Погрешен удар

Глава тридесет и трета

Уин пристигна няколко минути по-късно. Погледна към двата трупа и каза:

— Чиста работа.

Майрън не отговори.

— Докосва ли нещо? — попита Уин.

— Вече избърсах всички отпечатъци — отговори Майрън.

— Имам молба — каза Уин.

Майрън погледна приятеля си.

— Следващия път, когато стрелят до теб в подобни обстоятелства, веднага кажи нещо. Например: „Не съм мъртъв“.

— Следващия път — обеща Майрън.

Излязоха от хижата. Караха до най-близкия двайсет и четири часов супермаркет. Майрън паркира форда и се качи в ягуара на Уин.

— Накъде? — попита Уин.

— Чу ли какво каза Уикнър?

— Да.

— Какво мислиш за тази история?

— Все още обработвам информацията — отговори Уин. — Но определено отговорът се намира във фермата Брадфорд.

— Вероятно и Бренда също.

Уин кимна.

— Ако е още жива.

— Значи отиваме натам.

— Да спасим изпадналата в беда девица от кулата на зловещия замък?

— Ако въобще е там, което не е сигурно. И не можем да нахлуем там, размахвайки пищови. Някой може да се паникьоса и да я убие — каза Майрън и грабна мобифона си. — Артър Брадфорд иска редовно да му давам информация. Мисля, че сега ще го направя. Лично.

— Може да се опитат да те убият.

— Затова идваш и ти — каза Майрън.

Уин се усмихна.

— Страхотно — каза той.

Очевидно това беше любимата му дума за тази седмица.

Завиха по шосе 80 и се отправиха на изток.

— Позволи ми да споделя някои мисли с теб — каза Майрън.

Уин кимна. Беше свикнал с тази игра.

— Ето какво знаем — започна Майрън. — Анита Слотър е била нападната. Три седмици по-късно тя става свидетел на самоубийството на Елизабет Брадфорд. Минават девет месеца. После тя избягва от Хорас. Опразва банковата сметка, взима дъщеря си и се покрива в „Холидей Ин“. И тук нещата се объркват. Знаем, че Чанс Брадфорд и Сам са се озовали там. Знаем, че са отнесли наранената Анита оттам. Също така знаем, че по някое време преди това Анита е звъннала на Хорас и го е помолила да вземе Бренда…

Майрън замлъкна и погледна към Уин.

— По кое време е било това? — запита Майрън.

— Моля?

— Анита се е обадила на Хорас с молба да вземе Бренда. Това трябва да е станало, преди Сам да излезе на сцената, нали?

— Да.

— Ето там е работата. Хорас казал на Мейбъл, че Анита му се е обадила. Но може Хорас да е излъгал. Имам предвид, защо Анита ще се обажда на Хорас? Няма логика. Тя бяга от него. Взела е всичките му пари. Защо тогава ще му се обажда и ще издава скривалището си? Можела е да се обади на Мейбъл например, но никога на Хорас.

Уин кимна.

— Продължавай — каза той.

— Да предположим… да предположим, че грешим някъде. Да забравим семейство Брадфорд за момент. Да обмислим нещата от гледна точка на Хорас. Той се прибира у дома. Намира бележката. Може би дори научава, че парите му са изчезнали. Би трябвало да побеснее. Да предположим, че проследява Анита до „Холидей Ин“. Да предположим, че отива там, за да си вземе детето и парите.

— Насила — добави Уин.

— Да.

— И убива Анита?

— Не я убива. Но може би я пребива от бой. Или пък е помислил, че е мъртва. Както и да е, взима си обратно Бренда и парите. Обажда се на сестра си и й казва, че Анита го е помолила да вземе Бренда.

Уин се намръщи.

— И после какво? — запита той. — Анита се крие от Хорас двайсет години и го оставя сам да отгледа детето, защото се страхува от него?

Майрън не хареса тази идея.

— Може и така да е — каза той.

— И после, ако следваме логиката ти, двайсет години по-късно Анита разбира, че Хорас я търси. Тогава тя ли го е убила? Последното шоу? Кой тогава е отвлякъл Бренда? Или тя е в съдружие с майка си? И след като забравихме за семейство Брадфорд в името на хипотезите, какво все пак е участието им във всичко това? Защо биха покрили престъплението на Хорас? Защо въобще Чанс Брадфорд е бил в хотела в онази нощ?

— Има дупки — призна Майрън.

— Има пропасти с библейски пропорции — поправи го Уин.

— Има и още нещо, което не схващам — каза Майрън. — Ако семейство Брадфорд са подслушвали телефона на Мейбъл през цялото време, нямаше ли да успеят да разберат откъде се обажда Анита?

Уин се замисли.

— Може и да са успели — каза той най-после.

Тишина. Майрън пусна радиото. Мачът беше навлязъл във втората половина. „Делфините“ падаха. Говорителите размишляваха над изчезването на Бренда Слотър. Майрън намали звука.

— Все още пропускаме нещо — каза той.

— Да, но се доближаваме.

— Все пак ще си опитаме късмета със семейство Брадфорд.

Уин кимна.

— Отвори жабката — каза той. — Въоръжи се като параноичен деспот. Нещата може да загрубеят.

Майрън не започна да спори. Той набра личния номер на Артър Брадфорд. Артър отговори при първото позвъняване.

— Намери ли Бренда? — попита той.

— Идвам към къщата ти — отвърна Майрън.

— Значи си я намерил?

— Ще бъда там след петнайсет минути — каза Майрън. — Кажи на пазачите си.

После затвори телефона.

— Любопитно — каза той.

— Кое? — попита Уин.

И тогава Майрън се усети. Не прекалено бавно. Но не и изведнъж. Връхлетя го като огромна лавина. С трепереща ръка той набра друг номер.

— Норм Зукерман, моля. Да, знам, че гледа мача. Кажете му, че се обажда Майрън Болитар. Кажете му, че е спешно. И му кажете, че искам да говоря също така с Маклафлин и Тайлс.