Полунощ в смъртта

Четвърта глава

Не й оставаше друго, освен да чака. На следващия ден щеше да постъпи нова информация за анализ, ала сега беше обречена на принудително бездействие.

Влезе в спалнята с намерението да подремне. Празникът още не беше свършил, все още можеше да прекара щастливи часове със съпруга си, да се почувства като всяка жена, посрещаща Коледа със семейството си.

Лъхна я силният аромат на бор и тя поклати глава. Рурк се бе постарал да спази всички традиции. Един бог знае колко беше платил за истинските елхи, които бе наредил да поставят почти във всяка стая. Отгоре на всичко беше настоял сами да украсят дръвчето в спалнята.

Семейният живот му допадаше. С известно учудване Ив осъзна, че харесва и на нея. Може би и двамата не спадаха към хората, които обичат да прекарват вечерите около кухненската маса, но домашният уют им допадаше.

Ив нареди на лампичките да се включат и докато гледаше как весело примигват, устните й се извиха в усмивка.

Пристъпи към канапето и свали кобура си, после приседна на страничната облегалка, за да събуе тежките си обувки.

— Браво — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — Надявах се да постъпиш разумно и да си починеш. Трябва да проведа няколко разговора по видеотелефона. Ще вечеряме, след като поспиш.

Ив наклони глава и се втренчи в тъмния силует в очертанията на вратата. Свали другата си обувка и бавно се изправи:

— Ела при мен.

Той позна блясъка в очите й и вдигна вежда, но кръвта му вече кипеше във вените.

— Моля? Май не те разбрах.

— Много добре ме чу, хитрецо.

Без да откъсва очи от лицето й, той прекоси спалнята.

— Какво желаете, лейтенант?

„Всяка традиция води своето начало от даден момент“ — помисли си тя. Сграбчи го за ризата и го привлече към себе си.

— Искам те гол и то веднага. Съблечи се, ако не желаеш да стана груба.

Рурк самоуверено се усмихна и тя се изкуши да го захапе, за да заличи самодоволния му израз.

— А може би обичам грубостите, скъпа.

— Нима? — Ив го побутна към леглото. — В такъв случай това ще ти хареса.

В очите й проблеснаха дяволити пламъчета, тя мълниеносно протегна ръка, разкъса ризата му, а копчетата се разлетяха във всички посоки. После захапа рамото му, а той сграбчи бедрата й.

— Господи! Обожавам тялото ти! Бъди мой! — задъхано прошепна Ив.

— Желаеш ли ме? — Изправи я на крака, сетне добави: — Трябва да се пребориш, за да ме получиш…

Тъкмо когато се канеше да слее устни с нейните, тя рязко се обърна, приведе се и щеше да го повали на пода, ако не беше предугадил атаката й. И преди бяха влизали в ръкопашни схватки, като побеждаваше ту единият, ту другият.

Озоваха се лице срещу лице, и двамата дишаха на пресекулки.

— Ще те победя — изхриптя Ив.

— Само опитай.

Продължиха борбата, никой не искаше да отстъпи. Вкопчени един в друг, неусетно изкачиха няколкото стъпала на подиума, върху който беше леглото. Ив плъзна ръка между бедрата на Рурк и лекичко го стисна. Беше използвала подобен похват и преди. Топлината сякаш изпълни дланта й, в този момент той я нападна изненадващо и я повали върху леглото.

Тя се претърколи и приклекна.

— Хайде, приближи се, храбрецо.

Устните й бяха разтегнати в усмивка, лицето й беше пламнало от схватката, златистите й очи похотливо блестяха, а лампичките на елхата продължаваха да примигват.

— Много си красива, Ив.

Думите му я накараха да забрави всичко останало и изумено да го зяпне. Знаеше, че той я обича, но никога досега не й беше казвал, че е красавица.

— А? — Едва успя да го изрече, когато Рурк се хвърли към нея и я повали на леглото.

— Подлец! — изкиска се тя и успя да се озове върху него, ала след миг съпругът й отново владееше положението. — Красива ли? Как не!

— Имаш страхотен задник… — Рурк изстена, тъй като тя го удари с лакът в корема, но си пое въздух и смело продължи: — … и страхотно тяло. Сега си във властта ми, красавице.

Ив се мяташе като риба и за миг се изплъзна, сетне усети жарките му устни, които сякаш изсмукваха зърното й през ризата й. Изстена, повдигна таза си, сграбчи го за косата и вместо да го отблъсне, го привлече към себе си.

Рурк разкъса ризата й, а тя го притисна между силните си бедра и впи устни в неговите, докато той коленичи в средата на леглото. Проникна в нея, а ръцете й трескаво се вкопчваха в него, ненаситно го милваха.

Рурк за миг я накара да изпита неописуемия екстаз, опитните му пръсти бързо я доведоха до върховното удоволствие, защото той знаеше какво й харесва, от какво се нуждае. Ив нададе вик и трепереща се отдаде на насладата.

Сетне отново се вкопчиха един в друг, от гърдите им се изтръгваха стенания, устните им нашепваха думи за любов. Телата им излъчваха топлина, нервите им бяха като обтегнати струни. Ив възседна съпруга си и страстно го целуна, а устните й сякаш пареха.

— Сега е мой ред, сега е мой ред — прошепна му, сплете пръсти с неговите и го пое в себе си. Топлината му изпълни тялото, съзнанието, сърцето й.

Беше безмилостна, правеше точно онова, което бе пожелала в мига, щом видя Рурк на прага на спалнята. Неописуемото удоволствие я завладя, в нея се бореха противоречиви желания: миг по-скоро да изпита насладата или да продължи сладкото мъчение.

Отметна глава, знаеше, че е на ръба.

— Предай се — дрезгаво прошепна и се втренчи в красивото лице на мъжа под нея. — Предай се на удоволствието и ме отведи със себе си.

Видя как сините му очи добиха цвета на среднощно небе, усети мощния му тласък — и все още сплела пръсти в неговите, позволи на страстта да я отнесе като огромна вълна.

А когато силите я напуснаха, трепереща се отпусна върху Рурк, целуна го по шията и едва чуто прошепна:

— Победих.

— Добре.

Тя стисна зъби, защото в гласа му долови задоволство.

— Победих, защото получих от теб точно онова, което желаех, приятел.

— Съгласен съм. — Той леко се помести, докато главата й се отпусна на рамото му. — Постарай се да поспиш, скъпа.

— Ще подремна само час — промърмори Ив и се притисна към него, сякаш нито за миг не искаше да го изпусне от прегръдките си.

Събуди се в два след полунощ и установи, че е разбила съня си, след като беше дремнала преди вечеря. Чувстваше се бодра и мислено започна да пресява и класифицира информацията, с която разполагаше до този момент.

Дейвид Палмър беше тук, в Ню Йорк. Криеше се някъде и с удоволствие продължаваше експериментите си. Интуицията й подсказваше, че Стефани Ринг вече е мъртва.

Докато се мяташе в леглото, Ив си мислеше, че убиецът едва ли ще се добере толкова лесно до останалите хора от списъка си. Ала самоувереността му ще го подтикне да опита и той неизбежно ще допусне грешка. Още по-вероятно е вече да е сгрешил, но тя още не бе успяла да забележи фаталния пропуск.

Затвори очи и се помъчи да проникне в съзнанието на Палмър, както бе сторила преди три години, когато го преследваше.

Психопатът обичаше работата си, обичаше я още от дете, когато бе извършвал опити върху животни. Кой знае как беше успявал да скрие труповете им, да се преструва на невинен. Родителите му, както и всички, които го познаваха — преподаватели и съседи — твърдяха, че е бил вечно усмихнато момче, готово винаги да помогне на по-възрастните. Разказваха, че залягал над учебниците и бил кротък като Божия кравичка.

Но някои признаци на душевна неуравновесеност се забелязваха още в детството му. Бил е вълк единак, обзет е бил от идея фикс по отношение на чистотата и прилежно е поддържал документацията, свързана с опитите му. Никога не е имал нормална сексуална връзка, избягвал е жените. Дори тогава е бил потаен и болезнено педантичен. Бяха открили стотици дискове, съдържащи дневника му, който е започнал да води на десетгодишна възраст, и където грижливо бе описал теориите си, целите и постиженията си.

С течение на времето се беше усъвършенствал и бе станал истински „майстор“ в занаята.

„Къде ли си, Дейв? — мислеше си тя. — Навярно си избрал удобно местенце. Обичаш удобствата, нали? Липсвали са ти в затвора и това те е вбесявало. Ето защо сега преследваш онези, които са те изпратили там. Допусна грешка, когато ни съобщи кого си набелязал за експериментите си. Но ти обичаш да се хвалиш с изключителната си интелигентност, мислиш се за недосегаем. Другите нямат значение, набелязал си мен за свой противник. Ала отново си сгрешил, защото никой не те познава по-добре от мен.“

Сигурна бе, че се е приютил в къща, но не каква да е, а в хубав квартал и близо до луксозни ресторанти. Навярно копнее за изискани блюда след като три години са му поднасяли буламачи. Освен това си е купил мебели — удобни, но елегантни — спално бельо и телевизор, за да следи какво съобщават за него.

Следователно са му били необходими пари.

Тя седна в леглото, а Рурк отвори очи и попита:

— Хрумна ли ти нещо?

— Често съм се питала дали има скрити пари, но си казвах, че той никога няма да излезе от затвора, за да се възползва от тях. Оказва се, че жестоко съм се лъгала. Парите означават власт и той е намерил начин да ги харчи, дори да е бил затворен в килия.

Ив отметна завивката и понечи да стане, в този момент видеотелефонът й иззвъня. Тя втренчено го изгледа… и разбра какво ще й съобщят.