Погрешен удар

Глава двадесет и първа

Когато Майрън тръгна обратно към колата си, двамата биячи от фермата Брадфорд го чакаха. Едрият и кльощавият, по-възрастен тип. Кльощавият носеше риза с дълъг ръкав, така че Майрън не можа да види дали има татуировка, но и двамата отговаряха точно на описанието на Мейбъл Едуардс.

Майрън усети как нещо в него се раздвижва.

Едрият тип беше бавен. Вероятно е бил борец като ученик. Побойник в местен бар. Мислеше се за як, но Майрън знаеше, че биячът няма да му създаде проблеми. Кльощавият, по-възрастен тип не беше нищо особено във физическо отношение. Приличаше на застаряла версия на смотаняка, когото всички биеха в старото рисувано филмче „Чарлс Атлас“. Но лицето му толкова приличаше на муцуна на пор, а очите — на мъниста, че това те караше да се замислиш. Майрън знаеше, че не трябва да съди за някого само по външния му вид, но лицето на този тип беше прекалено слабо, с прекалено остри черти и прекалено жестоко.

Майрън заговори на Кльощавия Пор:

— Мога ли да видя татуировката ти? — попита той.

Директен подход.

Едрият погледна объркано, но Порът не се стресна.

— Не съм свикнал мъже да ме свалят по този начин — каза той.

— Мъже — повтори Майрън. — Но като имам предвид красотата ти, сигурно не можеш да се отървеш от мадами.

Ако Кльощавият беше засегнат от обидната му забележка, то той реши да я пренебрегне с усмивка.

— Значи наистина искаш да видиш змията? — попита той.

Майрън поклати глава. Змията. Беше получил отговор на въпроса си. Тези бяха типовете. Едрият беше ударил Мейбъл Едуардс в окото.

Пламъчето в душата му се разгоря.

— Какво мога да направя за вас, приятели? — попита Майрън. — Да не би да събирате помощи за кънтри клуба?

— Да — отговори биячът. — Дарения от кръв.

Майрън го изгледа заплашително.

— Аз не съм бабичка, здравеняко — каза той.

— Ъ? — измънка глупакът.

Кльощавият се изкашля.

— Бъдещият губернатор Брадфорд би искал да те види — съобщи той.

— Бъдещият губернатор?

Порът сви рамене.

— Увереност — обясни той.

— Хубаво е, че вярваш в работодателя си. А защо той не ми се обади?

— Бъдещият губернатор сметна, че е по-разумно ние да те придружим.

— Мисля, че мога да шофирам достатъчно добре — отвърна Майрън, погледна отново към бияча и заговори бавно. — Все пак аз не съм баба.

Едрият се размърда неловко и завъртя врата си.

— Да, но аз мога да те набия като такава — каза той.

— Да ме набиеш, както биеш бабите — ухили се Майрън. — Леле, какъв страхотен тип.

Наскоро Майрън бе чел някъде за гурута, които учеха учениците си, че за да успеят, трябва да си представят, че са преуспяващи. Виж го във въображението си и то ще стане. Майрън не знаеше дали да вярва в подобни измишльотини, но в битка вършеха работа. Ако се появи възможност, представи си как ще нападнеш. Представи си какви ще са ответните действия на врага ти и се подготви за тях. Още откакто Кльощавият бе признал за татуировката, Майрън се занимаваше точно с това. Сега, когато видя, че наоколо няма никой, той нападна.

Коляното му фрасна бияча в слабините с всичка сила. Едрият мъжага издаде звук, сякаш смучеше сламка, в която още имаше течност. Сгъна се като стар портфейл. Майрън извади пистолета си и го насочи към Кльощавия Пор. Тялото на бияча се просна на тротоара и внезапно заприлича на локва.

Кльощавият не помръдна. Изглеждаше просто развеселен.

— Губене на време — каза той.

— Да — съгласи се Майрън. — Но сега се чувствам по-добре — добави той и погледна към бияча. — Това беше заради Мейбъл Едуардс — съобщи му той.

Кльощавият сви рамене. Очевидно нямаше никакви грижи.

— И сега какво? — попита той.

— Къде е колата ви? — запита Майрън.

— Оставиха ни тук. Трябваше да се върнем в къщата заедно с теб.

— Не мисля така.

Едрият се загърчи и се опита да си поеме дъх. Никой от правостоящите не му обърна внимание. Майрън прибра пистолета си.

— Ще отида там сам, ако нямаш нищо против — съобщи той.

Кльощавият разпери ръце.

— Както искаш — каза той.

Майрън тръгна към форда си.

— Не знаеш срещу какво се изправяш — каза Кльощавият.

— Непрекъснато ми го повтарят — отвърна Майрън.

— Може и така да е — съгласи се Порът. — Но сега вече го чу и от мен.

Майрън кимна.

— Смятай ме за сплашен — каза той.

— Попитай баща си, Майрън — посъветва го Порът.

Това го накара да спре.

— Какво за баща ми?

— Попитай го за Артър Брадфорд — каза Кльощавия и се ухили като мангуста, захапала врата на змия. — А го попитай и за мен.

Ледена буца заседна в гърдите на Майрън.

— Какво общо има баща ми с това?

Кльощавият не отговори.

— Сега побързай — само каза той. — Бъдещият губернатор на Ню Джърси те чака.