Престъпен експеримент

3

— Ако нямате нищо против, бихме ви помолили да излезете през задния вход — каза сестрата. — Главната алея за колите е замръзнала ужасно и сега работниците се опитват да я почистят от леда. Таксито ще ви чака отзад.

— Мога да се спусна и през прозореца, само да се прибера у дома — възкликна Кейти. — Бедата е, че трябва да се върна тук в петък. В събота се налага да ми направят малка операция.

— О, така ли? — Сестрата погледна в картона й. — Какво не е наред?

— Изглежда съм наследила проблем, който навремето имаше и майка ми. Всеки път през време на месечния си цикъл аз фактически получавам обилен кръвоизлив.

— Вероятно затова, когато постъпихте при нас, кръвното ви налягане беше толкова ниско. Не се тревожете. Един кюртаж не е нищо особено. Кой е лекуващият ви лекар?

— Доктор Хайли.

— О, той е най-добрият. Но ще ви настанят в западното крило. Всичките му пациенти отиват там. Като в луксозен хотел. Той е нещо като водеща фигура тук, нали разбирате. — Тя все още гледаше картона на Кейти. — Не успяхте да поспите много добре, нали?

— Да, наистина. — Кейти сбърчи нос с отвращение, докато закопчаваше блузата си, по която имаше петна от кръв. Остави левия ръкав да пада свободно върху бинтованата й ръка. Сестрата й помогна за палтото.

Сутринта беше мъглива и доста студена. Кейти си помисли, че февруари й става най-противният месец. Когато излезе на паркинга, си спомни за кошмара от предишната нощ и усети, че я побиват тръпки. Това беше мястото, което беше видяла от прозореца на болничната стая. Таксито пристигна. Тръгна към него с облекчение, но лицето й се сгърчи в гримаса от болките в коленете. Сестрата й помогна да се качи, сбогува се с нея и затвори вратата. Шофьорът сложи крак на педала за газта.

— Накъде, госпожо?

От прозореца на стаята на втория етаж, която Кейти току-що беше напуснала, един мъж наблюдаваше заминаването й. Картонът, който сестрата беше оставила на бюрото, сега беше в ръката му. Катлийн. Н. де Мейо, Уудфийлд Уей, №10, Абингтън. Месторабота: Областна прокуратура, Вали.

Той усети, че го пронизва страх. Кейти де Мейо. Както беше отразено в картона, тя бе получила силно приспивателно.

Според анамнезата не беше вземала редовно никакви лекарства, в това число успокоителни или приспивателни, тъй че не бе привикнала към тях и би трябвало да е била доста упоена от онова, което й бяха дали предишната нощ.

В картона й беше отбелязано, че в 2,08 часа нощната сестра я заварила да седи на ръба на леглото си в доста напрегнато състояние. Оплакала се, че има кошмари.

Транспарантът в стаята се беше вдигнал. Трябва да е стояла на прозореца. Каквото и да бе видяла, въпреки че според нея бе имала кошмари, професионалното й съзнание нямаше да й даде покой. Тя беше риск, при това недопустим.