Преобразеният

3.

Не излезе от съзнание цели три дни. След това още два изкара в бълнуване. Присънваха му се кошмари с бляскащи златни острия, които режеха части от тялото му. Пръстите го сърбяха, но вече нямаше пръсти. Опита се да се обърне настрани и установи, че е вързан за леглото. Сякаш бе омотан в някаква плетеница от безброй тръбички и проводници, но не можеше да отвори очи, за да ги види.

Накрая осъзна, че някой го мушка силно в рамото. Прищя му се да каже на натрапника да се разкара, защото когато спеше, не усещаше болка и можеше да контролира кошмарите си, но събудеше ли се, щеше да се изправи лице в лице с ужасната действителност. Искаше да му каже, че желае да проспи остатъка от живота си. Мушкането не спираше, а устата му беше толкова суха, че езикът му бе залепнал за небцето. Не можеше да каже нищо, ако не го отлепи, а пък не искаше вече никаква болка, нито дори относителното неудобство на говоренето. Изстена и се опита да се обърне, но плетеницата не му позволи да мръдне.

— Апаратите показват, че сте буден, господин Ленъкс — проговори един женски глас.

Той остана абсолютно неподвижен, надявайки се да залъже апаратите и те да се объркат.

— Имате късмет, че сте жив — продължи гласът. Кошмарите изчезнаха и на тяхно място дойдоха спомените, които бяха още по-лоши.

— Уточнете „късмета“ — пророни Ленъкс.

— Ако ви бяха намерили десет минути по-късно, щяхте да сте мъртъв.

Ленъкс упорито се опитваше да изтрие от паметта си спомена за ножа на Чоманчи и не успя да отговори.

— Бяхте в много лошо положение.

„Кажете ми нещо, което още не знам“ — помисли си той.

— Виждам, че клепачите ви помръдват, господин Ленъкс — продължи гласът. — Моля ви, не се опитвайте да ги отворите. Залепени са, за да не се инфектират.

Той внезапно изпита остро желание да размърда пръстите на ръцете и краката си и с големи усилия го потисна.

— Боли ли ви нещо? — запита гласът.

Той направи бърз преглед и за своя изненада констатира, че не го боли никъде.

— Май не.

— Това е заради силните успокоителни, които сме ви дали — обясни гласът. — Те притъпяват болката, но не засягат сетивата ви. Ще можете да мислите ясно, когато се приспособите към сегашната ситуация.

— Каква е сегашната ми ситуация?

— Намирате се в болничния сектор на кораб на Републиката, който лети към Хипократес, медицинския изследователски център на орбита около Уиндзор V.

— Това е нашата ситуация — изшептя той. — Каква е моята!

— Вие сте сериозно осакатен, господин Ленъкс — бе отговорът. — Левият ви крак е частично отсечен, а както изглежда, и двата ви крака са били прободени с мечове или копия. Липсват три пръста на дясната и четири на лявата ви ръка. Двете ви очи са били извадени и лявото ви ухо е било отрязано. Казаха ми, че са ви намерили прикован към земята с две копия, забити в раменете ви. — Гласът спря за малко. — Направиха ви три операции и четири кръвопреливания. Наложи се да ампутираме остатъка от левия ви крак, инфекцията беше плъзнала нагоре, а ние се борим да спасим живота ви. Освен това премахнахме и остатъците от пръстите ви по същата причина. Очевидно са ви влачили през пясък и мръсотия с тези открити рани, не е било възможно да не се инфектират.

— Имаше ли наказателни мерки срещу Светулките?

— Нямам представа — отвърна гласът. — Не знам дори кои са Светулките.

Ленъкс замълча за миг.

— Как така не съм гладен? От няколко дни не съм ял.

— Хранехме ви интравенозно.

— Вие мой лекар ли сте или медицинска сестра?

— Аз съм един от вашите лекари. В момента те са шест. — Мълчание. — Вие сте един от най-известните ми пациенти. Чела съм и четирите ви книги. — Ново мълчание. — Изглеждате много кисел пътешественик. Ако събирате материал за книгите си по такъв начин, нещата са ми ясни.

Ленъкс се намръщи.

— Капнах вече.

— Организмът ви е претърпял много силен шок и в Медина, и в хирургията. Ще спите през по-голямата част от следващата седмица.

— Семейството ми…

— Информирани са. Ще ви чакат на Хипократес. Сигурен бе, че иска да пита за още много неща, но заспа, преди да успее да помисли за това.