова приспивна атмосфера. Подозирам, че тя е допринесла много за мудността и затрудненията в работата на Флобер. Когато е мислел, че се бори с думите, всъщност се е борил с небето; може би при друг климат (сухият въздух го е въодушевявал) е нямало да бъде толкова взискателен или пък е щял да постигне същия резултат с по-малко усилия.“

(Андре Жид, „Бележки от Кювервил“, Сен Маритим. 26 януари 1931 г.) Направете коментар.

а. В словесен бой с по-малкия си син д-р Ашил-Клеофас Флобер поискал да му се обясни за какво служи литературата. Отвръщайки на въпроса с въпрос, Гюстав помолил баща си, след като е хирург, да му обясни за какво служи далакът. „Видя ли, нито ти, нито аз знаем за него нещо друго, освен че е необходим за организма, както поезията за душата.“ Доктор Флобер се признал за победен.

б. Далакът се състои от лимфна тъкан (бяла пулпа) плюс съдова мрежа (или червена пулпа). Той играе важна роля за премахването на старите или загиващи еритроцити в кръвта. Спомага за образуването на антитела: индивиди с изрязан далак произвеждат по-малко антитела. Съществува доказателство, че тетрапептидът, наречен туфтсин, се получава от белтъка, който се произвежда в далака. Въпреки че отстраняването му, особено в детска възраст, увеличава опасността от менингит и септицемия, далакът вече не се смята за жизненоважен орган: може да бъде премахнат без съществени последици за активността на индивида.

Какви заключения ще направите от това?

Максим дю Кан съчинил следната епитафия за Луиз Коле: „Тази, която почива тук, злепоставяше Виктор Кузен, осмиваше Алфред дьо Мюсе, ругаеше Гюстав Флобер и се опита да убие Алфонс Кар. Мир на праха й!“ Публикувал е тази епитафия в своите „Литературни спомени“. Кой ви изглежда по-добър: Луиз Коле или Максим дьо Кан?

E1 е родена в 1855 г.

Е2 е родена отчасти в 1855 г.

E1 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

Е2 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

E1 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

Е2 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

E1 си е въобразявала, че страда от безпаричие.

Е2 е знаела, че страда от безпаричие.

E1 се самоубива със синилна киселина.

Е2 се самоубива с арсеник.

E1 е Елинор Маркс.

Е2 е Ема Бовари.

Първият публикуван английски превод на „Мадам Бовари“ е от Елинор Маркс.

Направете коментар.

Разсъждавайте върху значението на този сън, записан от Флобер в Ламалгю през 1845 г.: „Сънувах, че се разхождам с майка ми в гора, пълна с маймуни. Колкото по-навътре влизахме, толкова повече ставаха маймуните. Смееха се и скачаха по клоните. Никнеха още и още, все по-големи и по-големи; препречваха пътя ни. Блещеха се насреща ми и аз примирах от страх. Заобиколиха ни в кръг. Една понечи уж да ме погали и сграбчи ръката ми. Вдигнах пушката си и я прострелях в рамото; бликна кръв. Маймуната нададе страшен рев. Тогава майка рече: «Защо я нарани, тя ти е приятелка. Какво лошо ти е сторила? Не виждаш ли, че те обича? И колко много прилича на теб!» Маймуната ме гледаше втренчено. Усетих как сърцето ми се къса и се събудих… с чувството, че съм един от тях, побратим на животните и член на сплотено пантеистично общество.“

През 1952 г. ликът на Гюстав Флобер се е появил върху марки със стойност 8 и 2 франка. Това е един посредствен портрет „от Е. Жиро“, на който писателят (с малко китайска физиономия) е удостоен с твърде нетипичната за него модерна риза и вратовръзка. Марката е с най-ниската стойност от емисията в подкрепа на Националния фонд за подпомагане при бедствия: с по-скъпи марки се прославят (във възходящ ред) Мане, Сен-Санс, Поанкаре, Осман и Тиер.

Първият френски писател, появил се върху марка, е Ронсар. Между 1933 г. и 1936 г. Виктор Юго фигурира на три самостоятелни марки и веднъж в серия, издадена от Фонда за подпомагане на безработни интелектуалци. Портретът на Анатол Франс е съдействал на тази благотворителна институция през 1937 г. Балзак се е включил в акцията през 1939 г. Мелницата на Доде се появява на марка през 1936 г. Франция по Петеново време е уважила Фредерик Мистрал (1941 г.) и Стендал (1942 г.). Сент-Екзюпери, Ламартин и Шатобриан се появяват през 1948 г.; Бодлер, Верлен и Рембо — през декадентската вълна от 1951 г. Същата тази година е снабдила филателистите с Алфред дьо Мюсе, който е наследник на Флобер в леглото на Луиз Коле, но в случая го изпреварва и ликът му цъфва върху пощенските пликове една година по-рано.

а. Трябва ли да се чувстваме засегнати заради Флобер? И ако е така, повече или по-малко засегнати трябва да се чувстваме заради Мишле (1953 г.), Нервал (1955 г.), Жорж Санд (1957 г.), Вини (1963 г.), Пруст (1966 г.), Зола (1967 г.), Сент Бьов (1969 г.), Мериме и Дюма-баща (1970 г.) и Готие (1972 г.)?

б. Преценете каква е възможността Луи Буйе, Максим дю Кан или Луиз Коле да се появят върху френска марка.

а. Един от двамата съдържатели на хотел „Нил“ в Кайро, където Флобер отседнал през 1850 г., се наричал Буваре. Главната героиня на първия му роман се казва Бовари. Един от двамата главни герои в последния му роман е наречен Бувар. В пиесата му „Кандидатът“ има действащо лице граф Дьо Бувани; в пиесата му „Замъкът на сърцата“ се проявява някой си Бувиняр. Случайно ли е всичко това?

б. За пръв път името на Флобер е сгрешено в „Ревю дьо Пари“, където е изписано като „метла от въжета“ — Фобер. На улица „Ришельо“ имало бакалин Фобе. Когато в „Ла Прес“ отразили процеса срещу „Мадам Бовари“, нарекли автора Фубер. Мартина, довереницата на Жорж Санд, го кръстила Фламбар51.

Камий Рожие, художникът, който живеел в Бейрут, му казвал Фолбер. „Схващаш ли тънкостта на шегата?“ — писал на майка си Гюстав. (А в какво се състои шегата? Вероятно в двуезичното изразяване на Флоберовата представа за себе си: Рожие всъщност го е наричал „Луда Мечка“.)52

И Буйе започнал да му вика Фолбер. В Мант, където се срещал с Луиз, имало едно кафене „Фламбер“. Случайно съвпадение ли е всичко това?

Определете степента на техническите затруднения при строго спазване на авторовите ремарки („Замъкът на сърцата“, VI д., VIII сц.):

Разтълкувайте следните предсказания на Гюстав Флобер:

а. (1850 г.) „Струва ми се почти невъзможно Англия да не завладее Египет в най-скоро време. Аден е вече задръстен с войските й. Колко му е, преминават Суец и една прекрасна сутрин Кайро осъмва почервенял от мундирите им. Вестта ще стигне във Франция след две седмици и ние ще зяпнем от изумление. Помнете ми думите.“

б. (1852 г.) „Докато човечеството прогресира, индивидът деградира. Щом всичко се свежда до икономическа равносметка на интересите, няма място за добродетели. За какви пластични изкуства ще говорим, когато природата е тъй заробена, че е изгубила първоначалните си форми? А междувременно нещата стават все по-неясни.“

в. (1870 г., в навечерието на Френско-пруската война) „Това ще означава възраждане на расовите конфликти. Няма да мине и век, когато милиони ще загинат наведнъж. Изтокът срещу Запада, старият свят срещу новия. Защо не?“

г. (1850 г.) „От време на време разгръщам някой вестник. Струва ми се, че се въртим шеметно. Танцуваме, ала не на ръба на вулкан, а върху дървеното клекало на стар клозет, което май е доста изгнило. Скоро ще се продъни и обществото ще цамбурне в лайната си от деветнадесет века. Каква врява ще настане, каква олелия!“

д. (1871 г.) „Интернационалите са йезуитите на бъдещето.“