Пробуждане

1969

Люк бе включен в екипа на НАСА, който изпрати „Аполо 11“ на Луната.

Вече живееше в голяма, удобна и стара къща в Хюстън с Били, която оглавяваше „Познавателна психология“ в Байлор. Имаха три деца — Катрин, Луис и Джейн. Завареният му син, Лари, също живееше с тях, но същия този юли бе на гости на баща си.

Случи се така, че вечерта на 20 юли Люк не бе на работа. И затова в девет без няколко минути централно време бе седнал пред телевизора с цялото си семейство, както и половината население на Земята. Седеше на големия диван в хола до Били, сложил Джейн, най-малката, в скута си. Другите две деца си играеха на килима с кучето — жълт лабрадор на име Сидни.

И когато Нийл Армстронг стъпи на Луната, по бузата на Люк се търкулна една сълза.

Били хвана ръката му и я стисна.

Деветгодишната Катрин, умалено копие на Били, вдигна към него сериозните си кафяви очи и мълком го загледа. После наклони глава към Били и шепнешком я попита:

— Мамо, защо плаче татко?

— Това е дълга история, моето момиче — отвърна й тя. — Някой ден ще ти я разкажа.

Очакваше се „Иксплорър I“ да остане в орбита две до три години. Вместо това, той обикаля около Земята цели дванайсет години. На 31 март 1970 година той най-накрая навлезе в атмосферата над Тихия океан и изгоря близо до Великденските острови в 5.45 сутринта, след като бе обиколил Земята 58 376 пъти, изминавайки разстояние от 2,65 милиарда километра.