Престъпен експеримент

41

Джоун Мур седеше разсеяно до телефона.

— Кей, в колко часа каза, че ще се обади? — попита тя. Гласът й трепереше и тя прехапа устни.

Другата млада жена я погледна съчувствено.

— Обясних ти, Джоун. Звънна около единадесет и половина тази сутрин. Каза, че довечера ще се свърже с теб и че трябва да чакаш да ти се обади. Стори ми се ужасно разстроен.

Внезапно се разнесе настоятелният звук на входния звънец, който накара и двете да подскочат на столовете си. Кей каза:

— Аз не очаквам никого.

Някакъв инстинкт накара Джоун да се втурне към вратата и да я отвори.

— Крис… о, господи, Крис! — Тя го прегърна. Той беше смъртно блед, със зачервени очи и когато го притисна до себе си, се олюля. — Крис, какво има?

— Джоун, Джоун! — гласът му беше почти ридание. Жадно я пое в обятията си. — Не зная какво става. Има нещо съмнително около смъртта на Ванджи, а сега единственият човек, който можеше да ни каже нещо за това, също е мъртъв.