Признаци на живот

16

19 април 1990 г.

22:51 вечерта

— Мариса! — викна Тристан. — Установихме контакт. Защо не идваш тук, на палубата?

Мариса седна. Досега тя бе лежала на бамбуковата рогозка в склада.

Вечерта не бе минала добре. На час и половина път от Абърдин бяха заобиколили остров Лантау и тогава започна страхотията. Розово-синьото небе се покри изведнъж с облаци. От спокойните води започнаха да се издигат двуметрови вълни. Предишното гадене бързо премина в морска болест. Безсилна, тя се улови за парапета на задната палуба и започна да повръща във водата.

Тристан загрижено стоеше до нея, но не можеше да направи нищо да й помогне. По някое време той отвори кутия със сандвичи и започна да се храни. Само от вида и миризмата на храната на Мариса й стана още по-зле и тя го отпрати настрана.

Когато се изля дъждът, бе принудена да се приюти в разхвърляния склад. Бурята премина, но джонката продължи да кръстосва край брега на комунистически Китай напред-назад.

Капитан Фа Хуанг бе напрегнат и непрекъснато се взираше в дърветата по брега. Внезапно оттам се появи кратка светлина, а след това заблещука на равни интервали. Капитанът незабавно спря джонката срещу светлинните сигнали и подаде своите. Котвата бе спусната, а след това двамата помощници се появиха на палубата с тежки автомати АК-47 в ръце.

— Капитанът се бои от пирати — пошепна Бентли.

— Има ли тук пирати? — със същия тон запита Тристан.

— Винаги е имало пирати в устието на Пърл Ривър — отговори Бентли — и винаги ще има.

Изтекоха около пет напрегнати минути и внезапно из гъстата мъгла изплава малка дървена лодка с две фигури на нея. Капитанът продума нещо и от лодката му отговориха. Тогава той ги покани горе. Бяха хората, подлежащи на контрабандно прехвърляне. Всички на джонката се отпуснаха с облекчение.

Котвата бе вдигната, огромното платно бе разгънато на мачтата и джонката се отдалечи бавно от бреговата линия. Двамата новодошли китайци се притискаха един към друг в основата на мачтата. Всички на борда пазеха пълно мълчание, докато джонката се отдалечи достатъчно от брега на комунистически Китай. Тя се носеше безшумно в непрогледната тъмнина по тихото море.

След около час плаване отново се озоваха пред брега с много дървета. Бентли отиде при капитана и говори доста време с него. Когато се върна, обясни:

— Това е твърде отдалечено от брега островче, напълно необитаемо. Влизаме в едно от заливчетата, където ще пуснем котва.

В същия момент котвата цопна във водата и платното бе свалено. Мариса се изплаши да не би нещо да не е в ред.

— Капитанът ми обясни — продължи Бентли, — че ще трябва да дочакаме тук зазоряването, за да тръгнем тогава за Абърдин. Призори ще имаме възможност да се смесим с многото излизащи за риболов лодки и така да се измъкнем. Ако тръгнем още сега, радарите от Китай ще ни уловят, защото местните лодки не излизат нощем, и ще загазим.

— Можем ли да поговорим с тези две приятелчета? — запита Трис.

Бентли изтича до капитана и се върна бързо.

— Можете да говорите колкото искате, само да не сте шумни.

Всички се приближиха до бегълците и Бентли започна да ги представя. Бяха хора на възраст около тяхната. Много напрегнати и уплашени. Бентли заговори с тях и преведе, че са дошли от малък градец на провинция Гуандонг. Чианг Лам беше монах от будистки манастир, успял да се легализира през комунистическата ера. Це Уа беше селски лекар, оцелял след културната революция. Причината да напуснат била обещаната им голяма сума пари. Имали намерение да се върнат след две години. Никой от тях не можа да обясни защо им е била предложена тази отлична за тях възможност. Це каза, че той е избран, понеже е доктор. Нямал конкуренция. Семейството му се състояло от жена му и детето, а също неговите родители и родителите на жена му. Чианг каза, че той е избран поради владеенето на бойните изкуства.

— Имам усещането, че ключът за разкриване на загадката е докторът — рече Мариса.

Тристан кимна одобрително.

Попитаха Це дали знае нещо за техниката инвитро.

— Аз знам до известна степен английски — обади се внезапно Це. — Чианг не знае, но аз знам. Учил съм английски с помощта на книгите, прочетени от мен през годините на медицинската ми подготовка в Гуанджоу.

— Това е много окуражително — каза Тристан. — Твоят английски звучи съвсем правилно. Учил си се добре.

— Благодаря — каза Це. — За съжаление чета английски много по-добре, отколкото мога да говоря.

— Разбираш ли термина „фертилизиране инвитро“? — запита Трис.

— Разбирам — отговори Це. — Но зная твърде малко за метода. Само споменатото в попадналите ми книги.

— Интересува ли те този метод? — запита Мариса.

— Този метод няма да ми е от полза — усмихна се Це. — В Китай имаме изключително много население и много бебета.

— А какво ще кажеш за туберкулозата? — запита Мариса. — Дали тя е проблем в Китай? Попадал ли си на различни нейни проявления?

— Напоследък не — отвърна Це. — В Китай се провежда строга програма за ваксиниране с БЦЖ. Преди хиляда деветстотин четирийсет и девета година туберкулозата бе широко разпространена, но ваксината промени основно картината.

— Какво ще кажеш за хероина? — запита Тристан.

— Ние нямаме хероин — каза Це. — Опиатите не са проблем у нас.

— А венерическите болести? — попита Мариса.

— В Китай има съвсем малко венерически болести — отговори Це. — Комунистите ликвидираха венерическите болести и опиума. Сега се провежда строга превантивна здравна програма. Ние не разполагаме с големите пари и средствата за лечението им.

— А какво ще кажеш за лекарската си практика? — запита Тристан. — Какво включва тя?

— Практиката ми е типично селска — отговори Це. — Имам малка амбулатория. В нея провеждам здравна просвета, имунизации и контрол върху раждаемостта за около четири хиляди души селско население. Лекувам леки заболявания и травми, а по-тежките случаи отпращам в районната болница. Прилагам билколечение и акупунктура, ако пациентът настоява, но моето обучение в Гуанджоу имаше своя акцент върху модерната медицина, въпреки че не разполагам със съвременна апаратура за лечение или само най-елементарна.

Всички бяха насядали върху палубата с кръстосани крака. Въпросите се изчерпваха вече, но Тристан запита:

— Кой ви предложи работа извън Китай?

— Триадата „Белият лотос“ — отговори Це.

— И в Китай ли има триади? — запита Мариса.

— Твърде много — намеси се Бентли. — Та нали тъкмо в Китай са се зародили още в далечното минало.

— А защо е важно Чианг да владее старите бойни изкуства? — запита Тристан.

— Чианг е с мен, за да ме защитава — отговори Це.

— А защо ти е необходима защита? — зададе поредния въпрос Тристан.

— Не знам — гласеше отговорът на Це.

— И се захващате с всичко това за пари?

— Обещани са ни надници за много години — каза Це. — Аз получих аванс за една година.

— Как мислиш, колко време ще бъдете извън страната?

— Не съм сигурен — отвърна Це. — Една година, може би най-много две. Не знам.

Внезапно усетиха, че не са сами. Капитанът стоеше до тях и говореше нещо. Бентли преведе:

— Жената на капитана е приготвила храна и кани всички.

— Защо не? — каза Тристан, като се изправи. — Все пак трябва да получим нещичко за моите нещастни три хиляди и петстотин.

Няколко маса по-късно Мариса и Тристан лежаха върху бамбуковата рогозка на задната палуба до кърмата.

Мариса не бе хапнала нищо, но бе изпила почти всичката донесена вода. Повръщането я бе обезводнило. След като поговориха, че въпреки всичките им усилия и понесените рискове и този път не успяха да стигнат до нищо, те заспаха.

Мариса се събуди малко преди разсъмване. Гъста мъгла обвиваше всичко, но екипажът бе вече вдигнал котва и се готвеше да опъне платното. Мариса слезе долу. Жената на капитана й предложи чай. Отнесе го горе и си го разделиха със събудилия се вече Тристан.

Утринният ветрец понесе джонката плавно напред в южна посока, към брега на КНР. Мъглата се вдигна и те видяха стотици риболовни лодки да се носят по повърхността. Всичко вървеше съвсем спокойно, когато в далечината се чу шум от мощен мотор. Капитанът нареди да свалят платното, запали дизелите и джонката се понесе към малко заливче в сушата на КНР. Бентли обясни, че капитанът се бои, че този мощен мотор може да е на кораб от бреговата охрана на КНР или пиратски кораб, затова иска да се скрие в заливчето.

Бяха стигнали на около сто метра от брега, когато източникът на този силен шум се появи. Беше мощна моторница пура. Тя идеше право към тях. Капитанът излая някаква заповед и матросите му се появиха с тежките автомати АК-47 в ръце. Капитанът изрева друга заповед и Бентли преведе: всички да се скрият долу. Понесоха се гневни крясъци между капитана и хората от моторницата. Бентли преведе:

— Всичко е много странно. От лодката заявяват, че са дошли за белите дяволи, намиращи се на джонката.

— Какво значи „бели дяволи“? — запита Мариса.

— Боя се, че става дума за вас и Тристан — каза Бентли, — но капитанът е побеснял, че идват тук да го излагат на опасност.

— Какво става? — запита Мариса, тъй като кавгата не спираше.

— Капитанът заповяда да се махнат, но те отказват, докато не ви предаде вас или труповете ви. Те са от „Уинг-Син“.

— Ти не можеш ли да сториш нещо? — запита Тристан.

— Нищо в този момент — поклати глава Бентли. — Освен това капитанът ми отне оръжието снощи, като каза, че никой не бива да носи оръжие на корабчето му без негово разрешение. Но аз не мога да се боря с „Уинг-Син“.

В този миг вратата се отвори с ритник и един от хората на капитана заговори бързо, размахвайки оръжието си.

— Той настоява да излезете на палубата — каза Бентли. — Моите извинения.

— Тъй като не си в състояние да изпълняваш задълженията си на бодигард, ще можеш ли да ни придружиш навън като преводач? — поинтересува се Тристан.

— Ако капитанът позволи — отговори Бентли.

Излязоха на палубата и Тристан заговори бързо на Бентли, а той се обърна към капитана:

— Белият дявол ти предлага петдесет хиляди долара, ако закараш него и жената живи и здрави до Абърдин.

Изражението по лицето на капитана се промени. Той поопипа козята си брада, после погледна към двамата души в моторницата. Мариса също ги погледна и ги позна. Това бяха хората, хвърляли стръв за акулите, когато Уенди загина.

— Белият дявол повиши сумата на сто хиляди долара — викна Бентли, докато капитанът се колебаеше.

— Не мога да се бия с „Уинг-Син“! — тръсна глава Фа Хуанг.

Бентли погледна въпросително към Тристан и той нареди:

— Удвоявам сумата на двеста хиляди долара.

Преди Бентли да преведе новото предложение, се чу рев на още по-мощен мотор зад островче на четвърт миля. Оттам изскочи металносив кораб с 50-милиметрово оръдие на носа си. Беше голям патрулен кораб от бреговата охрана на КНР.

Капитанът изкрещя и един от неговите хора хвърли тежката си пушка в ръцете му. Капитанът изстреля един откос над главите на хората в моторницата пура и същевременно изрева нещо с все сила. Бентли преведе, че вика „Крадци!“. Моторницата направи бързо голям кръг и побягна с бясна скорост обратно. Патрулният кораб също направи завой и я последва, като изстреля първия си снаряд. Започна лудо преследване, но моторницата с бясна скорост изчезваше все по-надалеч. От кораба стреляха след нея, но скоро се отказаха.

— Никога не съм очаквал, че тъкмо китайските комунисти ще спасят живота ни — обърна се Тристан към Мариса.

Капитанът се извъртя с пушката в ръка и изкрещя доста дълъг монолог. Бентли преведе:

— Капитанът се страхува, че патрулният кораб ще се върне и ако открият външни хора на джонката му, ще загази здраво. Затова заповяда всички да скачаме в морето и да изчезваме.

Моторният рев се засили, когато корабът се насочи към джонката. Чианг Лам започна да говори с капитана, силно разтревожен, като се озърташе.

— Той казва, че не знае да плува — преведе Бентли, — и не иска да скочи във водата.

Капитанът опря пушката на рамото си и докато монахът продължаваше да хленчи, без миг колебание го надупчи като решето. Монахът се стовари безжизнен на палубата. След нова заповед на капитана един от хората му вдигна трупа и го изхвърли в морето.

Бентли пръв прескочи парапета. Мариса и Тристан го последваха заедно, а Це скочи последен.

Леденостудената вода изведнъж заличи ужаса от извършеното хладнокръвно убийство пред очите на Мариса. Тя чу до себе си Трис:

— Свали обувките си, но не ги хвърляй. Така ще ти е по-лесно да плуваш.

Мариса хвърли бърз поглед назад и видя джонката да се отдалечава на север, в посока, обратна на патрулния катер.