Ванс я смрази с поглед, а после се вторачи притеснено първо в стъклото на кабината, а после в радара. Очите му се превърнаха в две ледени цепнатини и той извика на кормчията:

- На юг! Тръгвай на юг!

Очите на кормчията се изцъклиха така, сякаш току-що го бяха цапардосали с юмрук в корема.

- На юг ли?! Ама точно там е окото на бурята! Вие сте луд!

Ванс пъхна пистолета в лицето му и без каквото и да било предупреждение, дръпна спусъка, като едновременно наклони дулото леко встрани. Куршумът премина на милиметри от главата и се заби в една греда наблизо. После професорът огледа предупредително останалите в кабината, след което отново опря дулото в лицето на ужасения кормчия.

- Избирай кое предпочиташ - вълните или куршум!

Кормчията се вторачи в него. После огледа бързо апаратурата, завъртя рязко щурвала и бутна напред лоста на дроселите. Корабът потегли рязко, оставяйки водолазите безпомощни след себе си, и се насочи право към сърцето на бурята.

Едва когато свали очи от кормчията, Ванс забеляза, че Тес е изчезнала.


77.


Застанал на мостика на „Карадениз", Де Анджелис наблюдаваше невярващо случващото се през мощния морски бинокъл „Фуджинон".

- Взели са я! - процеди през стиснати зъби той. - Направо не мога да повярвам! Успели са да я извадят!

Райли също забеляза главата и по гръбнака му пропълзя тревога. Значи в крайна сметка всичко е истина. Ето я там главата на сокола, измъкната от бездната след близо хиляда години, благодарение на непреклонния дух на един-единствен човек.

Тес! Какво направи!

И с все по-нарастващ ужас си даде сметка, че от този момент нататък свещеникът няма да се спре пред нищо.

Застаналият до тях първи помощник също забеляза екипировката за вадене на потънали предмети, ала неговите притеснения бяха от друг характер.

- Тръгват на юг! Изоставят водолазите!

Веднага щом чу това, Каракаш започна да раздава заповеди. Сирената зави и от високоговорителите започнаха да ечат команди. Турските водолази започнаха автоматично да навличат костюмите си, а междувременно други хора от екипажа подготвяха надуваемата спасителна лодка на патрулната яхта.

Свещеникът наблюдаваше изумено тази светкавична подготовка.

- Забравете проклетите водолази! - излая той, сочейки бясно към „Саварона". - Онези се измъкват! Трябва да ги спрем!

- Не можем да оставим хората тук! - изстреля в отговор Каракаш, без да си прави труда да крие презрението в очите си. - Освен това онзи кораб там никога няма да може да премине през бурята. Вълните са прекалено високи. Затова трябва да изчезнем оттук веднага, щом извадим водолазите!

- Нищо подобно! - изрева свещеникът. - Дори и шансовете онези да се измъкнат да са само едно на милион, аз няма да позволя подобно нещо! - Вторачи се разярено през стъклото на кабината, после се извъртя рязко към върлинестия капитан и изрече заплашително: - Потопете ги!

Загрузка...