Престъпен експеримент

51

През дългата безсънна нощ Едгар Хайли разсъждаваше върху проблема за откраднатата чанта. Беше много вероятно тя повече да не се появи. Ако крадецът я захвърли, след като е проверил съдържанието й, повече нямаше да я види. Твърде малко хора биха си направили труда да я върнат. По-вероятно беше някой просто да задържи чантата, след като изхвърли онова, което беше в нея.

Ами ако все пак нюйоркската полиция я открие непокътната? Вътре имаше етикет с името му и адреса на болницата. Ако му се обадят от полицията, вероятно ще искат списък на вещите, които съдържа. Той ще спомене само някои стандартни медикаменти, няколко инструмента и папки на пациенти. Една папка с медицинска документация, надписана с името на Ванджи Луис, няма да им говори нищо. Вероятно дори няма да си направят труда да я прегледат. Просто ще приемат, че е негова. Ако попитат за обувката и за окървавеното преспапие, ще заяви, че не знае нищо за тях и ще изкаже предположение, че крадецът ги е сложил в чантата.

Всичко щеше да бъде наред. А довечера щеше да бъде премахнат и последният риск.

В пет часа сутринта се отказа. Нямаше смисъл повече да се мъчи — явно не можеше да заспи. Стана, взе си душ, стоя прав под горещите иглички близо десет минути, докато банята се изпълни с пара, после се загърна в дебела, дълга до глезените хавлия и слезе долу в кухнята. Възнамеряваше да се появи в кабинета си чак по пладне. Преди това щеше да направи обичайната си болнична визитация. А дотогава щеше внимателно да проучи записките си от изследванията. Вчерашната пациентка щеше да бъде новият му експеримент. Но все още не беше избрал донора.