Погрешен удар

Глава десета

Майрън незабавно се обади на Мейбъл Едуардс.

— Спомняте ли си Елизабет Брадфорд? — попита я той.

Последва кратко колебание.

— Да — чу се най-накрая.

— Анита ли намери трупа й?

Последва по-дълго колебание.

— Да.

— И какво ви разказа за това?

— Почакай малко. Мислех, че се опитваш да помогнеш на Хорас.

— Да.

— Защо тогава разпитваш за онази нещастна жена? — запита Мейбъл с леко отвратен глас. — Тя умря преди повече от двайсет години.

— Работата е доста сложна.

— Обзалагам се, че е така.

Майрън усети как Мейбъл си поема дъх.

— Сега вече искам да чуя истината. Ти търсиш и нея, нали? Анита? — запита Мейбъл Едуардс.

— Да, госпожо — отговори Майрън.

— Защо?

Добър въпрос. Но когато човек се замислеше, отговорът бе адски прост.

— Заради Бренда.

— Ако намериш Анита, с това няма да помогнеш на горкото момиче.

— Вие й го кажете.

Мейбъл се засмя мрачно.

— Бренда е доста твърдоглава — каза тя.

— Мисля, че това е присъщо на цялата ви фамилия.

— Вероятно си прав — съгласи се жената.

— Моля ви, разкажете ми онова, което помните.

— Няма много за разказване. Анита идвала на работа, а нещастната жена лежала на пътеката подобно на счупена парцалена кукла. Това е всичко, което знам.

— Анита не ви ли каза още нещо?

— Не.

— Разстроена ли изглеждаше?

— Разбира се. Тя беше работила за Елизабет Брадфорд почти шест години.

— Не, имам предвид освен шока, че точно тя е открила трупа.

— Не мисля така. Но тя никога не пожела да говорим за това. Дори когато репортерите се обаждаха, Анита просто затваряше телефона.

Майрън обмисли информацията, сортира я в мозъчните си клетки, но не достигна до никакъв извод.

— Госпожо Едуардс, брат ви споменавал ли е някога един адвокат на име Томас Кинкейд?

Тя се замисли за момент.

— Не. Мисля, че не е.

— Знаехте ли, че той е имал нужда от правни съвети?

— Не.

Сбогуваха се учтиво и Майрън затвори. След секунда телефонът иззвъня.

— Ало?

— Открих нещо странно тук, Майрън.

Обаждаше се Лиза от телефонната компания.

— Какво?

— Помоли ме да уредя подслушване на телефона на Бренда Слотър в общежитието.

— Да.

— Някой ме е изпреварил.

Майрън едва не скочи на спирачката.

— Какво? — изкрещя той.

— Телефонът й вече се подслушва.

— Откога?

— Не знам.

— Можеш ли да го проследиш? Да откриеш кой я подслушва?

— Не. А и номерът е блокиран.

— Това пък какво означава?

— Не мога да прочета нищо за него. Не мога да проследя нищичко, нито дори да проверя старите й сметки в компютъра. Предполагам, че някой в полицията стои зад това. Мога да се поровя още малко, но се съмнявам, че ще излезе нещо.

— Моля те, Лиза, опитай. И много ти благодаря.

Майрън затвори. Изчезнал баща, заплахи по телефона, следене с кола, а сега и подслушване на телефона. Майрън започваше да се изнервя. Защо някой, очевидно човек с власт, би подслушвал телефона на Бренда? Дали този човек беше част от групата, която отправяше заплахите? Дали подслушваха телефона, за да открият баща й или…

Задръж.

Нали едно от обажданията бе наредило на Бренда да се обади на майка си? Защо? Защо някой би й наредил подобно нещо? И най-важното, ако Бренда се бе подчинила на заповедта и ако знаеше къде е майка й, така хората, които стояха зад това, щяха да открият и Анита. За това ли ставаше дума?

Дали някой търсеше Хорас… или Анита?

— Имаме проблем — съобщи Майрън на Бренда.

Седяха в колата. Бренда се обърна към него и зачака.

— Телефонът ти се подслушва — каза той.

— Какво?

— Някой слуша всичките ти разговори. А и някой те следи.

— Но… — започна Бренда, после замълча и сви рамене. — Защо? За да намерят баща ми ли?

— Това е най-доброто предположение. Някой няма търпение да се добере до Хорас. Вече са атакували леля ти. Ти може да си следващата в списъка.

— Значи смяташ, че съм в опасност?

— Да.

Бренда се загледа в очите му.

— Имаш ли някакъв план за действие? — попита тя.

— Имам — отговори Майрън.

— Слушам.

— Първо, бих искал да проверя стаята ти в общежитието за микрофони.

— Добре.

— Второ, трябва да се махнеш от общежитието. Там не си в безопасност.

Бренда се замисли за момент.

— Мога да остана при една приятелка — Шерил Сътън. Тя е другият капитан на „Делфините“.

Майрън поклати глава отрицателно.

— Тези хора те познават. Следят те, подслушват телефонните ти разговори.

— Което означава?

— Означава, че вероятно знаят кои са приятелите ти.

— Включително и госпожица Сътън.

— Точно така.

— И мислиш, че ще ме потърсят там?

— Възможно е.

Бренда поклати глава и се загледа напред.

— Става зловещо.

— Има и още нещо.

Майрън й разказа за семейство Брадфорд и за това как майка й бе открила трупа на Елизабет Брадфорд.

— А това пък какво означава? — попита Бренда.

— Вероятно нищо — отговори Майрън. — Но ти искаше да ти казвам абсолютно всичко, нали?

— Точно така.

Бренда се облегна назад и задъвка долната си устна. Мина известно време и тя каза:

— Е, къде смяташ, че трябва да отседна?

— Спомняш ли си, че ти споменах за един мой приятел — Уин?

— Онзи, който притежава „Лок-Хорн Секюрити“?

— Да, той. Довечера трябва да отида у тях, за да обсъдим един делови проблем. Мисля, че трябва да дойдеш с мен. Можеш да останеш в неговия апартамент.

— Искаш да остана при него?

— Само за тази вечер. Уин разполага и с други обезопасени къщи. Ще ти намерим някоя от тях.

Бренда се намръщи.

— Бял тузар, който е наясно какво е обезопасена къща? — недоверчиво запита тя.

— Уин е съвсем различен от онова, на което прилича — отвърна Майрън.

Бренда кръстоса ръце пред гърдите си.

— Не искам да се държа като идиотка и да ти обяснявам как няма да позволя на тази история да попречи на живота ми. Знам, че ми помагаш, и искам да ти сътруднича.

— Добре.

— Но — добави тя — тази лига означава адски много за мен. Също и отборът ми. Не мога просто да избягам от тях.

— Разбирам.

— Така че каквото и да правим, ще мога ли да ходя на тренировка? Ще мога ли да играя на мача в неделя?

— Да.

Бренда кимна.

— Добре тогава — каза тя. — Благодаря ти.

Подкараха към общежитието й. Майрън изчака долу, докато тя опакова багажа си. Бренда имаше своя собствена стая, но написа бележка на другото момиче, което живееше в апартамента, че отива на гости за няколко дни. Цялата работа й отне по-малко от десет минути.

Тя слезе долу с две чанти през рамо. Майрън взе едната. Бяха се отправили към вратата, когато Майрън забеляза ФМ, застанал до колата си.

— Почакай тук — нареди той на Бренда.

Тя не му обърна внимание и продължи напред. Майрън хвърли поглед вляво. Бъба и Роко бяха там. Махнаха му. Майрън не отвърна на поздрава им. Да видят те с кого си имат работа.

ФМ стоеше облегнат на колата, напълно отпуснат. Всъщност прекалено отпуснат. Също като пияница от старите филми, търсещ опора в някоя стена.

— Здрасти, Бренда — каза ФМ.

— Здрасти, ФМ.

После той кимна на Майрън.

— Здрасти и на теб, Майрън.

В усмивката му липсваше всякаква топлина. Това беше най-неестествената усмивка, която Майрън някога бе виждал, просто продукт на мозъка, дал определени заповеди на някои мускули. Не докосваше друга част от лицето му, освен устните.

Майрън заобиколи колата и се престори, че я оглежда.

— Не е лоша, ФМ. Но следващия път лъсни повечко джантите. Мърляви са.

ФМ погледна към Бренда.

— Това ли е прочутият смешник Болитар, за когото съм чувал толкова много?

Тя сви рамене с безразличие.

Майрън ги изгледа внимателно.

— Познавате ли се? — попита ги той.

— Разбира се — отговори ФМ. — Ходихме заедно на забавачка. В Лоурънсвил.

Бъба и Роко пристъпиха напред. Приличаха на Лука Брази Младши.

Майрън застана между Бренда и ФМ. Тази протекция вероятно щеше да я вбеси, но това си беше неин проблем.

— Е, какво можем да направим за теб, ФМ? — попита Майрън.

— Просто искам да се уверя, че госпожица Слотър спазва договора си с мен — отговори младежът.

— Нямам договор с теб — обади се Бренда.

— Баща ти — Хорас Слотър — е твой агент, нали?

— Не — отговори Бренда. — Майрън е моят агент.

— Какво?

Очите на ФМ се заковаха в Майрън, който спокойно отвърна на погледа му. И там нямаше нищо. Все едно гледаше в прозорците на изоставена сграда.

— Моята информация не е такава — каза ФМ.

Майрън сви рамене.

— Животът се променя, ФМ. Трябва да се научиш да се приспособяваш към него.

— Да се приспособяваш — повтори ФМ — или да умреш.

Майрън кимна и каза:

— О-о!

ФМ остана вторачен в него още няколко секунди. Кожата му напомняше за влажна глина, която можеше да се разтвори под проливен дъжд. После ФМ се обърна към Бренда.

— Баща ти беше твой агент преди Майрън — заключи мъдро той.

Майрън реши да се справи без нея.

— И какво като е бил?

— Подписа договор с нас. Бренда щеше да напусне отбора си и да се присъедини към нашата лига. Всичко това фигурира в договора.

Майрън погледна към Бренда. Тя поклати глава.

— А този договор подписан ли е от госпожица Слотър? — попита Майрън.

— Както казах, баща й…

— Който няма абсолютно никакво законно право — прекъсна го Майрън. — Имаш ли подписа на Бренда, или не?

ФМ изглеждаше крайно недоволен. Бъба и Роко се приближиха още повече.

— Нямам.

— Значи нямаш нищо — каза Майрън и отключи вратата на колата си. — Е, на всички ни беше приятно да си побъбрим.

Бъба и Роко тръгнаха към него. Майрън отвори вратата на колата. Пистолетът му беше под седалката. Той се зачуди дали да направи първия ход. Разбира се, това щеше да е доста тъпо. Някой, вероятно Бренда или Майрън, можеше да бъде наранен.

ФМ вдигна ръка и двамата мъже се заковаха на място, сякаш някой ги бе вкаменил.

— Ние не сме гангстери — каза ФМ. — Бизнесмени сме.

— Точно така — потвърди Майрън. — А Бъба и Роко са вицепрезидентите на компанията, нали?

Лека усмивка разтегна устните на ФМ. Усмивка на влечуго, доста по-топла от предишната.

— Ако наистина си неин агент — каза ФМ, — тогава е належащо да поговориш с мен.

Майрън кимна.

— Обади се в службата ми и си уреди среща — посъветва го той.

— Добре, значи скоро ще поговорим — каза ФМ.

— Очаквам разговора с нетърпение. И продължавай да използваш думата належащо. Тя наистина впечатлява хората.

Бренда отвори дясната врата и се качи в колата. Майрън я последва. ФМ заобиколи колата, застана до прозореца на Майрън и почука по стъклото. Майрън свали прозореца.

— Независимо дали ще подпишеш с нас, или не — кротко каза ФМ, — това си е бизнес. Но когато те убия, това ще бъде за удоволствие.

Майрън тъкмо щеше да отговори по подобаващ начин, но нещо, вероятно здравият разум, го накара да замълчи. ФМ се отдръпна настрани. Роко и Бъба го последваха. Майрън се загледа след тях. Сърцето му подскачаше в гърдите като затворен в клетка кондор.