Пазителят на Портите

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Правникът прекъсна разказа си, когато Кармелитът с почервеняло от възбуда загоряло лице, скочи на крака.

— Това не е приказка! — възкликна той. — Бил съм във францисканската черква. Едмънд от Абингдън наистина беше отшелник там. И костите на Мортимър лежат пред централния олтар.

— Всички знаят това — презрително каза Монахът, като гледаше завистливо спътника си.

— Но не всеки знае — продължи Кармелитът надуто, като облизваше пълните си устни — тайната на саркофага на кралицата-майка.

— За какво говориш? — попита Батската невяста, преди да скрие лицето си в дълбоката купа с кларет.

— Казвам — отсече Кармелитът като посочи към разказвача, — че този саркофаг, както го описа нашият почтен приятел, е украсен с резба и се намира в параклиса на Богородица.

— И каква е загадката? — попита Ханджията Хари. Кармелитът седна.

— Може би не толкова загадка — отвърна той, — колкото едно голямо мълчание. Никой не идва при саркофага. Нито децата, нито внуците на Изабела някога са го посещавали. Не са четени литургии за упокой на душата й.

— Защото са я мразили — каза Продавачът на индулгенции. — Той се огледа, като ровеше с пръсти из русата си коса. — Мразели са я — повтори той със силен шепот.

— И не е имало литургии? — попита Търговецът.

— Нито една — отвърна Кармелитът. — Когато бях там за последен път, бях толкова заинтригуван, че прегледах Регистъра на мъртвите. — Той млъкна за по-голям ефект. — През последните десет години не е била отслужена нито една литургия.

Търговецът стана, за да напълни отново чашата си от каната вино, която Франклинът беше донесъл.

— Имам колеги, които търгували в Норфък, преди Изабела да умре — каза той. — Понякога се опитвали да влязат в замъка Райзинг, но се оказало, че е невъзможно. Провинцията наоколо била пълна с кралски стрелци. Много малко хора можели да влязат вътре, а всички, които излизали, били претърсвани основно.

— Това важи и за пристанищата в Норфък — обади се Морякът.

Правникът плесна с ръце.

— Чувам какво говорите — обяви той с полуусмивка — и след малко ще стигна до това…