Полунощ в смъртта

Десета глава

Паниката се опитваше да я завладее. Беше се свила на кълбо в корема й, пълзеше нагоре по гърлото й и я задушаваше. Ръцете на Ив трепереха, затова побърза да свие юмруци.

Паниката заплашваше да я погълне, когато оглеждаше апартамента на Майра, когато намери счупената гривна на пода на кабинета.

— Използвал е лазерни инструменти — отбеляза и прибра гривната в плик за веществени доказателства. — Спокойният й глас не издаваше тревогата й. — Предвидил е тази възможност и е донесъл необходимите инструменти.

— Лекарите оказват първа помощ на полицаите от охраната. Двамина само са зашеметени с електрошоково устройство. Но един от онези, които са охранявали жилището отвътре, сериозно е пострадал. — Фийни приклекна до нея. — Палмър е минал през задния вход и много професионално е обезвредил алармената система. Ударил е полицая в кухнята и го е зашеметил с палката. Хаосът в дневната подсказва, че вторият човек от охраната му е създал повече работа. Битката е била жестока. Майра сигурно е била тук, в кабинета си. Ако вратата е била затворена, навярно не е чула нищо, особено ако е била погълната от работата си. Помещението е звукоизолирано.

— Излиза, че престъпникът е успял да обезвреди четирима опитни полицаи, да свали гривната и преспокойно да отвлече Майра. Подценихме го, Фийни. Никога няма да си го простя. Дейв доста се е променил. Научил е доста неща, освен това е в блестящо физическо състояние от непрекъснатите тренировки в гимнастическия салон на затвора. Не си е губил времето, докато е бил лишен от свобода.

— Майра ще съумее да отгатне мислите му. — Фийни сложи ръка на рамото й. — Знае как да се справи с него и няма да се предаде. Дано само да запази самообладание.

— Този път никой не може да отгатне мислите му. Въобразявах си, че го познавам и това ми попречи да проумея истинските му намерения. Допуснах фатална грешка, а Майра ще заплати с живота си заради глупостта ми.

— Престани! Единствената ти грешка е, че се самообвиняваш.

— Хрумна ми, че може да залови Рурк и да го използва, за да се добере до мен. Ако е направил по-сериозно проучване, сигурно е разбрал слабото ми място. — Опита да се овладее и бавно се изправи. — Излиза, че Дейв ме познава по-добре, отколкото предполагах. Известно му е колко обичам Майра.

— Разчита, че залавянето й ще те извади от равновесие. Нима ще му доставиш това удоволствие?

— Не! — Тя дълбоко си пое дъх. — Не! Необходима ми е помощта на Макнаб. Кога трябва да пристигнат от междупланетното пътуване?

— Утре по обяд. Имали са някакви проблеми с транспортното средство. Макнаб ми се обади няколко пъти, но връзката беше безобразна. Доколкото разбрах, се е натъкнал на някакви банкови сметки.

— Прехвърли всички данни в домашния ми компютър. Ще работя вкъщи.

— Налага се да подслушваме разговорите по портативния ти видеотелефон.

— Палмър сигурно е предвидил подобна възможност, но все пак го направете. — Погледна Фийни в очите и добави: — Трябва да направим всичко възможно…

— Ще я спасим, Далас.

— Надявам се. — Тя печално се загледа в гривната, която беше прибрала в прозрачно пликче. — Ако й стори нещо, ще го намеря и ще го убия. — Отново вдигна поглед. — Ще го убия, каквото и да ми струва.

Рурк я чакаше отвън. Не бе възразила, когато беше предложил да я придружи. Сега беше доволна, че има кой да я закара до вкъщи. Не й се шофираше, искаше да се съсредоточи, да обмисли следващите си действия. Щом седна в колата, замислено промълви:

— Фийни ще ми изпрати информацията. Разбрах, че става въпрос за финансови операции. Ти ще се справиш по-бързо от мен. „Метачите“ ще поработят в дома на Майра, но се съмнявам, че ще намерят важни веществени доказателства. И без това убиецът е известен, не се налага да го идентифицираме. Пийбоди и Макнаб ще се върнат едва утре по обяд, ще обработваме сведенията, които междувременно ще ни изпращат.

— Огледах алармената инсталация и охранителната система. Бива си ги. Палмър е използвал модерно устройство, за да ги изключи. Не всеки може да се снабди с подобен уред. Ще ти помогна да проследиш откъде е закупен.

— Ще го оставим за по-късно. В момента няма особено значение. Това е поредният капан на Дейв, който се надява да се хвана на уловката и да загубя ценно време. — Тя потърка слепоочията си, опитвайки да прогони нетърпимото главоболие. — Униформени полицаи вече разпитват съседите. Едва ли са видели или чули нещо, но може и да имаме късмет. — Затвори очи и се постара да забрави страха, който й пречеше да разсъждава рационално. — Поне съм сигурна, че няма да я убие до настъпването на новата година. Дейв влага символизъм в постъпките си. Решил е утре в полунощ да бъде с мен и използва Майра, за да ме накара да му се подчиня.

„Говори прекалено спокойно — помисли си Рурк. — Опитва да се контролира.“

Ала погледът й му бе подсказал за обзелата я паника, за мъката, която изпитваше. Когато се прибра вкъщи, тя отиде право в кабинета си и поиска от компютъра всички файлове, свързани с разследването. После нанесе данните на специалното табло, което използваше при подобни случаи. Премести снимката на Майра и едва тогава Рурк забеляза, че ръката й трепери.

— Скъпа моя… — Хвана я за раменете и я накара да се обърне. — Отпусни се, дай воля на чувствата си.

— Не мога. Замълчи, не говори.

— Невъзможно е да продължаваш по този начин. — Рурк отслаби хватката си, когато тя опита да се отскубне. — Поплачи, ако ти се плаче — продължи с по-мек тон. — Знам колко обичаш Майра.

— Боже мой! — Тя силно го прегърна и притисна лице до шията му. — О, Боже! — Трепереше като лист, но не се разплака, само все по-силно се притискаше към него. — Не искам да мисля какво може да й стори. Иначе ще се размекна, ще се предам.

— Не забравяй, че Майра има силен дух и е много умна. Ще съумее да оцелее.

— Дано. — Видеотелефонът иззвъня, обаждаше се Фийни с данни за финансовите операции на Палмър.

— Позволи ми да ти помогна — предложи Рурк. — Обещавам, че престъпникът няма да спечели този рунд.

— Точно така.

Ив продължи да работи, докато очите и съзнанието й се замъглиха, изпи няколко чаши кафе и отново седна пред компютъра. В два след полунощ Фийни й изпрати нова информация. Очевидно тримата също продължаваха да работят. Рурк прегледа данните и заяви:

— В основни линии потвърждават онова, което вече знаем: номерата на банковите сметки, трансферите. Трябва да откриеш нещо повече, да опиташ нов подход към проблема. — Вдигна поглед, забеляза, че тя едва стои на краката си и добави: — А най-вече трябва да се наспиш.

Ив знаеше, че е безполезно да спори с него.

— Добре. Но и ти имаш нужда от сън. Предлагам няколко часа да подремнем на специалния стол, заместващ леглото. Не искам да се отделям от компютъра.

Кафето, което беше изпила, не бе успяло да прогони умората й. Затвори очи и след секунди потъна в сън, смущаван от неописуеми кошмари.

Образът на Майра, затворена в клетката, се смесваше с картини от ужасното й детство, което бе прекарала заключена в някоя хотелска стая. Болката и страхът още живееха в съзнанието й. Мъжът ще дойде… Палмър… баща й… ще дойде и ще й причини болка, защото тя е във властта му. Защото това му доставя удоволствие. Защото не можеше да му попречи.

Докато не го уби.

Но и след смъртта си той се завръщаше в сънищата й и отново я изнасилваше. Ив изстена, притисна се до Рурк. И отново преживя всичко.

Събуди я миризмата на силно кафе и апетитният аромат на храна. Сепна се, седна на стола, примигна в мрака и забеляза, че е сама. Олюлявайки се, отиде в кухнята, където Рурк вече изваждаше храната от автоготвача.

— Трябва да хапнеш нещо, скъпа.

— Добре — промърмори тя, но първо си наля голяма чаша кафе. — Доста мислих върху онова, което ми каза — да опитам нов подход, да погледна на проблема от различен ъгъл. — Седна, защото Рурк насила я настани на стола, и започна да се храни, без да забелязва какво има в чинията й. — Хрумна ми, че може би Палмър е купил или е наел къщата година-две преди завръщането му в Ню Йорк.

— Възможно е, но още не съм открил някакви плащания.

— Ще ги намериш, сигурна съм. — Дочу как в съседното помещение иззвъня портативният й видеотелефон и скочи на крака. — Стой тук, направи всичко възможно да проследиш обаждането. — Седна зад бюрото си и се опита да си придаде невъзмутимо изражение. — Тук Далас.

— Добро утро, лейтенант. Надявам се, че си спала добре.

— Спах като къпана, Дейв — усмихна се тя и сви юмруци под плота.

— Радвам се. Искам те отпочинала на нашата среща. Разполагаш с… да видим… с около седемнайсет часа, докато се видим. Уверен съм, че няма да измамиш очакванията ми.

— В никакъв случай. Знаеш ли, ако ми кажеш къде си, ще се срещнем много по-рано.

Той се разсмя, очевидно чувството й за хумор му доставяше удоволствие.

— И да провалим забавлението, така ли? Няма да го допусна. Ще си поиграем на криеница, Далас. Ако ме намериш до полунощ, дори косъм няма да падне от главата на доктор Майра. Но само при условие, че дойдеш сама. Охранителната ми система е свръхмодерна и веднага ще разбера, ако водиш гости. Забележа ли неканени посетители, приятелката ти ще умре и то сред адски мъки. Искам те, Далас. Само теб и никого друг. Ясно ли е?

— Играта винаги е била между мен и теб, Дейв.

— Точно така. Ела в полунощ и то сама, за да довършим онова, което започнахме преди три години.

— Какво ми гарантира, че тя още е жива?

Палмър усмихнато отвърна:

— Нищо. — И прекъсна връзката.

— Отново се обаждаше от уличен видеотелефон — промърмори Рурк. — Някъде в Порт Оторити.

— Трябва да намеря скривалището му. Ако не бъда там в полунощ, ненормалникът ще убие Майра. — Стана и закрачи напред-назад. — Убедена съм, че не лъже, че убежището му наистина е снабдено с камери за наблюдение на улицата и на помещенията в къщата, както и сензори. Едва ли е имал възможност да ги инсталира за една седмица. Били са монтирани в къщата или е поръчал да бъдат поставени още докато се е намирал в затвора… благодарение на наивността на свещеника.

— Предлагам да направим справка за платени данъци, да прегледаме жилищните планове на всеки квартал, но ще ни отнеме време.

— С каквото почти не разполагаме. Да започваме.

В два й съобщиха, че Пийбоди и Макнаб най-сетне са пристигнали. Тя се свърза с тях и им нареди да донесат компютъра в дома й. Нямаха време за губене и се налагаше да работят заедно.

Щом помощниците й пристигнаха, започна да ги инструктира:

— Макнаб, използвай онзи компютър. Започни да търсиш преводи на пари и покупки, извършени от името на свещеника. А може би престъпникът е използвал комбинация от своето име и от това на светия отец. Пийбоди, свържи се с Уитни — нека нареди претърсване на всички частни гаражи в района, където смятаме, че се намира убежището на Дейв. Искам колкото е възможно повече униформени полицаи да обиколят обществените паркинги и гаражи, като конфискуват записите, направени от охранителните камери през последната седмица.

— Всички ли, лейтенант?

— Всички без изключение.

Тя отиде в кабинета на Рурк, за да използва свободния компютър. Когато данните се появиха на монитора, заобяснява на съпруга си:

— Домовете на хората, набелязани от Палмър, са очертани със синьо. Ще съсредоточим вниманието си от центъра към периферията на Манхатън — районът е най-населеният в източната част на града. Интересуват ни частните къщи в радиус от десет пресечки. Придържай се към тях, освен ако нещо ти направи особено впечатление. — Разкърши рамене, за да облекчи напрежението, затвори очи, за да проясни съзнанието си. — Най-вероятно къщата е двуетажна, непременно има мазе. Напълно звукоизолирана е, със собствен гараж. Колегите претърсват обществените паркинги но се обзалагам, че Палмър разполага със собствен гараж. Иска да го намеря, следователно не е положил особено големи усилия да се укрие. Иска да се поизпотя, но не и да се проваля. Има ми зъб и желае да ми отмъсти, без мен играта ще му бъде безинтересна…

Тя замълча за миг и рязко се извърна:

— Необходима съм му. Господи! Провери всички документи за покупка, ипотеки, договори за наемане на мое име.

— Ето го новият подход, лейтенант — промълви Рурк и се зае за работа. — Хрумването ти е блестящо.

— Искам данните на монитора. — Ив застана зад него и впери поглед в екрана. Когато заедно с името й се появи дълъг списък, тя изруга: — Да му се не види, как се е сдобил с всичко това?

— „Всичко това“ не е на Палмър, а твое.

— Какви ги дрънкаш? Аз не притежавам нищо.

— Това са имоти, които съм прехвърлил на твое име — обясни той, като продължаваше работата си.

— Така ли? Но защо?

Рурк докосна пръста й с венчалната халка и бе възнаграден с удар по рамото.

— Вземи си всичко обратно. Настоявам! — възкликна Ив.

— Нещата не са толкова лесни. Всъщност като ти прехвърлям част от имуществото си, избягвам големите данъци… Не, тук всичко наистина ти принадлежи. Ще опитаме комбинация от имена.

Искаше й се да му вдигне скандал, но моментът беше неподходящ — нямаха време за губене.

Откриха трима собственици на сгради в Манхатън, които носеха името Дейвид Далас.

— Поискай описание на имотите.

— Имай малко търпение. Не е толкова лесно да проникнеш в компютъра на общината.

„Нищо не е трудно за теб, скъпи“ — помисли си Ив, когато след миг информацията се появи на монитора.

— Не, тази е в центъра… използват я за сексклуб. Дай следващата. — Впи пръсти в облегалката на стола, изгаряше от нетърпение. — Намира се извън очертания район, но не бива да я изключваме. Да видим последната. Да му се не види! — прошепна тя. — Дейв се оказа верен на принципите си. Купил е къщата на родителите си!

— Да, сдобил се е със сградата преди две години и половина. Нотариалният акт е на името на Дейвид Далас. Твоят приятел е бил изключително далновиден и е планирал действията си години напред. Ще намерим на това име и банкови сметки или сметка, която вече е закрита.

— Мръсникът е само на пет преки оттук! — Ив целуна съпруга си, върна се в своя кабинет и възкликна: — Намерихме бърлогата му! — Погледна часовника и добави: — Имаме седем часа да измислим как да го заловим.

Ив настояваше да отиде сама, но склони да я оборудват с подслушвателно устройство. Съгласи се и да разположат подкрепления на достатъчно голямо разстояние от къщата, че да не ги забележи Палмър. Сложи си за късмет шерифската значка от Пийбоди и изчака с нарастващо нетърпение, докато Фийни проверяваше предавателя.

— Мисля, че всичко е наред — промърмори ирландецът. — Като прегледах видеозаписа, се убедих, че Палмър не разполага с устройство, което да открие твоя „бръмбар“. Поставили сме и едно апаратче, за да го заблудим и да си помисли, че го е открил и го е обезвредил.

— Браво, предвидил си всичко.

— Но да знаеш, че ако чуя нещо подозрително, веднага ще се намеся. — Той се обърна към Рурк, който току-що беше влязъл: — Ще ви оставя насаме. Имате на разположение една минута.

Рурк се приближи до нея и докосна значката:

— Странно, не приличаш на Гари Купър.

— На кого?

— На актьора, изпълняващ главната роля във филма „Пладне“. Всъщност в твоя случай филмът трябва да се нарича „Полунощ“. Не забравяй, че си ми обещала нещо за новогодишната нощ.

— Няма. За нищо на света няма да пропусна възможността да получа подаръка си. А сега се успокой — ще се справя.

— Не се съмнявам. — Той нежно я целуна. — Поздрави Майра от мен.

— Дадено. Хората ми вече заемат местата си. Време е да тръгвам.

— До скоро, скъпа.

Рурк изчака няколко секунди, после я последва на улицата и се качи в колата на Фийни, като безцеремонно заяви:

— Ще дойда с теб.

— Далас ще се разсърди. — Фийни почеса брадичката си.

— Толкова по-зле за нея. Слушай, в продължение на няколко часа проучвах системата за сигурност в къщата на Палмър. Сигурен съм, че мога да я изключа с дистанционно устройство.

— Не думай — усмихна се ирландецът.

Рурк го погледна в очите:

— Ще се справя за около двайсет минути.

Фийни включи двигателя и промърмори:

— Ще видим.

Ив застана пред входната врата точно в десет. Беше решила, че е по-добре да не чака до крайния срок, определен от Палмър. Старата каменна къща очевидно бе ремонтирана, а наблюдателните камери и сензорите бяха монтирани така, че да не загрозяват елегантната фасада.

Беше сигурна, че Палмър я наблюдава и това й достави удоволствие. За миг впери поглед в камерата, сетне отключи с шперца си.

Затвори вратата и чу как ключалките изщракаха. В същия момент лампите в голямото антре се включиха. От вътрешния домофон се дочу гласът на Палмър.

— Добър вечер, Далас. Радвам се, че дойде. Тъкмо успокоявах доктор Майра, че скоро ще се появиш, за да започнем новогодишното празненство. Между другото, приятелката ти е жива и здрава. Ако обичаш, остави оръжието си.

— Няма — заяви тя и направи няколко крачки. — Няма да остана невъоръжена, та да ме заловиш, докато слизам по стълбата. Не ме мислиш за глупачка.

Палмър се засмя:

— Имаш право. Задръж оръжието си, дори го извади от кобура и се приготви да го използваш. Нямам нищо против. Но не забравяй, че съдбата на докторката е в твои ръце. Ела при нас, лейтенант. Да празнуваме заедно.

Ив беше влизала в къщата преди години, за да разпита родителите му. Спомняше си разположението на помещенията, но за всеки случай прегледа плана на сградата. При все това докато се движеше през къщата, непрекъснато се отглеждаше за замаскирани капани. Влезе в кухнята и отвори вратата към мазето. Дочу приветствени възгласи, ръкопляскания. Осветлението беше ярко, от тавана се спускаха гирлянди, навсякъде имаше празнична украса.

Извади оръжието от кобура и заслиза по стълбата.

Първото, което видя, бе маса с пъстроцветна покривка, върху която бяха поставени бутилка шампанско в кофичка с лед и деликатесни сандвичи в сребърни подноси.

После погледът й попадна върху клетката, в която… беше затворена Майра.

— Лейтенант… — спокойно заговори психиатърката, макар че й идваше да изкрещи. Нарочно не назова Ив по име, за да подчертае, че отношенията им са само професионални.

— Докторе — прекъсна я Палмър, — нали се разбрахме, че само аз ще говоря. Далас, обърни внимание на устройството, което държа. Искам да си наясно, че ако натисна бутона, силен електрически ток ще премине през металните решетки на временния дом на приятелката ти. След броени секунди ще бъде мъртва. Оръжието ти не ме плаши — ще убия докторката, дори да го използваш. Нервната ми система ще реагира на шока, машинално ще натисна бутона и тази симпатична жена ще бъде… хм… опечена.

— Добре, Дейв. Все пак искам да се убедя, че не си сторил нищо на Майра. Добре ли сте, докторе?

— Да. — Майра едва сдържаше истерията си. — Дори с пръст не ме е пипнал. Мисля, че изобщо няма да го стори. Няма да ми причиниш зло, нали, Дейвид? Знаеш, че искам да ти помогна. Разбирам колко ти е трудно, след като никой не оценява постиженията ти.

— Бива си я — обърна се младият мъж към Ив. — Умее да говори така, че да те забаламоса. Не искам да проявявам неуважение към нея — както виждаш, дори не съм я съблякъл — но по-добре й кажи да си затваря устата.

— Ние с Дейв ще се разберем, доктор Майра. — Ив пристъпи към него. — Нали, Дейв? Това засяга само нас двамата.

— Толкова отдавна очаквам този момент. Виждаш, че съм положил усилия да го ознаменуваме. — Посочи към масата и добави: — Изпий чаша шампанско, вземи си от ордьоврите. — Да отпразнуваме смъртта на старата година и раждането на новата. И още нещо — преди да изключа подслушвателното ти устройство, уведоми хората си, че ако някой се опита да влезе тук и двете ще умрете.

— Сигурна съм, че са те чули. Освен това им е заповядано да не припарват в къщата. Нали предупреди, че искаш да дойда сама? Подчиних се и трябва да признаеш, че винаги съм играла честно с теб.

— Вярно е. Научихме се взаимно да се доверяваме.

— Точно сега не бива да разрушаваме постигнатото. Предлагам ти сделка, Дейв, по-точно — замяна. Освободи Майра, а аз ще заема мястото й. Ще имаш онова, което желаеш.

— Ив, недей… — обади се Майра.

— Не се намесвайте, докторе, това засяга само мен и Дейв. — Ив не откъсваше поглед от него, невъзмутимото й изражение не издаваше чувствата й. — Разбрах за какво мечтаеш, до какво се свежда всичко: да ме заключиш в клетката, както аз те заключих в затвора. Цели три години грижливо си обмислял плана си, действал си, уреждал си всичко стъпка по стъпка. Този път си се справил блестящо. Пусни Майра. Тя изпълни ролята си на примамка, вече можеш да я освободиш. Щом го сториш, ще ти предам оръжието си. Доброволно ще вляза в клетката и ще имаш „опитно зайче“, за каквото винаги си мечтал.

Отново пристъпи към него. Взираше се в очите му, видя как погледът му стана пресметлив и разбра, че е попаднала точно в целта.

— Майра е мекушава, изобщо не може да се сравнява с мен. Пък и не е в блестяща кондиция — по цял ден си седи зад бюрото и бърника из мозъците на пациентите. Ако я подложиш на някой от твоите експерименти, бързо ще се предаде и няма да ти достави удоволствие. А пък аз ще издържа дълги часове, няколко дни, дори седмица, стига да съумееш да задържиш отвън хората ми. Знаеш, че и двамата с теб ще свършим тук.

— Да, смъртта не ме плаши.

— Ако се предам в ръцете ти, едновременно ще си отмъстиш и ще завършиш експеримента си. Но преди това трябва да освободиш Майра.

От стереоуредбата се разнасяше гръмка музика. На екрана на телевизора хората, събрани на площад „Таймс“, приличаха на гъмжило от мравки.

— Хвърли оръжието!

— Обещай, че приемаш условията ми. — Тя затаи дъх и се прицели в корема му. — Ако не се съгласиш, ще те убия. Майра ще загине, но аз ще оцелея. А ти ще загубиш всичко. Приеми условията ми, Дейв. Повярвай ми, сделката е изгодна.

— Съгласен съм. — Почти тръпнещ от възбуда, той избърса устните си с опакото на дланта си. — Хвърли оръжието и се отдалечи от него.

— Преди това спусни клетката на пода, за да докажеш, че няма да ме измамиш.

— Дори да я спусна, пак мога да убия приятелката ти. — Ала той натисна някакво копче на командния пулт, клетката се полюшна и се спусна надолу.

— Знам. Ние сме във властта ти. Моля те, позволи ми за последен път да изпълня задълженията си. Дала съм клетва да пазя живота на всички свои съграждани, включително на тази жена. Отключи клетката.

— Хвърли оръжието! — Този път той изкрещя толкова силно, че гласът му заглуши музиката и веселите викове на хората на площада. — Нали обеща, направи го!

— Добре. Значи приемаш условията ми. — Студена пот се стичаше по гърба й, когато се наведе да остави оръжието на пода. — Не убиваш безцелно, а в името на науката. Отключи клетката и освободи доктор Майра. — Ив вдигна ръце, сякаш се предаваше.

Палмър се изкиска, грабна електрошоковата си палка и заплашително я насочи към нея.

— За всеки случай. Да не си посмяла да мръднеш, Далас.

Сърцето й, което бе спряло за миг, отново затуптя, когато Палмър натисна бутона, с който се отключваше вратата.

— Жалко, че си тръгвате, доктор Майра. Но обещах на лейтенант Далас да танцувам само с нея.

— Позволи ми да й помогна. — Ив приклекна и хвана ръката на приятелката си. — Схванала се е от престоя в клетката. Добре, че я освободи — нямаше дълго да изкара, Дейв — добави и силно стисна дланта на Майра.

— Влизай в клетката, влизай!

— Искам да се убедя, че тя е в безопасност. — Без да се изправи, Ив блъсна Майра встрани и я закри с тялото си. За миг зърна някакво движение на стълбата, сетне успя да извади резервното си оръжие.

— Излъгах те, Дейв. — Видя как очите му се разшириха от изумление, как посегна към дистанционното устройство… електрошоковата палка се изплъзна от ръката му. Множеството на площад „Таймс“ нададе радостни възгласи, когато изстреляният от Ив заряд улучи гърдите на Палмър.

Тялото му се загърчи, сякаш той изпълняваше някакъв примитивен танц. Оказа се, че не е излъгал — сгромоляса се върху клетката, а пръстът му конвулсивно натисна бутона.

От решетките и от мятащото се тяло полетяха искри. Ив издърпа Майра встрани и я защити с тялото си.

— Якето ти се е подпалило, лейтенант. — Със завидно спокойствие Рурк се наведе и угаси пламъчетата, които вече бяха прегорили дупка в кожената дреха.

— Какво търсиш тук?

— Дойдох да те взема — нали имаме уговорка за тази вечер? — Той се наведе и помогна на Майра да се изправи. — Свърши се, мъртъв е… — прошепна и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.

— Не успях да проникна в съзнанието му, да му повлияя. Часове наред опитвах… опитвах, след като се събудих в онази… в онази клетка. Ала не постигнах успех. — Обърна се към Ив и разпалено възкликна: — Направи единственото, което беше възможно. Страхувах се, че… — За миг замълча и поклати глава. — Страхувах се, че ще дойдеш, едновременно се боях, че няма да се появиш. Не биваше да се съмнявам, че ще направиш необходимото.

Тя прегърна Ив, притисна страна до нейната, а по-младата жена отвърна на прегръдката й. След малко се отдръпна и потупа Майра по гърба — чувстваше се неловко от подобни прояви на нежност.

— Заслугата е на всички, включително на този цивилен, който не пропуска да се забърка във всяка каша. А сега се прибери у дома, за да отпразнуваш Нова година със семейството си. По-късно ще се занимаваме с полицейските формалности.

— Благодаря, задето ми спаси живота. — Майра докосна с устни страната на Ив, после целуна и Рурк. Олюлявайки се се изкачи по стълбата и се разплака едва когато никой не я виждаше.

— Какво ще кажеш, лейтенант? Мисля, че този край беше напълно подобаващ.

Тя проследи погледа му, огледа Палмър и изпита само облекчение.

— За смъртта на Дейв ли говориш, или за края на годината?

— И за двете. — Рурк извади бутилката шампанско от кофичката с лед. — Хората ти всеки момент ще бъдат тук. Но може би ще имаме време за един тост.

— Не, не желая да вдигам тост тук и с шампанското на Палмър. — Тя взе бутилката и я върна в кофичката.

— Подчинявайки се на внезапното си хрумване, свали шерифската значка и я забоде на ризата му. — Уитни ще почака за рапорта. Първо ще получа подаръка си.

— Къде искаш да отидем?

— У дома. — Прегърна го през кръста и го поведе към стълбището, по което вече слизаха полицаите. — Най-голямото ми желание е да си бъда у дома с теб. — Празнуващите на площад „Таймс“ отново нададоха възторжени възгласи. — Щастлива Нова година.

— Обещавам, че ще бъде щастлива и за двама ни.