Преобразеният

27.

— Добър ден, Ленъкс — каза Нора, влизайки в празната стая.

Чекръкът се загледа сляпо в нея, душейки с език миризмата й.

— Бившата ви жена дойде пак тази сутрин. — Нора изчака за някаква реакция. — Казах й, че не искате да я виждате.

Чекръкът не отговори.

— Имате компютър. Желаете ли да й предадете нещо?

Чекръкът не реагира.

— Искате ли да кажете нещо на мен?

Езикът на Чекръка се стрелна към клавиатурата.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Знам, знам — отвърна Нора. — Чакаме доктор Нгони и екипът й да определят дали може или не може да ви преобразим в това, което ни е необходимо.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ“ — написа отново Чекръкът.

Нора изведнъж се досети.

— Нещо боли ли ви в това тяло на Чекрък? Заради това ли толкова бързате да се подложите на нова серия операции?

„НЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Казах ви, изследваме възможностите.

И успокоително докосна Чекръка. Той отскочи така силно към другия край на стаята, че тя се стресна.

— Нараних ли ви? — запита Нора.

„НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ МЕ ПИПАЙТЕ.“

— Не исках да ви нараня.

„НИКАКВИ БОЛКИ. САМО ОТВРАЩЕНИЕ.“

— Отвращение ли? — учуди се тя. — Та ние сме от една раса, Завиър.

„ВЕЧЕ НЕ.“

— Според вас допирът до Светулка или Ястреборог отвратителен ли е? — запита Нора.

Никакъв отговор.

— Не ми отговорихте.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Разговорът става доста еднообразен. Ако още веднъж напишете „Променете ме“, ще си тръгна.

„БАБИНАТА ВИ ТРЪНКИНА.“

Без да иска, тя се засмя. Онзи Ленъкс, когото познаваше, все още не беше напълно изчезнал. И щом като се бе появил отново, тя реши да го измъкне навън.

— Мислил ли сте в какво искате да се превърнете при следващото преобразяване?

Чекръкът не показа с нищо, че я е чул, затова тя повтори въпроса си.

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Правим точно това, да ви вземат дяволите! — извика тя. — Нещо друго на тоя свят интересува ли ви?

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“

— Изкарвате ме от нерви, Завиър!

„ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“