Много хора щедро отделиха от времето си и положиха безценни усилия при проучването на фоновите подробности около тази история. Някои от тях бяха издиреният Дан Стеърър от „Проучвания за писатели“ в Ню Йорк, с когото работя върху всяка книга от „Човекът от Санкт Петербург“ насам, написана през 1981 година. Изказвам специални благодарности на следните хора:
От Кеймбридж, Масачузетс — Рут Хелман, Изабел Ярдли, Фран Мешър, Пег Дайър, Шарон Холт, студентите от Пфорцхаймер Хаус и Кей Стратън.
На персонала на хотел „Сейнт Реджис“, бивш „Карлтън“ във Вашингтон — портиер Луис Аликзандър, хоп Хосе Музо, управител Питър Уолтърспийл и неговия помощник Пат Гибсън.
От Джорджтаунския университет — архивар Джон Рейнълдс, пенсиониран преподавател по психология Едуард. Дж. Фин и Вал Клъмп от Астрономическия клуб.
От Флорида — Хенри Маджил, Рей Кларк, Хенри Пол и Айк Ригел, всеки от тях е участвал в ранните стадии на космическата ни програма, както и Хенри Ландуърт, бившия управител на мотел „Старлайт“.
От Хънтсвил, Алабама — Том Карни, Кати Карни и Джеки Грей от Олд Хънтсвил Мегъзин, Роджър Швърман от Редстоун Арсенал, Майкъл Бейкър — историк към Военно въздухоплаване и ракетостроене, Дейвид Албърг — куратор на Американски център по космически ракети, и доктор Ернст Стюлингер.
Няколко членове на семейството ми четяха редовно черновите и ги критикуваха. Това бяха: жена ми Барбра Фолет, заварената ми дъщеря Джан Търнър и братовчед ми Джон Евънс. Много съм задължен на издателите Филис Гран, Нийл Найрън и Сузане Бабоноу, както и на Ейми Беркоуър, Саймън Липскар и най-вече на Ал Зюкърман.