Едгар Хайли се отдръпна от масата за прегледа, върху която лежеше момичето, и каза:
— Можете да се обличате.
Беше заявила, че е на двадесет, но той беше сигурен, че е на не повече от шестнадесет-седемнадесет.
— Бременна ли…
— Да, скъпа моя. Без всякакво съмнение. От около пет седмици, смятам. Утре сутринта трябва да дойдете отново, за да прекъснем бременността.
— Питах се… мислите ли, че мога да родя бебето, а след това да го дам за осиновяване?
— Съобщихте ли на родителите си?
— Не. Това би ги разстроило ужасно.
— Тогава ви предлагам да отложите майчинството поне с няколко години. Утре в десет часа.
Той излезе от стаята, влезе в кабинета си и потърси телефонния номер на пациентката, която бе избрал вчера.
— Мис Енгълхарт, безпокои ви доктор Хайли. Бих искал да започнем лечението ви. Бъдете така добра да дойдете в болницата утре сутринта в осем и половина. Имайте готовност да останете и през нощта.