— Палачо, изпълни задълженията си! — заповядва баронът. — Не му спестявай нито едно мъчение! Клещи, разтягане, нажежено желязо… Или не! Всичко това е прекалено меко за тая муш-муроковска отрепка! Чуй волята ми, палачо! Нека бъде гъделичкан с пауново перо по петите! До смърт!
— Ваша светлост! — грубият глас на палача потреперва от ужас. — Та това е нечовешко! Дори и испанската инквизиция…
— Не разсъждавай! — повишава глас д’Ангалак. — Или може би искаш сам да заемеш място на тази маса?
Палачът навежда глава.
— Ще бъде изпълнено, ваша светлост.
По челото ти се стича студена пот. Очаква те най-чудовищното мъчение, което някога е измислял човешкият мозък. И никой не може да ти помогне… никой, освен сляпата съдба.