Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

31

След миг абат О’Бръм изпълзява изпод нара заедно със странната си машина. Само че през изминалите няколко минути е внесъл в конструкцията съществено изменение — сега отпред вместо лъжица са монтирани две ръждясали вилици.

— Браво, графе! — възкликва старецът. — Ти си чест и гордост за славния муш-муроковски род! А сега напред към свободата! — Той се навежда и потупва колелото отстрани на машината. — Е, хайде, Хорацио! Покажи на какво си способен!

Ала проскубаният плъх в клетката не помръдва и само го гледа унило с лъскавите си черни очи.

— Проклето животно! — яростно се провиква абатът. — Сега ли намери да ми правиш номера? Нищо, графе, не се безпокой. Всичко е наред. Сега ще му дам газ.

— Газ ли? — изненадваш се ти. — Че това да не е газена лампа?

Абат О’Бръм небрежно махва с ръка.

— Не, просто използвам един термин, който ще влезе в широка употреба след векове, когато благодарното човечество дорасне до моите гениални изобретения. Сега ще ти покажа.

Той измъква от гънките на дрипавата си дреха парче нагризана люта чушка и провира ръка в кръглата клетка. Не виждаш точно какво прави там, но резултатът е потресаващ. Изведнъж плъхът надава пронизително цвърчене, подскача и с всички сили се втурва напред. Колелото вихрено се завърта и машината потегля към коридора, като потраква свирепо с двете ръждясали вилици.

— Напред! — възкликва старият свещеник. — Свободата ни зове!

Без да чакаш повторна покана, ти хукваш навън.

Мини на 19.