Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

66

След малко ключалката щраква, вратата се разтваря и в килията влиза нисък, дебел мъж с мазна физиономия, от която провисват като миши опашки чифт тънки мустачки. От двете му страни са застанали яки телохранители. Веднага се досещаш кой може да бъде неканеният посетител — злият барон Баламур д’Ангалак.

— И тъй, малкото лисиче падна в капана седемнайсет години след дъртата лисица! — злорадо се изхилва баронът. — Е, момко, как ти харесва гостоприемството на моя замък?

— Замъкът не е твой, негоднико! — възмутено отвръщаш ти. — Той ми принадлежи по наследство!

— Тъкмо това съм дошъл да уредим — заявява баронът. — Нося документ, с който се отказваш от наследството в моя полза. Подпишеш ли го, веднага ще те пусна на свобода.

Той кимва настрани и един от телохранителите вади изпод плаща си лист, мастилница и паче перо.

Ако приемеш да подпишеш, мини на 30.

Ако откажеш, прехвърли се на 52.