Изпъваш се върху нара и се опитваш да измислиш начин за бягство. Но засега не ти хрумва нищо. Каменните стени са дебели, вратата е здрава. Изглежда, ще трябва да чакаш благоволението на съдбата.
Изтощен от мисли, ти постепенно се унасяш в дълбок сън.