Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

60

Един час по-късно стражата те изритва от замъка заедно с абат О’Бръм. Изправен горе на крепостната стена, Баламур д’Ангалак ви изпровожда с гръмогласен смях.

— Какъвто бащата, такъв и синът — унило поклаща глава старият свещеник. — Единият проигра наследството си на карти, другият доброволно се отказа от него. Ти си позор за своя род, Корнишон дьо Муш-Мурок! Връщай се обратно в кошарата — там ти е мястото!

Уви, абатът е прав. След като провали всичките си шансове, не ти остава нищо друго, освен да бъдеш овчар до края на дните си.