Пазителят на Портите

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Правникът млъкна, за да си поръча храна от кухнята.

— Гладен съм — каза той извинително, — а когато разказваш някоя история, осъзнаваш, че макар главата и устата ти да са пълни, стомахът ти е празен.

— Тогава го напълни добре — възкликна Хари, — защото това е много мрачна история.

— И ще става все по-мрачна.

Правникът се извърна, защото прислужникът, повикан от Хари, дойде да го попита какво желае. Едва беше затворил вратата зад себе си, когато Продавачът на индулгенции кресна:

— Господи, спаси ни!

Всички погледи се приковаха върху него.

— Господи, спаси ни! — повтори Продавачът на индулгенции. — Чувал съм за този злодей.

— Пазителят на Портите ли? — попита Хари.

— Да, сър, за него.

— Кой е той?

— Вие не го познавате — отвърна Продавачът на индулгенции. — Живеете в Съдърк, защитени от законите на града, но от другата страна на реката властва Пазителят на Портите. Или поне така беше. — Продавачът на индулгенции присви безцветните си очи; — Той идва и си отива като вятъра! Никой не го вижда, но присъствието му винаги се усеща.

— Какво искаш да кажеш? — попита Оръженосецът.

— В Лондон живеят цял легион мошеници и разбойници — намеси се Монахът. — И думата „легион“ отговаря на същността им. Те си имат повелител, кралят на просяците, онзи, който се нарича Пазителят на Портите, защото никой не може да влезе в подземния свят на Лондон без разрешението му.

— Глупости! — изсумтя Стюардът от Норфък.

— Глупости ли? — излая Продавачът на индулгенции.

— Не са глупости — проговори Правникът, като откъсна поглед от майка Еглантин.

Той замълча, когато прислужникът се завърна с леко запечена порция риба, сервирана между две филии хляб, намазани с масло и залети с магданозен сос.

Правникът му благодари.

— Сега слушайте всички — каза той между хапките — и ще разберете истината за Пазителя на Портите.