Преобразеният

19.

Ленъкс вървеше по коридора на болницата към малката импровизирана канцелария, без да забелязва почтителните, понякога пълни с ужас погледи. Ниска набита жена стана от бюрото си и тръгна към него, а вратата се затвори зад гърба му.

— Добър ден, господин Ленъкс — каза Нора Уолъс. — Радвам се да ви видя отново.

— Защо изобщо ви е потрябвало да ме виждате? — запита той. — Вашият департамент ме разпитва цели четири дни, когато се върнах.

— Знам. Бих искала да прибавя и моите поздравления към техните. Вие направихте нещо изключително. Получихме концесията за диамантите, без да въвличаме военните. Вие дори успяхте за по-малко от два месеца! Забележително! — И посочи стола, специално конструиран за тялото му на Светулка. — Моля, седнете!

Ленъкс седна и изчака тя да направи същото.

— Жаден ли сте? — попита Нора.

— В това тяло? — изсмя се той сухо.

— Съжалявам, че операцията ви се отлага толкова дълго, но доктор Нгони беше на почивка, а аз не бих поверила тази работа на никого другиго. Сигурно много искате да се върнете в човешко тяло.

— Много — отговори той с равен тон.

— Наистина, можехте да ни се обадите поне преди месец, вместо да чакате ние да ви потърсим.

Ленъкс се взря в дългите си нечовешки пръсти.

— Бях зает.

— Как върви книгата ви?

Той сви рамене в неопределен жест.

— Бих прочела някоя и друга страница, ако е възможно.

— Все още проучвам.

— Нима проучвате собствените си непосредствени впечатления от живота си като Светулка? — запита тя с невярващ израз на лицето.

— Аз не ви казвам как да си вършите вашата работа — изтърси раздразнено Ленъкс. — И вие не ме учете как да си върша моята.

— Не съм искала да ви засегна, господин Ленъкс. — Настъпи дълга неловка пауза. — Имате ли някакви въпроси за операцията?

— Никакви.

— Мислех, че връщането в човешки облик повече ще ви вълнува.

— Предполагам, че това си има предимства — рече Ленъкс.

— И неудобства?

— Да, и неудобства.

— Може би ще ми ги изброите?

— Че за какво?

— Имам си причини.

Ленъкс сви рамене.

— Предчувствам, че никога повече няма да съм годен за човек. Не че преди операцията съм бил кой знае колко годен.

— Защо смятате така?

— Изпитах толкова много неща, които никой от Хората не е изпитвал — отвърна той. — Видях неща, които те не са виждали, правих неща, които те не са правили, които не могат да направят с човешките си тела. Живях като чуждопланетец. Стоях на върха на пирамидата, от която всеки ден Светулки доброволно скачат към смъртта си. Ядох хляб — или еквивалента му — с шайка чуждопланетни разбойници и с върховен свещеник на религия, която никой от Хората никога няма да схване, и те ме приеха като Светулка. Как след това мога да се пригодя?

— Със сигурност ще можете. Искам да кажа, не е ли като да се върнеш от почивка — или във вашия случай от авантюра, — каквато повечето Хора никога няма да преживеят?

Той поклати глава.

— Не. Когато отиваш на почивка или се впускаш в някаква авантюра, винаги има шанс някой друг да преживее същото в бъдеще. Или да срещнеш някого, който да е бил по същите места, да е правил същите или подобни неща. Но никой от Хората никога няма да се превърне в Светулка. Те никога няма да узнаят какво е да вървиш, да дишаш и да се храниш в тялото на Светулка.

— А вие как реагирахте? — запита Нора. — Хареса ли ви?

Той се замисли.

— Според мен „хареса“ не е точната дума. В последния си ден там аз научих, че винаги ще бъда несъвършен и като човек, и като Светулка. Не ми беше мястото там, както не е и тук. — И пак сви рамене. — Предполагам, на някои хора им е съдено да не са си на мястото, където и да са.

— Сега какво смятате да правите?

— Не знам.

— Ще изследвате ли други светове?

— Не, не мисля.

— Чуждопланетните светове вече не ви ли привличат?

— Да. — След миг: — Не. — След още миг: — Сега, когато изследвах един от тях в тялото на туземец, разбирам колко неадекватни са опитите да научим нещо за тях и за Медина.

Тя го изгледа продължително.

— Предпочитате ли да останете в това тяло?

— Не. Ще ми липсват някои от възможностите му, но то принадлежи на Медина. Тук, в този свят на Хората, присъствието му е още по-неуместно, отколкото моето.

Нора Уолъс продължаваше да мълчи и Ленъкс внезапно осъзна, че тя се навежда напред към него и му се усмихва.

— Какво смешно има? — сепна се той.

— Смаяна съм как реагирате — точно като в психопрофила.

— Май не ви разбирам.

— Помните ли безкрайните тестове, които минахте преди операцията? Те не само ни увериха, че ще се адаптирате като Светулка, но и предсказаха поведението ви след завръщането от мисията.

— Тук съм от пет минути. Какво можете вие да знаете за поведението ми?

— Знам, че не сте написал нито дума. Знам, че ви натъжава мисълта да останете Светулка, както и мисълта да се върнете в човешко тяло. Знам, че ние трябваше да ви потърсим за операцията, която е насрочена за тази вечер, знам и че не се опитахте да ускорите процеса. Знам, че…

— Добре — прекъсна я той. — Значи психиатрите ви са си свършили добре работата. Следователно?

— Следователно аз имам предложение за вас, господин Ленъкс.

Ленъкс се напрегна.

— Не е задължително да ограничите избора си на тяло между Хора и Светулки.

— Продължавайте — подкани я Ленъкс с надеждата чуждопланетният глас да не издава вълнението му.

— Департаментът на извънземните работи е много доволен от работата ви — поде тя. — Ако се интересувате, ще помислим за по-нататъшно сътрудничество с вас в друга подобна мисия.

— Къде?

— В момента имаме четири планети. Във всеки случай вие ще представлявате интересите на Републиката. — Тя направи малка пауза. — Доктор Нгони и екипът й са готови да ви превърнат в обитател на който свят си изберете. Или, ако искате, ще окажем чест на нашия свят и ще ви превърнем пак в Завиър Уилям Ленъкс.

— Кои са четирите планети? — запита той, без да обръща внимание на последното изречение.

Нора включи компютъра.

— Мога да ви ги покажа.

— Искам да си запазя нощното зрение — заяви внезапно Ленъкс. — И рефлексите. И инфрачервеното зрение. — Той спря замислено за момент. — И искам повече пръсти. Или пипала. Или каквото там се използва за манипулиране с нещата.

— Ограничени сме от расите, с които работим — напомни му Нора. — Може би ще искате да видите някои холограми?

— Непременно.

— И да чуете записи от основните им езици. Няма да ви изпратим там, където не ще разбирате какво ви казват.

— Ще разбирам — увери я той.

— След като направите избора си, трябва пак да поговорите с доктор Нгони и тя ще ви обясни всички хирургически детайли, а може би ще трябва да подпишете още една декларация.

— Да, да — рече разсеяно Ленъкс. — Сега ми покажете расите.

— С удоволствие. Но първо искам да ви уверя колко се радвам, че пак ще работим заедно.

— Кой би си помислил, че пак ще правя това? — подхвърли развеселено Ленъкс.

— Кой, наистина? — съгласи се Нора с лека усмивка, докато компютърът изваждаше на екрана изображението на някакво изящно, многоцветно чуждопланетно същество.